РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Ямбол, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Пепа Ил. Чиликова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Георги Димитров_ Георгиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212300600091 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подс. Д. В. Д. против Присъда № 260013/27.01.2021
г. постановена по НОХД № 365/2020 г. по описа на ЯРС, с която той е признат за виновен в
това, че на **.**.**** г., за времето от около 23:00 ч. до около 24:00 ч., в гр. *****, ж.к.
****** *** бл. *, вх. *, в апартамент № **, се съвкупил с лице от женски пол В. Н. Н. от гр.
*****, като я принудил към това със сила – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, поради
което и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието от
ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с Присъдата по НОХД №
***/**** г. на ЯРС, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Подсъдимия Д. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител
Н. сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от датата на увреждането **.**.**** г., до окончателното
1
й изплащане, като искът за разликата над тази сума до 8000 лв. е отхвърлен като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 189, ал. З от НПК подсъдимия е осъден да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител Н. направените в това й качество разноски по делото
за упълномощаване на повереник в размер на 800 лв., да заплати направените по делото
разноски общо в размер на 2 326.07 лв., от които 2 226.07 лв., вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, 100 лв. вносими в приход на
бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС, както и 240 лв. ДТ върху уважения
граждански иск.
В жалбата се излагат доводи, че в атакуваната присъда липсва пълен анализ на
събраните по делото доказателства и е налице превратното тълкуване на последните в полза
на обвинението, като обстановката е възприета въз основа на противоречивите показания на
пострадалата. В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея се поддържат.
Защитникът адв. Б. отново акцентира върху това, че липсва анализ на доказателствата по
делото. Основно се настоява окръжният съд да отмени атакуваната присъда и да признае
подс. Д. В. Д. за невиновен по повдигнатото обвинение.
Представителят на държавното обвинение оспорва основателността на
въззивната жалба, като счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и предлага съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на ЯРС.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащо
право и интерес да обжалва, и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Същата е основателна, по
следните съображения:
При постановяването на атакувания съдебен акт, РС – Ямбол е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните
основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Констатираното нарушение е намерило израз в липсата на мотиви към
постановената присъда. Настоящият състав намира, че в съдържателно отношение същите
не покриват изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Принципно присъдата представлява
единство от уводна част, диспозитив и мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои
обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви
са правните съображения за взетите решения като при наличие на противоречия между
доказателствата трябва да изложи и съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля.
В процеса на мотивиране е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане на
всички доказателства и източници, да се направи анализ на установените чрез тях факти
като се изложат доводи и съображения по верификацията им. Правната доктрина и
съдебната практика са категорични, че когато мотивите са непълни, неясни или
противоречиви е налице процесуално нарушение което е от категорията на съществените,
2
тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика означава липса на част от
присъдата.
Конкретно, в мотивите на атакуваната присъда първостепенният съд е заявил,
че приема гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, въз
основа на отчасти от обясненията на подсъдимия, дадени в присъствието на защитник по
време на досъдебното производство на **.**.**** г. и на **.**.**** г., които са били
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК,
от показанията на свидетелите В.Н. и Н. Г., дадени по време на съдебното следствие и от
показанията им от досъдебното производство в частта им, в която са били приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, от показанията на
свидетелите Н. Н., Д. Н., К. И. и В. В., от обективните находки, отразени в протокола за
оглед от **.**.****г. и приложения към него фотоалбум, от заключението на вещото лице,
изготвило назначената СМЕ по метода на ДНК профилиране, от заключенията и
показанията на вещите лица, изготвили назначените съдебномедицински и комплексни СПП
експертизи, както и от писмените доказателства.
Прочита обаче на мотивите сочи, че решаващият съд не е обосновал в
достатъчна степен – в доказателствено отношение, отразените в акта си фактически
констатации. ЯРС е изброил доказателствените източници, въз основа на които е приел
фактическата обстановка, но липсва пълен анализ досежно основния спорен по казуса
въпрос – за оказана принуда при безспорно осъществения полов акт между подсъдимия и
пострадалата, анализ върху който да се изградят фактическите заключения. Конкретно
липсва изчерпателно съпоставяне на противоречивите доказателства и прецизни
съображения кои се кредитират, защо именно тях ЯРС приема за логични и достоверни и на
кои и защо не дава вяра. На практика първоинстанционния съд е приел фактите така, както
са били описани в обвинителния акт, без да извърши дължимия детайлен и пълен анализ на
доказателствената съвкупност и без да изложи виждания от кое конкретно доказателство,
събрано по реда на НПК се установява всеки един релевантен факт, подлежащ на доказване
в настоящото производство. Специално, на ЯОС не става ясно как решаващият състав
преодолява противоречията: между обясненията на подсъдимия и показанията на
пострадалата досежно това, дали при осъществяване на сексуалните действия, предмет на
обвинението е упражнена принуда; вътрешните противоречията в показанията на свид. В.Н.;
противоречията в показанията на пострадалата и тези на свид. Н. Г. по отношение на
обстоятелствата как му съобщила, че е изнасилена – дали и къде му показала бикините си;
противоречията в твърденията й и заключението на ВЛ по биологичната експертиза относно
това дали е имало сперма по бикините, чаршафа и завивката.
При констатираната непълнота в мотивите, свързана с недостатъчната
доказателствена обоснованост на приетата фактическа обстановка, въззивната инстанция е
невъзможност да се произнесе по съществото като да провери правилността атакуваната
присъда и отговори на оплакванията, релевирани в жалбата по конкретни доводи за
необоснованост и неправилна преценка на доказателствата. Трайната практиката на
3
върховната съдебна инстанция е категорична че „съществено процесуално нарушение е не
само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до
основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата“.
Така също ЯРС е пропуснал да предяви веществените доказателства по делото,
така както изисква текста по чл. 284 от НПК. Без съмнение тази разпоредбата регламентира
задължението на съда да предяви събраните в хода на производството веществени
доказателства, за да могат страните, въз основа на личните си възприятия да вземат
отношение по приемането им. Непредявяването на веществените доказателства съставлява
нарушение на процесуалните правила, но за да бъде оценено то като съществено, е
необходимо да е довело до ограничаване на процесуалните права на привлеченото към
наказателна отговорност лице или на другите страни. В конкретния случай, предвид
значимите по делото противоречия (между твърденията на пострадалата за наличието на
сперма по бикините й и завивките, това дали тя е показала бикините си на свид. Н. Г.,
неговите показания че това не е така и заключението на ВЛ по биологична експертиза, че не
е установено наличието на семенна течност) обстоятелството, че не са предявени
веществените, се преценя от настоящият състав като съществено нарушение на
процесуалните правила. Основно право на обвиняемия/подсъдимия е да научи въз основа на
какви доказателства е привлечен към наказателна отговорност. Гарантирането на това право
е пряко свързано със справедливостта на процеса по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, защото на
привлечения към наказателна отговорност трябва да са предявени всички доказателствени
материали, на които се основава обвинението. В случая, в съдебната фаза на наказателното
производство на страните не са били предявени веществените доказателства, които са били
ангажирани от държавното обвинение (посочени в приложението към обвинителния акт), и
това съставлява нарушение на процесуалните правила, което в случая следва да се оцени
като съществено, тъй като същите са ползвани при изготвяне на експертизата от ВЛ по
биологична експертиза. Макар веществените доказателства са били известни на
подсъдимото лице, тяхното непредявяване в съдебно заседание, по изложените напред
съображения, може да се възприеме като ограничаващо процесуалните му права, в частност
– правото му да се запознава с материалите по делото и да организира адекватно защитата
си.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че в хода на
първоинстанционното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които обосновават наличие на основания за отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд, който да съобрази действията си с изложеното в това решение.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Присъда № 260013/27.01.2021 г. постановена по НОХД № 365/2020
г. по описа на Районен съд – Ямбол.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав, от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5