№ 9
гр. Ихтиман, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д. Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Административно наказателно
дело № 20221840200512 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано по жалба на Й. В. З. против Наказателно постановление №
22-0274-000364/27.07.2022 г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман, с което
за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на основание чл.
638, ал. 3 КЗ на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 400
лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно при подробно изложени съображения.
В проведеното съдебно заседание упълномощеният представител на
жалбоподателя поддържа така подадената жалба.
Въззиваемата страна АНО (началника на РУ-Ихтиман) не изразява
становище.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване акт.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № * е собственост на ***.
След регистрацията на автомобила е издадено Свидетелство за регистрация
част I № * от 10.03.2020 г., като в същото е вписан номер на рама на
автомобила WVWZZZM22V049055, вместо действителния номер на рама
WVWZZZMZ2V049055.
Моторното превозно средство било предоставено за ползване от
1
собственика * на жалбоподателя Й. В. З., като собственикът изрично
упълномощил жалбоподателя за това с пълномощно с нотариална заверка на
подписа, извършена от нотариус с рег. № 485 на НК, от 23.02.2022 г.
За лекия автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № * била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от
28.11.2021 г. до 27.11.2022 г. В застрахователната полица (№
BG/07/521003369700) бил вписан номерът на рама, посочен в Свидетелство №
* от 10.03.2020 г. за регистрация на МПС WVWZZZM22V049055.
На 07.07.2022 г. при посещение на жалбоподателя З. в КАТ било
констатирано, че при регистрацията на лекия автомобил е допусната грешка
от служител на КАТ, вследствие на която в свидетелството за регистрация е
вписан номер на рама WVWZZZM22V049055, вместо действителния номер
WVWZZZMZ2V049055. Това наложило да бъде извършена промяна в
регистрацията, като било издадено ново Свидетелство за регистрация част I
№ ********* от 07.07.2022 г., в което бил вписан правилният номер на рама
WVWZZZMZ2V049055, регистрационният номер също бил променен от * на
***. Служителя на КАТ *** издала удостоверение на жалбоподателя Й. З. за
съответствие, в което било посочено, че л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. №
***, е предишен номер *, номер на рама WVWZZZMZ2V049055 и дата на
първа регистрация 22/04/2002 г., собственост на ***.
На следващия ден 08.07.2022 г. около 20.50 часа жалбоподателят З.
управлявал лекия автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *** по първоклА.
път № 1-8 в с. * с посока на движение към гр. Костенец. Там той бил спрян за
проверка от полицейските служители А. М. и свид. С. М.. В хода на
проверката те констатирали, че за л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. № ***, с
номер на рама WVWZZZMZ2V049055 няма действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Жалбоподателят. З. обяснил на полицейските служители за това, че при
регистрацията на автомобила е допусната грешка в КАТ, че за същия има
действаща застраховка „Гражданска отговорност“, в която е посочен
предишният номер * на превозното средство, както и рама
WVWZZZM22V049055, съответна на погрешно изписаната от служител на
КАТ в Свидетелство за регистрация част I № * от 10.03.2020 г., както и че
предишният ден е извършена промяна в регистрацията и му е издадено ново
свидетелство за регистрация. Въпреки тази информация А. М. в качеството на
младши автоконтрольор при РУ на МВР – Ихтиман съставил срещу жалб. З.
Акт № 616278 от 08.07.2022 г. за установяване на административно
нарушение по чл. 638, ал. 3 КТ, тъй като З., който не е собственик на
автомобила, го управлява без да има действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В деня след проверката за л.а. марка „***“, модел „*“ с рег. № ***, с
номер на рама WVWZZZMZ2V049055 бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със срок на валидност от 09.07.2022 г. до
08.07.2023 г., обективирана в Комбинирана застрахователна полица №
BG/07/522002020385.
Въз основа на АУАН от началника на РУ-Ихтиман е издадено
обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 22-
2
0274-000364 от 27.07.2022 г.
По доказателствата:
Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал
- показанията на свидетеля Милин, които кореспондират с АУАН, имащ
доказателствена стойност на основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП и писмените
доказателства – пълномощно, Свидетелство за регистрация част I № * от
10.03.2020 г., Застрахователната полица № BG/07/521003369700,
Свидетелство за регистрация част I № ********* от 07.07.2022 г.,
Комбинирана застрахователна полица № BG/07/522002020385..
Съдът намира изброените доказателствени източници за логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат
кредитирани в цялост. Те разкриват посочените по-горе елементи от
фактическата обстановка като не съдържат никакви противоречия. Въз основа
на писмените доказателства могат да се направят доказателствени изводи
досежно обстоятелствата около двете регистрации на лекия автомобил марка
*** „*“ с номер на рама *** в периода 10.03.2020 г. – 07.07.2020 г.
Нужно е да се отбележи, че доколкото обстоятелствата около
полицейската проверка не са спорни, налице е пълно съответствие между
показанията между показанията на свид. М. и АУАН, липсва нарочно искане
от страните за разпит на актосъставителя М. и доколкото делото е отлагано 3
пъти за провеждане на разпита му, то по мнение на настоящия състав, той не е
необходим за обективно, всестранно и пълно разкриване на обективната
истина, а единствено би довел до ненужно дълга продължителност на
административнонаказателното производство. Това е така, доколкото
обстоятелствата от предмета на доказване се установяват чрез другите
доказателства, обективирани в показанията на свид. М. и АУАН.
Предвид липсата на каквито и да е противоречия в доказателствените
източници е безпредметно те да бъдат анализирани по-подробно.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
3
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност
на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказващият орган началника на РУ на МВР -
Ихтиман обаче е допуснал неправилно приложение на материалния закон.
Това е така по следните съображения.
От събраните доказателства следва несъмнен извод, че на 08.07.2022 г.
около 20.50 часа на първоклА. път № 1-8 в с. * наказаният Й. З. е управлявал
лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № ***, собственост на *, с
предишен регистрационен номер *, както и че за автомобила е имало
сключена валидна застраховка гражданска отговорност за периода със срок на
действие от 28.11.2021 г. до 27.11.2022 г., като в застрахователната полица (№
BG/07/521003369700) е бил вписан старият регистрационен номер № ***, и
номер на рама WVWZZZM22V049055, който е бил посочен в Свидетелство за
регистрация част I № * от 10.03.2020 г.
Спорният въпрос е осъществява ли това деяние от обективна страна
състава на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, който предвижда
наказание глоба в размер на 400 лв. за лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По мнение на настоящият
състав отговорът е отрицателен. В случая липсва нарушение на цитираната
разпоредба, тъй като за моторното превозно средство към 08.07.2022 г. е
имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Това се установява от застрахователна полица BG/07/521003369700. Съгласно
нея лек автомобил марка „*** „*“ с рег. № * имал действаща застраховка на
08.07.2022 г. Автомобилът е идентичен с този с регистрационен номер ***,
което е видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от
служител на МВР. След като се касае до един и същ автомобил, то
застраховката е била действаща. Обстоятелството, че в застраховката,
системата на КАТ и „Гаранционен фонд“ не е бил вписа действителният
номер на рама на автомобила WVWZZZMZ2V049055, а там фигурира грешен
номер WVWZZZM22V049055, се дължи на грешка допусната от служител на
КАТ при регистрацията на автомобила при издаване на Свидетелство за
регистрация част I № * от 10.03.2020 г. След като грешката е допусната от
4
длъжностно лице това по никакъв начин не може да бъде вменено като
отговорност на жалбоподателя З.. Настоящият състав приема, че грешката е
допусната от служител на КАТО, защото както при първоначална
регистрация на МПС, така и при промяна в регистрацията на МПС данните
относно МПС, сред които и номер на рамата, се попълват служебно от
длъжностно лице – чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Дори горната теза да не бъде споделена и да бъде прието, че деянието
осъществява от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, по мнение на настоящият състав това е само
формално, случаят е малозначителен поради липса на обществена опасност и
няма основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на дееца предвид нормата на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 НК.
Институтите „маловажен случай“, както и „явно маловажен случай“ /чл.
28, чл. 39, § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН/ се различават от малозначителното деяние по
чл. 9, ал. 2 от НК. При първите е налице деяние, което се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, поради което деецът се наказва с наказание
(чл. 39, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН), т.е. извършеното съставлява административно
нарушение. При малозначителното деяние по чл. 9, ал. 2 НК липсва
административно нарушение, тъй като то не разкрива никаква степен на
обществена опасност или неговата обществена опасност е явно незначителна
и поради това не може да се квалифицира, като административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Малозначителното деяние не уврежда
конкретни правоотношения и по формата си е без вредоносни последици.
Нужно е в теоритичен план да се отбележи, че с изменението на ЗАНН ДВ,
бр. 109 от 2020, с оглед въведените в § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН дефиниции, по
законодателен път е изоставено непротиворечивото разбиране, изразено в
правната доктрина и в преобладаващата съдебната практика, че обществената
опасност е присъща единствено на престъпленията, като наличието й прави
деянието престъпление, а не административно нарушение, тъй като
обществената опасност представлява обективно неюридическо качество
характерно само за престъплението, който извод следва при сравнение на
дефинициите, дадени в чл. 9, ал. 1 НК и чл. 6 ЗАНН. С цитираните изменения
това разбиране е загърбено, като очевидно законодателят приема, че и
административните нарушения притежават обществена опасност, макар тя да
не е предвидена като признак от обективна страна на административното
нарушение (чл. 6 ЗАНН). Ето защо при преценка на вида на деянието е нужно
да се държи сметка за степента на обществена опасност.
Осъщественото от жалбоподателя деяние е малозначително, тъй като
само формално осъществява признаците на административно нарушение,
доколкото липсва обществена опасност. В случая за автомобила е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В нея
са били посочени всички данни на моторното превозно средство към датата
на сключване на застраховката, съобразно посоченото в актуалното към този
момент Свидетелството му за регистрация част I (№ * от 10.03.2020 г.). Както
5
беше посочено по-горе неправилното вписване на номер на рама в полицата
се дължи на това, че свидетелството за регистрация същият е изписан
WVWZZZM22V049055, вместо WVWZZZMZ2V049055 и това е осъществено
по грешка на служител на МВР, а не вследствие на действия на жалб. З..
Деянието е извършено на 08.07.2022 г., само ден след като е извършена
промяна в регистрацията на моторното превозно средство, вследствие на
която са променени регистрационните номера и в свидетелството е вписан
правилният номер на рама (WVWZZZMZ2V049055). Жалбоподателят е
обяснил по време на проверката на полицейските служители за допуснатата
грешка, освен това още на следващия ден 09.07.2022 г. е сключена нова
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за същия
автомобил и в нея са били посочени всички данни на моторното превозно
средство, съобразно новия талон за регистрация, издаден след промяната в
данните. Новият договор за застраховка практически е сключен в първия
обективно възможен момент, т.е. в деня следващ на проверката. На 08.07.2022
г. не е имало възможност да сключване на такъв договор, доколкото
проверката е осъществена в 20.50 часа, т.е. извънработно време. Няма
настъпили вредоносни последици от липсата на застраховка. Всичко изброено
сочи, че деянието не се отличава с обществена опасност. Извършено е по
непредпазливост, наказаният не е целял осъществяване на подобно
нарушение, предприел е действия, според възможностите си и правните си
познания, за незабавното му отстраняване, освен това в основата на
извършването му е грешката, допусната от длъжностно лице в КАТ към МВР,
а не поведение на наказания или на собственика на автомобила. Ето защо
деянието е малозначително, на основание чл. 11 ЗАНН приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и наказателното постановление трябва
да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 ЗАНН .
За пълнота следва да се добави и още нещо. С нормата на чл. 189з от
ЗДвП е предвидено, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28
(маловажен случай) и 58 г от Закона за административните нарушения и
наказания. Във връзка с използваната законодателна техника обаче -
абсолютно определена санкция за конкретното нарушение, без възможност за
преценка на тежестта на нарушението, което е съставомерно дори при
извършване по непредпазливост и невъзможност за прилагане на маловажен
случай, то при констатиране на по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние единственият начин да не бъде допуснато нарушение на
правото на ЕС в частта относно принципа за пропорционалност, който е общ
и не е свързан само с Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, е
именно прилагането на института малозначителен случай. Аргументът за това
е, че установената национална практика, приемаща константно, че спазването
на принципа за пропорционалност се осъществява посредством преценката по
чл. 28 ЗАНН (вж. Решение № 6696 от 15.11.2021 г. на АдмС - София по адм.
д. № 5555/2021 г., Решение № 5802 от 23.10.2020 г. на АдмС - София по адм.
д. № 7852/2020 г., Решение № 6981 от 25.11.2021 г. на АдмС - София по адм.
д. № 9472/2021 г., постановени във връзка решения по съединени дела C-
497/15 и С-498/15 на СЕС ) очевидно следва да претърпи промяна при
нарушения по ЗДвП, като с оглед посочената техника на законодателя,
занапред преценката може да бъде единствено на плоскостта на
малозначителността на деянието.
6
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т.
1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0274-000364/27.07.2022 г.
на началника на РУ на МВР - Ихтиман.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7