М
О Т И
В И
към присъда, постановена на 25.09.2017г. по НОХ дело № 1290 по описа за 2016г. на
ВРС
Против подсъдимия И.С.Д. е внесен
обвинителен акт на ВРП за това, че на 24.09.2016г. в гр.В., на кръстовище на
бул.“***“ с ул.“***“ е управлявал МПС – л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туран с
рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно –
2,32 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза —
престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК
Подсъдимият не се признава за виновен по
така повдигнатото обвинение и моли съда да се произнесе с присъда, с която да
го оправдае.
Защитникът на подсъдимия пледира, че от
събраните по делото доказателства се установява, че подзащитният му не е
извършил вмененото му престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и моли същият да бъде
оправдан.
Участващият по делото прокурор счита, че са
налице достатъчно доказателства установяващи по безспорен начин обвинението.
Относно наказанието, което се следва на подсъдимия е на становище, че същото
следва да бъде лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на
осн. чл.66, ал.1 от НК.
Съдът след като изслуша доводите на
процесните страни и анализира събраните по делото доказателства, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното :
На 23.09.2016г. подсъдимият И.С.Д. отишъл с
личния си л.а. Фолксваген „Туран“ с рег.№ ***в клуб „Карамел“, находящ се в гр.***на
пл.“***“. Бил решил да се почерпят с приятели и роднини по случай предстоящия граждански
брак на неговия син на 24.09.2016г. С него били племенникът му – свидетелят Г.Д.Д.,
приятелката му и братът на св.Д., които били пристигнали в града за предстоящата
сватба. В заведението подсъдимият Д. употребил алкохол, поради което се
уговорил с племенника си Г.Д., който бил изпил само една бира, да управлява
автомобила до квартирата на подсъдимия, след като си тръгнат.
По същото време в клуб „Карамел“ се намирали
и свидетелите Т.Д.З. ***, И. В.И.– зет на подсъдимия, Г.Д. Я.– кум на дъщерята
на подсъдимия и Д.П.М.. Свидетелят Я.и подсъдимият се разбрали след като си
тръгнат от заведението да отидат до сервиза на подсъдимия, където в каса
последният съхранявал ключа на оставен за ремонт автомобил на Я.. Ключът му
трябвал, а на следващия ден подсъдимият нямало да работи, тъй като имал
ангажименти, свързани със сватбата.
Към 02.30ч. подсъдимият и компанията му си
тръгнали. Пред заведението подсъдимият Д. помолил свидетеля З. /за когото
знаел, че не употребява алкохол/ да прекара лекия му автомобил до площадчето до
близката църква „Свети Николай“, откъдето щял да поеме управлението свидетелят Г.Д.,
който бил неопитен шофьор и се притеснявал да извърши маневрите около
заведението, където били паркирани множество автомобили. По същото време на
улицата срещу клуб „Карамел“ бил паркиран полицейски автомобил. Автопатрулът бил в състав: свидетелите С.Ц.С., П.Н.Н. и П.М.Г..
Свидетелят З. провел разговор с тримата полицаи. З. се качил в л.а. на
подсъдимия и го подкарал към площадчето до църквата. В това време тримата
полицаи от патрула все още се намирали пред клуб „Карамел“. Пред църквата З.
спрял л.а. и на неговото място се качил свидетелят Г.Д.. Там в л.а. Фиат „Гранде пунто“ ги чакали
свидетелите И. И., Г. Я.и Д.М.. Свидетелят З. и подсъдимият си поговорили
няколко минути, след което свидетелят Д. потеглил с автомобила, а свидетелят З.
се върнал пеша до заведението. Свидетелят Я.управлявал Фиата
пред Фолксвагена. Двата автомобила тръгнали по ул.“***“, след което завили
надясно по бул.“***“. По време на движението свидетелят Я.виждал в огледалото
за обратно виждане единствено автомобила на подсъдимия, управляван от свидетеля
Д.. Когато стигнали до разклона с ул.“***“, свидетелят Я.завил наляво и
продължил до сервиза на подсъдимия, където имали уговорка да го изчакат.
Същевременно на разклона с ул.“***“
свидетелят Д. направил обратен завой и се насочил към ул.“***“, където била
квартирата на подсъдимия. Едва при обратния завой подсъдимият забелязал в
далечината патрулния автомобил, който бил с включен светлинен сигнал. Св. Д.
паркирал автомобила пред входа на кооперацията, в която живеел подсъдимия и
излязъл от него. Подсъдимият се насочил към шофьорското място, където в малка
жабка се намирал ключът от неговия сервиз и трябвало да го вземе, за да изпълни
уговорката си със свидетеля Я.. В това време пристигнал патрулният автомобил
със свидетелите С., Н. и Г.. Насочили се директно към подсъдимия Д. и след
проверка на документите му установили, че няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Няколко минути след това на място пристигнали служителите на
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – ***– свидетелите И.Д.В. и Г.Ц.Г.. Същите
извършили проверка на подсъдимия с техническо средство „Алкотест
Дрегер“, който отчел резултат от 2,24 промила алкохол
в издишания въздух. На подс.Д. бил съставен АУАН за констатираното нарушение и
му бил издаден талон за медицинско изследване за вземане на кръвна проба в ЗСМП
– В.. Подсъдимият се явил и дал кръвна проба. Изготвената химическа експертиза
установила наличие на етилов алкохол в кръвта му с концентрация 2,32 на хиляда.
Възприетата от съда фактическа обстановка се
извежда непротиворечиво от събраните по делото доказателства, а именно:
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, както и от
приложените по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна
съдът направи следните изводи :
Не са
налице съставомерните елементи, квалифициращи
деянието на подсъдимия Д. от обективна страна като престъпление по чл.343б, ал.1
от НК, чието изпълнително деяние същият да е осъществил като на 24.09.2016г. в
гр.***е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 2,32 на хиляда. Не
се доказа по категоричен и безспорен начин, че именно подсъдимият И.Д. е управлявал
л.а. Фолксваген „Туран“ на процесната дата. Напротив,
по делото има достатъчно категорични гласни доказателства, че лекият автомобил
у бил управляван от свидетелят Г.Д.. Категорични в тази насока са обясненията
на подсъдимия, както и показанията на свидетелите Т.Д.З., И. В.И., Г.Д. Я.и Д.П.М..
В показанията си свидетелят Г.Д. заявява: ”Оттам от един платен паркинг аз се
качих да карам и чичо ми каза да карам след тая кола…Полицейски автомобил не съм
забелязал след мен ………Аз управлявах тоя автомобил Фолксваген „Туран“ ……Когато
слязох …. Чичо ми отиде до шофьорската врата, може би за си вземе нещо. Точно в
тоя момент дойдоха полицаите и го видяха там“. В тази насока идентични са и
обясненията на подсъдимия. Съдът
кредитира като достоверни и показанията на свидетеля Т.З. ***, който твърди: „Изкарах
я /колата/, след което с И. говорихме, през това време Г. седна на шофьорското
място …. и потеглиха, аз се върнах.“ Идентични са показанията и на свидетелите И.
И., Г. Я.и Д.М..
Съдът дава вяра и на обясненията на
подсъдимия, които в пълна степен кореспондират с показанията на посочените
по-горе свидетели, поради което не ги възприема като защитна версия.
Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите С.С., П.Г. и Г.Г.. Всички те са полицейски служители, но
показанията им са съмнителни по следните съображения: и тримата са били разпитани на фазата на досъдебното
производство, но показанията им са напълно идентични като съдържание, което е
абсолютно житейски невъзможно. И трите разпита са извършени от разследващ
полицай Б.Т., но са дотолкова еднакви, дори и с препинателните знаци. Съдът
счита, че е напълно невъзможно и тримата свидетели да имат абсолютно еднакъв
изказ и памет. Това дава основание за извод за недобросъвестност от страна на
разследващия орган, който по този начин неглижира
процеса и създава впечатление за манипулиране на доказателствата.
Освен това показанията на тези свидетели,
дадени пред съда, са изключително противоречиви. Противоречия се констатираха
не само по отношение на часа, в който са констатирали движението на автомобила
на подсъдимия, но и по отношение къде са се намирали по това време. От
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля З. се установява, че когато З. потеглил с л.а.
на подсъдимия, полицейският автомобил на посочените свидетели все още се
намирал на пл.“***“, пред бар „Карамел“. Преди това З. дори провел разговор с
тях, за което те категорично отричат. Отричането на тези факти съдът си
обяснява с обстоятелството, че полицейският патрул за вечерта е имал друг
график, невключващ място за осъществяване на ППД пл. „***“. Това е видно и от
приложеното писмено доказателство на л.50 от делото – Разпореждане за
патрулно-постовата дейност на МВР, в
което са отразени часовия график за работа на установъчен
пункт и местата за осъществяване на ППД от автопатрул,
обслужващ Участък №1, маршрут №1. В разпореждането не е отразено, че този автопатрул следва да осъществява тези дейности на пл.“***“.
Въпреки това полицейските служители са си позволили в нарушение на
разпореждането да се установят за дълго време на това място.
Оттук следват и несъстоятелните им
показания, че около 03.00ч на 24.09.2016г. са патрулирали по ул.“***“, където
ги задминал автомобила на подсъдимия. Напротив, съдът счита, че към момента на
потеглянето на л.а. на подсъдимия от площада до църквата, полицейските
служители все още се намирали пред бар „Карамел“ и след като видели свидетеля З.
да се връща пеша към заведението решили, че именно подсъдимият Д. е продължил
да управлява автомобила си и затова едва тогава тръгнали да го преследват. Ето
защо нито подсъдимият, нито другите свидетели видели полицейски автомобил зад
себе си, движейки се по ул.“***“ и по бул.“***“.
Житейски нелогични са показанията на
свидетелите С., Н. и Г., че подсъдимият ги бил изпреварил и продължил да шофира
криволичейки в продължение на няколко километра, въпреки подаден от тях звуков
и светлинен сигнал. На първо място абсурдно звучи твърдението водач, употребил
голямо количество алкохол да изпревари на тясна улица полицейски патрулен
автомобил с висока скорост. Най-малко от чувство за самосъхранение би спрял
л.а., а не би предприел маневра на изпреварване. На следващо място няма никаква
логика подсъдимият, ако е управлявал автомобила, да не преустанови управлението
веднага, след като полицаи му подадат звуков и светлинен сигнал да спре, а да продължи до дома си, където вече да е
спрял. За него не би имало никакво значение къде ще преустанови управлението на
автомобила – на мястото, където му е подаден сигнал за това от страна на
полицаите или няколко километра след това, а именно - точно пред дома си.
Нелогични са и показанията им и в частта, в която твърдят, че за тези няколко
километра движение не са имали никаква възможност да препречат пътя на
преследвания л.а. и да преустановят движението му. Ноторно
известно е, че бул.“***“ е изключително широк – с по две платна във всяка
посока.
Противоречиви са показанията на свидетелите С.,
Н. и Г. и по отношение на кой и кога се е обадил по радиостанцията на колегите
им от Сектор „Пътна полиция“ – свидетелите Г.Г. и И.В.. Свидетелят С. твърди,
че извикали колегите си от ПП едва след като проверили подсъдимия и той им
лъхнал на алкохол. Същият заявява в показанията си пред съда: „В момента в
който го спряхме, той лъхаше на алкохол и извикахме от станцията колегите от
ПП, които бяха в момента на дежурство. Те дойдоха след пет минути.“ Свидетелят П.
Г. твърди: „Извикахме колегите от ПП И.В. и Г.Г., които дойдоха след около
15-20 минути.“ Свидетелят П.Н. обаче твърди, че докладвали на ОДЧ още когато
тръгнали след автомобила на подсъдимия и извикали колегите си от ПП по
радиостанцията. Посочените противоречия също разколебават достоверността на
показанията на тези свидетели.
Съдът констатира и съществено несъответствие
между събраните по делото доказателства и диспозитива на обвинителния акт,
относно часа на претендираното за извършено от
подсъдимия престъпление. Видно от приложената на л.47 от делото разпечатка от
данните на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ARDN0015, пробата на подсъдимия е извършена на
24.09.2016г. в 03:24:01ч. От установената фактическа обстановка обаче
категорично се доказва, че екипът на сектор „Пътна полиция“ е пристигнал на
местопрестъплението между 5 и 15 минути след като е бил извикан. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че подсъдимият е
управлявал л.а. Фолксваген „Туран“ от около 02,55ч. на 24.09.2016г., когато бил
забелязан от свидетелите С., Г. и Н., до след още няколко минути, когато
преустановил управлението му, паркирайки пред дома си. Според свидетелят С.
преследването на л.а. на подсъдимия било на разстояние от около два километра.
При посочената от същия свидетел скорост – 80–90 км/ч. се предполага, че
подсъдимият е управлявал л.а. само няколко минути, но не до 03.24ч. Необяснимо е при това положение защо като час
на извършване на деянието в диспозитива на обвинителния акт е посочено 03.24ч.,
при положение, че безспорно се доказа, че това е часът на извършване на
проверката с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ от свидетеля Г.Г. и то достатъчно време след
като управлението на автомобила е било вече преустановено. Дори само на това
основание съдът би следвало да оправдае подсъдимия, тъй като в посочения в
диспозитива на обвинителния акт час, нито подсъдимият, нито друго лице са управлявали
лекия автомобил.
От всичко гореизложено съдът приема, че по
делото не са събрани достатъчно годни доказателства, от които може по безспорен
начин да се докаже, подсъдимият И.Д. от обективна и субективна страна е
извършил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, а именно на 24.09.2016г.
в гр.В., на кръстовище на бул.“***“ с ул.“***“ да е управлявал МПС – л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Туран с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно – 2,32 на хиляда, установено по надлежния ред с
химическа експертиза.
Недопустимо е постановяването
на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин и при
неизяснени в пълнота обстоятелства, касаещи същото. Само когато всички факти,
включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и отнасящи
се до неговия извършител бъдат установени безусловно и категорично, съдът може
да ангажира наказателната отговорност на подсъдимото лице. Съдебният акт не
може да почива на предположения и хипотези, на съмнителни и колебливи
заключения досежно осъщественото престъпление, обективните му и субективни
признаци, и неговото авторство. Това е гаранция за охрана на процесуалните
права на подсъдимия в наказателното производство, произтичащи от презумпцията
за невиновност, прокламирана в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Р Б.и изрично установена в чл. 16 от НПК, и за осигуряване на справедлив
процес в аспекта на императивните предписания на чл.
6, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В тази насока е задължителната и константна практика на ВС и на ВКС на Р Б..
Водим от гореизложеното съдът се произнесе с
присъда, с която призна подсъдимия И.С. Д.за невиновен
в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и на осн. чл.304 НПК го
оправда.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :