РЕШЕНИЕ
№260631/21.5.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На пети април
Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4829 по описа на съда за 2020.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.К.З. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление №
19-0436-000217 / 09.08.2019г. на Началника на ІІ РУ при ОД-МВР-Варна, с което са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 „Глоба”
в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба“ в размер на 10лв. на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
По повод на тази жалба е било образувано
НАХД № 5531/2019г. по описа на ВРС, като постановеното решение, след обжалване
е било отменено, а делото върнато за ново разглеждане.
С жалбата се твърди, че е налице
особено съществено нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния
закон, не е налице обективната страна на нарушението, а неговото установяване
не е подкрепено с доказателства.Поради това и се иска отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание , въз. З. редовно призован, явява се лично и
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество въз.З.
отново изразява становище, че нарушението не е извършено, тъй като е
установено, че на мястото няма пешеходна пътека съобразно одобрения от Община-Варна
план за организацията на движението, както и че той не е управлявал автомобила
. Поради това и пледира постановлението
да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява
се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата.Представени са и писмени
бележки , в които са изложени съображения за правилност, обоснованост и
законосъобразност на наказателното постановление, иска се то да бъде потвърдено
и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.По същество ю.к Лукова
изразява становище, че следва да се кредитират показанията на полицейските
служители, от които може да се направи извод, че нарушението е осъществено от
обективна и субективна страна и доказано.Отново се иска постановлението да бъде
потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 10.07.2019г. въз.З. управлявал
л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № В 64 73 НН, собственост
на Й.Н..С него в автомобила било детето му и св.М. Д..Около 11,45ч. въз.З. ***,
в близост до детска „Ян Бибиян“.По същото време по
тази улица вървял св.М. С., който бил служител на ІІ РУ-Варна. Въззивникът го изпреварил и свидетелят видял автомобила
спира на пешеходна пътека, която се намирала непосредствено пред входа на
детската градина и в близост до кръстовището между ул.“Дойран“ и
ул.“Соколска“.Св.С. видял още, че от
мястото на шофьора слиза висок възрастен мъж със синя шапка, бяла тениска и
сиви панталони.Когато стигнал до него свидетелят му направил забележка, че е
паркирал върху пешеходна пътека и в зоната на кръстовище и трябва да премести
колата. Въз.З. му отговорил, че бърза и че трябва да заведе детето си на
градина. Тогава св.С. му казал, че е избрал неправилно място за паркиране, на
което въззивникът му отговорил, че ще остави жена му
да премести колата.След това свидетелят продължил пътя си.Когато обаче изминал
10-15 метра и се обърнал видял, че автомобила не е преместен.За това и се
обадил по телефона на св.Н.С.-***, който също пристигнал на
мястото.Междувременно св.С. се върнал до автомобила и провел разговор с въз.З.,
който също бил там, като го попитал той ли е собственик на автомобила и дали и
друг път не е паркирал автомобила в нарушение около детската градина. Въззивникът посочил имената си. В това време дошъл и св.С.,
който също видял, че колата е паркирана на пешеходната пътека.Той поискал
документите на въз.З., като му обяснил, че ще му бъде съставен фиш. Въззивникът заявил, че желае да му бъде съставен акт и
предоставил на св.С. шофьорската си книжка, но не и контролния талон към нея.Когато
свидетелят започнал да пише акта, започнало да вали, поради което и всички се
преместили под намиращо се наблизо дърво. Между въз.З. и св.С. имало размяна на
реплики по повод съставен фиш за предходно нарушение. Междувременно, св.Д. привела автомобила в движение и потеглила по
ул.“Дойран“.
Св.С.
съставил против въз.З. акт за това, че на 10.07.2019г., в11,45ч. на
ул.“Соколска“ и ул.“Дойран“ на кръстовището пред ДГ „Ян Бибиян“
е паркирал автомобила на пешеходна пътека „М 8.1“ и за това, че не представя
контролен талон.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.98 ал.1 т.5 от
ЗДП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Въз.З. отказал да подпише акта, което било
удостоверено с подписа на св.М. Д., който по това време си изхвърлял боклука
.Тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.З. не направил и не
депозирал възражения.Св.С. изготвил докладна записка относно случилото се.
Въз основа на съставения акт против въз. З. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият орган възприел изцяло
описаните в него фактически констатации и
правната квалификация на нарушенията по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДП и по
чл.100 ал.1 т.1 .За първото на въззивника на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП
била наложена „Глоба“ в размер на 50лв., а за второто- „Глоба“ в размер на
10лв. на основание чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП.В постановлението били изложени
мотиви за това, че с оглед данните за предходни нарушения на въззивника,
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани св. Н.С.
- актосъставител и св. М. С.- очевидец на нарушението и свидетел при
съставяне на акта. Свидетелите си
спомниха за случая с необходимата
конкретика, като св.С. потвърди, че първоначално автомобилът е преминал покрай
него, спрял е на пешеходната пътека и от мястото на водача е излязъл именно
въз.З., който свидетелят разпознава в съдебно заседание. И двамата свидетели бяха категорични, че в
хода на проверката автомобилът е бил приведен в движение от дама, която е
напуснала мястото, в последствие се е върнала, но не е спряла, както и че
отказът на въззивника да подпише акта е
бил удостоверен с подписа на случаен гражданин. Като свидетел бе разпитан и св.М.Д.,
чиито показания съдът също кредитира.Свидетелят посочи, че е отивал да си
изхвърли боклука и до контейнера е имало един полицай, който го извикал да се
подпише, тъй като въз.З. отказвал да подпише акта.Св.Д. заяви още, че пред
детската градина има пешеходна пътека. До разпит бе допусната и св. М. Д., която
заяви, че тя е управлявала автомобила въпросния ден.
Съдът приобщи служебно изискани отговори и
копия от чертежи и схеми с хоризонтална маркировка, представени от
Община-Варна, които кредитира като относими към спора, както и представените
заповеди за компетентност, представени при предходното разглеждане на делото.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление № 19-0436-000217 / 09.08.2019г. е издадено от
компетентен орган-началника на ІІ РУ при
ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на
чл.34 ал.1 от ЗАНН. То е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въз. З. нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Те са описани с необходимата конкретика, като са посочени
съставомерните им признаци. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.Отказът на въз.З. да подпише
акта е бил удостоверен с подписа на св.Д. , като по този начин е била изпълнена
процедурата на чл.43 ал.2 от ЗАНН.При предявяване на акта , както и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивникът не е направил или депозирал възражения, които
да се нуждаят от разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. При издаване на
постановлението наказващият орган е направил преценка и за това, че случаят не
е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН като е изложил мотиви за това.По
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По
пункт 1 от наказателното постановление :
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма и е констатирал нарушението по чл. 98
ал.1 т.5 от ЗДвП .Тази норма забранява
престоя и паркирането на пешеходни или
велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства може да се направи безспорен извод, че
пред ДГ „Ян Бибиян“ , респективно на кръстовището
между ул.“Дойран“ и ул.“Соколска“ към 10.07.2019г. е имало пешеходна
пътека.Това се потвърждава от показанията на св.С., св.С. и св.Д..Това
обстоятелство се установява и от съдържанието на отговора, получен от
Община-Варна и копията на скиците към него.От тези писмени доказателства става
ясно, че Началника на ІІ РУ-Варна е направил предложение до Община-Варна за
полагане на хоризонтална напречна пътна маркировка тип „Пешеходна пътека“ в
този пътен участък, доколкото е било установено, че наличната пътна маркировка
е била частично заличена, което е препятствало нормалното пресичане на платното
за движение от пешеходци и е било предпоставка за възникване на ПТП и нарушения
на ЗДП.Поради това и Община –Варна с възлагателно
писмо от 20.08.2019г. е възложила на „Елит-пътна сигнализация“ ООД изпълнението
на обект „Възстановяване, опресняване, изтриване и полагане на нова
хоризонтална пътна маркировка на територията на Община Варна“, включително
полагане на хоризонтална пътна маркировка – двукомпонентен студен пластик със светлоотразителни
перли пред детската градина.Обектът е бил приет на 02.10.2019г., т.е .след
датата на извършване на нарушението.От отразените в писмото обстоятелства и от
показанията на посочените вече свидетели може да се направи извод, че към
датата на извършване на нарушението пред ДГ „Ян Бибиян“
е имало пешеходна пътека тип М8.1- с широки непрекъснати линии, успоредни на
оста на пътя, която макар и частично
заличена, все пак е била видима. Съгласно § 6 т.54 от ДР на ЗДП „ пешеходна
пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на
кръстовищата пешеходните пътеки са продължения на тротоарите и банкетите върху
платното за движение.В случая всички тези обективни характеристики на
пешеходната пътека пред ДГ „Ян Бибиян“ са били
налице.Доколкото пък ЗДП не изисква тези части от пътното платно да са включени
в плановете за организация на движението на територията на съответните общини,
за да легитимират действието им като пешеходни пътеки, съдът намира
възраженията на въз.З. в тази насока за неоснователни. Поради това и приема, че
на мястото, описано и в акта, и в постановлението, е имало хоризонтална
маркировка за пешеходна пътека.
Следващият спорен момент в настоящият
казус е дали въз.З. е управлявал автомобила, респективно дали той е паркирал на
пешеходната пътека.В тази насока по делото се оформят две групи доказателства.
В едната попадат показанията на св.С., който е очевидец на случилото се, както
и изготвената от него докладна записка, приложена по преписката. Другата група
включва показанията на св.М. Д., която твърди, че на 10.07.2019г. тя е
управлявала автомобила, че е взела въз.З. е дъщеря му от МБАЛ „Св.Анна“, че по
негови указания е стигнала до детската градина, където той й е казал да спре
пред входа, след което влязъл да остави детето , че тя останала в колата и
докато си гледала телефона видяла как първо дошъл един полицай, а след това
втори и когато въз.З. излязъл от градината й направил знак да тръгва , тя
потеглила и го изчакала в кантората му.Тази свидетелка сочи още, че не е
спирала на пешеходна пътека и че в същия ден след това не е разговаряла с
въззивника за това дали има съставен акт.За да прецени чии показания да
кредитира съдът взе предвид, че показанията на св.С. са логични и
последователни и се подкрепят от всички събрани в хода на
административно-наказателното производство доказателства, включително от
показанията на св.С. и докладната
записка.От друга страна показанията на св.Д. относно това, че не въз.З.,
а тя е управлявала автомобила, остават
изолирани от останалия доказателствен материал.От показанията на св.С. и св.С.,
както и от докладната записка, безспорно се установява, че в автомобила е имало
жена, която в последствие е управлявала автомобила .Към момента на извършване
на нарушението, а именно при спирането на пешеходната пътека, водач, видно от
показанията на св.С., който визуално е възприел движението на автомобила и
преди това, е бил въз.З.. Св.С. е видял въззивникът да излиза от шофьорското място и е провел
разговор точно с него за това, че е спрял в нарушение на ЗДП. В този смисъл,
ако се даде вяра на твърденията на св.Д.,
че тя е управлявала колата, то не е имало каквато и да била причина актът да
бъде съставен на друго лице. На следващо място съдът съобрази, че възражения
относно авторството на нарушението не са били направени нито при съставяне на
акта, нито в последствие. Поради изложеното до тук съдът намира , че именно
въз.З. е управлявал лекия автомобил и го е паркирал на пешеходната пътека пред
детската градина, с което е извършил нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДП.
Правилно
е била определена и санкционната норма
на чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП. Именно в нея е предвидено наказание за водач
на МПС, който неправилно паркира в зоната на пешеходна пътека, каквото виновно
поведение в случая е налице.Правилно на
въз.З. е наложена „Глоба“ в размер на
50лв., който е императивно предвиден в закона и не е налице правна възможност
за изменението му.
Поради изложеното до тук съдът намира,
че атакуваното постановление в пункт 1 е правилно, обосновано и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
По
пункт 2 от наказателното постановление:
От доказателствата по делото безспорно се
установява, че въз. З. не е носел контролния талон към СУМПС. Разпоредбата на
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП задължава водача
на МПС да носи контролния талон към свидетелството за управление на МПС . В
случая въз.З., който е бил водач на МПС, не е носел този документ, с което е
осъществил състава на административното нарушение.Правилно наказващият орган му
е наложил наказание „Глоба“ в размер на 10лв.,
тъй като това е императивно предвидено в нормата на чл.183 ал.1 т.1 и пр.2 от ЗДП.
Поради това съдът намира, че
постановлението и в пункт 2 е правилно ,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН , чл.143 ал.1 от АПК и чл.226 ал.3 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
разглеждането на делото и в тази, и в касационната инстанция, съгласно
решението на Административен съд-Варна.При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да присъди
на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на по 120лв. за разглеждане на делото пред всяка инстанция , а
именно 240лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
19-0436-000217 / 09.08.2019г. на Началника на ІІ РУ при ОД-МВР-Варна, с
което на И.К.З. са наложени следните административни наказания- по пункт 1 „Глоба”
в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба“ в размер на 10лв. на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА
И.К.З. – ЕГН ********** *** да заплати
на ОД-МВР-Варна сумата от 240лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: