Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
Гр. Перник, 04.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ:
Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Росица Ранкова от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
КАНД № 262 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във връзка с чл.
348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е по
касационна жалба на
Ц.Х.К. с ЕГН ********** *** против съдебно решение № 162 от 06.11.2019 година,
постановено по АНД № 58 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир. С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-1158-004378
от 28.11.2018 година на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с
което на Ц.Х.К. за извършено административно нарушение по чл. 150, във връзка с
чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева; за
извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2, във връзка с чл.
177, ал. 1, т. 4, предл. първо от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 200 (двеста) лева; за извършено административно нарушение по чл. 139,
ал. 5, във връзка с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Касаторът, без да сочи
касационни основания за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН, възразява срещу изводите в решението за
безспорна установеност по делото, че е неправоспособен водач, като сочи липса
на посочване в НП на административния акт, с който установява
неправоспособността му и твърди, че притежава СУМПС с ****и че се води на отчет
в СДВР, съответно притежава 39 контролни точки. Възразява и срещу изводите на
районния съд, че е управлявал спряно от движение МПС. Жалбата съдържа и доводи за
неяснота на посочените разпоредби на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закон за пътищата (ЗП),
чл. 139, ал. 5 от ЗДвП
и чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП. Моли съда да отмени първоинстанционното решение
и да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът, ОДМВР
Перник, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не депозира отговор по същата.
В проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 година касаторът, Ц.Х.К., редовно призован, се явява
лично. Поддържа жалбата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 година, ответникът ОДМВР Перник, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 година представителят на Окръжна прокуратура Перник, застъпва
становище за основателност на касационната жалба, предлага решението на
районния съд да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на първата съдебна инстанция.
Административен
съд – Перник, като прецени наведените доводи
в жалбата, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в
производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество
касационната жалба е основателна.
С НП № 18-1158-004378
от 28.11.2018 година началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, е
наложил на Ц.Х.К.: административно наказание „Глоба“ в размер на 150 (сто и
петдесет) лева за извършено
административно нарушение по чл. 150, във връзка с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за това, че на 04.10.2018
година, към 13:57 часа, на територията на община Радомир, област Перник, на път
III-627, с посока на движение към гр. Радомир, е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. ****, собственост на В.С.К., без да е
правоспособен водач; административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2, във връзка с
чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. първо от ЗДвП, за това, че на 04.10.2018 година, към
13:57 часа, на територията на община Радомир, област Перник, на път III-627, с посока на движение към гр. Радомир, е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. ****, собственост на В.С.К. – моторно
превозно средство (МПС), спряно от движение; административно наказание „Глоба“
в размер на 300 (триста) лв. за извършено административно нарушение по чл. 139,
ал. 5, във връзка с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, за това, че на 04.10.2018
година, към 13:57 часа, на територията на община Радомир, област Перник, на път
III-627, с посока на движение към гр. Радомир, е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. ****, собственост на В.С.К., без
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, за движение по пътищата
от републиканската пътна мрежа.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Радомир, който с решението по АНД № 58/2019
година, предмет на настоящия съдебен контрол го е потвърдил.
За да постанови
обжалваното решение районният съд е приел от фактическа страна, въз основа само
на показанията на разпитаните по делото свидетели и на съставения за процесното
нарушение акт (аргументирано в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), че на
процесната дата и място, към посочения час, Ц.Х.К., е управлявал лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. ****, собственост на В.С.К., без да е правоспособен водач, че управляваното от
същия МПС към този момент е било спряно от движение, а за движението на това
МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа не е била заплатена винетна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
На база така приетото
за установено от фактическа страна, приел че реализираните и от наказаното лице
деяния са съставомерни именно по посочените в НП законови разпоредби, съответно
правилно е приложен от наказващия орган материалния закон, районният съд е
потвърдил процесното наказателно постановление като законосъобразно.
Решението е
неправилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, тъй като същото е постановено по отношение на акт,
който подлежи на съдебен контрол, а произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
По доводите в жалбата,
които изложени в посока на липса на събрани по преписката и делото
доказателства, се възприемат за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2,
във връзка с ал. 3, т. 1 от НПК:
Приетата
за установената от районния съд фактическа обстановка не е основана в
достатъчност на доказателствата, същата е приета без обсъждане на релевантните
факти за всяко от нарушенията, без да се обсъдят доводите в жалбата на
наказаното лице и без да се уважат доказателствените му искания, в резултат на
което правните изводи, формирани по приложимия материален закон, са направени
при съществен дефицит в доказателствената дейност на съда.
Въпреки,
че наказаното лице е оспорило вмененото му и предявено управление на МПС без да
е правоспособен водач, вмененото му и предявено управление на спряно от
движение МПС, както и е заявил „липса на яснота“ относно законовата разпоредба отнесена
към вмененото му нарушение по т. 3 от НП – управление на МПС по републикански
път без заплатена винетна такса, районният съд не е установил тези съществени
за спора обстоятелства посредством събиране на необходимите и допустими
доказателства, респективно посредством анализ и мотивирано обсъждане на
възраженията на наказаното лице във връзка с неясните за последния, посочени за
нарушението по т. 3 от НП, законови разпоредби.
Неизвършването
на посочените действия от районния съд съставлява съществено процесуално
нарушение предвид съдържанието на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 чл.
107, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Съдът е бил длъжен както по
свой почин, така и по повод исканията на жалбоподателя, с цел разкриване на
обективната истина, да даде изрични указания към наказващия орган да представи
доказателства за липса на правоспособност за управление на МПС по смисъла на
ЗДвП у наказания водач към датата на извършване на нарушението, за факта на
управление към датата на нарушението на МПС – спряно от движение, както и за
факта на липса на заплатена винетна такса за движение на управляваното от
касатора МПС по републикански път отново към тази дата.
Районният
съд, по аргумент от чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН,
е дължал в решението си също и посочване на доводите на жалбоподателя, както и
причините, поради които не приема същите при факт на потвърждаване на НП. Даването
в решението на декларативен отговор на доводите в жалбата, респективно
основаването на съдебния акт единствено в показанията на свидетелите по делото
и в съставения акт за установяване на нарушенията (който акт се ползва с
презумптивна доказателствена сила единствено в административнонаказателното
производство, не и в производството пред съда (арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК,
във връзка с чл. 84 от ЗАНН) не представлява изпълнение и на изискването за мотивираност на съдебното
решение. Не на последно място такива доказателства и доказателствени средства
не могат да установят факт на спряно от движение МПС, факт на неправоспособност
на водач на МПС и факт на незаплащане на винетна такса.
В решението
липсват конкретни мотиви и за това, как съдът е достигнал до общия и по трите
нарушения извод, че наложените наказания са в предвидения в закона вид и
размер, като се вземе предвид факта, че за две от нарушенията – наказуеми
съответно по чл. 177, ал. 1, т. 2 и по чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
предвижданото наказание „Глоба“ не е в абсолютен размер, а с долна и горна
граница, съобразно тежестта на нарушението.
Предвид горното настоящия
касационен състав счита, че решението на Районен съд Радомир е
незаконосъобразно. Констатираните пропуски във връзка с дължимата служебна
активност за изясняване на спора посредством допускане и събиране на посочените
по-горе доказателства, както и твърде декларативните мотиви, представляват
съществени процесуални нарушения в смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във връзка
с ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН – касационно
основание за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. второ, във връзка
с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 162 от 06.11.2019
година, постановено по АНД № 58 по описа за 2019 година на Районен съд Радомир.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд Радомир, при съобразяване с указанията, дадени в
мотивите на настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/