Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Розинела Янчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ралица Димитрова
Елена Маврова
при секретаря Д. Ш., като разгледа
докладваното от Елена Маврова в.гр.дело №711
по описа за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.И.Л. и Р.Н.И. срещу решение от 22.10.2014 г., постановено по гр.дело №8826/2014 г.
по описа на СРС, ГО, 76 с-в, с което е
признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че С.И.Л. и Р.Н.И., дължат при
условията на солидарност, на „Т.С.” ЕАД, следните суми: 2977.22 лв., главница представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2011 г. - м.04.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.01.2013 г. до плащането, като до пълния предявен размер от 3203.94 лв. иска е
отхвърлен; 411.40 лв., мораторна
лихва за забава за периода 01.12.2011 г. до 05.11.2013 г., както и са осъдени
да заплатят сумата от 1752.65 лв. разноски в исковото производство и 300.65 лв.
разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част на исковете. С
решението са отхвърлени предявените от С.И.Л. и Р.Н.И. срещу „Т.С.“ ЕАД искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумите от по 10000 лв., обезщетение
за тормоз /емоционален и психически/ от страна на служители на „Т.С.“ ЕАД във
връзка с опитите им да съберат задълженията им по този иск, свързан с топлоподаването,
като неоснователни.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
Решението е
обжалвано от ответниците в частите, в които са уважени исковете по чл. 422 ГПК
и е отхвърлен предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. В жалбата се поддържа, че решението е невалидно, неправилно
и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения, тъй като по делото липсват убедителни доказателства за
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и за
дължимостта на претендираните суми за топлинна енергия, като не е доказано
количеството и качеството на реално получената стока. Поддържа се, е
несправедливо гражданите да заплащат за „несъвършенството на законодателството“
и „неверните и неточни сметки на „Т.С.“ ЕАД. Излага се, че ако фактурите са
верни и точни, не би следвало да има изравнителни сметки в края на отоплителния
период, а в случая има такива. Поддържа се, че счетоводните вписвания на ищеца не
са ценени съобразно чл. 182 ГПК, както и че в общите условия на
топлофикационното дружество има неравноправни клаузи. Излагат се доводи,
свързани с неправилността на изводите на първата инстанция и допуснати
процесуални нарушения и грешки при изготвянето на съдебния протокол от първата
инстанция.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД и третото лице
помагач не взимат конкретно становище по доводите, релевирани във въззивната
жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната
жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, както и осъдителен иск за вреди по чл.
49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като същото е постановено от
компетентен съд, в рамките на правораздавателната му компетентност.
Решението е
правилно, като на основание чл.272 ГПК, въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от
първата инстанция.
Във връзка с доводите във въззивната жалба,
излага и следните съображения: По
делото не е спорно, че процесната сграда е топлофицирана, като и че ответниците
са собственици на апартамент № 1, находящ се в гр. ***********, аб. № 219700, при
условията на съпружеска имуществена общност, а това се установява и от
представените писмени доказателство по делото – молба за вписване на законна
ипотека от „Б.“ АД, вписана с вх. рег. № 58815 от 2004 г., том ХІІ, № 69 в
книгите за вписвания, нотариален акт № 43, том ІІІ, рег. № 4564, дело 497 от
2004 г. за покупко- продажба на недвижим имот.
Ето защо, неоснователно
е възражението за липсата на договорно отношение по продажба на топлинна енергия, доколкото ответникът се явява
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 на Закова за енергетиката
(отм.), действал през исковия период. Съгласно чл. 150, ал. 2
от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия (представени по делото),
като не е необходимо писменото им приемане. Ето защо, съдът приема, че е налице
валидно договорно правоотношение, въз основа на разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ във вр. с §1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.) и §1. т.41б от ЗЕ, за продажба на топлинна енергия
между страните по делото за процесния топлоснабден имот, с права и задължения,
определени в Общите условия.
В тази връзка,
настоящия състав съобрази приетото в Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния
съд по к.д. № 15/2009 г., обн. ДВ, бр. 34/2010 г., с което е отхвърлено искането
на омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал.
1 и ал. 6 от Закона за енергетиката. В мотивите му е прието, че снабдяването с топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление попада в обхвата на понятието "всеобщо предлагана услуга"
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЕ (отм.), която не може да бъде
отказана по причини, непосочени в закона, и има за цел създаването на добър
стандарт на живот на потребителите чрез осигуряване на постоянно, хигиенично и
икономично потребление на топлинна енергия и гореща вода за битови нужди.
В решението е
прието също така, че в сгради - етажна собственост,
след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на
цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в
заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите
части и сградната инсталация. Потребителите са длъжни да спазват условията,
установени за всички от действащото право, и това го изисква правовата държава.
Друго законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост,
не може да се даде предвид характера на подобни сгради. Пълен отказ от ползване
на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, - чрез прекратяване на топлоснабдяването
за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение, когато
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и титулярите на вещно право на ползване не желаят
да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това
пред топлопреносното предприятие.
Неоснователно е
възражението в жалбата, за недоказаност на претенцията при доводи за
нередовност на счетоводството на ищеца. Действително, съдът не би могъл да основе решението си само на
едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка, но в случая са
събрани и други доказателства, включително и такива представени от третото лице
помагач, извършващо услугата дялово разпределение, изслушано е заключение на
вещо лице, въз основа които може да бъде извършената преценката, че извършените
от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни.
Видно от
заключението на приетата по делото комплексна техническа, която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадена, и която не се опровергава от други събрани
по делото доказателства, се установява, че сумите за топлинна енергия в имота
на ответника са начислени в съответствие с Наредбата за топлоснабдяването №
16-334 от 06.04.2007 г., действаща през процесния период. В експертизата е установено, че през
отоплителен период 2011- 2011 г. в процесното жилище има 4 пломбирани радиатори
и щранг- лира, без уред за дялово разпределение. През отоплителен сезон 2012-
2013 г., в жилището на всички радиатори са монтирани уреди за дялово
разпределение, които са с дистанционен отчет, като за този период само щранг-
лирата е без топлоразпределител. Сумите за топла вода са начислени до
29.11.2011 г. на база на 2 бр. потребители, а от 30.12.2011 г. на база на
показанията на два броя водомера за топла вода. Съгласно заключението на
комплексната експертиза, стойността на подадената топлинна енергия към аб. №
219700, с адрес ж.к. „Дървеница“, бл. 35, вх. „1“, ап. 1, за периода м.
октомври 2011 г. до м. април 2013 г., изчислени по текущите цени, определени от
държавния регулатор, възлиза на 2977.22 лв, като сумата не включва такса на
фирмата за топлинно счетоводство. Законната лихва да периода 01.12.2011 г. до
05.11.2013 г. възлиза на 426.34 лв.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката,
сумите за топлинна енергия за начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,
за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Следователно, в крайна сметка, с
последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат
справедливо и потребителят
заплаща реално изразходваната от него енергия за съответния отчетен
период. Въззивният съд намира, че това не съставлява нарушение на чл. 13 от
Директивата на ЕС (2006/32/ЕО), според който в сметките следва да се включва
само реално потребена енергия, тъй като с изравнителните сметки се съобразява реално изразходваната от потребителя
енергия.
При
наличието на главен дълг и забава за плащането му, неоснователно се явява и
възражението, че ответникът не дължи обезщетение за заплащането му. Съгласно
чл. 33 от Общите условия от 2008 г., потребителите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30 – дневен
срок, след изтичане на периода, за който се отнасят, като размера на вземането
е определен по реда на чл. 162 ГПК.
Относно
многобройните доводите и твърдения, свързани с грешки и неточности в изготвения
от първата инстанция съдебен протокол от последното съдебно заседание, следва
да бъде отбелязано, че редът за отстраняването им е посочен в нормата на чл.
151 ГПК, в производството по поправка и допълване на протокола от първата
инстанция, като съобразно нормата на 152 ГПК, протоколът от съдебното заседание
удостоверява извършените в него съдопроизводствени действия.
По делото не са
ангажирани от жалбоподателите /ищци по насрещния иск/ никакви доказателства за
търпени негативни преживявания. Ето защо, при
приложение на неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, следва да се
приеме че не е доказано наличието на неимуществени вреди, с оглед
предявената от ответниците насрещна претенция за заплащане на обезщетение по чл. 49 ЗЗД срещу топлофикационното дружество е
неоснователна. Ето защо и в тази част решението на първата инстанция следва да
бъде потвърдено.
С оглед
изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.10.2014 г., постановено по
гр.дело №8826/2014 г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, в обжалваните части.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
Решението
подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в частта, в която е
потвърдено решението по предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, в
едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.