Р Е Ш Е Н И Е № 58
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 15.02.2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет и пети
януари през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева ,като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 688 описа на
ПАС за 2018 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК,
образувано по повод подадени две въззивни жалби от Д.Г.А.,чрез адвокат Б.К. ,против постановеното решение №97 от 25.05.2018
г. по търг.дело №46/2017 по описа на Окръжен съд К., в частта му , с която е
отхвърлен предявения иск по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,във вр.с чл.535
от ТЗ против Л. ЕООД.
Жалбоподателят Д.Г.А. счита ,че решението
в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, както и
необосновано,поради противоречиви правни изводи ,които не съответстват на
събраните доказателства и действителното положение между страните, и поради неправилно
приложение на материалния закон,като е развила подробно оплакванията си в тази
връзка.
Моли да се отмени решението в
обжалваната му част и да се уважи предявения иск срещу ответника Л. ЕООД.
Претендира направените разноски.
Ответникът Л. ЕООД ЕИК *********, представлявано
дружество от управителя Я. Г. Ч., чрез пълномощника си адвокат В. И.Р.,счита
въззивната жалба за неоснователна и недоказана по подробно изложени съображения.
Моли да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение. Претендира
направените разноски.
Съдът ,след
като се запозна с акта предмет на обжалване ,наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства , намери за
установено следното:
Въззивните жалби са
подадени в срок от надлежно лице ,както и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето
защо , следва да се пристъпи към преценка
по същество.
Предявеният установителен иск се основава на разпоредбата на чл. 422 от ГПК, като с него се цели установяване
със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане, за което са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Л. ЕООД и В.Б.Р. по ч.гр.д.№83/2017 г. по
описа на Районен съд А..
Видно от исковата молба, ищецът претендира сумата от 100 000 лв.,
произтичаща от запис на заповед , издаден на 23.05.2013 г., с падеж 01.06.2016
г., с издател Л. ЕООД и авалист В.Б.Р.. Позовава се на образувано заповедно
производство ,издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист ,
постъпили възражения от издателя и
авалиста.
По исковата молба е постановено решение, с което е отхвърлен иска срещу издателя Л. ЕООД и е уважен иска срещу
авалиста В.Б.Р..
Предмет на въззивно обжалване е решението в отхвърлителната му част- тази ,
с която е отхвърлен иска срещу Л. ЕООД. По отношение
на авалиста В.Б.Р. предявеният установителен иск е уважен. Решението в
тази част е влязло в сила , като необжалвано.
Видно от данните по делото, ответникът Л. ЕООД
е подал отговор, в който оспорва твърдението в исковата молба , че има
задължение към ищеца , произтичащо от процесния запис на заповед.
Възразява , че записът на заповед е антидатиран. Твърди , че не е издаден
на датата, посочена в него, а за нуждите
на настоящия процес и е резултат на
некоректно и недобросъвестно
поведение на бившия управител. Счита , че достоверна дата на записа на
заповед е датата на образуване на заповедното производство, в което е
представен. Към тази дата В.Б.Р. не е имал представителни права спрямо
дружеството . В тази връзка твърди и ,че записът на заповед е нищожен, поради
липса на валидна воля от името на дружеството да се задължи към ищеца. Счита ,
че се касае за изцяло симулативна сделка, целяща източването на дружеството.
Позовава се и на липса на осчетоводявания-липсват осчетоводени еднократно или
хронологично свързани с датата 23.05.2013 г. приходи или разходи в исковия размер, както и към
настоящия момент. В крайна сметка счита ,че записът на заповед не е съставен и подписан на посочената в него
дата, нито по времето , когато В.Б.Р. е бил представител на дружеството, поради
което такава сделка не се е осъществила в правния мир . Не е издаден процесният
запис на заповед.
Ищецът се е възползвал от правото си
да подаде допълнителна искова молба, с
която оспорва възраженията на ответника в отговора. Твърди, че посочената дата
23.05.2013 г. е вярната дата на издаване на записа на заповед, че
ответникът не е трето лице по смисъла на
чл.181 от ГПК, а издател на записа на заповед и задължено по него лице,
представлявано от вписания в Търговския
регистър към тази дата негов законен представител, че записът на заповед не е
нищожен , поради липса на валидно
изразена воля от името на дружеството, че дружеството не е мнимо
представлявано. Счита ,че датата на издаване е един от реквизитите на
записа на заповед като
едностранна сделка, като поради това, че е подписана от законния представител,
тя е датата, на която наистина е издаден документа. Съгласно чл.180 от ГПК
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в документа,
каквато е и датата на издаване на
частния документ, са направени от лице, което
притежава законна представителна власт и обвързва дружеството. Последното не
може да се позовава на симулация на сделка. Счетоводните записвания нямат
значение, тъй като задължението не се
поражда от счетоводното записване, а от едностранната сделка. Не е съгласен с
твърденията за недобросъвестност на издателя, както и с твърденията за нищожност
на сделката, сключена при заобикаляне на закона и абсолютна симулация, както и
при привидност.
Ответникът е подал отговор ,в който развива възраженията си в отговора,
вкл. обосновава тезата,че представляваният не е издател, а трето лице по
смисъла на закона. Позовава се и на задължителната съдебна практика-решения по
чл.290 от ГПК.
Окръжният съд в мотивите си е достигнал до крайния извод ,че не е доказана
датата на издаването на процесния запис
на заповед от В.Б.Р. на 23.05.2013 г., оттук издаването на записа на заповед е
било правно действие, извършено без представителна власт и като такова е
непротивопоставимо на ответното дружество, както и че пасивната
материалноправна легитимация на издателя не е доказана.
В подкрепа на становищата си страните са ангажирали доказателства.
Допуснати до разпит са двама свидетели на страната на ищеца за установяване датата на подписване на записа на заповед. Ищецът е поискал и прилагане
на заповедното производство.
Ответникът е приложил към отговора
договор за цесия от 29.08.2013 г., договори за продажба на дружествени
дялове, удостоверение за актуално регистърно състояние, които са приети. По
негово искане е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза за това
води ли се като стойност в счетоводството вземането по процесния запис на
заповед, осчетоводено ли е и на какво основание, осчетоводени ли са стопански
операции с ищцата,редовно ли е водено счетоводството за посочения период
2008-2013 г. Допуснати са и свидетели за съставянето на документа след
посочената в него дата.
От заповедното производство се установява , че е приложен оригиналът на
процесния запис на заповед. Видно от него, той е издаден на 23.05.2013 г. за
сумата от 100 000 лв., с падеж 23.05.2016 г., с издател ответното дружество,
който запис на заповед е авалиран от В.Б.Р.
в качеството му на авалист. За ответното дружество се е подписал В.Б.Р. в
качеството му на управител и едноличен
собственик на капитала.
По своя характер така издаденият документ
е частен диспозитивен документ. Ползва се с формална доказателствена сила, която
доказва
факта на изявлението и неговото авторство. Не обхваща други данни и не е доказателство за
вписаната дата , на която е издаден.
За третите лица частният документ има достоверна дата - датата , след която
е невъзможно съставянето на документа по чл.181 от ГПК. В посочената разпоредба
са указани критериите за преценка на достоверната дата, а трето лице по нейния
смисъл е това лице, което не е участвало в съставянето на документа и което
може да бъде увредено от антидатиране на документа. Издателят на записа на
заповед е участвал при изготвянето на
документа. Следователно няма качеството на трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК.
Датата на издаване на частния диспозитивен
документ има значение, когато издателят на документа е юридическо лице,
действа чрез своя законен органен
представител, чиито правни действия и последици възникват директно за представлявания по силата на чл.36,ал.1 и
2 от ЗЗД. Тя може да е антидатирана , както се твърди в настоящия случай. Издателят
е направил в отговора си правоизключващо възражение за антидатиране от законен
органен представител, който е подписал документа в момент, без да е разполагал
с правомощия да управлява и представлява дружеството. В този случай от значение
е моментът на съставяне и подписване на документа. В тази връзка са и събраните
по делото доказателства.
При служебна справка в Търговския
регистър относно публичните вписвания на търговците , а и от приложение справки от търговския регистър по делото се
установява , че към датата на издаване на записа на заповед 23.05.2013 г.
управител и представляващ ответното дружество е В.Б.Р.. Това е лицето, подписало
записа на заповед за дружеството,задължило е дружеството с това си действие.
След тази дата представени два договора за прехвърляне на дружествен дял от
26.07.2013 г. и от 11.09.2013 г. По първия договор В.Б.Р. е прехвърлил
дружественият дял от дружеството на Б. М.
Б.. По втория договор е прехвърлен дружествения дял на Я. Г. Ч.. Промените се вписани съответно на 01.08.2013 г. и
на 17.09.2017 г. в Търговския регистър. След
01.08.2013 г. В.Б.Р. не би могъл да
представлява дружеството, тъй като е заличен като собственик и управител, поради
прекратяване на правомощията му.
За установяване на твърденията си страните са ангажирали гласни доказателства и
съдебно-счетоводна експертиза. Разпитани са свидетелите В. М. и Г. Е. на
страната на ищеца относно обстоятелства за възникването и съществуването на
процесния запис на заповед, както и А. Г.
и Д. Н. на страната на ответника.
Видно от показанията на свидетеля М. , на 23 май
през 2013 г. отишъл в офиса на ищцата по работа /да вземе микробус за превозване/, там били Р. и Г.
,като ги изчакал да си свършат разговора,
който касаел пари, попълването и подписването на документ. Видял подписания документ , който е същия
като показания му по делото запис на заповед. Същите обстоятелства се
установяват и от показанията на свидетеля
Е., работил при ответника до 2016
г., който помнил датата, тъй като следващият ден бил 24 май-празник, а годината
свързвал с продажбата на фирмата.
От показанията на свидетеля Г.,консултант на Я. Ч. ,се установява ,че
през 2013 г. във връзка със закупуване на дяловете на В.Р., му била предоставена информация за състоянието на фирмата, вкл.за
задълженията и към м.юни 2013 г. Продажбата била поради причина , че Р. не
можел да погасява задълженията си по банков кредит основно към Р.б. АД. В тази
връзка му се предоставили оборотни ведомости от м.01 до м.04.2013 г.,
счетоводни баланси към 31.12.2012 г., договори за кредит, нотариални актове, като
договори за заем и записи на заповед не са му били представяни. През м.юли 2013
г. Р. желаел много бързо да прехвърли
дяловете си ,тъй като започвал работа в държавната администрация. Тъй
като не били приключили преговорите с банката за цедиране на вземанията и, пърноначално
дяловете се прехвърлили на Б., служител на Ч.. От показанията на свидетелката Н.
се установява, че като счетоводителка е прегледала финансовите документи на
ответника. Не и било съобщено фирмата да има задължения към физически лица.
От констатациите на
съдебно-счетоводната експертиза се установява , че по сметката на
дружеството-ответник и в касата му не е постъпвала сума в размер на
100 000 лв. от страна на ищцата, съответно не е осчетоводено счетоводно
задължение в посочения размер, не са осчетоводявани счетоводни операции по
търговски взаимоотношения с ищцата към момента на изготвяне на заключението. В
допълнителното заключение вещото лице е констатирало липсата на осчетоводяване
на задължения към ищцата в рамките на
периода 2008-2013 г. През този период са постъпили суми , внесени от собственика Р., които са
осчетоводени като възстановени на Р.. През 2008 г. общо 92 698,46 лв.постъпления
по банкова сметка, ***,95 лв., през 2009 г. в каса постъпление от 43 000
лв.,по сметка – 12 000 лв., осчетоводена върната сума от каса -
29 000 лв., през 2010 г. постъпление
19 300 лв.,което е отчетено като погасено. Вещото лице е
констатирало,че представените извлечения
от счетоводството и хронологични справки
кореспондират с приложените
първични документи за 2008 и 2009
г. Внесените суми от собственика са осчетоводени като заем към собственика
,който заем е осчетоводен като погасен на
31.12.2010 г.
Съдът намира ,че следва да обсъди
така събраните доказателства,включително и гласните доказателства, доколкото
оспорването на доказателствената сила на частен диспозитивен документ
винаги се отнася до неговата автентичност и следователно са допустими
всички доказателствени средства. При преценяване на гласните доказателства следва да се възприемат обясненията на
свидетелите М. и Е. по делото, като преки и непротиворечиви. Двамата
свидетели са присъствали при изготвянето
на документа на посочената в него дата. Единият, като работещ в ответното
дружество, продължил работата си и след
прехвърлянето на дяловете от собственика им В.Р.. Другият – случайно
присъстващ по повод негова лична работа. И двамата си спомнят момента на
съставяне на документа , като свидетелят Е. го свързва като дата и месец с празника 24 май ,а с
година-годината на прехвърляне на дружествените дялове, което е логично и може
да бъде запомнено ,въпреки изминалия период. Видели са документа изготвен като
очевидци, като посочват, че представения по делото документ е същия документ,
който са видели в офиса на ищцата.
Показанията на свидетелите Г. и Н. също са непротиворечиви. От тях се
установява, че са преглеждали счетоводни
документи и разговаряли за задълженията на дружеството към момента на
прехвърляне на дружествените дялове, като не се е установило задължение към
ищцата нито по запис на заповед , нито по друго правоотношение. Така
установеното от тях кореспондира с
констатациите на съдебно-счетоводната експертиза за отразяванията в
счетоводството на ответното дружество. Няма осчетоводяване на процесния запис
на заповед, както и на други задължения към ищцата в рамките на проверявания
период - от 2008 г. до момента на изготвяне на заключението. Има съответствие
между хронологичните записвания с първичните счетоводни документи.
При така установената факти по
делото съдът намира ,че следва да даде
превес на показанията на свидетелите М. и Е., които са преки и непосредствени
относно съществуването на документа
към датата, посочена в него.
Видели са го като документ на 23.05.2013 г. Вписванията в счетоводните книги
следва да се преценяват с оглед и на другите обстоятелства по делото. Със
записа на заповед издателят му се
задължава да заплати определена сума на
посочения падеж. Следователно представлява абстрактна сделка, при
която основанието за плащане не е
елемент от фактическия състав. Плащането ще зависи от определения в документа
падеж. Задължението за плащане ще възникне на определения падеж - в случая
посочената дата през 2016 г., към който
момент счетоводно следва да намери отражение в счетоводството на ответното
дружество. Ето защо и преценявайки характера на процесния документ, следва да
се приеме , че той е съществувал към посочената в него дата. Подписан от
законния си органен представител към този момент се явява валидно подписан
документ от надлежно лице да задължи със своите действия юридическото лице. Не
се установява доказано възражението за
антидатиране, а оттук и свързаните с него обстоятелства за нищожност за записа
на заповед. При положение,че е налице редовен от външна страна запис на заповед
,съдържащ необходимите реквизити по закон,че е валидно подписан от лице ,което
е органен законен представител на дружеството юридическо лице,следва да се
приеме , че ответното дружество се е задължило по него и дължи плащане.
Предявеният установителен иск за вземане по заповедно производство се явява
основателен и доказан. Не до този извод
е достигнал окръжният съд , поради което неговото решение следва да бъде
отменено , след което се уважи
предявеният установителен иск срещу отношение на издателя на записа на заповед.
Основателни се явяват доводите на жалбоподателя във въззивната жалба, които са
обсъдени по-горе в мотивната част , поради което същата следва да бъде
уважена.С оглед резултата на делото на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените разноски за две инстанции
в размер 5530 лв. /3530
лв.заплатени разноски по представен списък по чл.80 от ГПК пред първата
инстанция,2000 лв. внесена ДТ за въззивното производство/.
Затова, апелативният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №97 от 25.05.2018
г. по търг.дело №46/2017 по описа на Окръжен съд К., в частта му , с която е
отхвърлен предявения иск по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,във вр.с чл.535
от ТЗ против Л. ЕООД, както и в частта му за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.А., че има вземане от Л. ЕООД
, ЕИК *********, в размер на 100 000 лв., произтичащо от запис на заповед
от 23.05.2013 г., с падеж 01.06.2016 г., с издател Л. ЕООД, авалиран от В. Б.Р.,за което вземане са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№83/2017 г.
по описа на Районен съд А.,ведно със законната лихва върху главницата ,начиная от 20.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата,както и за разноски в размер на 2000 лв. ДТ
за заповедното производство и 2030 лв.адвокатско възнаграждение.
Осъжда Л. ЕООД да заплати на Д.Г.А.
направените разноски за две инстанции в размер на 5530 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.