М О Т И В И
към
Решение № 260132 от 03.09.2020 по АНД № 4625/2020
г. по описа на ПРС, ХХIV н.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла
предложение обв. В.Т.С. – роден на *** ***, б., б. г., с висше образование, неосъждан,
работещ, ЕГН ********** за това, че на 10.02.2017 г. на Републикански път ІІ-86
– км 3+900м., при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил
марка ”Мерцедес” модел “Е 200“ с рег. № **, е нарушил правилата за движение,
както следва:
- чл.20, ал.2 от ЗДвП
“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.”
- чл.116 от ЗДвП “Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“ и по непредпазливост е
причинил на С.М.Ю.ЕГН: ********** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на двете кости на лявата предмишница в горна трета, довело до трайно
затрудняване на движенията на горен ляв крайник за 4-5 месеца, като деецът след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление
по чл.343а,
ал.1, б.“а“, предл. 2-ро, вр. чл.343,
ал.1, б.”б”, предл. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа предложението и предлага на основание чл. 78а от НК на обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, както и да не се лишава
същия от право да управлява МПС и да му се възложат направените по делото разноски.
Защитникът на обвиняемия адв.В.
пледира за налагане на административно наказание в минимален размер и излага
аргументи защо не следва да се лишава обвиняемия от право да управлява МПС.
Обвиняемия С. поддържа казаното от защитника си, изразява
съжаление за стореното и моли за минимално наказание.
Съдът въз основа на
доказателствата по делото прие следното:
Обвиняемият В.Т.С. е роден на ***г***, б., б. г., с висше образование,
женен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********. Същият е правоспособен водач на
моторно превозно средство /МПС/ с категории В и М.
В хода на разследването е била установила следната фактическа обстановка:
На 10.02.2017г. около 22:20 ч. обв.В.С. се прибирал от работа, като управлявал
собствения си л.а.”Мерцедес Е 200“ с рег. № **. Движел се по дясната лента на
платното за движение на републикански път ІІ-86 (западно обходен на гр.Пловдив)
в посока от север на юг. През това време в района на км 3+900 от пътя
пешеходката С.М.Ю.се намирала на платното за движение пред автомобила на
обвиняемия, на около 1 – 1,5 метра от дясната му граница. Когато автомобилът се
намирал на около 50-60 метра, обв.С. забелязал пешеходката и предприел
отклоняване на автомобила на ляво. Въпреки това настъпил удар в дясното
огледало на автомобила ”Мерцедес Е 200“ и в лявата ръка на Ю.. След удара
обвиняемият установил автомобила, а Ю. останала права зад автомобила. Обв.С.
слязъл от автомобила си и отишъл до Ю., за да види какво е състоянието й –
попитал я как е, но тя не му отговорила. Ю. се държала за ръката, като
обвиняемият предположил, че я е ударил с дясното огледало, като видял, че
стъклото му е напукано. Обвиняемият предложил на Ю. да я откара в болнично
заведение, като тя нищо не отговорила, а се качила в автомобила на предна дясна
седалка, когато обвиняемият й отворил вратата. По пътя Ю. не говорела, въпреки,
че обв.С. й задавал въпроси. След като я закарал в спешното отделение на УМБАЛ
“Св.Георги“ гр.Пловдив, обвиняемият разбрал, че Ю. е глухоняма. След подаден
сигнал около 23:20ч. от болничното заведение, там пристигнали полицейски
служители от Сектор “Пътна полиция“ ОДМВР-Пловдив – св.Камен Драганов и св.А.В..
Пред полицейските служители обв.С. обяснил, че се е движел с автомобила си в
гр.Пловдив, по Пещерско шосе. След излизане от града и достигане до
кръстовището на Околовръстния път с Пещерско шосе (км 3+500), предприел завой
на ляво в посока кв.Коматево. След около 400 метра от включването му в
движението по Околовръстното шосе, обвиняемият ударил с дясното странично
огледало на автомобила движеща се по
платното пешеходка. След това спрял и я качил в автомобила си, като я докарал в
спешното отделение на УМБАЛ “Св.Георги“ гр.Пловдив. Обв.С. бил тестван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7410 с фабр. № *, което отчело
показание “0“. Бил съставен и протокол за настъпилото ПТП. По отношение на обвиняемия не е
бил съставен АУАН. След преглед било установено, че С.Ю. е с фрактура на лявата
ръка.
На 31.03.2017г. за времето от 16:00ч. до 17:00ч. е бил извършен оглед на
местопроизшествие в района на км 3+900 на път ІІ-86 с оглед фиксиране на
трайните му белези.
На 07.04.2017г. в гр.Пловдив, на паркинга на 02 РУ-ОДМВР-Пловдив, е бил
извършен оглед на л.а. ”Мерцедес Е 200“ с рег. № **. При огледа е било
установено, че на предната броня, от дясната страна, под металната лайсна, се
установява охлузване на боята с дължина 30 см. Дясното странично огледало е с
тъмносин цвят, но с различен нюанс от цвета на останалите части на автомобила.
Крайната точка на дясното странично огледало е на разстояние 23 см от основата
на вратата, за която е закрепено. Долната му част е на разстояние 89 см от
земята, а горната на 115 см от земята.
От приложена по делото справка от Агенция “Пътна инфраструктура“ се
установява, че път ІІ-86 “Пловдив-Асеновград-Смолян“ е от републиканската пътна
мрежа. Хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация периодически се
възстановяват и поддържат в добро транспортно-експлоатационно състояние. В
участъка от пътя при км 3+900, към момента на настъпилото ПТП – 10.02.2017г. за
периода от 22:00ч. до 23:20ч., хоризонталната маркировка е непрекъсната линия,
забраняваща изпреварването, а вертикалната маркировка ограничава скоростта на
движение на 60 км/ч (В 26).
За определяне характера и степента на нанесените при пътнотранспортното
произшествие травматични увреждания на С.Ю. е била изготвена съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която е видно, че на същата е било причинено:
счупване на двете кости на лявата предмишница в горна трета. Описаното
увреждане е в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря по
време и начин да е причинено, както се съобщава в данните по ДП – при станало
ПТП, с което е в пряка причинна връзка. Причинено е трайно затрудняване
движенията на горен ляв крайник за 4-5 месеца.
От заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза по отношение на С.М.Ю.се установява, че понастоящем
същата не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив. Налице са данни, че
е получавала психиатрична помощ в заведението преди повече от 30 години.
Установена е характеропатия като усложнение на органичното мозъчно заболяване.
Периодът на активно наблюдение касае 1982г. във връзка с декомпенсирано
състояние на Личностово разстройство – Афективен синдром. Възможностите на С.Ю.
да разбира свойството и значението на стореното спрямо нея са непълноценни. Към
момента не е в състояние да се справя в сложна административна среда и да
съдейства на наказателния процес. С.Ю. не може да възприема и възпроизвежда
фактите, които са от значение по делото, както и да дава достоверни обяснения
относно тези факти. С.Ю. не може да участва пълноценно в наказателния процес.
От заключението на изготвената по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза от инж. С.К.М., инж. В. Г. С. и д-р З. Х. Н., се
установява, че от техническа гледна точка основни причини за настъпилото ПТП
са:
- Пешеходката С.Ю. е била на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил;
- Движението на л.а.”Мерцедес Е 200“ с рег. № ** е било със скорост 70-90
км/ч, като в участъка действа ограничение на скоростта на 60 км/ч, въведено с
пътен знак В26. Това също е причина за произшествието, тъй като при движение
със скорост 60 км/ч или по-малка, водачът при своевременна реакция и
задействане на спирачната система би избегнал удара чрез безопасно екстрено
спиране.
Описаните факти са доказани с
всички доказателства по делото, преценявани на основание чл.378, ал.2 от НПК –
протоколи за оглед на местопроизшествия от 31.03.2017 г. и 07.04.2017 г. с
фотоалбум към тях, показанията на свидетелите В.С., А.В., Е. Н., М. Ю., К. Д., заключенията
на изготвените съдебно-медицинска експертиза, автотехническа експертиза,
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, допълнителна
автотехническа експертиза, комплексна съдебномедицинска и автотехничекса
експертиза, справка от БАН Национален
институт по метеорология и хидрология Филиал Пловдив, писмо от АПИ от 15.02.2018 г. с приложени към
него извлечения за извършени дейности по почистване на участъка към датата на
инцидента и месечен отчет за зимно поддържане за месец февруари 2017, писмо от
АПИ от 30.03.2018
г., констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица, карта за
регистрация на ПТП, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, копия от регистър,
извадка от паметта на техническо средство „Дрегер
Алкотест“ 7410 ARSK 0284, справка за съдимост, характеристична справка,
справка за нарушител водач за обвиняемия.
Безспорно по делото е доказано,
че обвиняемият В.С. на инкриминираната дата е управлявала лек автомобил ”Мерцедес
Е 200“ с рег. № **, като в
нарушение на правилата за движение по пътищата със скорост над разрешената и в
резултат на късно възприемане на намиращата се на платното за движение
пешеходка и късно задействане на спирачната система е настъпил сблъсък между
управлявания от него лек автомобил и пострадалата С.Ю., след който на последната
са причинени сочените по-горе телесни увреждания. От установените факти по делото е безспорно, че
сблъсъкът е бил непредотвратим, като същият не би настъпил, ако обв.С. се е
движил с максимално разрешената за участъка скорост, тъй като в такъв случай би
имал техническата възможност да спре екстрено и да предотврати сблъсъка. Същевременно
обв.С. е съзнавал, че липсва достатъчно видимост в тъмната част на денонощието,
поради което и нарушава правилата за движение по пътищата, но независимо от
това е управлявал автомобила със скорост над разрешената, като не е предвиждал,
че могат да настъпят обществено опасни последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Следва да се счита за безспорно доказано и че обвиняемият след
удара е направил всичко зависещо от него да окаже помощ на пострадалата, като е
спрял автомобила, проверил е какво е състоянието на пострадалата и я е откарал
в болнично заведение за преглед и лечение.
С оглед на посоченото, съдът
приема за доказано от обективна и субективна страна, че е извършено от обв.В.С.
престъпление по чл.343а, ал.1,
б.“а“, предл. 2-ро, вр. чл.343, ал.1,
б.”б”, предл. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Същевременно според настоящия
съдебен състав до произшествието не би се стигнало, ако и пострадалата С.Ю. не се
е намирала на платното за движение, на място където е забранено да се
придвижват пешеходци. С оглед на всички тези обстоятелства съдът приема, че в
конкретния случай е налице съпричиняване на престъпния резултат и с оглед
поведението на самия пострадал, без което обективно не би се създала опасност
за движението и допуснатите нарушения на правилата за движения по пътищата от
обв.С. не биха довели до такива резулати.
Основателно е искането за това
престъпление обв.С. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл. 78а от НК, защото са налице всички кумулативни предвидени за тази
привилегия предпоставки /същият е неосъждан, предвижданото в закона наказание
за това престъпление е лишаване от свобода до една година или пробация, не са
настъпили съставомерни вреди от деянието, които да са невъзстановени/, както и
не са налице пречките по чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита добрите
характеристични данни, наличието на само две нарушения на ЗДвП за което е бил
санкциониран, наличието на съпричиняване на престъпния резултат. Същевременно
не се отчитат отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на това съдът
счита, че следва на обвиняемата да се наложи административно наказание глоба в
размер на 1000 лева. С оглед наличието на само смекчаващи обстоятелства и
предвид наличието на съпричиняване, съдът счита, че не следва да бъде наложено
и предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС. Това е така, тъй
като са налице и данни за това, че обвиняемия е примерен водач на МПС. Ето защо
и съдът счита, че в конкретния случай налагането на това наказание би се явило
несъразмерно тежко.
Посоченото по-горе
административно наказание глоба в наложения размер, съдът счита за справедлив с
оглед на посочените вече смекчаващи отговорността обстоятелства и значителния
им превес над отегчаващите такива, както и на наличието на съпричиняване на
престъпния резултат.
На основание чл.189, ал.3 от НПК обв. С. е осъдена да заплати по
сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 2107,00 /две хиляди сто и седем/ лева за експертизи, представляваща направени по делото разноски.
По
горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! Ж. К.