Решение по дело №12690/2014 на Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София,  12.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 9-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Веселина Христова, като разгледа материалите по гр.д. №12690/2014г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ  от Кодекса за застраховането(отм.).

 

ИЩЦИТЕ -М.Й.П., ЕГН**********, за себе си и като законен представител на малолетните и деца Д.Ю.М., ЕГН **********, и М.Ю.М., ЕГН**********, тримата с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. М.Г.,***, твърдят, че на 16.06.2014г., около 07.40 часа, тримата пътували на задната седалка в л.а. „Фиат Пунто” с ДК№*****, управляван от М.М.М. от гр. Русе по пътя гр. Русе - с. Николово. В този момент движещият се в лентата за насрещно движение л.а. „Фолксваген Голф” с ДК№*****, управляван от Б.Б.М. ***, предприема изпреварване, без да съобрази, че няма достатъчно свободен път за извършване на тази маневра, навлиза в тяхната лента за движение и следва челен удар между двата автомобила. Навеждат, че вследствие на този удар, са получили следните травматични увреждания: М. Й.П. - счупване на лявата лъчева кост в долната й част; М.Ю.М. - счупване на големия пищял на лявата подбедрица, а Д.Ю.М. - контузия на главата с мозъчно сътресение. Сочат, че претърпените травми са им причинили болки и страдания, не можели да си служат с травмираните крайници, а Д.М. имала главоболие и световъртеж. Освен физическите болки, тримата претърпели и силен психологичен стрес, особено двете деца, за което се наложило да им се проведе терапия с психолог. Твърдят, че за лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК№***** към момента на настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за риска „ГО” при ответното застрахователно дружество, сключен с застрахователна полица № 02114000771750, валидна от 09.03.2014 г. до 09.03.2015 г., предвид което намират, че за тях е налице право да претендират обезщетението за причинените им вреди пряко от ответника на основание чл. 226 от КЗ. Релевират искания за присъждане на всеки един от тримата на сума в размер от по 26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащате, както и разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- ЗК „Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М. С.М. - Г. и В.Л.П. - изпълнителни директори, чрез адвокат М. Г. от САК оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния лек автомобил към момента на настъпване на ПТП, оспорва механизма на настъпване му, наличието на противоправно и виновно поведение у застрахования при него водач, както и твърдяната в исковата молба причинно- следствена връзка между сочените в нея травматични увреждания и ПТП.  Заявява, при условието на евентуалност, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцовата страна в размер на 50%, като навежда и възражение за наличие на основание за отпадане на отговорността му по чл. 257, ал.2 от КЗ. Оспорва и размера на претендираното обезщетение.

Като трето лице – помагач на страната на ответника по делото е конституиран деликвентът- Б.Б.М., ЕГН **********, адрес: ***, който не взема становище по иска.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Видно от представеното зав. капие  от споразумение по НОХД №662/2016г. по описа на Районен съд – гр.Русе,  Б.М. е признат за виновен за причиняването на процесното ПТП и му е наложено наказание от „три години лишаване от свобода", чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 ал.1 от НК.

Представени е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. В о.з. , проведено на 26.03.2015г, ответникът е представил застр. полица и е признал валичието на валидно застрахователно правоотношение.

От заключението на  СМЕ, изготвено от вещо лице- ортопед травматолог д-р Т. Димитрова, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП М. П. е получила счупване на лявата лъчева кост в долната й част, ръката й е била обездвижена с гипсова имобилизация, търпяла е болки с по-голям интензитет през първата седмица след ПТП и с по-малък интензитет след сваляне на гипса и започване на раздвижването за срок до около три месеца, като е била затруднена в обслужването си за периода на възстановяване и най-вече през периода, в който ръката й е била обездвижена с гипс. Д.М. е получила контузия на главата и мозъчно сътресение. Била е на лечение в болницата за три дни, с главоболие и световъртеж. Приложено й е медикаментозно лечение, търпяла е болки с по-голям интензитет за 7-8 дни след ПТГТ. Преживяла е много силен психологически стрес, проявяващ се в тревожност, проблеми със съня и страх от пътуване в автомобил, наложил консултация при психолог. М.М. е получил счупване на лявата подбедрица, бил е на лечение в „МБАЛ Русе" АД, като му е направена операция под обща анестезия за репозиция на фрагментите и поставяне на гипс, търпял е много силни болки 6-7 дни след ПТП и  с по-малък интензитет в останалите периоди на лечението и възстановяването си за около 2-3 месеца, през който период е бил затруднен в обслужването и придвижването си. Преживял много силен стрес, с прояви на безпокойство и нарушение в съня. Провел терапия с психолог за преодоляване на стреса и страха от пътуване с автомобил и уличното движение.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (определение за одобряване на споразумение) по НОХД №662/2016г. по описа на Районен съд – гр.Русе,  с което Б.М. е признат за виновен за причиняването на процесното ПТП и му е наложено наказание от „три години лишаване от свобода", чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 НПК одобреното  споразумение от съда има последици на влязла в сила присъда. Тя е задължителна по настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината на дееца. Тя установява, че на посочените в исковата молба дата и място той по непредпазливост е причинил телесни увреждания на ищеца, т.е. че е извършил противоправно и виновно деяние.  

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищците в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на СМЕ.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Относно възражението на ответника за наличие на съпричиняване: съдът приема като неоснователно, тъй като в тази насока не се събраха доказателства.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.  В изложената по-горе фактическа обстановка са посочени травматичните увреждания, тяхната продължителност, възстановителния период, болките и страданията, причинени на ищците. Отчитайки травматичните увреждания на ищците, срока на възстановяване, икономическите условия в страната, установения застрахователния лимит, установената практика на САС винаги да увеличава определените от  първоинстанционния съд обезщетения, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на  по 20 000 лв. за всеки един от ищците, за колкото всеки иск следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.  Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, че адв. възнаграждение е в размер на 2 330лв. Съобразно уважената част от иска разноските от ищеца са- 1 946.15лв. от 2530лв. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съдът счита, че с оглед  фактическата и правна сложност на делото основателно е възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и  присъжда същото в размер на 2 330лв. съобразно  Н №1. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 537.69лв. от 2330лв. След компенсация остават да се присъдят на ищеца разноски в размер на 1048.46в.  

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  2400лв.

По изложените съображения съдът

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М. С.М. - Г. и В.Л.П. - изпълнителни директори, чрез адвокат М. Г. от САК,  да заплати на М.Й.П., ЕГН**********, Д.Ю.М., ЕГН **********, и М.Ю.М., ЕГН**********, тримата с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. М.Г.,***, по искове с правно основание  чл.226 от КЗ(отм.)  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по  20 000 лв.  (двадесет хиляди лева) на всеки един от тях, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и да им заплати  направените разноски по делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 1048.46лв ( хиляда (четирдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата им над 20 000 лв. / двадесет хиляди лева/ до пълния им предявен размер от 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д, представлявано от М. С.М. - Г. и В.Л.П. - изпълнителни директори, чрез адвокат М. Г. от САК,  да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски общо в размер на  2400 (две хиляди четиристотин лева).

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника - Б.Б.М., ЕГН **********, адрес: ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: