№ 18677
гр. ...., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А Гражданско дело
№ 20231110160059 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация ....” ЕАД, уточнена
с молба с вх. № 334158/21.11.2023г. срещу П. Д. М., с която са предявени осъдителни искове
за сумите от 3715,22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2020 г. - м. 04.202 2 г., 602,99лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 04.10.2023г., както и 25,20 лв. - главница за дялово разпределение за периода
от м.09.2020г. до м. 04.2022г. и 8,40 лв.- лихва за забава от 01.03.2021г. до 04.10.2023г., ведно
със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответникът отговаря за задълженията за цената на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ............. като наследник по закон на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че между страните е било налице
облигационно отношение, възникнало при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия за
топлоснабдения имот, с аб. №77816 като потребителят не заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
определения за това срок и, като не е изпълнила паричното си задължение наследодателят
на ответника изпаднала в забава, за което се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока за това. В първото по
делото заседание процесуалният му представител уточнява, че оспорва предявените искове
само по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
1
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по
договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че за исковия период наследодателят на ответника Д. А. М. е
бил титулар на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Тези
обстоятелства се установяват еднопосочно и от съвкупния анализ на приетите писмени
доказателства –нотариален акт за дарение на недвижим имот №38, том I, рег. № ......, дело
.......г. на нотариус .......... /на л. 11/, декларация за отказ от право на ползване /на л. 13/,
заявление-декларация за откриване на партида / на л. 24/ и справки за смърт и роднини в
НБДН за Д. А. М. / на л. 50/. От изброените за целите на настоящето производство се
установява, че за периода от 18.02.2008г. до 13.09.2022г. Д. А. М. е бил титуляр на правото
на собственост върху жилищния имот, за който са начислени съдебно предявените вземания.
Същият починал на 29.12.2022г., при което оставил единствен наследник по закон
низходящият от първа степен ответник П. Д. М., който признава, че е приел наследството,
което включва и задълженията, с които същото е било обременено. Ето защо съдът приема,
че ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените срещу мего
искове в качеството му на наследник по закон на клиент на топлинна енергия и съответно
задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното дотук по делото при условията на пълно и главно доказване
се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация ...." ЕАД и наследодателя на ответника в процесния период, като в
отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация ...." ЕАД на клиенти в град .....
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
2
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ищцовото
дружество, което се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
не се оспорват от ответника.
От заключението на кредитираната ССчЕ се установява, че не се установяват
данни за плащане на процесните вземания. За процесния период дължима сума за
стойността на доставената топлинна енергия след съобразяване с изравнителните сметки и
корекцията от промяната в цената на газта е 3 715,22 лв., което обуславя извод за
основателност на предявения иск за същата сума.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сградаетажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 36, ал. 2 от същите условия редът и начинът на заплащане на
услугата "дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата "дялово
разпределение" се заплаща на продавача – "Топлофикация ...." ЕАД, от което следва, че
именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение
за процесния период, още повече в конкретния случай именно ищецът е извършвал услугата.
Предвид установените договорно правоотношение между ищеца и наследодателя
на ответника през исковия период и неоспорената доставка на услугата дялово
разпределение следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и
този иск е доказан по основание. Въз основа на приобщението по делото писмени
доказателства и заключението на ССчЕ, съдът приема, че искът е доказан и в предявения
размер за сумата от 25,20 лв., поради което следва да се уважи изцяло.
3
Върху главниците се дължи и поисканата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.11.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ........... на КЕВР, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по
прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл.
33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не
са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация ...." начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество.
Съгласно заключението на ССчЕ размерът на мораторната лихва върху главницата
за цената на доставената топлинна енергия за исковия период от 15.09.2021г. до 04.10.2023г.
е 579,19 лв., до която сума предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния размер
от 602,99 лв. подлежи на отхвърляне.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 624,07 лв., в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лв., 174,07 лв. за
държавна такса и 350 лв. за експертиза. От тях по съразмерност от уважената част от
4
исковете ответникът дължи на ищеца 619,45 лв. за разноски.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства за сторени разноски,
поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. М. с ЕГН ********** с адрес гр. ...., ж.к. „.“, №..., вх. „Б“, ет. 8, ап.
48, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ...." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. ...., ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 3715,22 лв. – главница за стойността на доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ...., на адрес ж.к. „Младост 1“, бл. 1Б, вх. „А“, ет.
18, ап.111 с аб. №77816 за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2023 г.
до окончателното погасяване, сумата от 579,19 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия, изчислено
за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г. и 25,20 лв. – главница за стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 602,99 лв. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата
от 8,40 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.03.2021г. до 04.10.2023г.
ОСЪЖДА П. Д. М. с ЕГН ********** с адрес .......................... да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ ...." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
...., ул. "Ястребец" № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 619,45 лв. за
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация ....” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5