Р Е Ш Е Н
И Е № 260074
гр.Пловдив, 14.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №755 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Р.Х.Х., ЕГН **********,***,
чрез пълномощници адв.С.Ч. и адв.К.Г.,
съдебен адрес ***, твърди, че на 16.01.2017 г. Б.С.П., при управление на лек
автомобил Фолксваген Голф с рег.№***на път 11-86, в участъка
Пловдив-Асеновград, км 16+000, е нарушил правилата за движение по пътищата –
движейки се с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост, е
изгубил контрол над автомобила и навлязъл в насрещната пътна лента за движение,
вследствие на което е реализирал ПТП с движещия се по това време там лек
автомобил Ауди А3 с рег.№***, управляван от ищеца. Настъпил е удар в предната
дясна част на автомобила, при който на ищеца са били причинени телесни
увреждания: счупване на телата на двете кости на дясната предмишница
в средна трета, с разместване на костните фрагменти; счупване на тялото на
дясна лъчева кост в долна трета без разместване; счупване на шиловидния израстък на дясната лакътна
кост; многофрагментно счупване на двете кости на
дясна подбедрица в долната трета и счупване на дясна
тазобедрена ямка. Ищецът е получил още травми в
областта на главата, множество натъртвания и кръвонасядания
по цялото тяло. Непосредствено след инцидента е изпитвал много силни болки.
Незабавно е бил откаран в болница, където са извършени множество манипулации за
установяване на фрактурите и е предприето оперативно лечение с поставяне на
метални имобилизации на десния крак и метална остеосинтеза на дясната ръка. Престоят в болничното
заведение е продължил 80 дни, в рамките на които ищецът е изпитвал болки,
неудобства, притеснения, описани подробно в исковата молба. Възстановяването
след изписването от болница е продължило бавно и мъчително. Ищецът се е
придвижвал с инвалидна количка 4 месеца. През декември 2017 г. са настъпили
усложнения, наложили нов прием в болница и нова операция поради инфекция.
Преживяното е променило драстично живота на ищеца и семейството му. Едва след
повече от година от инцидента ищецът е започнал да се придвижва, при това
бавно, с помощни средства и придружител. Травмите му още са в процес на
възстановяване. И понастоящем здравето му е в недобро състояние, описано в
молбата. Наред с физическите травми, ищецът твърди, че е преживял и психологически
такива – не можел да забрави за ужасното произшествие, при което в колата редом
с него е пътувала и дъщеря му. Спомените се връщат отново и отново, станал е
нервен, избухлив, безпричинно тревожен и пр. Твърди се още, че в следствие на
същото ПТП са претърпени от ищеца и имуществени вреди, описани по пера и
стойност в исковата молба, представляващи разходи във връзка с лечението.
Направени са разходи и за заплащане на адвокатски хонорар за представителство
по образуваното по повода наказателно производство, приключило с одобрено от
съда споразумение по н.о.х.д.№7528/2018 г. по описа на РС Пловдив. Твърди се
още, че за лекия автомобил, управляван от виновния за произшествието водач, е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
дружество със срок на валидност от 23.03.2016 г. до 22.03.2017 г., което
ангажира отговорността на ответника за описаните по-горе имуществени и
неимуществени вреди. Отправена е извънсъдебна претенция до застрахователя, но
последният не е изплатил обезщетение за понесените травми в законоустановения
срок. Въз основа на изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е
формулиран следният петитум: ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 250 000 лв., частично от 500 000 лв. (след
допуснато в съдебно заседание на 15.09.2020 г. изменение на иск) – обезщетение
за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, ведно със законна
лихва от 17.08.2019 г. (когато е изтекъл тримесечният срок по чл.496 КЗ) до
окончателното плащане; сумата 13 788,53 лв. – обезщетение за имуществени вреди
от същото събитие (в това число 11 788,53 лв. – разходи за лечение и 2000 лв. –
адвокатско възнаграждение), ведно със законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане; както и сумата 3 030,72 лв. – мораторно
обезщетение в размер на законната лихва върху всеки разход за лечение от датата
на извършването му до датата на исковата молба, съобразно подробна справка в
уточняваща молба от 18.09.2019 г. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С. С.П. и К.Д.К., чрез пълномощник адв.Н.Ш.,
оспорва исковете. Възразява, че в наказателния процес ищецът изрично е заявил,
че няма претенции към прекия причинител и щетите му са възстановени, което
според ответника налага извод за това, че пострадалият е получил обезщетение за
вредите от произшествието от прекия причинител на същото. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка изтъква, че по време на
произшествието ищецът е управлявал автомобила Ауди А3 без поставен обезопасителен колан, въпреки, че автомобилът фабрично е
оборудван с такъв и въпреки задължението, установено в чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Неизпълнението на това нормативно задължение според ответника обективно е
допринесло за настъпване на вредните последици, което рефлектира пряко върху
размера на отговорността на застрахователя. Евентуално възразява, че претендираното
обезщетение е прекомерно спрямо действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди и спрямо икономическата и социална действителност в
страната. Развива подробни съображения в тази насока. По иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди възразява, че същите не са доказани. По
изложените съображения е направено искане за отхвърляне на исковете.
Претендират се деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от
приложеното н.о.х.д.№7528/2018 г. на РС Пловдив, че с протоколно определение от
24.01.2019 г. е одобрено споразумение, с което Б.С.П., ЕГН **********,***, е признат
за виновен в това, че на 16.01.2017 г. на път №11-86, в участъка
Пловдив-Асеновград, при км 16+000, при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№***, е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.5, ал.1, т.1; чл.16, ал.1, т.1; чл.20, ал.2; чл.21, ал.2 ЗДвП и
чл.57, ал.3 ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на Р.Х.Х., ЕГН ********** – средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на телата на двете кости на дясната предмишница
в средна трета с разместване на костните фрагменти, счупване на тялото на дясна
лъчева кост в долна трета без разместване, счупване на шиловидния
израстък на дясната лакътна кост, довело до трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник, и многофрагментни
счупвания на двете кости на дясна подбедрица в долна
трета и счупване на дясна тазобедрена ямка, довело до
трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, и на М.Р.Х., ЕГН **********
– средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната тазобедрена ямка, довело до трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник – престъпление по чл.343, ал.3, б.а) вр.ал.1,
б.б) вр.чл.343, ал.1 НК. Със същото определение подсъдимият
Б.П. е осъден да заплати на Р.Х.Х. разноски за
заплатен адвокатски хонорар по досъдебното производство и по съдебното
производство в размер 2 000 лв. (За последните е издаден изпълнителен лист
в полза на ищеца.) В хода на производството по одобряване на горното
споразумение ищецът е участвал като частен обвинител и е заявил: „Нямаме
претенции към подсъдимия. Възстановени са ни щетите.“
От приложените по делото
епикризи се установява, че ищецът е постъпил в
болница на 16.01.2017 г. с диагноза „Множествени счупвания“ и е изписан на
06.03.2017 г. Междувременно е проведено оперативно лечение. Препоръчано е да
носи гипс на ръката 60 дни, да не стъпва на оперирания крак 4 месеца и да
приема медикаменти. Ищецът е постъпил в болница отново на 05.12.2017 г. до
21.12.2017 г. за операция – фасциотомия.
С експертни решения на
ТЕЛК, издадени в периода от 03.07.2017 г. до 19.02.2018 г., трудовото състояние
на ищеца е оценено като „временна неработоспособност“, а с решение от
30.05.2018 г. на същия е определена трайно намалена работоспособност в размер
53 %.
Приложени са по делото
фактури с получател ищеца и фискални бонове към тях за закупени медицински
изделия, помощни средства и лекарства в общ размер 11 719,21 лв. Разходите
са направени в периода от 17.01.2017 г. до 25.05.2018 г. Представени са и две
фактури (л.82 и л.85) с получател ЕТ „Д-р Т. – М.Х.“ на обща стойност 69,32 лв.
Признато е за безспорно
в отношенията между страните, а това е отразено и в приложените по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №29/16.01.2017 г. и справка от
Гаранционен фонд, че за управлявания от Б.П. лек автомобил е сключен договор с
ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
с период на покритие 23.03.2016 г. – 22.03.2017 г.
Ответното дружество е
сезирано с извънсъдебна претенция на 16.05.2019 г., към която са приложени
констативен протокол за ПТП, епикризи, експертни
решения, медицински документи и фактури за сторени разходи. С писмо от
04.06.2019 г. от ищеца са изискани допълнителни документи – съдебни експертизи,
резултати от алкохолна проба, медицински документи, протокол за оглед на
местопроизшествие и пр. Няма спор между страните, че застрахователно
обезщетение не е било определяно и изплащано.
Прието е заключение на
комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза, според което лекият
автомобил Ауди А3 с рег.№***, управляван от ищеца при процесното ПТП, е снабден
фабрично с предпазни колани на всички места в автомобила. По време на
настъпване на произшествието пострадалият Р.Х. не е бил с поставен предпазен
колан. Травматичните увреждания на последния са концентрирани в областта на
долните и горните крайници и са типични при удар във волана на автомобила на горните
крайници и в бордното табло – на долните. Предпазният колан не ограничава
движението нито на горните, нито на долните крайници, защото те са необходими
за управлението на автомобила. Като механизъм на произшествието експертизата
сочи следното: водачът Б.П. е управлявал л.а.Фолксваген Голф по източната лента
на платното за движение на пътя гр.Пловдив – гр.Асеновград, а ищецът е
управлявал л.а.Ауди А3 в противоположната посока по западната лента на същия
път. В един момент водачът на л.а.Фолксваген Голф е изгубил контрол над
автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е движел
ищецът и след 0,6 s е настъпил неизбежен удар в предната дясна част на всеки
автомобил. Водачът на л.а.Ауди А3 не е имал техническа възможност да избегне
удара. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че травмите са типични за
возещ се на предна седалка водач и те биха се проявили при конкретния инцидент,
независимо дали има сложен предпазен колан или няма такъв.
Прието е заключение на
съдебно-медицинска експертиза от вещо лице – ортопед. Според това заключение в
резултат от ПТП на 16.01.2017 г. на ищеца са причинени следните травми: открита
фрактура на костите на дясна подбедрица; открита
фрактура на костите на дясна предмишница; счупване на
задния ръб и дъното на дясна тазобедрена става; фрактура на задните дъги на
7-ми шиен прешлен. Причинено е трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за период от 14 месеца и на десния горен крайник за период от 4 месеца.
Травмата е довела до болки и страдания, които са намалявали бавно с времето.
Страданията, които ищецът е изтърпял, са силно изразени поради обхващането на
много зони от човешкото тяло – политравматизация, и
поради продължителността на лечението. Лицето е лекувано оперативно – трикратно,
по спешност с открити намествания, остеосинтези и
оперативно отстраняване на част от металните тела. Проведена е и консервативна
болкоуспокояваща, антитромботична и антибиотична терапия. Провел е рехабилитационна
и физиотерапевтична терапия. Получените увреждания са създали за продължителен
период от време крайно затруднение при придвижване и самообслужване, за което е
имал нужда от постоянни грижи в дома, като най-трудно е било храненето,
обличане, придвижване и обслужване на хигиенни и санитарни нужди. Поради дългия
период на лечение и обездвижването при лицето се е установило много неприятно
усложнение, особено силно изразено в дясна подбедрица,
десен глезен и стъпало, наречено болест на Зудек,
която се съпровожда с постоянни отоци и ограничени болезнени движения в близко
стоящите стави. Лечението на това заболяване продължава и понастоящем, лекува
се бавно и продължително чрез физиотерапия и рехабилитация. Поради тази причина
възстановителният процес при ищеца още не е приключил. Очаква се ищецът в
бъдеще да търпи болки и двигателни затруднения, свързани с наличните
увреждания. Вътреставната увреда
на тазобедрената става довежда бавно и постепенно до артрозни
изменения и евентуална инвалидизация. Очаква го и
планово оперативно отстраняване на металните тела. Всички разходи на ищеца по
време на лечението, които в медицинската документация са съпроводени с рецепти,
фактури и касови бележки, са били необходими по вид и количество.
Приета е и
съдебно-психиатрична експертиза, според която при произшествието ищецът е
преживял шок и реакция на остър стрес, преминал впоследствие в разстройство на
адаптацията, продължило няколко месеца. Към момента на експертизата, близо три
години след травмата, са налице данни за настъпило посттравматично стресово
разстройство след периода на дезадаптация с устойчиви
и задълбочаващи се симптоми. Ищецът е изпитал негативни чувства от целия
регистър и водещи натрапливи спомени, психосоматични
симптоми, суицидни мисли и намерения, чувство за вина и пр. Налице е причинна
връзка между претърпяната травма и емоционалното и психическо състояние на Х..
Прогнозите за отзвучаване на психическата травма са индивидуални, като зависят
от характеристиките на личността и последващата
житейска ситуация. При ищеца са налице неблагоприятни фактори – остатъчни тежки
физически симптоми, довели до инвалидизация, и
съпътстващ постоянен болков синдром. По съвкупност
физическите и психичните нарушения водят до тежки последици от професионално и
семейно естество.
Разпитани са трима
свидетели. От показанията на св. З.Г.-Х., съпруга на ищеца, се установява, че
при произшествието в автомобила на ищеца е пътувала и дъщеря му, която също е
пострадала. Непосредствено след удара ищецът бил в безсъзнание, раздвижил глава
след като го извадили от автомобила, имал кръв по десния крайник. В болницата
се разбрало, че има счупвания на подбедрицата и
открити фрактури на глезена и на ръката. Тогава ищецът имал „неистови“ болки.
Няколко дни по-късно се установило, че е счупен и тазът. В рамките на 20 дни
претърпял няколко операции. Първоначалният му престой в болница бил около три
месеца. През този период и след това той не можел да се обслужва сам. През
април-май започнал сам да движи ръката си. Дотогава бил на легло и в инвалидна
количка. Баща му и свидетелката се грижели за него. Хранели го, обличали го,
грижили се за хигиената му. През май 2017 г. започнал да се придвижва с помощта
на патерици, но отново имал нужда от чужда помощ, тъй като поради особености на
счупванията не можел да застане в право положение. Към момента се движел с
бастун, за да е по-балансиран и поради затруднения в походката. През декември
2017 г. се наложило отново да влезе в болница, за да отстранят една от
планките. Предстояли операции за премахване и на другите помощни средства, но
все още не можел да калцифицира костите. Понастоящем
ищецът изпитва физически и психически затруднения – ограничени са движенията
му, има болки при движения, дори в легнало положение, и кракът му оттича,
подува се и посинява. От деен и мотивиран човек, какъвто бил преди, ищецът
останал напълно безпомощен, в т.ч. финансово. Преди се занимавал с внос и
продажба на автомобили. Опитвал се да работи по същия начин, но не се
получавало. За последното свидетелства и св.Е.Г. – близък и колега на ищеца.
Според този свидетел при малко ходене или други физически усилия ищецът се
уморява, кракът му се подува и посинява и започва да се оплаква, че го боли.
Работата на ищеца изисквала много движение и пътувания в чужбина. След
инцидента той се помъчил да се занимава със същото, понеже имал много контакти,
но не се получило. Преди бил усмихнат, ведър, деен човек. След инцидента станал
нервен и отчаян. Споделял, че катастрофата е „опропастила живота му“.
Разпитан е като свидетел
и прекият причинител на катастрофата Б.П.. От показанията му се установява, че ищецът
пътувал с детето си в колата. Когато свидетелят се свестил, помогнал на други
хора да ги извадят. Тогава свидетелят забелязал, че коланът на ищеца стои
отстрани в изходно положение. После дошли линейки. Свидетелят уточнява също, че
не е давал пари на Р.Х..
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но не е
определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последния
резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Фолксваген Голф с
рег.№***е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от
застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е
настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това
са: противоправно поведение на делинквента,
вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. В тази връзка следва да
бъде съобразено споразумението по н.о.х.д.№7528/2018 г. на РС Пловдив, което
съгласно чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда. Присъдата съгласно
чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно част от горепосочените
елементи – противоправност на деянието, авторството
на дееца и вината под форма на непредпазливост, а така също и относно съставомерния елемент от престъплението, което е резултатно
и задължително изисква да е причинена телесна повреда. Присъдата е задължителна
за гражданския съд и относно наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на делинквента
и телесното увреждане, която връзка също е обективен съставомерен
елемент от престъпния състав.
От горното следва, че обективните предпоставки на
иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява
доказан по своето основание. Възраженията на ответника за това, че пострадалият
е получил обезщетение за процесните вреди от прекия причинител на деликта, съдът намира за неоснователни. Действително, в
протокола от проведеното пред наказателния съд заседание по одобряване на
споразумение фигурира изявление на ищеца, че щетите му са възстановени.
Съгласно чл.175 ГПК направеното от страна по делото признание на факт се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В тази връзка следва
да бъде съобразено, че от значение за одобряване на споразумение в
наказателното производство са само имуществените вреди от престъплението. Така
в чл.381, ал.3 НПК е предвидено, че когато
с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след
тяхното възстановяване или обезпечаване. В съдебната практика по въпроса се
приема, че посочената разпоредба визира не всички, а съставомерните
вреди от деянието – тези, които са елемент от състава на наказателноправната
норма и са описани като такива в повдигнатото на подсъдимия обвинение. В
конкретния случай претендираните от ищеца в настоящото производство вреди не са
елемент от състава на престъплението, за което е постановена присъда (одобрено
споразумение) и не са описани в обвинителния акт, по повод който е образувано
наказателното производство. Ето защо не може да се приеме, че изявлението на
ищеца в това производство касае същите вреди. На първо място, неимуществените
вреди нямат значение за одобряване на споразумение в наказателното
производство. На следващо място, претендираните разходи за лечение не са състовомерни по смисъла на съответния текст от НК и също
нямат значение за приложимостта на чл.381, ал.3 НПК. По тази причина не може и
да се приеме, че признанието на ищеца за възстановяване на щетите е относимо
към вземанията, за които е образувано настоящото исково производство. Отделно
от това, свидетелят Б.П. заяви, че не е плащал нищо на ищеца, поради което и
заявената от последния в наказателното производство обща фраза без
конкретизиране по вид и размер на вредите не би могла да се възприема като
извънсъдебно признание относно процесните вреди. За това съдът намира, че
възражението за репариране на вредите от прекия причинител е недоказано и
неоснователно, съответно налице са предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя, както по отношение заявените неимуществени, така и по
отношение имуществените вреди.
Възраженията на ответника за това, че ищецът е
допринесъл за настъпилия резултат със собственото си противоправно
поведение, са недоказани и неоснователни. Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения – обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Във връзка с това, не са събрани
доказателства по делото, въз основа на които да се направи извод, че ищецът е
допринесъл, чрез свое противоправно поведение, за
настъпване на вредоносния резултат. Действително, приетата по делото
съдебно-техническа експертиза е категорична, че пострадалият е бил без поставен
предпазен колан по време на удара, което поведение от гл.т.изискванията на ЗДвП
следва да се окачествява като противоправно.
Същевременно, обаче, не се установява това поведение да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане, тъй като от същата
експертиза се установява, че уврежданията по крайниците на ищеца биха настъпили
и при поставен колан, тъй като последният няма за цел да фиксира крайниците,
необходими за управлението на автомобила. Поради липса на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат съпричиняване не е
налице и ответникът следва да бъде държан отговорен за пълния размер на
причинените вреди.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по
гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът
констатира, че в резултат от деликта ищецът е претърпял
неимуществени вреди с голям интензитет и продължителност. Уврежданията,
констатирани при него, обхващат почти цялата дясна половина от тялото му –
десния горен и долен крайник и таза. Ищецът е изпитвал „неистови“ болки по
думите на свидетелите, продължителни неудобства от това, че е следвало да бъде
и е бил напълно обездвижен за период от поне 4 месеца, а след това – от това,
че движенията му са били затруднени, с необходимост от чужда помощ, включително
до момента, в който същият вече е могъл да се придвижва с бастун – поне 14
месеца. На ищеца е определена трайно намалена работоспособност с над 50 %, като
понастоящем същият не е възстановен, а пълно възстановяване не се очаква в
близкото бъдеще. Ищецът е търпял и продължава да търпи болки в десния крайник.
Получил е допълнителни усложнения, в резултат на които крайникът му отича,
подува се и посинява при нормални физически усилия, най-необходимите движения
като ходенето например са затруднени, а в резултат на това животът му е коренно
различен от този, воден преди инцидента. Негативните физически усещания са
довели и до психическо разстройство с устойчиви симптоми. Изпитал е цял
комплекс от негативни емоции, в това число суицидни мисли и намерения.
Инцидентът се е отразил на социалния му статус, засегнал е семейния му живот.
Следва да се отчете обстоятелството, че при произшествието ищецът е пътувал в
автомобила с дъщеря си, която също е пострадала и това допълнително е влошило
психическото му състояние.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че
справедливото обезщетение за ищеца, съобразно доказаните по делото болки и
страдания и други морални вреди, които е претърпял, както и съобразно
общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с
обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 130 000
лв. До този размер искът за обезщетяване на неимуществени вреди се явява
доказан и следва да се уважи, като същият се отхвърли за разликата до 250 000
лв., частично от 500 000 лв., като неоснователен.
Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В настоящия случай ищецът претендира
законна лихва за забава от изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ – три месеца от
предявяване на застрахователната претенция. Установява се, че последната е
предявена на 16.05.2019 г., а тримесечният срок по чл.496, ал.1 КЗ е изтекъл на
16.08.2019 г., без в този срок да е определено или изплатено застрахователно
обезщетение. Следователно застрахователят е изпаднал в забава и искането за
присъждане на законна лихва за забава върху горното обезщетение, считано от
17.08.2019 г. до окончателното плащане се явява основателно и следва да се
уважи.
От доказателствата по делото се установява, че
ищецът, освен описаните по-горе неимуществени вреди, е претърпял и имуществени
вреди вследствие на процесното ПТП – направил е разходи за медицински изделия и
манипулации и е закупил лекарствени продукти. От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че същите са пряко свързани и
произтичат от произшествието, следователно имуществените вреди се намират в
пряка връзка с противоправното поведение на
застрахованото лице и за тях застрахователят отговаря. От приложените фактури,
издадени на името ищеца, и фискални бонове се установява, че разходите, сторени
от ищеца са в общ размер 11 719,21 лв. До този размер искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди от процесния деликт се явява доказан и следва да се уважи. Представени
са и две фактури (л.82 и л.85) с получател ЕТ „Д-р Т. – М.Х.“ на обща стойност
69,32 лв. Тъй като фактурите са с получател трето за спора лице, без да е ясна
връзката на същото с ищеца, не може да се направи извод, че именно последният е
заплатил сумите по тях от общо 69,32 лв., поради което искът в тази му част се
явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователен е и
искът за присъждане на сумата 2 000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, направени от ищеца в хода на н.о.х.д.№7528/2018 г. на ПРС.
Съгласно чл.494, т.10 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за
лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл.429, ал 2 и 5 при спазване на
условията на чл.429, ал.3. Съгласно чл.429, ал.5 КЗ застрахователят заплаща в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските,
присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу
застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато
застрахователят е привлечен в процеса. В наказателното производство не е
разглеждана гражданската отговорност на застрахования (няма предявен граждански
иск), поради което не е налице визираното изключение – претендираните разноски
са за защита на частен обвинител и не се вместват в определението на закона „по
съдебно дело, водено срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност“. Отделно от това, фигурата на частния обвинител не е задължителна
в наказателния процес и заплащането на адвокатски хонорар за участие като такъв
не е необходим и присъщ разход, който се намира в пряка връзка с инцидента. За
това съдът намира, че в тази й част претенцията следва да бъде отхвърлена.
Ищецът претендира лихва за
забава от датата на извършване на всеки разход за лечение до датата на исковата
молба. Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или според сега
действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но не от
датата на деликта, а от по-ранната от двете
горепосочени дати. По делото няма данни кога застрахованият е уведомил
застрахователя за застрахователното събитие, следователно лихва за забава в
плащането на обезщетение за претендираните имуществени вреди се дължи от датата
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, което се
установява да се е случило на 16.05.2019 г. Съответно обезщетението за
имуществени вреди следва да бъде присъдено на ищеца, ведно със законна лихва от
17.05.2019 г. до окончателното му плащане, като искането за присъждане на
законната лихва за по-ранен период – от датата на всеки разход (16.01.2017 г. –
25.02.2018 г.) до 16.05.2019 г., следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора и
с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях има право на разноски
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е освободен от
държавна такса и разноски по делото, поради което не е заплащал такива. Претендира
се от тази страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Представен е по делото
договор за правна защита и съдействие, с който между ищцовата
страна и адв.К.Г. е уговорена безплатна защита на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза съгласно
чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение, ако насрещната страна е
осъдена на разноски. С оглед уважаването на исковете, то в полза на адв.Г. се дължи адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.7, ал.2, т.5 и §2а от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер 5 237,26 лв. с ДДС. Същото
следва да се присъди в тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 5 668,77 лв. – държавна такса в размер
4 % от присъдените вземания, както и сумата 606,20 лв. – разноски за вещи лица,
по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Ответникът е направил
разноски за възнаграждения на вещи лица в общ размер 400 лв. Същият претендира
и адвокатско възнаграждение, като представя договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер 14 239,67 лв.
Уговорено е също така възнаграждението да бъде платено по банков път. Не се
представят доказателства за това по делото, а съгласно чл.78, ал.1 ГПК на
репариране подлежат само заплатените разноски, ето защо съдът намира, че
разходът не може да бъде присъден в полза на страната. От сторените разноски за
експертизи на ответника следва да се заплатят по съразмерност 185,10 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.П. и К.Д.К., да заплати на Р.Х.Х., ЕГН **********,***,
сумата 130 000
лв. (сто и тридесет хиляди лева), ведно със законна лихва от 17.08.2019 г.
до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие пътнотранспортно
произшествие, състояло се на 16.01.2017 г. на път №11-86, в участъка
Пловдив-Асеновград, при км 16+000, причинено виновно при управление на лек
автомобил Фолксваген Голф с рег.№***, за който автомобил е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие от 23.03.2016
г. до 22.03.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 130 000 лв. до пълния
предявен размер от 250 000 лв., частично от 500 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С.П. и К.Д.К., да заплати на Р.Х.Х.,
ЕГН **********,***, сумата 11 719,21 лв.
(единадесет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 21 ст.), ведно със законна
лихва от 17.05.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение вследствие същото пътнотранспортно
произшествие, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 11 719,21 лв. до пълния
предявен размер на горните разходи от 11 788,53 лв., както и искането за
присъждане на законна лихва за по-ранен период – от датата на всеки разход
(16.01.2017 г. – 25.02.2018 г.) до 16.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ и иска за
заплащане на сумата 2 000 лв. – разноски за заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство по н.о.х.д.№7528/2018 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С.П. и К.Д.К., да заплати на адвокат К.С.Г., ЕГН **********,
адрес на упражняване на дейността – гр. ***, сумата 5 237,26 лв. (пет хиляди двеста тридесет и седем лева и 26
ст.) – адвокатско възнаграждение за производството по т.д.№755/2019 г. по описа
на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С.П. и К.Д.К., да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза
бюджета на съдебната власт, сумата 5 668,77 лв. (пет хиляди шестстотин
шестдесет и осем лева и 77 ст.) – държавна такса, и сумата 606,20 лв. (шестстотин и шест лева и 20 ст.) – разноски за експертизи,
сторени по т.д.№755/2019 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА Р.Х.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.П. и К.Д.К.,
сумата 185,10 лв.
(сто осемдесет и пет лева и 10 ст.) – деловодни разноски по т.д.№755/2019г.
по описа на ПОС, ТО, ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: