МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №15/03.07.2020.
по НОХД №238/2019 година
по описа на ОС-СИЛИСТРА
П.И.П.
е предаден на съд, за това, че:
На
17.10.2017 г. в гр. Силистра, обл.Сс, при управление на моторно превозно
средство- лек автомобил марка "Фолксваген", модел“Шаран“ с
регистрационен номер FH 54 FCV,
е нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП,
съгласно който: "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“(тъй като в
качеството на водач на моторно превозно средство не изпълнил задължението си, в
случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасността за движението -
движещият се по платното за движение пред него велосипедист Колю Златев Й.), в
резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Колю Златев Й., от
гр. Силистра, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия.
Престъпление
по чл. 343а, ал.1 б.“б“ вр. с чл.343, ал.1 б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 НК
В
проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения на
процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК и след като въз основа на нарочно
искане съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се пристъпи на
основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на делото.
Съдебното
производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимият призна изцяло
фактите изложени в ОЧ на ОА
и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. При наличие на
условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния състав постанови, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът пледира за постановяване на
осъдителна присъда и обосновава становище за приложимост на чл.55 НК, налагане
на наказание пробация в максимален размер от три години, като освен
задължителните мерки следва да се наложи и мярка „общественополезен труд в
рамките за всяка календарна година над средния размер на часовете“. В условията
на евентуалност моли да се наложи наказание лишаване от свобода в размер над
минималния и под средния, а на основание чл.68 ал.2 НК влязлата в сила условна
присъда да не се привежда в изпълнение. На основание чл.343г подсъдимия следва
да бъде лишен от право да управлява МПС.
Повереникът
на частните обвинители се присъединява към становището на прокурора.
Защитникът на подсъдимия се
солидализира със становището на прокурора, като счита, че наказанието пробация
ще постигне целите на чл.36 НК. Пледира за налагане на наказание пробация.
В правото си на защита и в последната
си дума подсъдимия заявява съгласие с
казаното от адвоката му.
◆◆◆◆◆
Признатите от подсъдимия факти,
изложени в ОА са следните:
„П.П. е
правоспособен водач на МПС, различни категории между които „В,С, А“ и др. На 17.10.2017
г. в обедните часове около 13:30- 13:40ч подс.П. ***, в посока към
ул."Тутракан", управлявайки л.а. марка Фолксваген", модел
"Шаран" с рег.№ FH 54 FCV,
собственост на св.С.К.. Бил сам в автомобила. По същото време, по бул.“Велико
Търново“ в посока отново към ул.“Тутракан“ се е движил и велосипед марка „ХВЗ“, управляван от Колю Златев Й., от гр.Силистра.
Наближавайки района на дом № 20 по бул.“В.Търново, П. забелязал, че
криволичейки в неговата лента за движение се движи велосипедист-Колю Й..
Времето било ясно, слънчево, пътната настилка била суха, като участъкът от
бул.“Велико Търново“, в района пред дом №20, е прав с надлъжен наклон при
спускане по посока на движение на двете пътни превозни средство (ППС) - 4%.
Пътната настилка била дребнозърнест, гладък асфалт, без повреди и неравности по
него, ширината на пътното платно - 12,05 м без видима разделителна линия за
лентите за движение. Движението в по бул.“В.Търново“ в посочения вече участък -
в района около и пред дом № 20, е двупосочно. Към него момент - 17.10.2017 г.
встрани от пътното платно и на него самото нямало поставени и/или изградени
предмети, нито имало налична растителност, които да пречат на видимостта на
водачите на пътни превозни средство движещи се по бул.“В.Търново“.
Колю Й. управлявал велосипеда по
средата на платното, а П. го възприел на разстояние от около 117 метра. П. имал
добра видимост, която не била ограничена от неблагоприятни метеорологични
условия, други превозни средства пред него или наличие на каквато й да е
растителност, която да пречи на видимостта му. Възприемайки К.Й.П. задействал
спирачната система на управлявания от него автомобил и го насочил надясно в
лентата, по която се движил, като продължил движението си в нея с по-ниска
скорост.
Когато автомобила му наближил до
велосипеда, К.Й. насочил велосипеда наляво и по този начин навлязъл в участъка
от платното за движение за насрещно движещи се ППС. Скоро след това, К.Й. рязко
свил надясно и навлязъл в лентата за движение, по която продължавал да се движи
с ниска скорост автомобила управляван от П.. За да избегне удара последният
отклонил движението на автомобила вляво и отново задействал спирачната система.
Въпреки това последвал удар между десния край на предната броня на автомобила
управляван от П. и задния калник, в дясна странична част, на велосипеда
управляван от К.Й.. Ударът бил страничен, приплъзващ
за автомобила спрямо велосипеда. След удара велосипедът и К.Й. паднали на
платното за движение, като велосипедът останал на лявата си страна, а К.Й. -
ударил главата си в платното за движение и останал да лежи на него, на дясната
си страна. Сблъсъкът(ударът) между автомобила и велосипеда станал пред дом №20
на бул.“Велико Търново“, на около 29 м след определената ПЛО(първоначална линия
на огледа) и на около 3,85 м вляво от десния край платното за движение по
посока на движението на участниците в ПТП( към ул.“Тутракан“). Непосредствено
преди произшествието л.а. „Фолксваген Шаран" с рег.№ FH
54 FCV се е движил със скорост около 29,9 км/ч, а
велосипед „ХВЗ“ - около 12, 5 км/ч. След удара П.
спрял автомобила, който управлявал, незабавно слязъл и отишъл при К.Й.. На
място дошли и свидетелите В.В., Р.С. и А.А.. П. позвънил на тел. 112 с молба за лекарска помощ,
респ. да уведоми за случилото се, поради което на място пристигнал екип на ЦСМП
- Силистра, а също така и служители на сектор „ПП“ при ОД МВР - Силистра. К.Й.
бил откаран в ЦСМП- Силистра, а след това настанен в ХО на МБАЛ-Силистра,
където по-късно същия ден починал. П. останал на местопроизшествието, където
бил изпробван за употреба на алкохол, с техническо средство, чийто дисплей
отчел 0.00 промила. В този смисъл са и показанията на св.С.К. - служител в ПП
при ОД МВР - Силистра посетил местопроизшествие. На място пристигнал дежурен
екип, извършен бил оглед. В кръвната проба взета от Колю Златев Й. не се
доказало наличие на етилов алкохол.“
Тези признати фактически положения се
подкрепят безспорно от събраните по надлежния процесуален ред писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства- показанията на всички разпитани свидетели,
свидетелство за съдимост, ДСМПИС, заключения на
експертизите, протоколи за оглед на пътнотранспортни произшествия, скици, протокол
за следствен експеримент, медицинска документация, справки, съобщения и др.
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.28 НПК. Противоречия в гласните
доказателства липсват. Показанията на близките на починалия-В., К., И. и З.,
установяват неговото здравословно състояние, факта, че К.Й. е бил състезател по
колоездене. А., С. и Г. свидетелстват, че велосипедиста се е движел по средата
на пътното платно, криволичейки пред автомобила на подсъдимия. Според св.П.
автомобилите в колона са се движили бавно, първата също, а „дядо Колю се удари
в нея“. Св.В. е съсед на жертвата. Докато е изкарвал колата от гаража си и
затворил вратите им е видял Й. на тротоара пред дома му. След това се запътил
към автомобила си, влязъл в него и преди да затвори вратата му е чул шум от
удар от сблъсък. Според него всичко е станало за секунди. Показанията на всички
свидетели очевидци установяват, че подсъдимия се е обадил на телефон 112.
Разпитаните полицейски служители описват действията които са извършили при
посещение на местопроизшествието, а поемните лица- за пътната обстановка при първоначалният
оглед. Ето защо, съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,
от които непротиворечиво, последователно и хронологично се изясняват признатите
факти.
В хода на досъдебното производство са
извършени множество експертизи:
Няма противоречия в експертните съдебно-медицински
изследвания, поради което съдът им се доверява изцяло:
Според СМЕ, изготвена от вещото лице Т.И.,
Колю Й. е получил черепно-мозъчна травма, довела до централно-мозъчна дисфункция, поради мозъчна контузия със субдурален
и субарахноидален кръвоизливи, и развитие на тежък общомозъчен
оток с челно и малкомозъчно вклиняване, като
уврежданията са получени пожизнено и могат да бъдат получени от удар с или
върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и могат да бъдат обяснени
с механизма на ПТП. Заключението на Петорната комплексна автотехническа- съдебномедицинска
експертиза (в съдебномедицинската й част) е че черепно-мозъчната травма при К. Й.
е получена по общия механизъм на удари със или върху твърди тъпи предмети и е
резултат от удрянето на главата на Й. /дясната й част/ в пътната настилка -
вероятно и в тротоара, след падането му от колелото поради блъсването му от
лекия автомобил. Травмите
по главата на велосипедиста К. Й. не биха се получили, ако не е било
реализирано конкретното ПТП с последващото му падане върху пътното платно и
удар на главата /дясната й част/, тялото и крайниците му. Между произшествието
на 17.10.2017 г. около обяд и смъртта на К. Й. същия ден в 19.20 ч. от
медицинска гледна точка има пряка причинно-следствена връзка. Установените телесни /соматични/
заболявания при К. Й. следва да се приемат като предхождащ инцидента утежняващ
болестен терен, който е благоприятствал по-бързото и по-лесно настъпване на
смъртния изход от черепно-мозъчната травма.
Заключението на първата тройна СТЕ,
изготвена от в.л.Ж., Т. и С., установява, че л.а. марка „Фолксваген Шаран“ с
рег.№ FH 54 FCV и велосипед
„ХВЗ" преди произшествието са били технически
изправни. Непосредствено преди произшествието велосипедът се е движил със
скорост около 10км./ч, при която скорост на движение опасната зона на спиране
на велосипеда е имала дължина около 4,03м. Непосредствено преди произшествието
л.а. марка „Фолксваген Шаран“ с рег.№ FH 54 FCV се е движил със скорост около 20 км./ч, при която
скорост на движение опасната зона на спиране на автомобила е имала дължина
около 8,85 м. При скорост на движение 20 км/ч цитираният лек автомобил изминава
опасната си зона на спиране за време от 1,987 сек. Мястото на удара между
посочените по горе МПС и велосипед се намира на около 29 м след ПЛО и на около
3,85 м вляво от десния край на платното за движение по посока на движението им.
Ударът се е осъществил между дясната част на предната броня на лекият автомобил
със задното колело и задният калник на велосипеда. Изводите от експертното
заключение сочат, че причина за настъпване на произшествието от технически
характер е, че водачът на автомобила , не е реагирал своевременно и не е
предприел спиране в момента, в който е възприел пред себе си велосипедистът
Колю Й., управляващ велосипеда в коридора на движение на автомобила, както и
това, че велосипедистът не е управлявал велосипеда си в дясната част на
платното за движение.
Напълно необосновано експертите
изчисляват скоростта на движение на лекия автомобил и на велосипеда, а оттам и
на дължината на опасните им зони на спиране. Липсват математически изчисления
които да установят приетите стойности на скоростите на движение, поради което съдът
не дава вяра на тези части от експертизата. Същевременно единствено тези вещи
лица са извършили оглед на велосипеда и на автомобила и са се обосновали, че те
са технически изправни. Обосновано е заключението касателно мястото на удара и
техническата възможност за предотвратяване на произшествието от страна на
водача на автомобила, но изводът, че
велосипедиста не е управлявал велосипеда си в дясната част на платното на
движение не е съобразен с данните по делото.
Не е съобразено с данните по делото и заключението
на допълнителната тройна АТЕ, от същите вещи лица, според която, ако велосипеда
„ХВЗ“ управляван от К.Й. се е движел в близост до
десния край на платното за движение по бул.“В.Търново“ и на разстояние не
по-голямо от 2 м от него, л.а.“Фолксваген Шаран“ с рег.№ FH
54 FCV би преминал на достатъчно голямо и безопасно
разстояние вляво от него, което е било необходимо за безопасното изпреварване
на велосипедиста от лекия автомобил, без да бъде осъществен контакт между тях
или скоростта на движение на МПС- то да повлияе на движението на велосипедиста.
По този начин ако велосипеда „ХВЗ“ управляван от К.Й.
се е движел в близост до десния край на платното за движение по бул.“В
.Търново“ не би настъпил удар с лекия автомобил и съответно не би настъпило
ПТП.
Показанията на св.В. безспорно
установяват, че К.Й. преди произшествието се е намирал пред дома си. След това
е забелязан да се движи с колелото си по средата на пътното платно,
криволичейки, в посоката на движение на автомобила на подсъдимия, като анализа
на показанията на свидетелите ясно показва, че велосипедиста е имал намерение
да пресече пътното платно, така, че изводите на експертите, че ПТП не би
настъпило, ако се е движел до десния край на платното за движение по
бул.“В.Търново“ е ирелевантен, необоснован, Й. не е пресякъл пътното платно, за
да стигне до десния му ръб, и оттам да се преценяват и безопасните разстояния
при разминаване.
Петорната комплексна автотехническа-съдебномедицинска
експертиза/в автотехническата част/ дава
заключение, че непосредствено преди произшествието велосипедът се е движил със скорост около 15 км/ч, при
която скорост на движение опасната зона на спиране на велосипеда е имала дължина
5,46 м. Скоростта на л.а. марка „Фолксваген Шаран“ с рег.№ FH
54 FCV непосредствено преди водачът да предприеме
екстремно спиране е била около 33,01 км/ч. Скоростта на автомобила в момента на
удара е била около 31,43 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на л.а.
„Фолксваген Шаран" с рег.№ FH 54 FCV при определената му скорост 33,1 км/ч е 20,42м. Велосипедистът е попаднал в опасната зона за
спиране на автомобила. Изводите от експертното заключение сочат, че водачът на
автомобила не е имал техническа възможност да избегне произшествието чрез
спиране, тъй като в момента на възникване на опасната ситуация отстоянието на
автомобила от траекторията на велосипедиста е било по- малко от дължината на
опасната зона за спиране. Същият не е имал техническа възможност да избегне
произшествието и чрез маневра, тъй като за извършването й водачът не е
разполагал с необходимото време. От друга страна велосипедистът е могъл да
избегне произшествието, ако се е огледал преди да се отклони надясно, което би
му позволило да види приближаващия автомобил с предимство за движение и да го
пропусне.
Съдът се солидализира със становищата
на съдебните състави постановили Определение №154/18г. по ЧНД №181/18г. по
описа на СОС и Определение №355/18г. по ВЧНД 391/18 по описа на ВнАпС,
приемайки, че вещите лица не могат да правят правни изводи в заключенията си
относно момента на възникване на реалната опасност за движението, поради което
експертизата в тази й част, а следователно и заключението касателно попадането
в опасната зона, не следва да бъде ценена.
Допълнителна автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. Ж., Д. и И., установява,че л.а.“Фолксваген Шаран“ с per. № FH 54 FCV
се е движил с около 29,9 км/ч непосредствено преди произшествието на 17.10.2017
г., а велосипед „ХВЗ“ се е движел с около 12,5 км/ч. Липсват данни за контакт на елементи от
предната част на автомобила с тялото на пострадалия. Няма качване на тялото на
капака и контакти с челното стъкло.Съприкосновението е започнало между задната
дясна част на велосипеда /дясната странична част на калника/ и предната дясна броня
на автомобила. Уврежданията определят осъществяване на страничен приплъзващ удар за автомобила спрямо велосипеда. Водачът на
л.а.“Фолксваген Шаран е имал видимост към мястото удара от разстояние около 117
м., като не е имало други участници в движението или препятствия, които да са
ограничавали видимостта му. Велосипедът е навлязъл на платното за движение
отляво, по посоката на движение на автомобила, движел се е равноускорително по
дъговидна траектория в същата посока. Велосипедистът е навлязъл на платното за
движение най-малко 5,4 секунди преди удара. Най-малко с толкова време е
разполагал П.И.П. за да реагира. Опасната зона за спиране на л.а. Фолксваген за
скорост на движение 29,9 км/ч е 17,1 м. Изводите от експертното заключение
сочат, че с установената скорост на движение, както и с всяка по-ниска водачът
на л.а. „Фолксваген Шаран“ е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара. Причина за произшествието от технически характер е навлизането на
велосипеда в коридора, по който се е движил л.а. „Фолксваген Шаран“ и
закъснението на П. да започне спиране. Велосипедистът е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, ако в конкретната пътно- транспортна ситуация
преди да навлезе на платното за движение се е съобразил с интензивното движение
по платното, разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение.
В кредитираните части на експертните
заключения се установяват минимални разлики по отношение изчисленията на
скоростта на движение, дължината на опасната зона и отстоянията
до мястото на удара.
Макар да е
логичното заключението на прокурора, че при възможност на водача да спре при
по-малка дължина на опасна зона, ще спре и при всяка по -голяма от нея дължина,
то съдът все пак се доверява изцяло на заключението на последната СТЕ. Тя е
съобразена както с резултатите от извършения следствен експеримент,
допълнителният оглед на местопроизшествие и допълнително събраните доказателства
по делото. В пълна степен потвърждава приетите за установени и признати от
подсъдимия факти по делото.
Признатите от подсъдимия факти, налагат следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ
С деянието
си, подс.П. обективно е осъществил състав на престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“
вр.чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. чл.342 ал.1 НК, тъй като на посочената в обвинението дата и място, при управление на МПС, е нарушил правилата за
движение по чл.20 ал.2 изр.второ ЗДвП като не е спрял при възникналата опасност
за движението и по непредпазливост причинил смъртта на Колю Златев Й., като
след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.
Налице е
нарушение на чл.20 ал.2 изр.второ ЗДвП. Велосипедистът е бил видим за
подсъдимия от разстояние 117м преди ПЛО. Нищо не е ограничавало видимостта.
Възприемайки движението му пътното платно, той, подсъдимия е следвало да
прецени, че е възникнала опасност за движението и да изпълни задължението си
като спре движението на автомобила. Такова е изискването на нормата на чл.20
ал.2 изр.второ ЗДвП- „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“.Предприетото намаляване на скоростта в случая не е
било достатъчно за предотвратяването на ПТП. Липсва и законово изискване към
водачите на ППС да предприемат маневри за предотвратяване на ПТП. Възникналата
опасност за движението, а именно несигурното движение на велосипедиста, е
следвало да задължи подсъдимия да предприеме незабавно спиране, което не е
сторил. Тази необходимост е била налична и той е имал техническа възможност да
стори това. Подсъдимият дори не е подал звуков сигнал. Настъпилият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с допуснатото нарушение на правилата за движение.
След транспортната злополука подсъдимия се е обадил незабавно на тел.112 като
това действие следва да се приеме за оказана необходима помощ на пострадалия.
От
субективна страна, престъплението е извършено по непредпазливост. Подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът е длъжен да се съобрази с императивната разпоредба на чл.373
ал.2 НПК, като приложи чл.58а НК.
Като отегчаващо вината обстоятелства се
отчита единствено наличието на едно осъждане. Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчита, добрите му характеристични данни, проявената
загриженост за пострадалия, изразено желание за овъзмездяване на наследниците
за неимуществени вреди, добросъвестно процесуално поведение в
производството.Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и
съпричиняването от страна велосипедиста. В нарушение на изискванията на ЗДвП
той се е движел по средата на пътното платно, не се е огледал и не е дал
предимство на преминаващите автомобили, вкл. и на този на подсъдимия, и не ги е
пропуснал да минат, не е съобразил възможностите си със самата интензивността
на движението и разстоянието до приближаващите автомобили. Не може да бъде
пренебрегнат и факта, че близо три години са били необходими делото да приключи
до първа инстанция. Наказателното производство е прекратявано, това
прекратяване е проверено на две инстанции и делото върнато на ДП, връщано е
поради допуснати нарушения и от съдебно заседание, отлагане на заседания поради
обявено извънредно положение в страната. Това забавяне не се дължи на
поведението на подсъдимия, но следва да бъде отчетено, тъй като би могло да се
наруши правилото за приключване на производството в разумен срок.
Тези
смекчаващи вината обстоятелства, са
многобройни. Налице са условия за приложение на чл.55 НК, тъй като и най-лекото
предвидено в закона наказание, в случая се явява прекомерно тежко.
Конкуренцията на нормите на чл.58а ал.1 и ал.4 НК задължава съда да прецени
дали чл.55 НК е по-благоприятен за дееца, за да бъде приложен. За извършеното
престъпление законодателят е предвидил налагане на наказание лишаване от
свобода до четири години. По реда на чл.58а ал.1 НК би следвало да се
наложи наказание около една година лишаване от свобода и след редукцията му да
се наложи окончателно наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода. Липсата
на долна граница в нормата на чл.343а ал.1 б.“б“ предопределя приложение на
ал.1 т.2 на чл.5 НК, която разпоредба позволява замяна на наказанието лишаване
от свобода с наказание пробация, което наказание е по-леко по тежест от
наказанието лишаване от свобода. Ето
защо, приемайки, че приложението на чл.55 ал.1 т.2 НК е по-благоприятно, съдът
наложи наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 5 НК, а
именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност на явяване и
подписване 2 пъти седмично, за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;
поправителен труд, с удръжки върху трудовото му възнаграждение в полза
на държавата, в размер на 10%, за срок от ДВЕ ГОДИНИ, отчитайки че именно този
размер е в състояние да изпълни целите на личната и генералната превенция,
визирани в чл.36 НК и би удоволетворило изискването за справедливост,
изразяващо се в съответствието му към тежестта на престъплението и причинения
резултат.
С оглед разпоредбата на чл.343 г НК
съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца, приемайки, че този размер е съответен на индивидуализиращите
наказанията обстоятелства. Съобразен е с изискването на чл.49 ал.2 НК.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.189 ал.3 НПК подсъдимия е осъден да заплати разноските направени по делото.
Водим от тези съображения съдът
постанови своята присъда.
СЪДИЯ: