№ 800
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501387 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Община Пловдив, чрез юрисконсулт К., в качество на
длъжник по изп. дело № 20228200400016 по описа на ЧСИ Тодор Луков, против
Постановление от 14.03.2022 г., с което е постановен отказ за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя.
В жалбата се излагат съображения, че дължимата сума е била заплатена
доброволно, изцяло, преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, като от
пълномощника на взискателя не са били извършвани други процесуални действия,
освен подаване на молба за образуване на изпълнително производство, поради което в
тежест на длъжника счита, че следва да бъде определено възнаграждение по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Моли да бъде изменено обжалваното постановление и да бъде
постановено намаляване на адвокатското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК,
до предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 200 лв. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По делото е подадено възражение от адвокат С.М., пълномощник на взискателя,
с което изразява становище, че жалбата на Община Пловдив е напълно неоснователна.
Излага съображения, че размерът на платеното от взискателя адвокатско
възнаграждение е в минималния размер по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от
1
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като върху
така формираното възнаграждение е начислен ДДС, за което са представени и
доказателства за реалното му заплащане. Счита абсурдно виждането на жалбоподателя,
че следва да се уговаря първоначално единствено възнаграждение за образуване на
изпълнително дело, а едва след това за изпълнителни действия по него, доколкото към
момента на образуване на изпълнителното производство не може да се предполага
какви изпълнителни действия ще се наложат за осъществяване на зеления правен
резултат - събиране на сумите по изпълнителния лист. Излага съображения, че именно
поради това е причината в посочената наредба да бъде определен този начин за
изчисляване на минималния адвокатски хонорар. Моли да бъде оставена без уважение
жалбата на Община Пловдив и да бъде потвърдено обжалваното постановление на
ЧСИ Тодор Луков. Претендира разноски в настоящото производство, съгласно
приложен списък.
В писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК се изразява становище, че жалбата е
процесуално допустима, но разгледана по същество същата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Излагат се съображения, че следва да се приеме, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е в законовия минимум по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване и
водене на изпълнително производство, с оглед материалния интерес, поради което
направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като към датата на
образуване на производството не може да се предвиди какви действия ще се наложи да
бъдат извършвани.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба от 01.02.2022 г., подадена
от взискателя „ДЗИ – общо застраховане“, чрез адв. С.М., за събиране на вземане по
издаден изпълнителен лист от 28.01.2022 г. от РС Пловдив, срещу Община Пловдив, в
размер на 905,72 лева застрахователно обезщетение, сумата от 30,44 лв. мораторна
лихва за периода 19.08.2020 г. до 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 610 лв. разноски за производството, по гр.дело № 20205330117179/2020 г. по
описа на ПРС. В молбата са възложени на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
За образуване и процесуалното представителство по изпълнителното дело, образувано
въз основа на посочения изпълнителен лист, взискателят е упълномощил адвокатско
дружество „М.“. Преди получаване на ПДИ, след образуване на изпълнителното
2
производство, на 02.02.2022 г., длъжникът е заплатил по сметка на взискателя
посочените в изпълнителния лист суми. След получаване на ПДИ, с молба вх. №
01684/14.02.2022 г. по описа на ЧСИ Луков, длъжникът е оспорил размера на
определените разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение
на пълномощника на взискателя, като е поискал редуцирането им до минимума за
образуването му. След като е постъпила молбата на длъжника, с молба вх. №
01766/14.02.2022 г. по описа на ЧСИ Луков, взискателят е представил доказателства за
размера на уговореното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и
за заплащането му. По делото не са извършвани др. изпълнителни действия.
С обжалваното постановление за разноски от 17.02.2022 г. възражението на
длъжника е прието за неоснователно, като е отказано намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 442,94 лв. с ДДС,
поради това, че същото е уговорено в нормативно уредения минимален размер.
Съдът намира искането за редуциране на разноските – заплатеното адвокатско
възнаграждение, за основателно. Длъжникът Община Пловдив е заплатил изцяло
претендираните суми по изпълнителния лист, преди получаване на ПДИ, поради което
и не може да се очаква някаква фактическа и правна сложност при водене на
производството. По делото не са извършени, нито са могли да бъдат извършвани
законосъобразно други изпълнителни действия, поради изплащане изцяло на
задължението, като действията на пълномощника на взискателя се изразяват
единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, с
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК не се
дължат от длъжника и разноските, направени от взискателя, за изпълнителни способи,
които не са приложени. Горната норма, съобразена с начина на определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не сочи, че за образуване и
водене на изпълнително производство следва да се договаря отделно възнаграждение,
нито, че не се дължи такова кумулативно за образуване и воденето му, но определя кои
от сторените разноски в изпълнителното производство следва да се поемат от
длъжника, а това са само тези, които са явили необходими за събиране на вземането.
При тези обстоятелства заплатеното адвокатско възнаграждение от 442,94 лв. не следва
да се поема от длъжника, тъй като не съответства на действителната правна и
фактическа сложност на делото и осъществените изпълнителни способи. В настоящия
случай се дължат разноски от длъжника единствено за образуване на изпълнителното
дело в размер на 200 лв. без ДДС, съответно 240 лв. с ДДС, каквито действия са реално
извършени от пълномощника на взискателя, поради което в тази част следва да бъде
отменено разпореждането на ЧСИ до посочения размер, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Разноски в настоящото производство не се дължат, независимо от изхода му.
3
Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и
не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, а и в производство
относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение (в този смисъл константната практика на ВКС, обективирана в
определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г., III ГО, определение №
158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., III ГО, определение № 119/04.07.2019г. по
ч.гр.д. № 1975/2019г., II ГО и др.).
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 437 ал. 4 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 17.02.2022 г. по изп. дело № 20228200400016 по
описа на ЧСИ Тодор Луков, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, с което е
постановен отказ за редуциране размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя и НАМАЛЯВА размера на дължимите от Община
Пловдив, ЕИК *********, на „ДЗИ - общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, представлявано от адвокатско дружество „М.“, чрез адв. М., разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, от 442,94 лв. на 240 лв. (двеста и четиридесет
лева) с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4