Решение по дело №288/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х.Й.К. *** срещу решение № 1948 от 07.12.2023 г., постановено по АНД № 5491 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0432-001099 от 12.07.2023 г. на началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, в частта с която на Х.Й.К., ЕГН **********,***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба № Із-2359 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Според касатора решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление в тази потвърдена част.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че решението на Районен съд Пловдив е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление в частта на наложената глоба от 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, районният съд е приел, че фактическата обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя, материалният закон е приложен правилно, нарушението е безспорно доказано и според собствените на жалбоподателя писмени обяснения неизпълнението на задължението за регистриране на МПС е проявена от негова страна безотговорност. Правилно според районния съд е приложена съответната на нарушението санкционна норма на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, като наложените наказания са в минимален размер и са съответни на обществената опасност на нарушението, която в случая е типичната за този вид нарушения, и на обществената опасност на дееца, т.е., спазени са изискванията на чл.27 ЗАНН. Според районния съд не са налице съществени нарушения при издаване на наказателното постановление, които да са довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 ЗАНН след отказ за образуване на наказателно производство, нарушението е описано по ясен начин, включително липсата на данни за регистрация и дерегистрацията по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя за непосочването на начален и краен срок, в който собственикът е следвало да регистрира МПС, защото според съда в наказателното постановление са посочени всички съставомерни елементи на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП – датата и мястото на нарушението, посоката на движение на път за обществено ползване, управляваното МПС, виновното лице, редът, по който следва да се регистрира МПС, датата, на която е била прекратена регистрацията – т.е., административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се търси заради управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а не заради неизпълнение на задължението за регистрация на новозакупено МПС. Според районния съд не са налице основанията за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото от датата на прекратяване на регистрацията (04.04.2023 г.) до датата на проверката (22.06.2023 г.) е изтекъл значителен период от време, в който собственикът на МПС е бездействал и в нарушение на правилата на ЗДвП е управлявал МПС с прекратена регистрация.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК настоящият касационен състав препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Както правилно е посочил това и районният съд, вмененото на касатора административно нарушение е по чл.140, ал.1 ЗДвП, а не по чл.143, ал.15 ЗДвП, поради което правилен и обоснован е изводът на първата инстанция, че наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити по чл.57 ЗАНН, включително ясно, конкретно и точно описание на всички съставомерни елементи на вмененото нарушение.

Неоснователно и недоказано е възражението на касатора за допуснати от съществени нарушения на процесуалните правила. Освен голословното общо възражение в тази насока не се сочат конкретни пороци в съдебния процес или при постановяване на съдебното решение, които да съставляват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Касационният състав намира, че в първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото касаторът е бил надлежно призован за откритото съдебно заседание, в което е участвал неговият процесуален представител, който не е направил никакви доказателствени искания, а при постановяване на решението районният съд е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е градил своите правни изводи.

Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1948 от 07.12.2023 г., постановено по АНД № 5491 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, в обжалваната част.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: