О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2396 Година 28.06.2019 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и осми юни Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4605 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата е подал писмен отговор,
съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и
приложи заповедното ч.гр.д. № 2365/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Следва
служебно да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на
следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: договора
за заем (чл.
190 ГПК).
Следва
да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а
именно: 1/. какъв е размера на предоставения от И. заем на ответницата по
процесния договор от 27.03.2017 г., на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в
какъв размер; 2/. извършвани ли са от ответницата и/или от други лица някакви
плащания за погасяването на този заем, на И. и/или на ищеца, на кои точно дати
и в какви точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и
размер - задължения на ответницата по погасителния план и/или по договора, за
главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси,
комисиони и прочие, са били погасени с всяко от тези плащания, като вещото лице
посочи в заключението си и какви задължения (за главница, лихви, неустойки,
обезщетения, такси, комисиони и прочие) е посочено, че се погасяват от/за ответницата
с всяко плащане във всяко от платежните нареждания/РКО, с които е извършено, и
какви задължения след това е погасил с всяко от плащанията И. и/или ищеца в
счетоводството си; 3/. какви точно по съдържание и размери вземания по този
заем, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава,
такси, комисиони и прочие, са били цедирани на ищеца, от И., с подписаното на
01.03.2018 г. приложение № 1 към договора за цесия от 30.01.2017 г.; 4/.
обявяван ли е от ищеца и/или от И. процесния заем за предсрочно изискуем, на
коя дата, на какво точно фактическо основание (поради неплащане на кои точно
задължения по него, с какво точно съдържание, размери, падежи и неплатена част
от същите) и с какво точно негово и/или на И. волеизявление, и уведомявана ли е
ответницата за тази предсрочна изискуемост, от ищеца и/или от И., на коя точно
дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по
друг начин); и 5/. спирани ли са плащанията за погасяването на този заем и на
коя точно дата, както и останали ли са след това непогасени от ответницата суми
по същия заем и с какви точно размери поотделно за главница, възнаградителни
лихви, неустойки, обезщетения за забава (като
за последното се посочи и в какъв точно процент/размер е начислявано от
кредитора – на законната лихва или на уговорена в договора по-голяма лихва за
забава),
такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и
към всяка една от следните дати – на обявяване на заема за предсрочно
изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за връщането му, на
подписване на посоченото приложение № 1 към договора за цесия, на подаване в
съда на заявлението по ч.гр.д. № 2365/2018 г. на СтРС, на подаване в съда на
исковата молба по настоящото дело и на представяне на заключението на вещото
лице по делото; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални
знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на
същата експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й
следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе
по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и уточняващата я такава, и изразяват по същество в това, че подал
заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение, която била връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което имал правен интерес от процесните искове. Обстоятелството,
въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение, били подписан договор
за паричен заем № 2776791/27.03.2017 г. между И., като заемодател и ответницата,
като заемател, който бил сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК. С
подписването му, ответницата удостоверила, че получила Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на
което заявлението и исковата молба се подавали от ищеца, било сключен рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и приложение
№ 1 към него от 01.03.2018 г., между И. и ищеца. По силата му вземането му било
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно
договора за заем, заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя
паричен заем в общ размер на 1200 лева, а последният усвоил цялата сума веднага
след сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението
си. Ответницата се задължила да ползва и върне заема, съгласно условията на
сключения договор, като заплати 1439.52 лева с договорната лихва, на 12 месечни
погасителни вноски, всяка по 119.96 лева, включваща първоначална главница и
договорна лихва. По договора за заем ответницата извършила плащания в общ
размер на 859 лева. Към момента дължимата главница била 845.02 лева. За
ползването на предоставения заем, ответницата дължала договорна лихва, в размер
114.66 лева, за периода от 26.04.2017 г. до 22.03.2018 г., което било падежа на
договора. С договора ответницата се задължила в 3-дневен срок от усвояване на сумата
да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се съгласила, че в случай на неизпълнение на това задължение, дължи
неустойка, която се начислявала еднократно, след 3 дни от сключване на договора
и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към момента
дължимата неустойка била 715.48 лева. Разпоредбите на договора предвиждали, че
съгласно Тарифа на И., при забава на плащане на погасителна вноска с повече от
30 календарни дни, се начислявали разходи за събиране, представляващи такси и
разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и
посещения на адрес в размер на по 9 лева на всеки 30-дневен период, до
максимален размер от 45 лева. В случая ответницата дължала разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 27 лева. Следвало да се
има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени
съгласно чл. 10а ЗПК и нямали характер на неустойка. Ответницата трябвало да
изплати целия заем на 22.03.2018 г., последната падежна дата, като оттогава до
подаването на заявлението за издаване на заповедта и исковата молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли, а ответницата
продължавала виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължала и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на
26.95 лева от 27.04.2017 г., което било датата на допускане на забава на
погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението на 19.04.2018 г. г., и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането на
дължимите суми.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 845.02 лева за главница от невърнат заем по горепосочения договор за
заем, със 114.66 лева договорна лихва от 26.04.2017 г. до 22.03.2018 г., със
715.48 лева неустойка за неизпълнение на задължение, с 27 лева разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, с 26.95 лева законна лихва за забава от
27.04.2017 г. до 19.04.2018 г., и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2365 описа за
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор назначеният особен представител на ответницата заема
становище, че оспорвал исковата молба в частта относно иска
за неустойка в размер на 715.48 лева, който моли съда да отхвърли, ведно със
законните последици - присъждане на разноски в полза на ответницата, намаляване
на разноските, които ще се присъдят на ищеца при евентуално уважаване на
другите искове. Клаузата от договора за кредит, с която била уговорена
неустойка, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, и моли съда да я
прогласял за такава. Договорната свобода съгласно чл. 9 ЗЗД не била абсолютна. Нищожни
били договорките между страните, които противоречали на добрите нрави, като
преценката за това, дали било налице такова противоречие, била винаги конкретна
- в случая по договора били уговорени лихви в значителен размер, които се дължали
ежемесечно заедно с частта от главницата, за която бил настъпил падежа за
съответния месец, като по този начин интересът на кредитора бил обезпечен и
защитен. Уговорката за неустойка в размер, надхвърлящ половината от сумата на
главницата, представлявала способ за увреждане на длъжника по недопустим начин,
респективно, давал възможност за неоснователно обогатяване на кредитора. Налице
била и прекомерност на уговорената неустойка, равняваща се на 715.48 лева,
следователно, на повече от половината на главницата от 1200 лева, като не можело
да се приеме, че уговарянето на неустойка в подобен размер целяло да възмезди
вредите, които кредиторът щял да понесе от евентуално неизпълнение на договора,
тъй като нямало обстоятелства, които да водели до увредата му по този начин - не
била налице свръх инфлация, която да доведяла до бърза и сигурна обезценка на
паричната сума на главницата; на годишна база 2017/2018 година, инфлацията била
около 2 % /според официалните данни на НСИ/, не били налице вреди/пропуснати
ползи на кредитора, изразяващи се в лихви от евентуално депозиране на сумата в
банкова институция - лихвените проценти по депозити на ЮЛ варирали в порядъка
на 0,3 - 04 % годишно /според официалните данни на БНБ/, което означавало, че
при условие, че кредиторът депозирал главницата от 1200 лева в банка, щял да
получи приход от лихви максимум в размер на 3 - 4 лева. Следователно,
уговорената неустойка излизала извън обезпечителната и обезщетителната й
функция, както и извън санкционната й функция, защото санкцията била необосновано
висока. Според добрите нрави, недопустимо било кредитополучателят да бъдел
унищожаван финансово и доведен до положение, в което не можел да оцелее
физически. Добрите нрави, макар и неписани, несистематизирани и непубликувани в
ДВ, се свеждали до принципи, според които субектите в гражданския оборот
съществували в условията на взаимна изгодност от сключваните сделки. В случая, още
при сключването на самия договор и включването на клауза за заплащане на
неустойка, която била равна на повече от половината от получената като сума по
договора, били създадени условия за неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, който бил гражданин, а не търговец, и уменията му за
преценка на смисъла на договорните клаузи били далеч под умението, с което ищецът
- търговец разполагал. Поради това неустойката от 715.48 лева не се дължала от
длъжницата, поради нищожност на клаузата на договора, с която била уговорена и
моли съда да я прогласял за нищожна, като отхвърлел иска за заплащане на неустойка
изцяло и присъдел разноски на ответницата. В случай, че съдът приемел, че
клаузата за неустойка не била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, моли
съда да приемел, че неустойката била прекомерно завишена и да я намалял до
размера на дохода, който кредиторът би получил, ако депозирал тази сума на
кредита в банка, завишен неколкократно - петкратно, а именно 1200 лева при
годишна лихва 0,3 % било равно на 3.60 лева доход от лихва, увеличен петкратно,
този доход бил 18 лева, като съдът отхвърлел иска за заплащане на неустойка в
останалата му част, съответно и да намалял разноските, които щели да се
възложат върху ответницата съобразно този изход на спора.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е
основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответницата
носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора на
особения й представител, тъй като на тях са основани възраженията за
неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: уведомление;
договор за паричен заем с № 2776791/27.03.2017 г.; предложение за сключване на
договор за паричен заем от 27.03.2017 г.; тарифа на И.; рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.; пълномощно; приложение
№ 1/01.03.2018 г. и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2365
по описа за
НАЗНАЧАВА
служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводството на ищеца и цедента, както и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
въпроси към тази експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото
определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на
Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис
от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния
документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок
депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще
загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса,
освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 16.10.2019 г. от 10.20
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. За тази дата да се призове и вещото лице след
внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на
експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: