РЕШЕНИЕ
№ 1255
гр. Бургас, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120105622 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета от ГПК, Глава двадесет и девета от ГПК
Образувано е по предявен от А. А. Д. против С. И. К., иск за делба по чл. 34 от ЗС на
следния имот: Търговски обект с идентификатор 07079.612.6.2.11 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо имота от
22.03.2022 г., с предназначение: Здравни и социални услуги, с площ 31,39 кв. м., находящ се
в гр. Б., ***, разположен в сграда с идентификатор 07079.612.6.2, ведно с 7,28 кв. м. ид. ч. от
коридор и стълбищна клетка /изключени от общите части/, 3,261 % от общите части, 3,261%
ид. ч. от правото на строеж, при граници на търговския обект: на същия етаж -
07079.612.6.2.14, под обекта - 07079.612.6.2.16, над обекта - 07079.612.6.2.1, както и 13,57
кв. м./1108 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 07079.612.6, върху който е изградена
сградата.
Твърди се, че гореописания имот е придобит от страните по време на брака въз
основа на сключен договор за покупко-продажба от 29.06.2004 г., материализиран в
Нотариален акт № ***/*** г. по нот. д. № ***/*** г. на нотариус с рег. № *** в НК с РД РС-
Бургас. Сочи се, че бракът между страните е прекратен с решение по гр. д. № 2969/2012 г. на
РС – Бургас.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва,
че имотът е придобит по време на брака, но се твърди, че това е станало с лични средства на
ответника, част от които са му дарени от неговите родители, а друга част, придобити от
работата му като ***. Сочи се, че за закупуване на имота, ответникът е сключил договор за
кредит, като първоначалната вноска е заплатена със средствата дарени му от неговите
1
родители, а впоследствие вземанията по кредита са изплатени изцяло от ответника, като
последната вноска е била на 28.05.2021 г., т. е. след фактическата раздяла между страните
през 2010 г. Не се оспорва, че само ответникът ползва имота, но се сочи, че достъпът на
ищцата до същия никога не е ограничаван.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа
предявения иск. Депозирана е писмена защита от 23.05.2023 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
предявения иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че процесния стоматологичен кабинет е придобит по
време на брака (прекратен със споразумение, утвърдено с Решение № 1270/24.07.2012 г. по
гр. д. № 2969/2012 г. на РС-Бургас) между страните чрез договор за покупко-продажба от
2004 г. за сумата от 41800 лева, която е уговорено да бъде заплатена чрез сума отпусната от
„Банка ДСК“ ЕАД на кредитополучателя С. И. К. със съдлъжник А. А. Д., на основание чл.
25 ал. 2 от СК /отм./, по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.07.2004 г.
Приобщен е обезпечен с ипотека върху стоматологичния кабинет договор за кредит
за покупка на недвижим имот от 21.07.2004 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С. И. К. като
кредитополучател и А. А. Д., като съдлъжник, на основание чл. 25 ал. 2 от СК /отм./, за
сумата от 36200 лв. /л. 109/.
Издадено е и извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД, от което е видно, че задълженията по
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.07.2004 г. са изцяло изплатени, като
фактически платец на всички вноски е ответникът С. И. К. /л. 39 – л. 64/.
На листи 135 – 140 са представени удостоверения включително преведени от датски
на български език, от който се установява, че в периода от 1996 г. до настоящия момент
ответникът е работил като ***, включително е постъпил на работа като *** при Регионална
стоматология в Регион Ю.Д. в периода от 01.07.2009 г. до 31.08.2011 г. и към м.08.2011 г.
брутната работната заплата на ответника е била 32889,75 датски крони, нето -20280,75
датски крони или 7726,44 лева при курс на БНБ към 31.08.2011 г. 2,62485 лева за DKK.
По инициатива на ищцата е разпитан свидетелят Д.К., от чийто показания се
установява, че първоначално ответникът е работил в болница, но с ищцата са закупили
кабинет за ответника.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят Т.Т., от чийто показания се
установява, че около 2004 г. ответникът помолил свидетеля да му помогне да закупи
процесния стоматологичен кабинет, тъй като е помолен да освободи текущия си кабинет.
Установява се, че тъй като свидетелят корпоративен клиент на „Банка ДСК“ същият е
помогнал на ответника за получаването на кредит за закупуване на процесният кабинет. От
показанията се установява и че свидетелят е придружил ответника до родителите му, които
му предоставили 10000 лева, с които ответникът да заплати първоначалната вноска по
кредита.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят С.П., от чийто показания се
установява, че ответникът е получил пари от родителите си и е теглил кредит за закупуване
на процесния стоматологичен кабинет. Установява се, че около две години ищцата е била на
специализация като *** в Д., а децата са били в България.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се яви основателен предявеният иск за делба, в тежест на ищеца е да установи
наличието на съсобственост между страните, възникнала на посочените в исковата молба
основания. В тежест на ответникът е да установи направените правоизключващи и
2
правопогасяващи възражения, включително възражението по чл. 23 от СК.
Безспорно е между страните, а и това се установява от събраните писмени
доказателства, че съделителите са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на ***
год., е прекратен с влязло в сила на 24.07.2012 год. решение. Следователно, бракът между
страните е бил заварен такъв по смисъла на §4, ал.1 ПЗР на СК от 2009 год. и по повод
имуществените отношения и придобитото от съпрузите по време на брака приложение
намират правилата на действащия понастоящем кодекс. Доколкото по заверения брак на
страните няма избран режим на имуществени отношения по СК от 2009 год., по отношение
на същия следва да се прилага законовият режим на общност. Не е налице спор и че
процесният недвижим имот е придобити по време на брака на страните по възмезден начин.
Предвид обстоятелството, че към датите на придобиването им страните са били в брак,
съдът намира, че е налице придобиване на имущество при условията на съпружеска
имуществена общност, с оглед установената в чл. 21 ал. 3 от СК законова презумпция.
Ответникът се домогва да опровергае законовата презумпция на чл. 21 ал. 3 от СК,
като поддържа наличие на пълна трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23 от
СК.
Страните не спорят, че процесният недвижим имот е придобит чрез покупко-
продажба по време на брака, респ., че е придобит от страните в условията на СИО.
Съвкупният анализ на събраните по искане на страните писмени и гласни
доказателства обуславя извода за основателност на наведеното от ответника възражение за
пълна трансформация на лично имущество.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: За
успешното провеждане на възражението по чл. 23 от СК е достатъчно да се установи
произходът на средствата, чрез които е придобито имуществото – така в т. 4 от
Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според
което придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените
в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, то другият
съпруг няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в
придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Тоест за разлика
от иска за липса на съвместен принос по чл. 21 ал. 4 от СК, при който се изследва приносът
на съпрузите в цялата СИО, при иска, респ. възражението по чл. 23 от СК се изследва
единствено произхода на средствата /а не приносът на двамата съпрузи/, послужили за
придобиване на конкретен имот /а не цялата СИО/, като ако се установи, че средствата
принадлежат само на единия съпруг презумпцията се счита за опровергана, респ. че липсва
принос на другия съпруг.
В т. 4 от същото тълкувателно решение е разяснено, че облигационни отношения
между съпрузите възникват при плащане на цената за закупуване на имот със заемни
средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на
семейството – чл. 32 ал. 2 от СК /чл. 25 ал. 2 от СК, отм./. Само в този случай /когато заемът
е взет за нуждите на семейството/ изплащането на заема с лични на единия съпруг средства
не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. От разясненото в
тълкувателното решение е видно, че са възможни две хипотези - в случай, че заем е взет за
нуждите на семейството /например теглен е жилищен кредит за закупуване на жилище, в
което съпрузите да живеят/, то искът, резп. възражението по чл. 23 от СК ще е всякога
неоснователно, дори и изплащането на заема да е станало с лични на единия съпруг
средства и обратно /втората хипотеза/, ако се установи, че заемът не е теглен за нуждите на
семейството /а например за придобиване на недвижима или движима вещ необходима за
упражняване на професия или на занаят на единия съпруг/ трансформацията е възможна при
доказване произхода на средствата, с които са погасени задълженията по договора за заем.
Многобройна е съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. цитираната
от ищцата относно първата описана по-горе хипотеза /залегнала и в посоченото
тълкувателното решение, като най-типична и често срещана/, в която заемът е взет за
3
задоволяване на семейни нужди, но втората хипотеза /при която заем не е взет за семейни
нужди/ макар и по-рядка е възможна, поради което причините /нуждата/ обусловила
изтегляне на заем следва да се изследва във всеки конкретен случай.
Изложеното отнесено към настоящия казус означава, че за преценка основателността
на направеното от ответника възражение по чл. 23 от СК следва да се изследва въпросът
дали сумата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.07.2004 г. е получена
за нуждите на семейството или не, като ако се установи, че същата не е получена за семейни
нужди следва да се изследва и въпросът какъв е произходът на средствата, с които е погасен
кредитът, тоест дали същите са лични само на ответника.
По отношение на въпроса дали сумата по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 21.07.2004 г. е получена за нуждите на семейството или не, съдът приема следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени доказателства се установи, че
процесният стоматологичен кабинет е придобит по време на брака (прекратен със
споразумение, утвърдено с Решение № 1270/24.07.2012 г. по гр. д. № 2969/2012 г. на РС-
Бургас) между страните чрез Договор за покупко-продажба от 2004 г., която е уговорено да
бъде заплатена чрез сума отпусната от „Банка ДСК“ ЕАД на кредитополучателя С. И. К., със
съдлъжник А. А. Д., на основание чл. 25 ал. 2 от СК /отм./, по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 21.07.2004 г., както и че кредитът е обезпечен с ипотека върху
стоматологичния кабинет. Установи се и че задълженията по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 21.07.2004 г. са изцяло изплатени, като фактически платец на всички
вноски е ответникът С. И. К. /л. 39 – л. 64/. Ищцата не е оспорила твърдението на ответника,
че кредитът е теглен за закупуване на стоматологичен кабинет за упражняване на
професията на ответника – ***, тоест, че кредита не е теглен за семейни нужди, а за
закупуване на имот необходим за упражняване на професията на ответника. В II т. 3 от
писмена молба от 02.02.2023 г., депозирана от ищцата /л. 73/ е застъпено единствено
становището, че ползването на стоматологичния кабинет от ответника за упражняване на
професията му не го прави негова лична собственост, защото чл. 22 ал. 2 от СК има предвид
само движимите вещи. Предвид липсата на спор по този въпрос, съдът приема, че кредита
не е теглен за семейни нужди, а за закупуване на имот необходим за упражняване на
професията на ответника и именно това е била непосредствената нужда за теглене на
кредит. Този извод не се разколебава и от подписаните от страните по делото допълнителни
клаузи по VIII т. 23 от договора за кредит, в които като съдлъжнк по договора е посочена
ищцата, на основание чл. 25 ал. 2 от СК /отм./, което обстоятелство е възможно да е
продиктувано от стремежа на банката за получаване на втори длъжник по договора за
кредит без реално сумата по него да е теглена за семейни нужди. При наличие на съдебно
дело фактът дали кредитът е теглен за семейни нужди или не подлеци на доказване, а по
настоящото дело ответникът е навел твърдения, че кредита не е теглен за семейни нужди, а
за закупуване на имот необходим за упражняване на професията му, които твърдения не са
оспорени от ищцата. Отделно от това, обстоятелството, че кредита е теглен за закупуване на
кабинет за упражняване на професията на ответника се установява и от доказателствата по
делото. От представената по делото служебни бележки се установи, че ответникът е ползвал
процесния кабинет за упражняване на професионалната му дейност от закупуването му до
настоящия момент. Това обстоятелство се установи и от съвкупния анализ на показанията на
свидетелите на ищцата и ответника - Д.К. и Т.Т., които заявиха в съдебно заседание, че
кабинетът е закупен за ответника, поради това, че същият е помолен да освободи стария си
кабинет, при което е възникнала необходимост от нов. При установяване, че кабинетът е
придобит със средствата от договора за кредит и това, че същият е фактически ползван от
закупуването си до настоящия момент само за упражняване на професията на ответника,
съдът приема, че кредитния ресурс не е предоставен на ответника за задоволяване на
нуждите на семейството му, а за закупуване на вещ /кабинет/ необходима за упражняване на
неговата професия.
След като се установи, че сумата по заема не е получена за задоволяване на семейни
нужди на страните, по аргумент от противното на т. 4 от Тълкувателно решение №
4
5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС се налага изводът, че
трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата, с които са погасени
задълженията по договора за заем/кредит. За периода от фактическата раздяла между
страните – 2010 г. до окончателното погасяване на сумата по договора за кредит, съдът
приема, следното: След фактическата раздяла между страните, същите не разполагат с общ
бюджет и извършваните погашения по кредита са осъществявани с лични средства от
извършилия ги. По делото се установи, от представеното банково извлечение на
погашенията, находящо се от л. 39 до л. 64 от делото /банков документ основан на
първичното счетоводство на банката/, че за периода от фактическата раздяла между
страните – 2010 г. до окончателното погасяване на сумата по договора за кредит всички
вноски са погасявани от ответника. С оглед това, съдът приема за установено, че в периода
след фактическата раздяла на страните единствено ответникът е погасявал задълженията по
договора за кредит с личните си средства. По отношение на периода от закупуването на
кабинета – 29.06.2004 г. до фактическата раздяла на страните през 2010 г., съдът приема
следното: От разпитаните по делото свидетели Т.Т. и С.П., на чийто показания съдът дава
вяра, тъй като са пълни и кореспондиращи помежду си, се установи, че родителите на
ответника са му предоставили около 10000 лева за погасяване на пъровначалната вноска по
договора за кредит. Доколкото се установи, че ответникът е получил 10000 лева от своите
родители и не е оспорено от ищцата, че сумата е дадена по договор за дарение, съдът
приема, че процесната сума е предоставена на ответника именно с дарствено намерение. По
делото се установи, че сумите по кредита не са предоставени на ответника за задоволяване
на семейни нужди, а за закупуване на кабинет за упражняване на професионалната му
дейност, както и че сумата от 10000 лева е предоставена на ответника за погасяване на първа
вноска по този кредит, поради което съдът приема и че даденото от родителите на ответника
е дарение само за него, а не за двамата съпрузи. По изложените съображения, съдът приема,
че дължимото самоучастие по договора за кредит е погасено с лични средствата на
ответника дарени му от неговите родители. За останалата част на задълженията по договора
за кредит се установи, от представеното банково извлечение на погашенията, находящо се от
л. 39 до л. 64 /банков документ основан на първичното счетоводство на банката/, че
единствено ответникът е погасявал задълженията по договора за кредит с негови лични
средства депозирани по влог, обстоятелство което не е оспорено от ищцата. Последната
единствено е застъпила становището (в II т. 1 от писмена молба от 02.02.2023 г., депозирана
от ищцата /л. 73/), че придобитото със средства от влог е СИО, но не е оспорила
твърдението, че средствата, чрез които ответникът е погасявал задълженията по договора за
кредит са били депозирани по влог. Предвид това, съдът приема за установено, че и в
периода от придобиване на кабинета до фактическата раздяла, ответникът е погасявал
задълженията по процесния договор за кредит с лични средства.
След като бе установено, че кредитът не е теглен за семейни нужди и че
задълженията по договора за кредит са погасени от средства от влог, съдът приема, че
презумпцията на чл. 21 ал. 3 СК е опровергана и е налице пълна трансформация, като не е
необходимо да се изследва произходът на средствата по влога. В случай, че съпругът, който
не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той
разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 от СК – така в Решение №
86 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 914/2016 г., ІІ г. о.; Решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. №
2411/2016 г., ІІ г. о.; Решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 2060/2016 г., ІV г. о.; и
Решение № 60148 от 02.02.2022 г. по гр. д. 2208/2021 г., ІІ г. о. Дори и да бъде възприето
обратното становище – че следва да бъде изследван произхода на средствата във влога, по
делото се установи, че ответникът е работил като ***, включително е постъпил на работа
като *** при Регионална стоматология в Регион Ю.Д. в периода от 01.07.2009 г. до
31.08.2011 г. и към м.08.2011 г. брутната работната заплата на ответника е била 32889,75
датски крони, нето - 20280,75 датски крони или 7726,44 лева при курс на БНБ към
31.08.2011 г. 2,62485 лева за DKK, поради което и предвид липсата на оспорване от ищцата,
че средствата по влога са с произход упражняваната от ответника дейност, съдът приема, че
произходът на същите е именно от професионалната дейност на ответника, доходът от която
5
е над средния за страната и към настоящия момент.
По изложените съображения, съдът приема, че доказването на направеното от
ответника възражение по чл. 23 от СК е успешно проведено.
С оглед горното, съдът приема за установено, че ответникът е изключителен
собственик на процесния стоматологичен кабинет, респ. липсва твърдяната от ищцата
съсобственост върху същия, поради което предявеният иск за делба е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Р., *** против С. И.
К., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ***, иск за делба по чл. 34 от ЗС на следния имот:
Търговски обект с идентификатор 07079.612.6.2.11 по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо имота от 22.03.2022 г., с
предназначение: Здравни и социални услуги, с площ 31,39 кв. м., находящ се в гр. Б., ***,
разположен в сграда с идентификатор 07079.612.6.2, ведно с 7,28 кв. м. ид. ч. от коридор и
стълбищна клетка /изключени от общите части/, 3,261 % от общите части, 3,261% ид. ч. от
правото на строеж, при граници на търговския обект: на същия етаж - 07079.612.6.2.14, под
обекта - 07079.612.6.2.16, над обекта - 07079.612.6.2.1, както и 13,57 кв. м./1108 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор 07079.612.6, върху който е изградена сградата.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6