Р Е Ш Е Н И Е
№965
гр.
Перник, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, 6 - ти състав, в открито съдебно
заседание на Д А. година, в състав:
Районен съдия: Д МАТЕЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 00505
по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу
Л.В.Р.
ЕГН ********** ***
с която се иска да бъде установено, че
ответникът дължи на ищцовата страна сумата в размер 1868.85 лева, от която
сумата
800лв.главница
договорна
лихва 124.56лв.
неустойка
за неизпълнение 726.80лв.
лихва
за забава 172.49лв.
такса
разходи 45лв.
законна
лихва от датата на заявлението 28.09.2017г. до окончателното изплащане
разноски
37.38лв.
юк.възн.100лв.
разноските
по запов.производство
В
исковата молба се посочва, че:
- между ответника (заемател) и “Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) е сключен договор за паричен заем № 2338976 от 30.06.2015 г.
-По
силата на този договор заемодателят предоставил на ответника сума в размер на
800 лева, с уговорена договорна лихва , като следвало да се върне сумата
924.56лв. / договорената лихва е 124.56лв./
-ответникът
е следвало да върне 8 равни мес.вноски от по 115.57лв. до 25.02.2016г.
-падежът
на първата погасителна вноска е 30.07.2015г.
Падежът
на последната е 25.02.2016г.
На основание чл. 8 от договора били начислени такси
за събиране на вземането в размер на 45 лева, тъй като ответникът не
изпълнил задължението по своевременно плащане месечните вноски.
Ответникът не изпълнил чл. 4 от договора, поради
което му била начислена неустойка в размер 726.80 лева
на
16.11.2010 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени
вземанията на “Изи Асет Мениджмънт” АД
към ответника, произтичащи от цитирания договор за паричен заем.
Пояснява,
че приложение № 1 към договора за цесия представлявал електронен документ.
Излага твърдения за наличие на упълномощаване
на ищеца да съобщи на ответника извършената цесия.
Твърди,
че ответникът е уведомен за извършената цесия с получаването на исковата молба
и прилженията към нея.
Към
настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението за погасяване на
вземането по кредита.
Правният
интерес от предявяване на установителния иск се извежда от обстоятелството, че
е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Ответникът
не е подал отговор на исковата молба, назначен му е ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ –
адв.А.А. ПАК – с депозиран отговор, с който оспорва исковите претенции.
Посочва,
че между ответника и “Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за паричен заем , че в представения договор
за цесия не били упоменати процесните вземания, като акцентира, че същият е
сключен преди датата на договора за паричен заем, т. е. не установявал
прехвърляне на процесните вземания, които са предмет на настоящите искови
претенции.
Твърди,
че заемодателят е следвало да го уведоми за извършената цесия, каквото
уведомление нямало по делото.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника в наст.производство за заплащане на сумите, предмет на настоящия установителен иск
Районният съд е издал заповед № 5367 от 29.09.2017 г. по ч. гр. д. № 06441 по описа за 2017 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление.
Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от
ответника.
По делото е представен
договор за паричен заем , сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД и ответника.
По силата на този договор «Изи Асет
Мениджмънт» АД се задължило да предостави на ответника сумата в размер на 800
лева, а ответникът се задължил да
я върне за срок до 25.02.2016г. на 8
равни месечни вноски в размер на 115.57лв.
В чл. 4 от договора е предвидена неустойка
при неизпълнение на ответника да осигури
в тридневен срок обезпечение на поетото
задължение (двама поръчители или банкова гаранция).
В чл. 8 от договора е уговорено, че се
начилсява сумата от 45 лева за разходи при просрочие на вземането повече от 30
дни.
Съдът намира, че представените общи
условия за паричен заем, сключени между «Изи Асет Мениджмънт» АД и трети лица не следва да се вземат предвид при решаване на
настоящия казус.
Това така, тъй като същите не са
подписани от ответника, а разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК изисква всяка
страница да бъде подписана от страните по договора, т. е. съдът приема, че
същите не са част от процесния договор
за потребитеслки кредит.
От съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че сумата 800 лева е усвоена от ответника. Вещото
лице пояснява, че по договора не са постъпили плащания .
Съдът намира даденото
заключение на експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране.
По делото е представен рамков договор
за цесия от 16.11.2010 г. и приложение № 1 от 01.03.2016 г. към него, от които
е видно, че «Изи Асет Мениджмънт» АД е
прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към ответника, произтичащи от
договора.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че договорът
за цесия не установявал прехвърляне на процесните вземания, тъй като същият е
сключен преди датата на договора за паричен заем.
Това е така, тъй като в чл. 2.1 от договора за
цесия е уговорена възможността да се прехвърлят нови вземания, които се
индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната нова дата, като всяко
поредно приложение ще има силата и значението на допълнително споразумение към
договора за цесия.
В настоящия случай е
представено приложение № 1 от 01.03.2016 г., в което на стр. 16 от него са
индивидуализирани процесните вземания, които се прехвърлят.
В този смисъл съдът приема, че вземанията на «Изи Асет
Мениджмънт» АД към ответника, произтичащи от договора за потребителски заем, са
прехвърлени на ищцовото дружество.
По делото е
приложено уведомително за извършено прехвърляне на вземането, което е подписано
от изпълнителния директор на «Изи Асет Мениджмънт» АД и е адресирано
до ответника.
В обсъжданото
уведомление подробно е индивидуализрано прехвърлянето на процесните вземания.
Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от
приложените разписка към него, същото не е получено от ответника.
Съдът намира, че обсъжданото уведомление е
приложено към исковата молба, поради което извършената цесия е съобщена на
ответника с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Правоотношението
е породено от договор, сключен на
30.06.2015 г. , по силата на който на ответника е предоставен
потребителски кредит в размер на 800 лева
срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена
лихва.
Впоследствие
вземанията по потребителския кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави
извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
С
оглед това, че договорът е сключен на 30.06.2015 г. следва да се вземат предвид действащите към
онзи момент разпоредби на Закона за
потребителския кредит (с редакция към обн. ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г.).
Съдът
съотнася казуса към хипотезата на чл. 4,
ал. 1, т. 6 ЗПК (в сила 28.07.2015 г.), която разпоредба предвижда, че
обсъжданият закон не се прилага за договори за кредит със срок за
погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни
разходи.
В
настоящия случай срокът на погасяване на задълженията по договора е по – дълъг
от три месеца (в случая 8 месеца), при което не е налице едно от условията на
горепосочената разпоредба.
Съдът намира, че не е налице второто условия
на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, което
изисква дължимост на незначителни разходи.
В нормативната
уредба липсва понятие за „незначителни разходи“.
Това налага при
определянето на разходите като незначителни респ. значителни да се вземе техния
размер, както и съотношението спрямо главното вземане, както и предвидените
санкции при неизпълнение на задълженията по договора.
Съдът намира
тези критерии за съответсващи на целта на закона (според чл. 2 ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит).
В
настоящият случай оскъпяването е в нисък размер 10,12 лева, но следва да се
поясни, че това е за 8 месеца при нисък размер на главницата (800 лева).
Предвидени са и допълнителни таски в
размер на 45 лева при просрочие на вземането с 30 дни, които имат характер на
неустойки.
Всичко това води до извод, че кредитът е
съпътстван със значителни разходи, което изключва приложението на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК.
Договорът
е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК (в сила
28.07.2015 г.) писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи
са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Следва да се поясни, че договорът е
съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като в чл. 2 от договора е
посочен размера на всяка една мес. погасителна вноска (115.57 лева), а в чл.
2.3 е уговорен срока на заема – 8 месеца.
В
чл. 2. 5 от договора се съдържат датите на плащане на погасителните вноски, т.
е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
Предвид
изложеното съдът приема, че договрът е действителен и ответникът дължи
падежиралите вноски по кредита.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК,
които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП.
Нормите,
уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен
характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се
позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност
(в този смисъл
решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът намира
за неравноправни и нищожни клаузите, с които в чл. 4, ал. 2 от договора е уговорена
неустойка в размер 726.80 лева ,както и съдържащата се в чл. 8, ал. 1 неустойка
в размер на 45 лева (формулирана като разходи на кредитора при просрочие на
вноска с повече от 30 дни).
С т. 3 на ТР №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции (обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции),
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката по
чл. 4, ал. 2 от договора, която е в размер 726.80 лева надвишава 3 пъти всяка
месечна погасителна вноска и представлява около 1/4 от главницата. Неустойката
/ такса разходи/ по чл. 8, ал. 1 от договора, е в размер на 45 лева .
Предвид
изложеното тези неустойки се явяват несъответни на очакваните
от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й
функция. Тези неустойки по своя характер са единствено санкционни, доколкото се дължат
при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на
обезпечение и забава на плащане), но същите не
зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондират с последиците от неизпълнението.
Тези
клаузи задължават потребителя при неизпълнението на
договора да заплати необосновано високи неустойки.
В допълнение
следва да се посочи, че неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора се кумулира към погасителните вноски като по този начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, тази
неустойка по същество е добавка към възнаградителната лихва на
търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би
се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя.
В този смисъл
двете клуази за неустойки се явяват
нищожни като противоречаща на добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
Предвид
изложеното претенциите за неустойки са неоснователни.
Както по –
горе се поясни ответникът не е направил плащания.
По делото се установи, че между «Изи Асет Мениджмънт» АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
сключен договор за цесия по смисъла на
чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени
вземанията по договора за паричен
заем
В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Следва да се отбележи, че договорът за цесия се сключва между цедента и цесионера, в който длъжникът не е страна по него. Това налага извод, че не е необходимо неговото съгласие, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Съгалсно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното
вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на
цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.).
В настоящия случай към приложенията на исковата молба е
налице уведомление от цедента («Изи Асет Мениджмънт» АД) до ответника.
Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба не може да бъде игнорирано.
Следователно с връчване на
уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо
длъжника ( в този смисъл решение № 114 от 07.09.2016 г. по
т. д. № 362/2015 г.
на ВКС, II т.о.). В този смисъл съдът приема, че извършената цесия е съобщена на ответника с получаването на исковата молба
и приложенията към нея.
Предвид
изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми :
сумата 800 лева - главница и
сумата 124.56 лева - възнаградителна лихва, за което исковите
претенции са основателни и следва да се уважат.
Съгласноч л. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня
на забавата.
По делото е изслушано
заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че
мораторната лихва върху главницата е в
размер на 175.43 лева./ Тъй като ищцовата страна не е направила искане за
увеличение размера на тази претенция, съдъ тя присъжда в размера както е
предявен по ИМ – 172.49лв. за периода от 31.07.2015 до датата на заявелнието по
чл.410 ГПК -28.09.2017г. по чгд № 6441/2017г.ПРС
/
В тази връзка
акцесорната претенция е основателна и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 446 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 87.38 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.В.Р. ЕГН ********** ***
дължи на“Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабаринт, ет. 2, офис 4
сумата
800лв.главница по сключен между
страните договор
за паричен заем № 2338976 от 30.06.2015 г. , както и
договорна
лихва 124.56лв.
както и
лихва за забава 172.49лв. . за периода от
31.07.2015 до датата на заявелнието по чл.410 ГПК -28.09.2017г. по чгд №
6441/2017г.ПРС
както и
законната лихва върху главницата 800лв.- от датата на заявлението по чл.410 ГПК -28.09.2017г. по чгд № 6441/2017г.ПРС до
окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до пълните предявени претенции, а именно :
за
неустойка
за неизпълнение 726.80лв.
такса
разходи 45лв.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Л.В.Р.
ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4
сумата 446 лева - направени разноски в
исковото производство и
сумата 87.38 лева –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 06441 по описа за 2017 г. на
ПРС
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След вл. в сила- препис от решението ведно с чгд да се върне на заповедния съдия.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.