Решение по дело №327/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от земеделски производител (ЗП) М. Ж. А. от гр. Видин, против решение № 173/25.04.2024 г., постановено по АНД № 1509/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 05-2300177/07.11.2023 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора, че ВРС е направил неправилни правни изводи, не е съобразил, че НП е издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила в ЗАНН.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС, както и потвърденото с него НП.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител депозира писмени, с които оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административен съд Видин приема за установена следната фактическа обстановка: на 13.09.2023 г. около 11:30 ч. е извършена проверка от инспектори на ДИТ-Видин относно спазване на трудовото законодателство на обект на касатора – лозов масив, находящ се в землището на с. Неговановци, общ. Ново село, местност „Арап”, при която е установено да работят няколко лица, сред които и Т. И. П.. От същото е попълнена декларация, в която декларирало, че работи като лозар от 12.09.2023 г., декларирало е работно време и възнаграждение. В същата декларация е посочено, че има сключен трудов договор. В преписката се съдържа трудов договор, сключен между ЗП и лицето от 13.09.2023 г., като са приложени и доказателства за внесени осигурителни плащания за еднодневни трудови договори от 13.09.2023 г., както и доказателства за регистрацията на въпросните еднодневни трудови договори.

Не се спори по делото, че проверката на място в контролирания обект е извършена около 11:30 часа, когато и на лицата, които са намерени да работят там, са раздадени за попълване декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. В декларацията, попълнена от лицето Т. И. П., от датата на проверката: 13.09.2023 г., в т.3 „Имам сключен трудов договор“ е отбелязано „Да“.

Не се спори и по отношение на обстоятелството, че договорите са регистрирани в информационната система на ИА ГИТ на същата дата - 13.09.2023 г., в 12:34 часа. Видно е и че са платени авансово осигурителни вноски, отново на същата дата – 13.09.2023 г.

При тези обстоятелства е прието от контролните органи, че ЗП, в качеството му на работодател, е допуснал лицето Т. И. П. до работа на 13.09.2023 г., преди да е сключил с него трудов договор. Резултатите от проверката са обективирани в протокол от 28.09.2023 г.

На ЗП, като работодател, на 28.09.2023г. е съставен АУАН за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал. 1 от КТ пред инспекцията по труда. АУАН е предявен и връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на ЗП, физическо лице, в качеството му на работодател е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева, на основание чл.414, ал.3 КТ.

Въз основа на тази фактическа обстановка Видинският районен съд е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок за оспорване и от процесуално легитимиран субект, участник в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Административен съд Видин не споделя мотивите на Видински районен съд поради следното: в тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно спазването на процесуалните правила при издаването на НП, както и за извършеното административно нарушение.

Според разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. А според чл.3, ал.1 от Наредбата, цитирана по-горе, трудовият договор по чл.2 се сключва между работник и работодател–регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, като се подписва преди постъпване на работа в два екземпляра – по един за всяка страна. Това са разпоредбите, които са посочени като нарушени.

Касационната инстанция не споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно.

Настоящият съдебен състав приема, че при издаването на НП са допуснати нарушения на материалния закон, които обуславят извод за незаконосъобразност на процесното постановление.

Според АНО касаторът е нарушил чл.61, ал.1 от КТ и чл.3, ал.1 от Наредбата. Безспорно се установява по делото, че трудов договор по чл.114а, ал.1 от КТ от 13.09.2023 г. с лицето Т. И. П. е бил сключен. Това се потвърждава и от попълнената от същото декларация в момента на проверката, в която се сочи, че има сключен такъв договор. Декларацията се съдържа в административнонаказателната преписка и е представена от наказващия орган. Освен това трудовият договор е регистриран в информационната система на ГИТ в 12:34 ч.

Така описаните факти оборват извода във въззивното решение, че към 11:30 часа, когато е извършена проверката, както и към 08:00 часа, когато е започнало работното време, респ. когато е започнал работа лицето Т. И. П., тя е била допусната да работи, без с нея да е бил сключен трудов договор. Напротив, доказателствата установяват, че към момента на проверката към 11:30 часа, когато е попълнил декларацията, самият работник е посочил, че има сключен трудов договор, а регистрирането на въпросните договори в 12:34 часа в системата на ГИТ не означава непременно, че те не са били сключени по-рано през деня. Според доказателствата те само са регистрирани по-късно.

Доколкото се твърди, че са нарушени чл.61, ал.1 от КТ и чл.3, ал.1 от Наредбата, според които трудовият договор с работника следва да е сключен преди постъпването му на работа, на практика нарушение на този текст за конкретната дата 13.09.2023 г. не се доказва, тъй като такъв е подписан между работник и работодател, а по-късната му регистрация не представлява нарушение нито на чл.61, ал.1 от КТ, нито на чл.3, ал.1 от Наредбата.

Във връзка с това следва да се посочи, че с оглед облекчение на формалността при уреждане на трудовите правоотношения, касаещи кратковременна работа, неизискваща специални умения, законодателят в чл.114а, ал. 1 от КТ е уредил специалния институт на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Предвидено е, че такъв може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин, какъвто е касаторът, за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж и че съответно, с един работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 90 дни в една календарна година и трудовият договор по чл.114а, ал.1 от КТ може да се сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност „Растениевъдство“ - само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн.

Тъй като санкционираното лице (касаторът) е именно земеделски производител, а работниците са наети за извършване на селскостопанска работа, в случая за лозари, то приложим в отношенията им е именно трудовият договор по чл.114а, ал. 1 от КТ, какъвто безспорно е установено, че е имало сключен от страна на земеделския производител с посоченото в НП лице, към момента на проверката на контролирания обект – лозов масив, на 13.09.2023 г.

Именно с оглед характера на тези взаимоотношения, в чл.114а, ал. 6 от КТ е предвидено, че при сключване и при прекратяване на същия не се прилагат чл.62, ал.3 и 4, чл.127, ал.1, т.4 и чл.128а, ал.3 от КТ. Предвид това и на основание чл.114а, ал.7 от КТ е приета Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ пред инспекцията по труда.

В чл.4 от посочената наредба е предвидено, че работодателите - регистрирани земеделски стопани или тютюнопроизводители, могат да получат регистрирани образци на трудови договори по чл.114а, ал.1 от КТ от Портала за еднодневни трудови договори на електронната страница на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или от съответната дирекция „Инспекция по труда“ по местонахождение на земеделския имот. Валидни за наемане на работа по реда на чл.114а от КТ са само образците на трудови договори, които съответстват по форма и съдържание на утвърдения с наредбата образец и са регистрирани в Портала за еднодневни трудови договори на електронната страница на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а регистрацията на образците на трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ се извършва след представяне от работодателя-регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, на платежни документи за авансово внесените осигурителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата, трудовият договор се сключва между работник и работодател-регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, като се подписва преди постъпване на работа в два екземпляра, по един за всяка страна. Така за работодателите и в тази хипотеза остават валидни изискванията по чл.62, ал.1 от КТ относно писмената форма на еднодневния трудов договор и по чл.61, ал.1 от КТ относно момента на сключването му - преди започване предоставянето на работна сила. Ал.3 гласи, че трудовият договор се изготвя по образец съгласно приложението и съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата и месец на изпълнение на работата, продължителност на работното време, начало и край на работния ден и данни, служебно вписани от инспекцията по труда, регистрирала съответния образец, какъвто по делото се съдържа. В следващите текстове се урежда размера на възнаграждението, оформянето на трудовия договор, начина на плащане и др. Безспорно по делото е установено, че такъв договор е бил сключен на процесната дата: 13.09.2023 г., като на същата дата е и регистриран.

Всички описани в разпоредбата реквизити на еднодневния трудов договор се съдържат в представения по делото такъв, сключен с лицето Т. И. П.. За процесната дата са внесени и осигурителните вноски.

В инициатива на работодателите-земеделски стопани, е поставено и снабдяването с трудови договори по чл.114а от КТ преди допускане до работа на работниците, извършващи краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Съответно, в случай, че работодателят-земеделски производител идентифицира необходимостта от ангажиране на работници с цел прибиране на земеделска продукция, същият може да се снабди с трудови договори по чл.114а от КТ, с каквито бланки се е снабдил и касаторът.

При тези доказателства твърдението на наказващия орган, че посоченото в НП лице е било допуснато до работа, без с него да е бил сключен писмен трудов договор по чл.114а, ал.1 от КТ, не се доказва. Доказва се, че договорът е регистриран в информационната система на ГИТ по-късно: в 12:34 часа. Последното обаче не е нарушение на твърдените като нарушени текстове.

Няма пречка договорът между страните да бъде сключен преди началото на работния ден и в един по-късен момент да бъде регистриран. Съответно и работникът няма пречка да бъде допуснат до работа преди договорът му да бъде регистриран, но това не означава, че към момента, в който работникът е бил допуснат до работа, не е имал сключен трудов договор. Напротив, самият работник е посочил в декларацията си, че има сключен такъв, противно на твърденията на наказващия орган.

Що се отнася до представените по делото доказателства за евентуално допуснати нарушения на други дати, а именно 12.09.2023 г., то за посочената дата наказващият орган не е повдигал обвинение на касатора, съответно тя не е предмет на настоящото производство, поради което и не следва да бъде коментирана.

По отношение на възражението на касатора, че не става ясно в какво качество е санкциониран: като физическо лице или като земеделски производител, то същото е неоснователно. От легалните дефиниции на понятията „работодател“ (§.1, т.1 от ДР на КТ) и „земеделски производител“ (§.1, т.1 от ДР на ЗПЗП) е видно, че те включват физически лица, юридически лица и еднолични търговци. В случая жалбоподателят осъществява земеделска дейност като физическо лице. Вписването му в регистъра по чл.7 от ЗПЗП като земеделски стопанин-физическо лице, не води до възникване на нов правен субект, а единствено до разширяване правосубектността (по подобие на едноличните търговци), във връзка с подпомагането му при осъществяване на стопанската дейност. За разлика от ЕТ физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не са търговци, съгласно изричната разпоредба на чл.2, т.1 от ТЗ. В този аспект в АУАН и в наказателното постановление субектът на нарушението е законосъобразно определен: това е физическото лице М. Ж. А., в качеството на земеделски производител и работодател.

Когато нарушителят е физическо лице и няма качеството на ЕТ (арг. от противното на чл.83 от ЗАНН), за да е налице нарушение, то следва да бъде извършено виновно – чл.6 от ЗАНН. Няма спор, че процесното нарушение по чл.414, ал.3, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ е формално, на просто извършване. В константната си практика ВКС приема, че чл.11, ал.2 от НК, а това разрешение е приложимо и при административнонаказателни дела по силата на препращането в чл.11 от ЗАНН, с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, но не и при формалните (на просто извършване) престъпления. При формалните престъпления, а следователно и при формалните нарушения, умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. При тях е необходимо деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши.

В случая от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на пряк умисъл, от една страна, а от друга – липсват каквито и да било доказателства при налагането на наказанието да е изследвана вината на касатора.

Предвид всичко описано по-горе касаторът, в качеството си на работодател, не е извършил вмененото му нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредбата, поради което не следва да носи отговорността, предвидена в чл.414, ал.3 от КТ. Наложената му глоба по посочения текст е незаконосъобразно наложена.

Административният съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност, тъй като изложеното е достатъчно за обосноваването й. В този смисъл неоснователни са доводите, развити от ответника по касация относно липсата на процесуални нарушения, както и безспорното доказване на нарушението.

Нарушението следва да е установено по несъмнен и безспорен начин. В тежест на административнонаказващият орган е да опише, докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение. В конкретния казус това не е сторено. Нарушителят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението.

С оглед горните съображения Административен съд Видин приема, че решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено, а НП, като незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено.

При този изход на производството и при липсата на своевременно направено искане за разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 173/25.04.2024 г., постановено по АНД № 1509/2023фг. по описа на Районен съд Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 05-2300177/07.11.2023 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на ЗП М. Ж. А. от гр. Видин е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.