№ 107
гр. К., 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на тринадесети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело №
20255130100043 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.124 , ал.1 от ГПК и чл. 537,
ал. 2 от ГПК .
Производството е образувано по постъпилата искова молба с вх. №
204/11.02.2025г. от С. Ю. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., мах.
Н., общ. К., чрез пълномощника си адв. А. И., АК – София, със съдебен адрес
за призоваване: гр.София 1000, ул.„Братя Миладинова“ 27, против З. М. М., с
ЕГН ********** и Х. А. А., с ЕГН ********** и двамата с адрес: с. П. ,мах.
Н., общ. К.. Ищецът твърди, че е син на Ф.О.М., с ЕГН: **********, починала
на 30.12.1955г. Сочи, че още приживе Ф.О.М. била предоставила за владение
семеен недвижим имот, ведно с построена в него постройки - къща, именно
поземлен имот: УПИ VII - 15, отреден за имот с планоснимачен номер 15, в
квартал 3 по ПУП на с. П., общ. К., обл. КърджА. и постройка, която била
построена преди повече от сто години и представлява едноетажна постройка с
размери от 81,075 кв. метра. Ищецът сочи, че от смъртта на Ф.О.М., той и
семейството му владеели, ползвА. и обработвА. въпросния имот. Сочи, че в
същият имот имало шахта за водомер и монтиран такъв, с абонатен номер
8009380 на В и К ООД - гр. КърджА., ЕИК *********. За което представя
системен бон от 24.01.2025 г. Още сочи, че клиент потребител по този водомер
е Г. С. Б., който бил негов син и собственик на съседния парцел и къща в него,
а именно УПИ IV С ПЛ.СН.№ 14, в квартал 3 по ПУП на с. П., общ. К., обл.
КърджА.. Също така сочи,че същият имот ищецът и съпругата му
прехвърлили на сина си Г. С. Б. на 02.03.2007 г.. Сочи, че поради съседството
на имотите синът Г. С. Б. продължил да ползва същата водомерна шахта и е
прехвърлил на свое име партидата за вода, от където собствената му къща е
свързана с водопроводната мрежа на селото, а старата къща в процесния имот
се ползвала основно за складиране от ищеца и сина му. Твърди, че между син
1
и баща спор за процесния имот не е имало и го ползвА. в разбирателство.
Също така сочи, че поради обстоятелството, че синът Г. Б. работи и живее със
семейството си във Федерална Република Германия през по-голямата част от
годината, ищецът бил поел грижата да наглежда и да полага грижа и за двата
имота. В този смисъл от фактическа страна ищецът владеел и не било
прекъсвано владението му на процесния имот и нямало оспорване на
качеството му на владелец от страна на сина му. Сочи, че процесния имот У
ПИ VII - 15, отреден за имот с планоснимачен номер 15, в квартал 3 по ПУП
на с. П., общ. К. бил нанесен, като един в ПУП на с. П. и записан с посочените
номера и с площ от 580 кв.метра. Нанесени били и две сгради в имота -
описаната по-горе, собственост на ищеца от 81,075 кв. метра и друга от 60 кв.
метра, към която ищецът нямал претенции за собственост. Също сочи, че
фактически този имот бил разделен от ограда и реално владяната оградена
част от ищеца била от 331,52 кв. метра и в тази част била разположена и
неговата къща,а останалата част от имота и другата къща в нея се владеели от
ответниците. Сочи също, че на 18.11.2024 г., ответниците са съставили
нотариален акт за собственост на основание чл. 582, ал. 2 ГПК за целия УПИ
VII – 15 /записан в нотариалния акт с номер 15-15/, отреден за имот с
планоснимачен номер 15, в квартал 3 по ПУП на с. П., общ. К., с площ от 580
кв. метра и за тяхната къща от 60 кв. метра. Ищецът сочи, че била невярна
констатацията на нотариуса, че ответниците са единствени собственици на
целия УПИ VII - 15 /15-15/. След узнаване за нотариалния акт от страна на
ищеца били направени опити да се намери извънсъдебно решение на
възникнА.я казус, за да може процесният имот да бъде поделен юридически
на реални части, както е поделен фактически, но е срещнал отказ от страна на
ответниците. Нещо повече, ответниците били поканили ищеца, вкл. по
телефона чрез сина му Г. Б. да премахнат старата си къща от процесния имот,
защото искА. да го застрояват и имА. право на това поради нА.чието на
оспорения процесен нотариален акт. Ответниците настоявА. Г. Б. при
завръщането си от Германия да предприеме действия по премахване на
къщата на баща му - ищец. Ищецът владеел за себе си в периода от смъртта на
майка си и продължавал и понастоящем цялата къща от 81,075 кв. м и
частично в рамките на реално отделени граници процесният поземлен имот,
които били негова собственост, придобити по давност. Роден бил в тази къща
и в този недвижим имот, там бил израснал, заедно с майка си. Сочи,че
ответниците не могат да се легитимират като единствени и изключителни
собственици на описаните недвижими имоти, тъй като описаната къща от
81,075 кв. м никога не се намирала в тяхно владение, а тъкмо обратното –
ищецът С. бил осъществявал и осъществява към настоящия момент явно,
непрекъснато и несмущавано владение на същата и в същото време
осъществявал явно и несмущавано владение и на реална част от 331,53 кв.
метра, от поземления имот, в който е разположена. Моли съда да ги призове
на съд с ответниците и след като се убеди в основателността и твърденията да
признае за установено по отношение на ответниците, че последните не са
собственици на посочения имот - от 331,53 кв. метра, от поземления имот, в
който е разположена. Молят, на основание чл.192 от ГПК, съда да задължи
2
Нотариус Иван Граматиков, с рег.№ 668 на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд - К. да представи в цялост заверен препис от нот. д. №
******, рег.№ **** вписан в СВ-К., вх.№ ****
В дадения им от съда срок ответниците З. М. и Х. А. чрез адв. Б. С. са
депозирА. писмен отговор, че исковете са допустими, но е
неоснователни.Твърдят, че незаконна е процесната постройка и следва да бъде
премахната от имота. Възразяват срещу предявените искове.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява,
представлява се от адв. А. И., който поддържа исковете така както е предявен,
а в с.з след представяне на съдебната експертиза го изменя съгласно нея.
Съдът е допуснал изменение на предявените искове, съгласно искането на
процесуалния представител на ищеца. Адв. И. е предтавил писмени бележки
по делото.
Ответникът З. М. се явява лично и с адв. Б. С., ответникът Х. А. не се
явява, представлява се от адв. Б. С., който оспорва исковете и твърди, че
същите са неоснователни и недоказани. В съдебно заседание адв. С. изразява
становище, че не желае да се подготвя по изменените искове.
Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По отношение на иска по чл.124 , ал.1 от ГПК: искът по същността си е
отрицателен установителен иск. Отрицателният установителен иск се
използва, когато ищецът желае съдът да установи, че не притежава някакво
право, което евентуално би могло да бъде претендирано от другата страна.
Често този тип иск се използва в случаи, когато се твърди, че определено
право не съществува, в случая твърдението на ищеца, че ответниците не са
собственици на 351 кв.м. площ , представляваща реална част от поземлен
имот, УПИ – ***, отреден за имот с планоснимачен номер 15, в квартал 3 по
ПУП на с. П., общ. К..
Като доказателства по делото са приложени заверено копие на
удостоверение за наследници,изх.№ 1/06.01.2025г. издадено от кметство с.П.,
общ.К., заверено копие на системен бон от В и К КърджА., заверено копие на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159,том 2 нот дело
№ 366 от 02.03.2007г. вписан в СВ-К., заверено копие на нотариален акт за
собственост по давностно владение върху недвижим имот № ****, дело №
**** вписан в СВ-К., дв.вх.рег.№ ****, акт № 88, заверено копие на
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,ал.1 от ДОПК издадено от
Община К., изх.№ ********** / 13.02.2025г., заверено копие на скица № 36/
18.02.2025г. на Община К..
Видно от удостоверение за наследници ищецът С. Б. е наследник на
Ф.О.М.. От представения нотариален акт от 02.03.2007г. се установява, че
ищецът и Г.Р. Б. са продА. на Г. С. Б. / син на ищеца / своя недвижим имот с
площ 653,62кв.м. по документ за собственост от 1986г. в размер на 600кв.м.
при собствено място 298кв.м., а останалото предаваеми части, при неуредена
3
регулация в квартал 3, по ПУП от 1989г. на с.П., одобрен със заповед №
97/20.02.1989г. ведно със построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 63кв.м., като в него е упоменато, че съсед и
граница на запад е УПИ *** – З.М.А./З. М. М./.
В представения нотариален акт за собственост по давностно владение
№****, дело № **** вписан в СВ-К. собственик на ПИ -15, съгласно актуална
скица, по ПУП на с. П., одобрен със заповед № 97/20.02.1989г. е с площ 550
кв. м ведно със построена в имота полумасивна жилищна сграда от 60 кв. м за
собственик е признат З. М. М., като за съсед на североизток е записан УПИ IV-
14, чийто собственик се явява Г. Б..
По делото са разпитани като свидетели, свидетелите по
обстоятелствената проверка С. А., Т. А. и Р.Д., които потвърждават, че с
ответниците се познават добре. В показанията си С. А. твърди, че в
показанията си пред нотариуса са казА., че имота на З. е 550кв., но не бил
толкова, защото С. Б. му го взел. С. направил ограда преди 3-4 години и сега З.
не влизал, защото е заградено, скарА. се, защото З. бил собственик на земята.
В селото свидетелят дошъл през 1994г., познавал майката на С., която живеела
със сина си. А постройката в мястото /сеновал/ отдавна била изоставена.
Свидетелят Т. А. твърди, че Г. и С. ползвА. постройката, но мястото трябва да
е било на З..
Разпитани са и свидетелите Г.А., ХА.л ХА.л и Б. А. – които твърдят, че
имота бил на С., владеела го майка му, тя е живяла в старата къща. Никой от
тримата посочени свидетели не знае за одобрен ПУП на селото.
Изготвена по делото е съдебно-техническа експертиза, назначена е и
допълнителна задача към нея. Към експертизата за онагледяване на
констатациите е приложена и комбинирана скица. Съдът кредитира изцяло
приетото заключение по ескпертизата, както и допълнителното заключение на
вещото лице Ц. Г.. Двете заключения са изготвени компетентно, пълно и точно
от вещото лице.
Съдът, след преценка на приложените доказателства и дадените
свидетелски показания прави следните правни изводи:
От свидетелските показания на свидетелите съдът не може да добие
ясна представа, относно собствеността на имота, тъй като свидетелите
категорично си противоречат и всеки от тях защитава своя теза в показанията
си. Настоящата съдебна инстанция счита, че изцяло следва да се даде вяра на
експертизата, която точно и ясно показва имотите на ищеца и ответниците.
Ясно е показано в защрихованото с лилав цвят, кое точно е спорното място. С
оглед на това, че имота на ищеца е 600-653 кв.м., а на ответниците 551
кв.видно е на скицата големината, разположението, посочени в нотариалния
акт са и границите и безспорно претендираните 351кв.м няма как да попадат в
имота на С. Б. поради простата причина, че видимо имота ще стане доста по -
голям от посочената в нотариалния акт площ.
Настоящата съдебна инстанция счита, че дори имота в миналото да се
4
е владял от майката на ищеца С. Б., както и от самия ищец, фактът, че при
одобряване на ПУП на с. П., те не са оспорили приемането на плана.
Процесната реална част от УПИ *** – 351 кв.м. не отговаря на изискванията
на чл. 19 от ЗУТ, не са представени никакви доказателства в смисъл , че
претендираната част от УПИ отговаря на тези изисквания. По делото е
установено, че имотът е имал статус на урегулиран към момента на
констатиране на правото на собственост през 2024г., като обособяването на
самостоятелните парцели е осъществено през 1989г., с одобряването на плана.
Не е установено регулацията да е била отменена, поради което с оглед
установената в чл.59 ЗТСУ/отм./ забрана, както и с оглед разпоредбата на
чл.200 ЗУТ следва да се приеме, че правото на собственост върху реално
обособена част от образувания през 1989г. УПИ *** може да бъде придобита
по давност, включително и от собствениците на съседния имот само ако
отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ за съответната територия. И доколкото
подобно съответствие не е нА.це и, както вече беше отбелязано, разпоредбата
на чл.200, ал.2 ЗУТ не може да намери приложение по причина, че имотът е
урегулиран, по реда на чл.293, ал.1 ГПК. В този смисъл Решение № 102 /
30.05.2016г. по ГД 5728/ 2015г. на ВКС. Предвид изложеното предявения
отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По отношение на иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК : нотариалният акт
представлява официален документ, който удостоверява правото на
собственост, когато е издаден в съответствие с приложимите закони и
регулации. Актът е подписан и удостоверен от нотариус, той има
доказателствена стойност . По делото не е доказано, че е нотариалният акт на
ответниците е издаден въз основа на невА.дни данни, съобразен е изцяло с
одобрения ПУП. Принципът на стабилност на собствеността е основен в
българското право и след като имотът е удостоверен с нотариален акт, правото
на собственост върху него е стабилно, освен ако не бъдат представени
сериозни доказателства за противното - по делото няма неоспорими
доказателства, че имота принадлежи на С. Б. , а дадените показания на
свидетелите са спорни. ПУП е публичен документ, който е задължителен и за
нотариусите и за съдилищата. Когато нотариалният акт е изцяло съобразен с
този план, той се счита за правилно издаден, защото отразява установеното
законодателство. След като ПУП е одобрен, всички имоти, които попадат в
обхвата му, вече се считат за разпределени и регламентирани в юридическата
система. Когато се издава нотариален акт, той трябва да отразява точно тези
разпределения. Това означава, че собствеността върху имота, посочена в акта,
е в съответствие с държавните и общинските документи, които регулират
употребата на терена. Така актът става основа за доказване на правото на
собственост, защото той е в съответствие с официалните планове и одобрения.
След като настоящата инстанция отхвърля отрицателния установителен иск за
собственост, то като последица от това следва да бъде отхвърлен и иска да се
отмени съставен на 18.11.2024г. по реда на чл. 587, ал.2 от ГПК от нотариус
5
Иван Граматиков, с рег. № 668, нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот с ****, дело № ****г. на основание чл. 537, ал.2 от ГПК в
частта, с която ответниците са признати за собственици на целия УПИ ***
/записан също като 15-15/, отреден за имот с планоснимачен номер 15, в
квартал 3 по ПУП на с. П.,общ. К., както и евентуално да измени
нотариалния акт в тази част, като бъде признато правото им на собственост на
реална част от 229 кв. метра от УПИ *** /записан също като 15-15/, отреден
за имот с планоснимачен номер 15, в квартал 3 по ПУП на с. П.,общ. К., като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, следва ищецът С. Ю. Б., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. П., мах. Н., общ. К. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК на З. М. М., с ЕГН ********** и Х. А. А., с ЕГН ********** и двамата с
адрес: с. П. , мах. Н., общ. К. сумата в общ размер на 1500 лева/ по 750 лева
поотделно на двамата/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуален представител.
Мотивиран от горните съображения този съдебен състав на РС- К.
разгледал делото по същество,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Ю. Б., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. П., мах. Н., общ. К. против З. М. М., с ЕГН ********** и Х. А. А., с
ЕГН ********** и двамата с адрес: с. П., мах. Н., общ. К., с който се иска да
се признае за установено по отношение на З. М. М., с ЕГН ********** и Х. А.
А., с ЕГН **********, че не са собственици на 351 кв.м. площ, очертана по
приложената комбинирана скица – приложение 1 към заключение на вещо
лице / лист 132 по делото/, прието по делото и защрихована в лилав цвят,
заключена между точки с номерация: т.1-т.2-т.3-т.4-т.501-т.104-т.93-т.103-
т.102-т.101-т.1, представляваща реална част от поземлен имот, УПИ VII-15
/записан също като 15-15/, отреден за имот с планоснимачен номер 15, в
квартал 3 по ПУП на с. П.,общ. К., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Ю. Б., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. П., мах. Н., общ. К. против З. М. М., с ЕГН ********** и Х. А. А., с
ЕГН ********** и двамата с адрес: с. П., мах. Н., общ. К., с който се иска да
се отмени съставен на 18.11.2024г. по реда на чл. 587, ал.2 от ГПК от нотариус
Иван Граматиков, с рег. № 668, нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот с ****, дело № ****г. на основание чл. 537, ал.2 от ГПК в
частта, с която ответниците са признати за собственици на целия УПИ VII-15
/записан също като 15-15/, отреден за имот с планоснимачен номер 15, в
квартал 3 по ПУП на с. П.,общ. К., както и евентуално да измени
нотариалния акт в тази част, като бъде признато правото им на собственост на
реална част от 229 кв. метра от УПИ VII-15 /записан също като 15-15/,
отреден за имот с планоснимачен номер 15, в квартал 3 по ПУП на с. П.,общ.
К., като неоснователен и недоказан.
6
ОСЪЖДА С. Ю. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., мах. Н.,
общ. К., да заплати на З. М. М., с ЕГН **********, с адрес: с. П., мах. Н., общ.
К., сумата в размер на 750 лева / седемстотин и петдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуален представител.
ОСЪЖДА С. Ю. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., мах. Н.,
общ. К., да заплати на Х. А. А., с ЕГН **********, с адрес: с. П., мах. Н., общ.
К., сумата в размер на 750 лева / седемстотин и петдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуален представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- КърджА. в
двуседмичен срок от връчването му на страните на съдебните им адреси.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7