Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 93 26.02.2018 г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 26.02. 2018 година
В закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
изслуша докладваното от съдия
ТРИФОНОВА
търговско дело № 32 по описа за 2018
година.
Производството е по реда на
чл. 25 от ЗТР и е образувано по жалба на адв. Г. като процесуален представител
на “А.Е.” ООД против отказ № *** – 2/10.01.2018 г. на Агенцията по вписванията
– Търговски регистър и РЮЛНЦ.
Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен и
незаконосъобразен, като излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да
постанови решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени
задължителни указания на Агенцията да извърши исканата първоначална регистрация.
Съдът като обсъди
доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания намира за
установено следното:
Със заявление вх. № ***/29.12.2017
г. е постъпило искане за вписване в търговския регистър на следните промени по партидата
на “А.Е.” ООД:
изключване на “А.”
ЛТД, представлявано от Е.А.Т. като съдружник в дружеството; промяна в правната
форма на дружеството от ООД в ЕООД вследствие поемане на дяловете на изключения
съдружник “А.” ЛТД от другия съдружник Г.Г.Г., който
става едноличен собственик на капитала и промяна на адреса на управление на
дружеството: гр. С.З., ул. ***. На заявителя са дадени указания на 05.01.2018
г., след което е постановен обжалваният отказ на длъжностно лице по
регистрацията.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ очертава обхватът на
проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши. Съгласно
нормата на чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното
лице по регистрацията проверява съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона.
Изключването на съдружник се
осъществява по установената в чл. 126, ал.
3 от ТЗ процедура, която включва отправяне на писмено предупреждение
до съдружник. Целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника
за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му
в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би
могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на
съдружника, освен че узнава за намерението да бъде изключен, му се предоставя и
възможност да се подготви за общото събрание и евентуално и да коригира и
поведението си, ако нарушението позволява това. Такова предупреждение може да
отправи, както съдружника, така и управителя на дружеството. Писменото
предупреждение може да бъде материализирано в самостоятелен документ или да се
съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ
за събранието (т.е. да бъде елемент от нея). В ТЗ не е предвидено писменото
предупреждение за изключване на съдружник задължително да бъде отправено с
решение на общото събрание, освен ако не е налице изрично задължение същото да
бъде направено по решение на общото събрание съгласно дружествения договор, (в
този смисъл Решение № 56 от 8.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 472/2009 г., II т.
о., ТК), което в настоящия случай не е налице. Следователно мотивите на
длъжностното лице в този смисъл са неправилни.
В настоящия случай
предупреждението е връчено на съдружника „А." ЛТД
чрез управителя му Е.А.Т., поради което съдът намира, че процедурата по
отправяне на писменото предупреждение за изключване е в съответствие с разпоредбата
на чл. 126, ал. 3 от ТЗ.
Другото обстоятелство, поради
което е постановен отказът е, че представеното към заявление Ж1 с вх. №
20180108163439 изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа на съдружника
„А." ЛТД е с представен превод на български
език, който не отговаря на изискванията за надлежен превод на документи на чужд
език.
Видно от данните представеното
пълномощно е изготвено на английски и български и е заверено от нотариус в
Полша, т.е. е налице документ, на един от трите официални езици в Европейския съюз.
Съгласно Директива
2003/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. за
изменение на Директива
68/151/ЕИО на Съвета относно изискванията за оповестяване по
отношение на някои видове дружества, съобразена при приемането на ЗТР, е
следвало да има значително опростяване на формалностите по оповестяването,
възложени на дружествата. Затова и с разпоредбите на ЗТР, и при съобразяване на
директивата, е било целено изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система, основаваща се на принципите, освен
другото, на евтина и бърза регистрация и опростени и сигурни процедури (така
мотивите към Проекта на ЗТР (602-01-5/28.01.2006 г.). Целено е било и
евентуално включване в Европейския търговски регистър за по- пълноценно и
ефективно участие в европейския търговски оборот. При предвиждането в новия чл. 3а, ал. 2
на Директива 68/151/ЕИО на Съвета за допускане на оповестяване и на
всеки от официалните езици на Европейската общност, при което държавите-членки
могат да предвидят изискване преводите на документите да бъдат сертифицирани, в чл. 18 от ЗТР
е било предвидено заявлението и приложенията към него да се подават на
български език (ал. 1), но и представяне на документите на всеки от официалните
езици на Европейския съюз със заверен превод на български език (ал. 2). В
разпоредбата на чл. 7, ал. 3
от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
е посочено, че преводът следва да е извършен от преводач към фирма, сключила
договор с МВнР на основание чл. 2а, ал. 2
от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други
книжа. Тази разпоредбата противоречи на разпоредбата на чл. 18, ал. 2
от ЗТР, където е посочено, че могат да бъдат представяни документи и
на официалните езици на Европейския съюз при вписванията, заличаванията
и обявяванията в търговския регистър, със заверен от страната превод.
Освен това в случая изричното пълномощно с
нотариална заверка на подписа на съдружника „А." ЛТД
е представен с превод на български език и със заверка съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и чл. 2а, ал. 2
от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други
книжа, като преводачът извършил превода надлежно е удостоверил верността на
извършеният от него превод. От служебна справка на http://www.mfa.bg/
се установява, че агенцията за превод има сключен договор и е надлежно
овластена от МВнР, независимо, че по гореизложените съображения това не е било
необходимо.
Предвид
гореизложеното отказ № *** – 2/10.01.2018 г. на Агенцията по вписванията –
Търговски регистър и РЮЛНЦ при Министерство на правосъдието на РБ, постановен
по заявление вх. № ***/29.12.2017 г. следва да бъде отменен като
незаконосъобразен, а на Агенцията по вписване – Търговски регистър и РЮЛНЦ
следва да бъдат дадени указания да извърши исканото със заявление вх. № ***/29.12.2017
г. вписване на промени по партидата на “А.Е.” ООД.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказ № *** – 2/10.01.2018 г. на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ при Министерство на правосъдието на
РБ, постановен по заявление вх. № ***/29.12.2017 г. като незаконосъобразен.
УКАЗВА на
Агенцията по вписвания да извърши исканото със заявление вх. № ***/29.12.2017
г. вписване на промени по партидата на “А.Е.” ООД с ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от
решението да се изпратят на жалбоподателя за сведение
и на Агенцията по вписванията за изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :