Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 16.07.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 17.06.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела М., като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №2561 по
описа за 2018
год. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от Р.Д.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. И.А., ПлАК, съдебен адрес:*** против З.С.М., ЕГН **********,
адрес: *** и И.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, с която е предявен иск на основание чл. 48, ал.7, вр.
ал.6 ЗУЕС, вр.41, пр. първо ЗС, с цена на иска 1547,33лв., в която се твърди
следното: Р.Д.Т. е собственик на самостоятелен ЖИЛИЩЕН недвижим имот в сграда -
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, изградена в УПИ III-3284, а по плана на гр.Плевен с
административен адрес ***, съгласно нотариален акт №21, нотариално дело
1221/1996г. на Плевенски нотариус.
Сградата е Архитектурен паметник на
културата и с оглед на това инсталациите, фасади, огради на дворното място и
др.подобни, които представляват общи части са силно амортизирани.
Бездействието
по отношение на възстановяване и съхраняване на общите части от страна на
останалите етажни собственици, съответно съсобственици в дворното място и
невъзможността да бъде проведено Общо събрание на етажната собственост, респ.
на съсобствениците в дворното място
довело до едностранната намеса на молителя. Същият самостоятелно извършил/ заплатил от името и за сметка на
останалите съсобственици/ строително ремонтни дейности, които са посочени по
пера и са отразени в извършена от
експерта инж. А.С.частна експертиза. Твърди се , че в съответствие с документа
за собственост на ответниците по настоящата искова молба З.С.М. с ЕГН**********
*** и И.В.М. с ЕГН ********** ***, том IV, рег.№3475, дело№344 от 14.03.2007г.,
същите притежават 4/14 идеални части от СГРАДАТА, съответно и от УПИ III-3284,
а по плана на гр.Плевен с административен адрес ***. Поради тази причина същите
следва да възстановят на молителя Р.Д.Т. сума в размер на 1547,33 лева,
съответстваща на тяхната квота от идеалните части.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което
на основание чл.48 ал.7 вр. ал. 6
ЗУЕС вр. 41 предложение първо ЗС да осъди ответниците да заплатят на ищец сума
в размер на 1547,33 лева, съответстваща на тяхната квота от идеалните части от
СГРАДАТА, съответно и от УПИ III-3284, а по плана на гр.Плевен с
административен адрес ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на депозиране на исковата молба до
окончателното й заплащане.
Твърди се,
че във вр. с този иск Районен съд-Плевен допуснал обезпечение по ч.гр. дело
№1898/2018г., по което Р.Д.Т. е направил разноски в размер на 45лв. - държавна
такса. Въз основа на обезпечителната заповед, издадена по това дело е
образувано изпълнително дело №20187560400532 по описа на ЧСИ - Ц.Н., по което
са направени разноски в размер на 294лв.- такси на ЧСИ.
Съдът е
сезиран с искане да присъди на ищеца направените разноски в тези две
производства, тъй като същите са водени с цел обезпечаване събирането на
задължението, предмет на настоящия иск.
Претендират се и разноските в настоящото
исково производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците З.С.М. и И.В.М., чрез пълномощника адв.Г.Г., в
който са наведени доводи за недопустимост на исковата молба, респ. неоснователност.
Съдът
приема, че наведените доводи досежно недопустимост на предявения иск са
несъстоятелни и съдът следва да се
произнесе по съществото на спора. Оспорвайки претенцията на ищеца ответниците
твърдят, че в сградата, в която се намират жилищните недвижими имоти на ищеца и
ответниците е архитектурен паметник на културата. Заявява се, че
обстоятелството, че сградата, разположена в УПИ III- 3284, кв. 344а по плана на
*** е недвижима културна ценност /НКЦ/, вписана с №8 в Националния регистър на
недвижимите културни ценности е безспорно. В тази връзка обаче се твърди ,че именно поради тази причина,
предвид статута на сградата и съгласно Закона за устройството на територията
/ЗУТ/ и Закона за културното наследство /ЗКН/, единичните и груповите недвижими
културни ценности /настоящата страда притежава статут на групова недвижима
културна ценност/ с техните граници и охранителни зони формират защитени
територии за опазване на недвижимото културно наследство. Инвестиционните
проекти и искания за каквато и да било намеса в защитени територии за опазване
на това културно наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на
чл. 141, ал.7 от ЗУТ след съгласуване и по реда на чл. 84, ал. 1 и ал.2 ЗКН.
Ремонтни
работи по сграда - паметник на културата с категория „сведение”, каквато е
настоящата сграда, следва да бъдат извършвани от строителна фирма, регистрирана
в Камарата на строителите в България за група строежи „Паметници”, съгласно чл.
137, ал.1, т.5, буква „е” от ЗУТ.
Ответниците твърдят, че
ищецът не се позовава на спазване във вр. с извършения ремонт на
съответните законови процедури, касаещи
намесата в целостта на сградата, в т.ч. извършване на каквито и да било
ремонтни дейности по предвидените в ЗУТ и ЗКН регламенти. Няма никакви
доказателства твърдените СМР, кога, от кого и поради каква причина са
направени.
Заявява се,
че не е налице яснота по въпроса във вр.
с твърденията на ищеца за благоустрояване – не е ясно къде е извършено
благоустрояването.
В тази
връзка се посочва,че ако това
благоустрояване касае дворното място, следва да има предвид следното: дворното
място се използва от ищеца и семейството му. На останалите съсобственици не се
позволява да извършват каквито и да било действия, в т.ч. и деца да играят в
двора. В свободна площ в двора имало
положени плочи, които били извадени и
продадени от ***та на ищеца, без знанието и разрешението на останалите
съсобственици. На същото място /където е имало плочи/ ***та на ищеца е поставил
други, но не изцяло, а дотолкова, колкото би могло да се паркира автомобил -
т.е. две успоредни ленти. На това място автомобили се паркират от семейството
на ищеца, като не се разрешава от тяхна страна паркирането на автомобили на
останалите съсобственици.
Претендира
се заплащане на външна ограда и входни врати. Не става ясно какви врати се имат
предвид, но ако се приеме, че това касае врата- входна на парцела, то се излага
следното: Дворното място е било обградено с масивна тухлена ограда с дължина 12
метра и височина 2 метра, покрита с керемиди. Същата тази стена без знанието и
съгласието на останалите съсобственици е била разрушена от ***та на ищеца, а
тухлите продадени. На същото това място е изградена от ***та на ищеца друга.
Метална врата е била монтирана от ***та на ищеца, но ключ за същата не е
предоставен на останалите съсобственици т.к. през тази порта се достига до
мястото за паркиране, а както вече се спомена по-горе мястото се използва
единствено и само от семейството на ищеца.
Излага се,
че във връзка с неправомерни действия от страна на ищеца и Д.Т. /негов ***/
ответниците нееднократно са информирали надлежните органи за извършване на
незаконно строителство и преустройства, които
освен това препятстват ответниците и останалите съсобственици на
сградата да ползват общите части на имота, в т.ч. и дворното място.
Твърди се,
че без наличие на съгласувани проекти и разрешения, без знанието и разрешението
на ответниците, е проникнато неправомерно в тяхно помещение - баня и е
изпълнена нова канализация, която ищецът твърди, че е извършил. Банята се
намира в партерния етаж на сградата. С тези действия ищецът е нанесъл
имуществени щети на ответниците, изразяващи се в следното: разбита входна врата
на банята; разбита брава на вратата; разбит катинар на вратата; пробити отвори
в тавана на същото помещение с големина около 30 см.; пробити отвори на стените
на същото помещение; разбита стена зад вратата на помещението. Предвид
нанесените щети, ответниците следва да извършат цялостен ремонт на помещението,
който възлиза на обща стойност- 1947 лева. От пробиването на отвори на банята е
нарушено стълбището на сградата. По отношение на същото от страна на
ответниците е извършен ремонт на стойност 250 лева. Предвид това по пътя на
възражението се предявява претенции, както следва: Нанесени щети /Разбиване на
врата, каса, катинар, брава, стени, под, таван, премахване на радиатор пред
банята/ в размер на 1947лева, които представляват стойността, която следва да
се заплати от ответниците за ремонтиране на баня, находяща се в партерния етаж
на процесията сграда и 250лева - стойността на извършените ремонтни работи по
отношение на стълбището за отстраняване на вреди, нанесени от ищеца. Твърди се,
че за предстоящите ремонтни работи е налице скица с виза за проектиране,
съгласувана с Община гр.Плевен. Прави се искане за прихващане на горепосочените
суми, представляващи щети, нанесени от ищеца по отношение на собственото на
ответниците помещение и ремонт на стълби.
Прави се и
възражение на основание чл.110 от ЗЗД за погасяване на претенциите по давност.
Претендират
се разноските по делото.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.А.,
който поддържа иска. Не представя писмена защита в указания от съда срок и след
изтичането му.
В о.с.з. ответникът се явява и се
представлява от адв.Г., която оспорва иска.
В последното проведено о.с.з. е направен
отказ от иска спрямо ответницата З.М. и производството спрямо същата е
прекратено с влязло в сила понастоящем определение.
Производството по делото е спирано по
взаимно съгласие на страните с цел постигане на спогодба, но без успех.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът е допустим, а по
същество - основателен и доказан.
Страните не спорят, че
са собственици на имоти в сграда, изградена в УПИ III-3284, а по плана на
гр.Плевен с административен адрес ***, съгласно нотариален акт №21, нотариално
дело 1221/1996г. на Плевенски нотариус. Не се спори, че сградата е архитектурен
паметник на културата. Ищецът претендира от ответника сумата от 1547,33лв. за
направените от него, за негова сметка, строително – монтажни работи, подробно
описани в уточнението - заявено с молба, приложена на л.92 от делото, която
сума е съответна на квотата на ответника от идеалните части на сградата и от УПИ III-3284 по плана на
гр.Плевен. Ответната страна оспорва извършването на такава строителна дейност от
ищеца, но същата се доказва както от събраните гласни доказателства - показанията
на св.Д.Х., М.Х. и А.П., така и от заключението по приетата експертиза,
изготвена от ВЛ инж.С.С. - л.106 и сл. от делото. Действително между двете
групи свидетели /посочени от ищеца и от ответника/ се наблюдава различие в
показанията им досежно периода на извършения ремонт от страна на ищеца, основа за неговата претенция, както и
по отношение отделните СМР. Същевременно в тази връзка следва да се посочи, че
показанията на свидетелите, посочени от ответника, са на лица, които нямат
точни спомени за относимите събития, а от друга - изслушаните свидетели Д.Х.М.Х.
заявяват с точност, че ремонтната дейност е извършена през 2014, 2105год. Вярно
е, че тези свидетели са родители на
ищеца и следва да се считат за заинтересовани от изхода на делото, но
показанията им, разгледани във вр. с всички останали доказателства по делото /вкл. изисканата
преписка от Община Плевен и постановените решения на АС-Плевен ,разгледани във
вр. с времето на произнасяне/ дават основание на съда, че тези свидетели излагат
истината пред съда и не е налице такова противоречие от такова
естество, което да е обосновало поставянето на свидетели в очна ставка и
т.н. Видно от заключението на ВЛ е, че стойността на описаните в исковата молба
и изпълнени на място СМР е 5502,60лв. с ДДС. Претенцията на ищеца е за сумата
1547,33лв. и следва да се уважи, като се присъди законната лихва. В случая
съдът намира, че е без значение
обстоятелството, че извършената от ищеца ремонтна дейност е при
неспазване на процедурата за това, регламентирана в ЗУТ и ЗКН, респ. че ремонтната дейност не е извършена от
специално оторизирана за това строителна фирма. Видно е, че във вр. с извършените
от ищеца СМР общината е издала
Констативни актове във вр. с констатиране на незаконно строителство. Издадени са
и съответно две заповеди, с които е наредено премахване на част от извършената
в процесния имот СРДейност. Тези заповеди са обжалвани пред АС-Плевен и са
постановени решения, влезли в сила, съответно по АД №616/18год. и №617/2018год.
по описа на същия съд, с които са отменени издадените от зам.-кмета на общината
две заповеди за премахване на съответните незаконни строежи в процесния имот - л.116 и сл. от делото. Не е от
значение за уважаване на исковата претенция на ищеца и факта, че няма постъпвало
заявление за регистриране на процесната сграда в режим на етажна собственост –
л.42 от делото; липсата на такова не елиминира
наличието на помещения в режим на
ЕС. Предвид установения период, през който са извършени СМР, то и направеното
възражение за изтекла давност по отношение вземането на ищеца се явява
неоснователно.
В случая от страна на
ответника е направено възражение за прихващане със сумата съответно 1947лв. и
250лв., уточнено по пера с допълнително изявление, приложено на л.81а и л.81б
от делото, което касае претенция на ответника за вреди, причинени от ищеца по
повод процесните извършени СМР, нанесени в банята на притежавания от него имот.
Съдът приема, че от показанията на свидетелите А.К.и П.Д. се установява, че
действително извършвайки ремонта ищецът е причинил щети в това помещение на
ответника, които възлизат на сумата 1451,33лв.- сума, установена от заключението
по експертизата на ВЛ, по която страните не са възразили и е
приета по делото. Направеното възражение
за прихващане се явява основателно.
При това положение и
след като взе предвид основателността на исковата претенция на ищеца и
основателността на направеното възражение за прихващане от ответника, съдът
приема, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по
предявения иск сумата 96,00лв.,
ведно със законната лихва
При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото съобразно изхода на делото в размер
211лв.
Воден от горното съдът ,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.48 ал.7 вр.
ал.6 ЗУЕС вр. чл.41, пр. първо от ЗС И.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. И.А., ПлАК, съдебен
адрес:*** сумата 96,00лв.,
представляваща съответната на квотата на ответника от идеалните части от
сградата, находяща се в ***, съответно и от УПИ III-3284 по плана на гр.Плевен
сума за извършени от ищеца строително монтажни работи в процесния имот, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.04.2018год., до
окончателното й заплащане, като за разликата до претендираната сума от
1547,33лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като погасен чрез прихващане със сумата от 1451,33лв.,
дължима от Р.Д.Т., ЕГН **********, адрес: *** на И.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, и
представляваща стойността на строително –монтажни работи, необходими за
възстановяване /и вече извършени СМР /
на щетите, нанесени в резултат на извършените от ищеца процесни СМР, в
помещение на ответника – баня.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК И.В.М., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. И.А., ПлАК, съдебен адрес:***,
разноски по делото в общ размер 211лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: