Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 20.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕД.
МЛ.С-Я
ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1867 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. № 67278/17.09.2019г., депозирана от Д.К.К.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител, срещу Решение №
3704/15.08.2019г., постановено по гр.д. № 2798/2019г. по описа на ВРС, ХХV-ти
състав, в частите, с които е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на децата К.Д. К., ЕГН ********** и Д. Д. К., ЕГН ********** на
майката М.Д.В.-К., ЕГН ********** с адрес ***, като е определя и местоживеенето
им по местоживеенето на майката. Решението
се обжалва и в частта, с която е определен режим на лични отношения на
бащата Д.К.К., ЕГН ********** с адрес
*** с децата К. и Д.. Излага се в жалбата, че съдът е сформирал неверни изводи
досежно родителския капацитет на майката и семейната среда, в която тя ще
отглежда децата. Сочи се, че поведението й да заживее с друг мъж, от който
очаква дете, се отразява негативно в психологически и емоционален план на
децата. Средата не е стабилна и подходяща, а е стресираща. Докато майката не
изгради стабилна основа на новия етап от живота си- с новия си партньор,
бъдещото дете, не е подходящо родителските права да й бъдат предоставени, тъй
като по този начин К. и Д. се поставят в рисковата ситуация отново да преживеят
разпадане на лични взаимоотношения и домашна среда. Твърди се, че ВРС не е
съобразил, че децата не са положително настроени към новия партньор на
майката., както и по отношение на предстоящото раждане. Твърди се, че не е
правилно оценен родителския капацитет на майката, доколкото не са взети предвид
обстоятелствата, че с цялото си поведение
по започване на извънбрачна връзка, заживяване с нов партньор твърде
скоро след фактическата раздяла със съпруга си, когато децата не са готови за
такива промяна, както и забременяването от новия партньор, не представляват
положителен пример за децата. Моли съда да бъде предоставено на бащата
упражняването на родителските права по отношение на децата Д. и К., а на
майката да бъде определен разширен режим на лични отношения. В евентуалност,
ако родителските права бъдат предоставени на майката, да бъде определен
разширен режим на лични отношения между
бащата и децата.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна М.Д.В.- К., която
оспорва жалбата. Сочи, че искането за предоставяне на родителските права по
отношение на децата Д. и К. на бащата е недопустимо, тъй като същото е
направено едва пред въззивната инстанция. Твърди, че пред първата инстанция
бащата е искала съвместно упражняване на родителските права и не е предявил
насрещен иск нему еднолично да бъде предоставено упражняването на правата.
Излага се, че искането е и неоснователно, тъй като мотивите на съда са правилни
и законосъобразни. Твърди се, че именно непоколебимото желание на майката за
прекратяване на брака е причина същата да предприеме съвместното съжителство с
друг мъж и раждането на дете от същия. Твърди, че решението е правилно и в
частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата и децата.
Сочи, че ищцата не се е противопоставила на поискания от ответника режим на
лични отношения и съдът го е съобразил, поради което и жалбата в тази част,
като лишена от правен интерес, е недопустима. Моли решението да бъде
потвърдено.
Впоследствие и двете страни са
депозирали допълнителни становища, които се касаят законосъобразността на
атакуваното решение, а доразвиват изложената вече фактическа обстановка за
отношенията между съпрузите.
Контролиращата страна ДСП гр.
Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявените искове с правно основание се излагат
следните твърдения от страните:
Ищцата М.В. е предявила с исковата молба брачни е небрачни искове за
прекратяване на брака й с ответника Д.К., да й бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на децата К., род. на 15.10.205г. и Д., род.
на ***г., като бъде постановено местоживеенето на децата да е при майката, да
бъде осъден ответника да заплаща издръжка в полза на децата, както следва 180
лв. месечно в полза на детето К. и 160 лвл. Месечно в полза на детето Д. с
падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката. Изложила е, че
сключеният с ответника 05.06.2005г. в гр.Хасково гр. брак е изчерпан от
съдържание, доколкото между тях се появили непреодолими противоречия, свързани
с възпитанието и отглеждането на децата, задълженията на двамата съпрузи за
семейството, професионалните ангажименти. От брака имат две малолетни деца –
К., родена на ***г. и Д., родена на ***г. Първоначално са предявени и искове за
предоставяне на ползването на семейното жилище, както и за промяна на фамилното
име, които впоследствие са оттеглени.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д.К.К. е депозирал
отговор на исковата молба. Не желае прекратяване на брака, като сочи, че
възникналите противоречия за преодолими. Моли бракът да не бъде прекратяван. В
условията на евентуалност, при уважаване на иска за развод, отправя искане
родителските права да бъдат предоставени за съвместно упражняване на двамата
родители, като децата да прекарват по една седмица при всеки родител. Сочи, че
желае да заплаща месечна издръжка в полза на детето К. в размер на 125 лева, а
за детето Д. в размер на 110 лева, считано от датата на предявяване на иска.
Предлага режим на личен контакт с децата -всяка първа и трета седмица от месеца от четвъртък 18.00 часа или
след приключване на учебните занятия в случай, че децата са на училище до
18.00 часа в неделя с преспиване, 30 дни през лятната ваканция, през
време, което да не съвпада с платения годишен отпуск на майката /евентуално на
части през юли и август/, всяка четна година през първата половина от пролетната,
Великденската и Коледната ваканция и всяка нечетна година през втората половина
от пролетната, Великденската и
Коледната ваканция, всяка година на рождения ден на бащата – 19-ти Октомври с
преспиване и при съобразяване с училищните ангажименти на децата, като бащата
взема децата от 10 часа сутринта, ако не са на училище и ще
ги връща на майката на следващи ден в 18.30 часа, а в случай, че децата
са на училище след приключване на учебните занятия за деня до започване на
учебните занятия на следващия ден.
Контролиращата страна ДСП Варна е изготвила социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно страните по делото са родители на децата К.Д. К. и Д. Д. К..
От събраните по делото гласни доказателства
се установява, че същите са отглеждани съвместно от своите родители до
настъпилата между последните фактическа раздяла през зимата на 2018-2019г.
Гласните доказателства, събрани пред ВРС, безспорно установяват и факта, че
независимо от описаните проблеми между съпрузите от свидетеля Добрин Василев
Иванов /баща на ищцата/, и двамата родители са полагали грижи за децата и
съществува емоционална връзка между децата и всеки от родителите. Няма спор, че
децата продължавали да поддържат контакт със своя баща и след фактическата
раздяла.
Пред настоящата инстанция на осн. чл. 15 ЗЗДт е проведено изслушване и
на двете деца. При проведеното изслушване детето Д. /на десет години/ споделя,
че се чувства добре у дома при майката си, сестра си К., новороденото бебе и
новия приятел на майка си. Сочи, че той я води на училище, а тя се прибира сама
с автобус. Майка й готви и се грижи за нея у дома. Харесва й да се занимава с
бебето. Споделя, че ходи при татко си и се забавлява с него- играят, готвят,
гледат филми. Единственото, което я притеснява, е темата за развода между
родителите й. Сочи, че опитва да не говорят за У. /приятеля на майката/ с баща
си, защото той го приема като предателство. Детето споделя, че всъщност харесва
У.. Моли татко й да не узнава за това нейно признание. Разтревожена е кога ще
свърши развода, защото иска баща й да може да спести пари за екскурзия във
Франция заедно с нея и сестра й. Твърди, че се чувства добре и с майка си, и с
баща си. Само я притеснява, когато баща й започва да коментира У. и майка й.
Предпочита да живее с майка си, а да ходи често при татко си. Не желае да се
мести в София /където бащата е споделил, че има планове да живее/, а да си
остане във Варна.
Детето К. / на 14 години/ споделя, че се чувства добре при майка си-
помага й при отглеждане на бебето. Повечето време обаче е заета с училище.
Твърди, че се разбира добре и с У.-говорят си вечер на различни теми- как е
минал денят, правят планове за лятото, когато ще ходят да посетят семейството
му в Канада. Говорят на английски език, а У. се опитва да учи български. Сочи,
че У. й помага по английски, а за в бъдеще мисли да запише втори език немски и
тогава отново ще може да й помага. Твърди, че с баща си се вижда рядко, защото
е много натоварена в училище. Сочи, че не й харесва мястото, където бащата
живее в момента- изоставено и неподдържано. Твърди, че не й е приятно да ходи и
поради това, че баща й разпитва за отношенията й с майка й и У. и говори лоши
неща за последните. Опитва се да я настройва срещу майка й и У., което я
натоварва. Твърди, че опитва да прави същото и с Д.. Сочи, че баща й звъни 3-4
пъти през седмицата по телефона. Детето излага, че рождения си ден не е
празнувала заедно с баща си, тъй като двамата й родители не се разбират и майка
й не желае да идва въззивника у дома й. Бащата се е обадил и е вдигнал скандал
защо не е поканен. К. излага, че и преди не е била в добри отношения с баща си,
тъй като постоянно нещо са се карали с майка й, вдигал е скандали, не си спомня
нито един хубав момент с него. Сочи, че поради неплащане на глобите за
нарушения, извършени с колата на баща й, не могат да й издадат лична карта.
От възложения от ВРС социален доклад, извършен от Дирекция“Социално
подпомагане“ гр.Варна, се установява, че след раздялата на родителите децата К.
и Д. живеят със своята майка, която полага непосредствените грижи за тях.
Визуалната преценка за децата е, че са добре обгрижвани, с изряден външен вид и
поведение. Нямат хронични здравословни проблеми. От 15.03.2019г. майката заедно
с децата живеят в жилище в новопостроен жилищен комплекс „Лабиринт“ в гр.Варна,
ул.“Андрей Сахаров“ 11. Жилището се състои от голям дневен тракт с обособена
кухненска част, две спални две санитарни помещения. Обзаведено е с всички
необходими за домакинството мебели и уреди. За децата е обзаведена детска стая,
в която има монтирано легло на два етажа и детски секционен шкаф. М. работи е
отдел „Правен и вътрешен одит“ към Летище Варна с месечен доход от 5200 лева. Същата
споделила, че получава стабилна подкрепа в грижите за децата от своите
родители. К. е завършила седми клас в ОУ „П.Р.Славейков“ и е кандидатствала за
средна степен на образование. Д. е на 9 години и е завършила трети клас в ОУ „П.Р.Славейков“. След раздялата на
родителите двете момичета имат възможност за редовни, ежеседмични срещи с бащата. Срещите им се провеждали в
неговия дом в с.Приселци. При проведения с момичетата разговор и двете
демонстрирали привързаност към двамата родители. По –силна привързаност към
бащата имало изразена при по-малкото дете. К. демонстрирала резервираност по
отношение на контактите й с бащата. Споделила, че й било скучно в дома му и че
неговото поведение я обременява, тъй като голяма част от разговорите
преминавали в коментари от негова страна по адрес на майката и по нейно мнение
баща й се опитвал да я въвлече в неприсъщи за тях въпроси. Становището на
Д“СП“Варна е ,че в интерес на децата е майката да продължи да ги отглежда в
семейството си. Посочено е, че същата притежава умения адекватно да разпознава
нуждите на своите деца, не изпитва материални притеснения в задоволяването на
техните потребности. Осигурила е отлични условия в дома си и благоприятен
микроклимат за оглеждането на децата.
Изготвен е социален доклад от Дирекция“Социално подпомагане“ гр.Долни
чифлик. След проведен разговор с бащата се излага, че същият говори с голяма
обич за двете деца и изпитва притеснение от това, че те приемат трудно
раздялата и съжителството на майка им с новия й партньор и комуникацията с
него, тъй като бил чужденец. Заявил, че работи в „Сембодия“ ООД на постоянен
трудов договор с месечно възнаграждение от 1500 лева и с гъвкаво работно време,
както и че разполага с достатъчно средства за задоволяване на потребностите на
децата. Живеел в къща в с.Приселци от 300 кв.м., състояща се от 5 спални,
трапезария, бани, която била собственост на юридическо лице, но била семейна
къща. Заявил, че не желае да прекъсва емоционалната си връзка с децата и желаел
споделени родителски права както и че страдал от факта, че майката отчуждавала
децата от него. Становището на Д„СП“
Долни чифлик е, че бащата разполага с нужния родителски капацитет за отглеждане
на децата.
Пред ВОС е изготвен и нов социален доклад, поради настъпила промяна във
фактическата обстановка- майката заедно с двете деца живее в общо домакинство с
новия си приятел, както и е родила дете от него. Установено е, че децата К. и
Д. ползват обща стая със самостоятелно сервизно помещение. Същата е оборудвана
и подходящо обзаведена. Майката и новият й партньор ползват другата стая и
отглеждат новороденото бебе там. Цялото семейство полза общо дневно помещение,
където прекарва часовете за отдих.
Новият партньор на майката У. Х. работи като управител на „Фрапорт“ на
Летище Варна и Бургас и предимно е на територията на град Варна, като му се
налага отсъствие около 3-4 дни в месеца. Сочи, че приоритет е семейството и
желае да прекарва повече време с тях. Споделено й и от него, и от майката и
детето К. е, че г-н Х. помага на К. с английския, а тя на него с овладяването
на българския език. Общува с всички на английски, но се опитва вече и на
български език. С детето Д. г-н Х. общува по-често, като играят или се
забавляват заедно. Детето Д. е отказало да участва в срещата, тъй като баща й,
като е узнал за казаното от нея в „синята стая“, й бил сърдит. Комуникацията
била нарушена. По отношение на детето К. бащата е предприел друга мярка, като
му е спрял мобилния телефон. Социалният работник е посочил, че обстановката в
дома е спокойна и нормална. Г-н У. е пряко ангажиран с воденето на детето Д. на
училище, а понякога и с прибирането му от извънкласните му форми на обучение.
Същият помага и майката при отглеждане на общото им дете.
По делото е назначена и проведена съдебно-психологична експертиза на
родените от брака деца К. и Д.. Съобразно заключението на вещото лице двете
деца са с правилно емоционално развитие, съответстващо на календарната им
възраст. Децата възприемат раздялата на родителите си като значим стрес, много
болезнено, с богат спектър от емоции и чувства, изразени поотделно към всеки от
тях. Емоционалната им връзка с родителите в момента е нестабилна и ненадеждна,
тъй като тази връзка представлява доверие, изградено в годините, което в
момента се е разклатило. К. категорично отхвърля баща си и е настроена срещу
него, което на практика показва отношение, а не безразличие. Макар че момичето
поддържа и стои на страна на майка си, емоционалната връзка с нея е под въпрос
и се гледа със съмнение на нея. Емоционалната връзка на детето Д. с двамата
родители е в контекста на оформящ се конфликт на лоялност.Детето обича и
двамата си родители и иска да бъде лоялно към всеки от тях, но намира логични
за възрастта си доводи, да изрази привързаността към баща си и желанието си да
живее с него, искайки по този начин да накаже майка си, тъй като дълбоко в себе
си има надеждата, че могат да бъдат семейство каквото са били преди. К. се
намира в кризисна възраст е демонстрира протестно отношение и поведение към
баща си, снела го е от пиедестала на авторитет като родител, като се мотивира с
минали пререкания и конфликти с него.
Вероятно и характеровите особености на бащата са съдействали за
сформиране на подобно отношение, но и майката е била на страната на детето, тъй
като самата тя е преживяла подобно отношение
и настроени на съпруга си. К. проявява признаци на родителско отчуждение
спрямо баща си, подкрепена от майка си, но и отношението към майката е
разколебано във връзка с новопоявилите се обстоятелства. При Д. се очертава
конфликт на лоялност, който също е доказателство за начеващ синдром на
родителско отчуждение. Бащата, който е останал сам с чувствата, емоциите си и
нагласите спрямо майката, влияе върху преживяванията на детето, като го
манипулира чрез морални и нравствени чувства / да не го предаде/. Новият
партньор на майката и респ. очакваното дете са се превърнали в стресогенни
фактори за децата, формирали са ситуация на фрустрация, предхождана от
последната такава – раздялата на родителите. Това са близки във времето събития
от жизнено значение за всеки човек и с още по-голяма сила за деца на възрастта
на К. и Д.. Те формират психотравмени моменти в техния живот. И двете деца в
конкретния момент са емоционално натоварени и не са в състояние, предвид
крехката си възраст да възприемат, осмислят и преживеят на новото семейство на
майката. Децата използват множество
съзнавани и несъзнавани психологични механизми, за да тушират в известна степен
вътрешното напрежение, безпокойство, тревожност и чувство за вина.
По делото е назначена и
проведена комплексна съдебно психологична- психиатрична експертиза на родителите. Обследването е установило, че родителите са
психично здрави без данни за прекарани в миналото и към момента психични
заболявания. Бащата преживява раздялата със съпругата си драматично, като
симптомите на тревожност и емоционална лабилност и изразена застойност на
афекта, отговарят на периода Разстройство в адаптацията в рамките на психогенна
реакция на житейска криза. По-трудното справяне със собствените емоции е слабо
място на личността, което при значим стрес, какъвто е развода за него, води до
проява на емоционална декомпенсация с
реакции на ескалираща тревожност, раздразнителност, избухливост, които по
–трудно овладява. Емоционалната му свързаност с децата и отговорностите за тях са
важни в нагласите му като родител и той
настойчиво ги търси с желание и убеденост да ги поддържа. Адаптивните му
възможности да функционира успешно в социума на професионално и личностно ниво
не са нарушени. Мнението на специалистите е, че бащата се нуждае от
психологична подкрепа за справяне с променените обстоятелства. Майката обяснява мотивирано раздялата като
използва механизми на рационализация, за да обясни своето поведение, чувства и
крайното решение за прекратяване на брака. Актът на раздялата й създава
негативни емоции и проблеми от гледна
точка на ескалиралото неприемливо за нея отношение от страна на съпруга й. Тя
приема отговорностите за възпитание на децата и желае това да остане нейна
грижа, но в момента се установяват прояви
с елементи на егоцентризъм при вземане на решения относно бъдещото на
децата. Мнението на специалистите е, че
решенията за децата предвид възрастта им следва да се вземат от двамата
родители задължително, за да не бъде нарушен моделът на родителстване и
съхраняване на емоционалната връзка с двамата родители. Двамата родители имат
нужния родителски капацитет да задоволяват базовите потребности на децата.
Тенденция в насока родителско отчуждение се долавя от страна на майката, при
която на моменти се установяват прояви е елементи на егоцентризъм при вземане
на решения относно бъдещето на децата. Преценката за отделяне на децата от
бащата е неприемлива мярка и може да рефлектира върху емоционалността на бащата
неблагоприятно. Бащата търси „споделено родителство“ . Заключението е, че и при
двамата родители е необходимо да коригират емоционалните си нагласи един спрямо
друг и по морален начин да задоволят потребностите на децата от родителско
обгрижване- вземане на съвместни решения за тях и поддържане на свободен достъп
до децата.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени
са били брачни и небрачни искове за прекратяване на брака, предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на двете деца, както и за
присъждане на издръжка в полза на децата.
Пред
настоящата инстанция с влязло в сила на 06.11.2019г. протоколно определение е
прекратено производството по въззивната жалба в частта, с която е било
обжалвано решението за прекратяване на брака между страните. Поради това и
висящи оставят въпросите досежно предоставянето на родителските права, както и
режима на лични отношения между децата и родителя, комуто не е предоставено
упражняването на родителските права.
По
наведените в отговора възражения за недопустимост на жалбата в частта, с която
се иска предоставяне упражняването на родителските права на бащата, както и в
частта за режима на лични отношения, съдът намира следното:
Нормата на
чл.59 ал.2 СК предвижда, че въпросите относно местоживеенето на ненавършилите
пълнолетие техни деца, упражняването на родителските права, личните отношения с
децата и издръжката им /ако липсва споразумение между родителите по тези
въпроси / се разрешават от съда служебно с бракоразводното решение. Това
разпорежда и процесуалноправната норма на чл. 322 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Във
всички тези случаи (включително и при утвърждаване на споразумението между
родителите) законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във
възможно най-голяма степен на интересите на децата, като изхожда изключително
от тези интереси. Именно с оглед защитата интересите на децата служебното
начало има значителен превес над диспозитивното начало (в този смисъл – и т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Именно интересите на децата налагат
във всички тези случаи – или със споразумението между родителите, но утвърдено
от съда, или по реда на спорната съдебна администрация – с охранителното
съдебно решение – да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси – в тяхната
съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от
тях. Законът не изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с
утвърдено от съда споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат
разрешени с решение на съда (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т.
2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС), но и в тези случаи регламентацията
им като краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата.
Също съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС, когато не
е постигнато между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно
упражняване на родителските права (което също следва да е в интерес на детето),
е изключена възможността съдът с решението си да постанови такова съвместно
упражняване на родителските права от двамата родители. Следователно, във всички
случаи, когато липсва утвърдено от съда споразумение между родителите при
развод, съдът служебно следва да предостави упражняването на родителските права
(полагането на непосредствените ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. – чл.
125 от СК) само на единия родител, при когото (по общо правило – чл. 126 от СК)
следва да определи и местоживеенето на детето, като определи режим на лични
отношения (контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата
му се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените
грижи за него и не го издържа непосредствено – чл. 143 от СК). Именно предвид и
тази връзка на обусловеност (по общо правило) на въпросите относно
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето, от въпроса
относно упражняването на родителските права, предвид и посочената по-горе
необходимост от пълно разрешаване на целия комплекс от тези въпроси, както и
предвид изричното препращане от чл. 127, ал. 2 към чл. 59 от СК, съдът и по
реда на чл. 127, ал. 2 от СК, при липса на утвърдено споразумение по тези
въпроси по чл. 127, ал. 1 от СК, следва служебно да се произнесе по всички тях
– в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях е изрично сезиран с молбата на
някой от родителите, които вече не живеят заедно. Затова и независимо, че в
настоящото производство действително липсва предявен от ответника насрещен иск
за предоставяне на родителските права, то доколкото въпросът за упражняването
им, както и за местоживеенето на децата е въведен в предмета на спора и съдът
на осн. чл.322 ал.2 ГПК и чл.59 ал.2 СК е длъжен служебно, съблюдавайки
интереса на децата, да разреши тези въпроси независимо от това какви са били
конкретните искания на всеки от родителите. Независимо че в отговора на
исковата молба ответникът е посочил, че желае съвместно упражняване на
родителските права, то ако съдът прецени, че интересът на децата налага предоставянето
на родителските права само на бащата, то няма пречка да бъде постановено такова
решение. Затова и съставът приема, че доколкото по въпросите, посочени в чл.2
на чл.59 СК, определящ критерий е най-добрия интерес на децата, не е налице
преклузия при направено пред въззивната инстанция изменение на искането на
единия родител- правата да не се предоставят за съвместно упражняване, а
еднолично на него, както и да бъде определен по-разширен режим на лични
отношения от първоначално претендирания.
Освен това
следва да се има предвид и т.2 на ТР № 1/03.07.2017г. на ВКС по т.д. №1/2016г.,
която определя недопустимост на решение на съда за съвместно предоставяне
упражняването на родителските права на двамата родители, което предопределя и
недопустимостта на самото искане за такова съвместно предоставяне, освен ако не
е налице споразумение между родителите. Затова и отправеното от бащата искане
за съвместно предоставяне следва да бъде тълкувано като искане за упражняване
на родителските права или поне съгласие за предоставянето на тези права.
По
изложените по-горе съображения жалбата не е недопустима в посочените от
въззиваемата страна части и следва да бъде разгледана по същество.
При
решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява
всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в
ППВС № 1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК -
2009 г.,/ следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на
този въпрос са от най-разнообразно естество – възпитателски качества на
родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за
децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на децата;
желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и
възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови
и други материални условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в чл. 59,
ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а
не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените
в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид
при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето.
Наведените
във въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното решение
касаят погрешна преценка за възпитателските качества на майката и
предоставената от нея семейна среда.
Настоящият
състав намира наведените възражения за неоснователни поради следното:
Изготвеното
по делото заключение по СПЕ безспорно установява, че майката разполага с
необходимия родителски капацитет за задоволяване нуждите на децата. От
останалите доказателства, кредитирани в тяхната съвкупност, също се установява
горния факт- констатира се отговорност по отношение здравето и развитието на
децата. Същите посещават редовно учебните заведения, в които се обучават, както
и извънкласни форми на занимания. Майката организира пряко ежедневните
задължения на децата, както и им осигурява необходимите ресурси за това. В тази
дейност майката е осигурила среда, в която да бъде подпомагана и от трето лице-
новият й партньор. Последният води детето Д. на училище, като понякога е
натоварен и с организацията й по посрещане от извънкласните й форми на
занимания. Новият партньор осигурява и помощ при изпълнение на домашните
задания на децата по английски език. Същият осигурява помощ при отглеждане на
новороденото дете в семейството, като по
този начин майката има повече време за контакт с децата К. и Д.. Децата се
отглеждат в нормална и спокойна
обстановка. Това обстоятелство се установява както от новоизготвения социален
доклад пред въззивната инстанция, така и от споделеното от децата пред
настоящия състав. Пред ВРС заключението на съдебните психолози е посочило
наличието на една тревожност у децата, като като стресогенни фактори са
отчетени новият партньор на майката,
респ. очакваното дете. Съставът намира обаче, че е налице промяна във
фактическата обстановка, доколкото новият член на семейството е вече факт.
Въпреки това видно от новосъбраните доказателства, децата се отглеждат в
спокойна обстановка. Общуването с новия партньор на майката не е затруднено
нито от факта, че контактуват на различен език от българския, нито от неговото
поведение. И двете деца говорят с положителна настройка за У. Х.- той им
помага, помага и на тяхната майка, разговарят с него, забавляват се, правят
общи планове за бъдещи пътувания. Децата харесват дома си и осигурената им
среда. Към настоящия момент единственият стресогенен фактор за децата са
неприключилите въпроси по раздялата на родителите им. Детето Д. при изслушването
неколкократно задава на съдията въпроса кога ще приключи развода между
родителите. Същото е тревожно поради факта, че докато въпросът при кого ще
живее не е разрешен, общуването с баща й няма да бъде непринудено и спокойно.
Самото дете излага, че единственото, което го притеснява в момента, е, че не желае с баща си да обсъжда въпроси
по отношение на раздялата на родителите и отношението между децата и новия
партньор на майката. Споделя, че баща й е споделил, че би се почувствал
предаден от нея, ако се държи добре с У., но в действителност тя харесва новия
партньор на майката си. Баща й обаче проявява такава нетърпимост към това, че
детето го е страх да сподели чувствата и отношенията си към Ул. Х.. Същото
споделя и детето К.. Но докато последната с оглед възрастта си и достигнатата
от нея емоционална и психическа зрялост при вземане на решенията се справя
успешно с опитите да бъде въвлечена в спора между родителите, то детето Д.,
което е само на 10 години, не успява. Въпреки промяната в обстоятелствата,
поведението на бащата е непроменено и към настоящия момент, в който при децата
е видно, че е започнала да отшумява тревожността от неизвестността в новото
семейство. Въззивникът все още не може да приеме раздялата със съпругата си и
разпада на семейството, като тези свои чувства съзнателно или не прехвърля и на
двете деца, макар и последните да имат нагласата да продължат напред. Това
поведение на бащата представлява негатив в неговия родителски капацитет, тъй
като съзнателната или не, манипулация на детската психика / сърдене по отношение на малкото дете и
спирането на телефона на голямото дете, създаване на пречки за снабдяване с
лична карта и т.н./ не са в интерес на емоционалното и психическото състояние
децата. Вярно е, че вещото лице при изготвяне на заключението си е посочило, че
и двамата родители съдействат за появата на родителско отчуждение у децата.
Експертите са посочили, че К. проявява признаци на родителско отчуждение спрямо
баща си, подкрепена от майка си, а при Д. се очертава конфликт на лоялност,
провокиран от бащата, който със собствените си чувства и нагласи влияе върху
преживяванията на детето, като го манипулира чрез морални и нравствени чувства/
да не го предаде/. Понастоящем за такова поведение и прояви
на майката, които да насърчават родителското отчуждение у децата по
отношение на бащата, няма ангажирани доказателства. Не се установяват
твърденията на бащата, че майката не допуска децата при него или ги настройва
срещу него. При изслушването на детето К. последното е мотивирало нежеланието
си да се вижда с баща си поради неподдържаността на мястото, където се
провеждат срещите, опитите на бащата да обсъжда раздялата между родителите.
Детето е посочило и че отношенията му с бащата са били недобри още отпреди
настъпилата раздяла. Детето Д. само излага, че през два-три дни се вижда с баща
си, поради което и недоказани останаха наведените от бащата твърдения, че
майката ограничава контакта му с децата. Следователно и не може да бъде
направен извод за наличие на негатив в родителския капацитет на майката,
изразяващ се в създаване на условия за възникване на синдром на родителско
отчуждение у децата. Бащата изразява желание за споделено родителство, но на
практика с поведението си не съдейства за постигане на споразумение за
упражняване на такова. С манипулативното си поведение по отношение на двете
деца и проявата на негативно отношение към майката, новия й партньор и новото
семейство, бащата не демонстрира воля за коригиране емоционалната си нагласа,
както и желание в действителност да бъдат вземани съвместни решения от двамата
родители. Именно това поведение на
бащата в момента е определящият стресогенен фактор в живота на децата, а не
поведението на майката. Макар и вещите лица в СПЕ да са констатирали известни
елементи на егоцентризъм при вземане на решения от страна на майката, то не се
установява тези нейни решения да са били в ущърб интереса на децата.
Действително твърде кратък е бил периода от фактическата раздяла с бащата на
децата до създаването на ново семейство и раждането на дете, но тези действия
не могат да бъдат преценявани само като фактическа обстановка, а следва да бъде
съобразено какви отражения имат върху психиката на децата К. и Д.. Установи се,
че независимо от възникнала в началото на съвместното съжителство с новия
партньор тревожност у децата, тези емоции към момента не са налице. Децата са
приели и новия партньор на майката, и новия член на семейството. Същите се
чувстват спокойни и обгрижвани. Предвид горното и съставът намира, че каквито и
субективни оценки въззивникът да дава за поведението на майката, релевантно е
отражението на това поведение по отношение на децата. Майката е създала здрава
семейна среда- живее с новия си партньор, който й помага при отглеждането на
децата, желае да узакони връзката си с него, създала е дом и добра социална
среда, децата имат добри отношения с новия партньор на майката, майката не
ограничава контактите на децата с биологичния им баща. Новият партньор на
майката също има добро отношение към новото си семейство и приоритети за запазването
му.
По всички
изложени по-горе съображения настоящият състав намира наведените в жалбата
твърдения за неоснователни, както и че майката е родителят, комуто интересът на
децата определя да бъдат предоставени родителските права.
Решението
на ВРС в атакуваната част следва да бъде потвърдено.
По отношение на режима на лични отношения
между бащата и децата К. и Д.:
Макар и да
са наведени конкретни твърдения във въззивната жалба, че определеният режим на
лични отношения между бащата и децата е на границата на екзистентния минимум,
тъй като представлява едва 35% от времето, изчислено на годишна база, конкретно
искане как да бъде определен по-разширен режим, не е направено. ВРС изцяло е
възпроизвел предложения от бащата в отговора на исковата молба режим на лични
отношения с децата, като единственото изключение е, че месечният такъв започва
всяка първа и трета седмица от 18,00ч. в петък, а не в четвъртък, каквото е
било желанието на въззивника.
Режимът на
лични отношения между децата и родителя, комуто не са предоставени родителските
права, също както и решението по другите, посочени в чл.59 ал.2 СК въпроси,
следва да бъде съобразен изцяло с най-добрия интерес на детето, като
второстепенен критерий е желанието на родителя. При съобразяване интереса на детето
следва да бъде направена точна преценка по какъв начин да бъдат задоволени
емоционалните потребности на детето да поддържа връзката с родителя си, като
същевременно не води до неглижиране на другите му нужди. Безспорно се установи
в процеса, че макар и към настоящия момент леко компрометирана, между децата и
бащата съществува емоционална връзка. Родителят е бил материално и емоционално
ангажиран в отглеждането на децата. Макар и детето К. да твърди, че няма спомен
за хубави моменти с баща си, от свидетелските показания безспорно се
установява, че въпреки характеровите особености на бащата, страните са имали
добро семейство и взаимоотношенията между бащата и децата са били близки.
Затова и съставът намира, че следва да бъде определен ежемесечен режим, който
да задоволява напълно емоционалните потребности и на двете страни. Безспорно
към момента бащата осъществява чести срещи с детето Д.- през два-три дни детето
отива при него- и редки срещи с детето К., повечето ограничени до три-четири
телефонни разговора. Горното е обяснимо от една страна от възрастта на К. и
по-голямата й училищна натовареност, а от друга- нежеланието на детето да
посещава жилището, в което живее бащата. Установено е, че същото понастоящем е
в с. Приселци. Изслушан в съдебно заседание въззивникът К. е посочил, че
най-вероятно ще си търси квартира, където ще осъществява срещите с децата, тъй
като не може да плаща наем за жилището в с. Приселци. До приключване на
съдебните прения обаче не е посочил различен адрес, на който да се установил
трайно. Предвид това и съставът намира, че при определяне режима на лични
отношения следва да бъдат съобразени обстоятелствата, че бащата живее на място,
което е сравнително по-отдалечено от гр. Варна, където е мястото, където децата
се учат, посещават извънкласни форми на обучение, живеят, прекарват свободното
си време и са приятелите им. Отдалечеността на местоживеенето на бащата води до
неблагоприятни последици за децата- същите следва така да организират времето
си, че ако се налага режима да се осъществява през седмицата, да носят учебници
и помагала за следващите учебни дни, облекло, пособия, както и други необходими
им принадлежности. Горното съдът счита, че няма да е в интерес на децата, тъй
като ще доведе до затруднение в учебния им процес. Затова и съставът намира за
неподходящо режимът на личен контакт да започва от четвъртък. В интерес на
децата е да бъдат вземани от своя баща в петък след приключване на учебните
занятия, когато са втора смяна, като за уикенда същите ще могат да организират
и своевременното подготвяне на домашните си задания. При евентуална промяна на
фактическата обстановка- например установяване на бащата на ново място, което
да позволява контакт с децата и през седмицата без да се нарушава режимът им на
обучение, въззивникът би могъл да иска изменение на режима на личен контакт.
Към настоящия момент обаче съставът счита, че в интерес на децата е същите от
петък вечер до неделя вечер всяка първа и трета седмица от месеца да се виждат
и да остават с преспиване при своя баща. Подходящо и в интерес на децата и
съобразно желанието на бащата е да осъществяват продължителен контакт през
лятото- 30 дни от лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен
отпуск, както и половината от Коледната, Великденската и пролетната ваканция. Бащата
ще може да вижда и взема децата и на рождения си ден, както и всяка нечетна
година на техните рождени дни, като това е съобразено с учебните им
ангажименти. Съставът намира, че този режим в най-голяма степен балансира
задоволяването на емоционалните потребности на децата и обективните възможности
за осъществяван контакт с техния баща. Определеният от ВРС с решението режим е
законосъобразен, поради което и решението следва да бъде потвърдено и в тази
част.
Предвид изхода на спора и предвид направеното искане с правно основание
чл.78 ал.1 ГПК съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция съобразно изхода на спора в размер
на 628 лв. съобразно представения списък, от които 600 лв. адвокатски хонорар и
28 лв.- разноски за заплатен преводач при изготвяне на социалния доклад.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3704/15.08.2019г., постановено по гр.д. № 2798/2019г. по описа
на ВРС, ХХV-ти състав, в частите, с които е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата К.Д. К., ЕГН ********** и Д. Д. К.,
ЕГН ********** на майката М.Д.В.-К., ЕГН ********** с адрес ***, като е
определя и местоживеенето им по
местоживеенето на майката, както и в частта, с която е определен режим на лични
отношения на бащата Д.К.К., ЕГН
********** с адрес ***, с децата К. и Д..
ОСЪЖДА Д.К.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на М.Д.В.-К., ЕГН ********** с адрес
***, сума в размер на 628 /шестстотин
двадесет и осем лева/, представляваща направени в производството пред
настоящата инстанция разноски, от които 28 лв.- заплатено възнаграждение за
един преводач и 600 лв.-адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.