МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 75/15.07.2016 г. по н.о.х.д. № 946/2013
г. по описа на РС - Дупница
Дупнишка
районна прокуратура е внесла обвинителен
акт по досъдебно производство № 498 /2013 г., Вх. № 827/2013 г. по описа на
Дупнишка районна прокуратура, срещу Б.И.П., роден на *** ***, гражданин на
Република България, женен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********,
за престъпление по чл. 234, ал.1, пр.ІІ
от НК.
В обвинителния
акт се твърди, че на 06.05.2013 година в управлявания от него лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № Х 72 22ВК, собственост на R.B.M. от гр. Хасково, движещ се
по ПП Е-79, км. 336, м. 400, в посока от гр. Благоевград към гр. София е държал
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по Закон (чл.2, т.2 от ЗАДС „На облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия”), а именно тютюн с нето тегло 100 кг. под
формата на ситно нарязана кафяво-жълта на цвят суха листна маса, разпределена в
5 броя полиетиленови чували (с нетно
тегло на всеки от тях 20 кг), на обща пазарна цена на тютюна 9 192.40
лева и дължим акциз 15 200 лева, като случаят е немаловажен предвид
стойността на дължимия невнесен акциз на премета на престъплението.
Представителят
на РП – Дупница – прокурор Методиева в
съдебно заседание, поддържа повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за доказано от обективна и субективна
страна. Моли да бъде постановена осъдителна присъда, с която да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от три години, при първоначален „строг” режим на
изтърпяване, ведно с кумулативно предвиденото наказание глоба, в размер на
еднократния размер на пазарната стойност на тютюна.
Защитникът
на подсъдимия Б.И.П. - адв. П., счита че
не може по категоричен начин да се направи извод, че подсъдимия е осъществил
състава на престъплението по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, за което е обвинен, тъй
като експертизата извършена на досъдебното производство не дава категоричен
отговор относно акцизността на иззетия тютюн по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1
от ЗАДС, както липсата на доказаност, че тютюна е бил годен за пушене,
доколкото този въпрос изобщо не е засегнат в изготвената на ДП експертиза.
Позовава се на заключението на експертите изготвили тройна експертиза, според
която иззетата листна маса от петте обекта не отговаря на дефиницията за тютюн
по ЗАДС, като счита, че по този начин не може да бъде определено дали към
момента на изземването му предмета на престъплението е отговарял на законовите
изисквания. Същият пледира съдът да постанови оправдателна присъда и да признае
подзащитния му за невиновен на основание чл. 304 от НПК, като изтъква и
допуснати съществени процесуални нарушения на ДП при изземването, измерването и
предаваното и връщането от/на вещите лица на предмета на престъпление. В тази
връзка адв. К. е развил подробни съображения, като счита, че негодните доказателства не доказват, че подзащитния му
е извършил престъплението, в което е
обвинен, поради което пледира П. да бъде оправдан.
Подсъдимият
моли съда да постанови оправдателна присъда, като заявява, че придържа към
пренията на адв. П. и адв. К..
След като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, съдът намери, че са доказани следните факти:
На 06.05.2013
год. служители на РУП гр.Дупница -св. К., св.Р., Кирил К. и Ивайло Паунов
изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата.
Около 17:15 ч. четиримата се намирали на ПП Е-79, км.336 м 400 /Бистро „Пако”/.
В това време забелязали движещ се лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. №Х
7222 ВК управляван от подсъдимия П.. Автомобилът се движел в посока гр.
Благоевград - гр. София. Св. К. подал стоп-палка на водача на лекият автомобил
и му указал мястото, където да спре автомобила. При извършване на проверката
служителите на РУП-Дупница установили, че водач на лекия автомобил е подсъдимия
Б.И.П. ***, а автомобилът е собственост на R.B.M. от гр. Хасково.При извършване
на проверката служителите на РУП-Дупница забелязали, че на задната седалка на автомобила има черни
непрозрачни полиетиленови чували, като усетили силен мирис на тютюн. Св. К.
веднага уведомил оперативния дежурен към РУП-Дупница, като на мястото била
изпратена оперативно -следствена група. Подсъдимият П., след като бил поканен,
доброволно предал 5 броя черни чувала, с нето тегло всеки един от тях 20.00 кг.
със съдържание ситно нарязан тютюн. Част от чувалите били разположени в
багажното отделение на автомобила, управляван от подсъдимия, а друга част на
задната седалка на автомобила. При измерването било установено, че предаденият
от подсъдимия П. тютюн е с общо нето количество 100.00 кг, както и че
всеки един от чувалите е без акцизен бандерол, изискващ се съгласно чл. 2, т.2
от ЗАДС.
На досъдебното
производство е извършена физико-химична експертиза е видно, че предаденият от
подсъдимия П. тютюн може да се използва за направа на цигари и може да се пуши
без допълнителна индустриална обработка. В хода на съдебното следствие вещите
лица поддържат заключението, като
твърдят, че е направено изследване на въглехидрати и никотин на
нарязаната листна маса, която визуално отговаряла на тютюн, на който не са
проверявани пушателните свойства. Отразили в табличен вид установеното химично
съдържание на изследваните обекти, както и че предоставените им от РУ „Полиция”
гр. Дупница 5 бр. обекти, представляващи черни полиетиленови чували, съдържащи кафяво-жълта
нарязана суха листна маса, с тегло на всеки от обектите 20.100 кг са тютюн,
който е нарязан, може да се използва за направа на цигари и може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка. Вещото лице Р. твърди, че от извадените представителни
проби, от петте обекта, за изготвяне на заключението съдържанието изглеждало
еднакво, нямало загниване, мухлясване или други повреди, но не е изследвал фракционни
състав на получения тютюн по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. Твърди, че
е дал отговор на поставения въпрос по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Вещото лице Х.
поддържа заключението в частта, в която е изготвила заключението относно
химичния анализ на взетите проби тютюн,
като сочи, че използвала два анализа – анализ за никотин и анализ за
въглехидрати, респ. и методите, които е използвала. Категорична е, че не са изследвани пушателните свойства и
фракционни състав на тютюна, както и че лабораторията им не е оторозирана за извършване на такива проби за наказателни
производства.
Защитниците на
подсъдимия са оспорили заключението изготвено от вещите лица на ДП относно
тяхната компетентност, като считат, че
експертизата е непълна, както и че същата е извършена в неоторозирана
лаборатория, поради което е назначена тройна съдебно физико-химична експертиза,
видно от която вещите лица: ас. инж. В.К., ст. експерт А.Т. и инж. технолог О.Г. от „Института по
тютюна и тютюневите изделия“ – гр. Пловдив, след извършения органолептичен
преглед на взетите проби от петте чувала, са
установили, че изследваните обекти от № 1 до № 5, представляват
дефектирал от плесен нарязан тютюн-
негоден за консумация /пушене/. Представителните проби с № от 1 до № 5, са
силно деградирали от плесен, довели до гнилостни процеси, поради което не могат
да бъдат подложени на физичен и химичен анализ. Към датата на постановяване на
тройната съдебно физико-химична експертиза, поради негодността за консумация на представителните проби, вещите лица са
посочили, че същите не могат да попаднат в посочените характеристики на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗАДС.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза стойността
на 100.00 кг
тютюн за пушене е 9 192,40 лв., а стойността на дължимия и невнесен акциз е в
размер на 15 200 лева.
Горепосочената фактическа обстановка съдът
приема за доказана въз основа на: гласни доказателства - съдържащи се в с
свидетелските показания на В.К., Б.Р., Ф.К., вещите лица и писмени
доказателства- протоколи и други документи по чл.283 от НПК – прочетени и
приети като доказателства, изготвени и приложени по досъдебното производство,
справка за съдимост на подсъдимия.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия Б.П. не е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава
на престъплението по чл.234, ал.1 от
НК, а именно че 06.05.2013
година в управлявания от него лек автомобил „Мерцедес” с рег. № Х 72 22ВК,
собственост на R.B.M. от гр. Хасково, движещ се по ПП Е-79, км. 336, м. 400, в
посока от гр. Благоевград към гр. София е държал акцизни стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по Закон (чл.2,
т.2 от ЗАДС „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия”), а именно
тютюн с нето тегло 100 кг. под формата на ситно нарязана кафяво-жълта на цвят
суха листна маса, разпределена в 5 броя полиетиленови чували (с нетно тегло на всеки от тях 20 кг), на
обща пазарна цена на тютюна 9 192.40 лева и дължим акциз 15 200 лева,
като случаят е немаловажен предвид стойността на дължимия невнесен акциз на
премета на престъплението.
За обективната
съставомерност на престъплението по чл.234, ал.1 НК е необходимо лицето да
държи акцизни стоки без бандерол. Кои стоки са акцизни е регламентирано от чл. 2
от ЗАДС и между тях са тютюневите изделия.
Тютюневите изделия са изчерпателно изброени в раздел ІІ от ЗАДС и между
тях попада и „тютюн за пушене”.
Дефиницията на „тютюн за пушене” се съдържа в чл.12, ал.1 ЗАДС, като се изброяват
изчерпателно различните му
разновидности. В ал.2 се описват приравнените на тютюн за пушене изделия, а
чл.12, ал.3 и 4 ЗАДС посочват кои изделия не са тютюн за пушене. В случая в
л.а. на подсъдимия е намерен според обвинителния акт тютюн за пушене,
представляващ жълто-кафява нарязана листна маса с мирис на тютюн, поставен в 5
бр. чували.
Настоящата инстанция намира, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин, че
подсъдимия Б.П. е осъществил деянието за което е предаден на съд. Съдът възприе
изцяло заключението на в.л. ас. инж. В.К., ст. експерт А.Т. и инж. технолог О.Г. от „Института по
тютюна и тютюневите изделия“ – гр. Пловдив по назначената тройна съдебно
физико-химична експертиза, от което се установява, че иззетите 5 броя полиетиленови чувала не могат да бъдат подложени на
физичен и химичен анализ, поради протекли деградивни процеси и в това състояние
обектите са негодни за консумация. Съгласно БДС 8391-85 – „Тютюн и тютюневи
изделия. Терминология” „Примесите” представляват органични, неорганични и чужди
тела върху тютюневите листа или между тях. Примеси в тютюневите изделия не се
допускат. „Тютюневите жили” отделените от листата нерватура биват главни и
странични. „Тютюневи изделия” –вкусови продукти, произведени при преработка на
промишлено обработен тютюн. Примеси, мирис на плесен и други странични миризми
в тютюневите изделия не се допускат.
Изпълнителното
деяние съгласно чл. 234, ал.1 от НК, се изразява в две форми
– продава или държи. За съставомерността е
достатъчна само една от посочените изпълнителни форми. В конкретния случай
спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за държане на акцизни стоки без
български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по чл.2, т. 2 и чл. 64,
ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 25 и чл. 28 от Закона за
тютюна и тютюневите изделия. Съставомерно по чл. 234,
ал.1 от НК „държане” ще е налице винаги, когато акцизните
стоки са без поставен върху тях български акцизен бандерол и обективно се
намират във фактическа власт на дееца без оглед на
продължителността й - часове, дни или повече. Фактът на
държането на посочените акцизни стоки без поставен върху тях български акцизен
бандерол, е достатъчен и за съставомерността му
е без значение начина на възникване на държането. Съдът намира, че в случая
иззетата вещ представляваща 5 полиетиленови чанти,
пълни със ситно нарязана кафяво-жълта на цвят суха листна маса, с вид и мирис
на тютюн с общо тегло 100 кг. не
е акцизна стока по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗАДС. В
хода на производството не се доказа по
безспорен начин, а именно чрез безспорна оценка на експерт, че в тази
листна маса не е имало примеси или други вещества водещи до негодност на
консумация на инкриминирания обект и/или, че тютюна е с пушателни свойства по
смисъла на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС.
Това обстоятелство се установява посредством експертиза, в която се изследва
фракционния състав на тютюна или отпадъчния тютюн, а не чрез свидетелски
показания , респ. съставени протоколи за
оглед на местопроизшествие, констативен протокол и фотоалбум.
В конкретния
случай от изготвеното заключение на вещите лице по назначената и реализирана в
хода на съдебното следствие физико–химичната експертиза, се установява, че
намерената и иззета тревиста маса не може да бъде анализирани, за да бъде даден
безспорен отговор дали представлява тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1
и ал. 2 от ЗАДС или не представлява тютюн за пушене, или пък представлява
отпадък от обработка и преработка на тютюн, което от своя страна не
представлява тютюнево изделие - тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 3 и
ал. 4 от ЗАДС.
Съдът
кредитира изцяло заключението на назначената и реализирана в хода на съдебното
следствие тройна физико–химична експертиза и го приема за достоверно при
изграждане на становището си. Настоящата инстанция намира, че се касае за
експертиза извършена компетентно и обективно въз основа на обективни дадености,
намерени и установени при извършеното претърсване и изземване. Заключението е
изготвено от в.л. ас. инж. В.К., ст. експерт
А.Т. и инж. технолог О.Г. от „Института по тютюна и тютюневите изделия“
– гр. Пловдив. Съгласно чл.35в, ал.1 от ЗТТИ „Изследвания и анализи на тютюневи
изделия за установяване съдържанието на вредни вещества и съставки, включително
на катран, никотин и въглероден монооксид, както и оценката за съответствие на съдържанието
на вредни съставки в цигарите се извършват от Института по тютюна и тютюневите
изделия към Селскостопанската академия.” Съдът не кредитира заключението на
изготвената в хода на ДП физико – химична експертиза от в.л. Р. и Х., тъй като
на представените проби е извършено само органолептично описание
чрез визуален оглед, но същите не са била подложени на ситов анализ за определяне на фракционния й
състав, както и не са определени
чрез дегустационен метод пушателно - вкусовите й характеристики. От друга
страна тази експертиза е изготвена от вещи лица, работещи към „Благоевград БТ”
АД, а съгласно чл.35а, ал.3 от ЗТТИ „Измерването и контролът се извършват от
акредитирани лаборатории, одобрени от Изпълнителна агенция "Българска
служба за акредитация" към министъра на икономиката, енергетиката и
туризма”, като по делото липсват доказателства „Благоевград БТ” АД да е
акредитирана лаборатория съгласно разпоредбата на чл.35а, ал.3 от ЗТТИ. В ал. 4
на същия закон е предвидено изрично, че лабораториите по ал. 3 не може да бъдат
собственост на или контролирани пряко или непряко от производители на тютюневи
изделия.
При така
установеното с помощта на специални знания посредством посоченото и кредитирано като обективно и компетентно
изготвено експертно заключение, изготвено по надлежния ред и от акредитирани за
това вещи лица със съответните специални знания и компетентност се налага
извода, че липсва годна акцизна стока по см. на чл.234, ал.1 НК, която
подсъдимият П. да е държал.
С оглед на
гореизложеното настоящата инстанция счита, че от обективна страна не бе
доказано държане на акцизни стоки по смисъла, който е заложил законодателя, за
да се консумира състава на престъплението по чл.234, ал.1 от НК. С оглед
липсата на обективна съставомерност не следва да се обсъжда субективната страна
на деянието, тъй като съставът на престъплението е съвкупност от обективни и
субективни признаци, чрез които законодателят е очертал в норма от особената
част на НК даден вид престъпление.
Безспорно
съгласно чл. 131, ал. 1 от НПК претърсването и изземването са способи
на доказване в наказателното производство. При анализа на доказателствата
съдът прие за част от доказателствения материал протокола за оглед на
местопроизшествие, с който са иззети инкриминираните вещи, протоколите за
доброволно предаване, констативен протокол и направения фотоалбум от 06.05.2013
г. са годно доказателствено средство,
тъй като са съставени при спазване на процесуалният ред, предвиден в
НПК. Същите обаче сами по себе си не могат да обосноват извода, че с
действията си подсъдимия
Б.П. е консумирал състава на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК, тъй
като чрез физико- химичната експертиза допусната и реализирана в хода на
съдебното следствие не може да се установи, че изпитаните проби от иззетата
тревиста маса попада в хипотезата на чл.12, ал.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове.
С оглед на
гореизложеното, съдът призна подсъдимия Б.П. за невинен и на осн. чл. 304
от НПК, изцяло го оправда по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.234,
ал.1 от НК.
Доколкото не се доказа по безспорен
начин, че намерената и иззета тревиста маса е акцизна стока по смисъла на
закона, ето защо, съдът прецени, че иззетите веществени доказателства 5 бр. полиетиленови чували, съдържащи тютюн,
намиращи се на съхранение в РУП-Дупница, следва да бъдат върнати на Б.П..
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК
направените разноски по време на досъдебното производство в размер на 566 лв.
/петстотин шестдесет и шест лева/, и в размер на 439.49 лв. /четиристотин
тридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, сторени в хода на
съдебното следствие, остават за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :