№. 423 / 27.5.2020 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Монтана, 26.05.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдията Младенова гр.д. №. 2758 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира, че са налице условията на чл.130 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
Ищецът МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ - град СОФИЯ, Е.: 8.., със седалище и адрес на управление град София, б. Б. №. 5., представлявано от законния си представител Д. Ж. Т. - Министър на земеделието, храните и горите, чрез пълномощника си П.Б.Г. - гл. юрисконсулт на Областна дирекция „Земеделие” – Монтана твърди в исковата молба, че възражението на длъжника, респективно ответника по делото не е подадено в предвидения от закона срок, поради което и издадената заповед за изпълнение е влязла в сила. По тези съображения счита, че не е налице правен интерес от продължаване на настоящото исково производство, затова моли съда да прекрати същото.
Ответникът „. К. Е. Е. 1. със седалище и адрес на управление град Монтана, пл.”А. К. Н. Д. е. офис 8., представлявано от Люба Ангелова Колева – управител е депозирала в законоустановения срок писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище по иска.
Съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес от разглеждане на предявения установителен иск, като съображенията за това са следните:
От материалите по приложеното ч.гр.д.№. 1172/2016 година по описа а Районен съд – Монтана е видно, че е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от 07.06.2016 г. и изпълнителен лист от 07.06.2016 г., като длъжникът „. К. Е. Е.: 1., със седалище и адрес на управление град Монтана, пл.,,А. К. Н. Д. е. а. (. 8., е осъдено да заплати на Министерство на земеделието и храните - гр.София, Е. 8.., със седалище и адрес на управление град София, б. Б. №. 5., представлявано от В. И. Г. - Директор на ОД „Земеделие” - Монтана, сумата от общо 10 704,94 лева, от които главница общо в размер на 9 711,24 лева, представляваща дължимото годишно арендно плащане по Договор за аренда №. 24А1-10-4-13/29.07.2013 година, вписан в Служба по Вписвания гр.Лом на 31.07.2013 г., с дв.вх.рег.№. 7352, акт №. 265, том 16 за стопанската 2014-2015 година и 50% от дължимото годишно арендно плащане за стопанската 2015-2016 година, мораторна лихва общо в размер на 993,70 лева за периода от 02.10.2014 г. до 03.06.2016 г., законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 214,10 лева.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, получено в Районен съд - Монтана с вх.№. 11856/25.09.2019 г. Съдът по заповедното производство е приел, че възражението е подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК и е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок. Това обстоятелство не освобождава от задължение исковият съд да провери срочността на възражението. Съгласно ТР №. 4/2013 година по ТД №. 4/2013 година ОСГТК, съдът, пред който е заведен иска по чл. 422 ГПК, служебно установява спазването на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и наличието на обективирано във възражението оспорване на вземането от длъжника. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
С оглед задължението на съда за извършване на служебна проверка за допустимостта на иска, съдът намира, че същият е недопустим, предвид обстоятелството, че възражението не е подадено в предвидения от закона двуседмичен срок от връчването на заповедта.
Съгласно чл.418, ал.5 от ГПК „заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Съдебния изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение.” Процесната заповед по чл. 417 ГПК от 07.06.2016 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№. 1172/2016 г., за сумата от общо 10 704.94 лева са представени на ДСИ при Районен съд - Монтана и е образувано изпълнително дело №. 20161630420210. Видно от приложената на лист 23 от делото покана за доброволно изпълнение, на 28.11.2016 година, поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложено копие на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК са връчени надлежно на представител на юридическото лице - длъжник на посочения в Търговския регистър адрес на седалището му. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение с връчване на поканата за доброволно изпълнение от ДСИ на дата 28.11.2016 година, в която е цитиран номера на ч.гр.д.№. 1172/2016 г., както и че се връчва заедно с нея и копие от подлежащия на принудително изпълнение акт и копие от изпълнителен лист.
От данните по заповедното производство е видно, че длъжникът е депозирал възражение на дата 25.09.2019 година – повече от две години от изтичане на предвидения в закона двуседмичен срок за депозиране на възражение.
Ето защо съдът намира, че не е налице депозирано в срока възражение от страна на длъжника, срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№. 1172/2016 година по описа на Районен съд - Монтана, поради което, същата е влязла в законна сила сила. Посоченото обстоятелство обуславя и липсата на правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, поради което и производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
По горните съображения и на основание чл.130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№. 2758/2019 година по описа на Районен съд – Монтана, като недопустимо.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: