№ 724 / 29.9.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Г. Видев
при секретаря Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 506 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Г.Д.Г.,***, против Националния осигурителен институт, с която е предявен иск за имуществени вреди, в размер на 309.87 лв., представляващи законна лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 08.10.2015 г. до 27.03.2018 г. – датата на изплащането на главницата за забавеното изпълнение на парично задължение за пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ищецът поддържа исковата си молба чрез
процесуалния си представител в проведените открити съдебни заседания, както и в
представена писмена защита. Излага съображения за нейната основателност и
доказаност. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.
Ответникът – Национален осигурителен
институт – оспорва исковата молба в писмен отговор,
подаден от процесуалния му представител. Счита, че НОИ не е надлежен ответник
по иска. Оспорва исковата молба и като неоснователна и недоказана. Възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище за неоснователност на исковата молба. Счита, че претендираните
в случая пропуснати ползи не представляват преки и непосредствени имуществени
вреди.
Фактическата обстановка е безспорна. Спорът
се състои в правната ѝ интерпретация. Със
заявление № МП-3412/09.02.2015 г. жалбоподателят е поискал да отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № **********, прот.
№ 01069 / 20.02.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
Пазарджик такава му е отпусната в минимален размер. Жалбоподателят е останал
недоволен от този размер, поради което го е оспорил първоначално по
административен ред, вследствие на което той е потвърден с Решение
№1029-12-3177#1 от 17.11.2016г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик. Впоследствие жалбоподателят е подал жалба и по
съдебен ред, като с Решение № 93/23.02.2017 г. по адм. дело № 929 / 2016 г. на
Административен съд – Пазарджик, влязло в сила на 30.03.2017 г., решението и разпореждането
са отменени. В изпълнение на съдебното решение е издадено ново разпореждане за
отпускане на пенсията в действителен размер с № **********, Протокол № N01148 /
18.04.2017 г. Разликата между изплащания минимален размер и действителния е
изплатена на жалбоподателя но той счита, че ответникът му дължи и заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на законната лихва за неоснователно неизплатените суми за периода от
датата на отпускане на пенсията до датата на която са изплатени разликите в
размера на същата.
Съдът счита, че е неоснователно
възражението, че НОИ е ненадлежен ответник. Приложима е разпоребата на чл. 205,
ал. 1 от АПК, според която искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Безспорно е, че вредите са причинени от
органи на НОИ, които първоначално са определили пенсията в по-нисък размер, а впоследствие
след съдебното решение са изплатили разликата, но не и лихвата за периода на
забавянето.
Разгледан по същество искът е основателен:
За да възникне правото на иск за обезщетение
задължително е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки:
причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал.
1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този
смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото Решение
№1029-12-3177#1 от 17.11.2016г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик е отменено
с Решение № 93 / 23.02.2017 г. по адм. дело № 929 / 2016 г. на Административен
съд – Пазарджик, влязло в сила на 30.03.2017 г. При това положение следва да се
приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е противоправно поведение от
страна на НОИ, изразяващо се в издаването на незаконосъобразни административни
актове.
В случая от събраните по делото доказателства
се установи наличието и на останалите предвидени в закона предпоставки за
основателността на иска:
Имуществените вреди поначало представляват
претърпяна загуба или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е
необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на
незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата
липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до
обедняване с нещо. Пропусната полза в доктрината и съдебната практика се
дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са
съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил
лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението.
В КСО липсва законова разпоредба, въз основа
на която административният орган да изплати лихва за забавено плащане на
парично задължение в хипотеза като процесната. Следователно, тъй като законната
лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на
присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува
друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. В случая
претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите. Според тази разпоредба, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер
може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при
неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение -
при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от
договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената
от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за
вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законна
лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи на кредитора във
всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки да се предяви
отделно искане за присъждане на лихви.
В тази връзка е неоснователно възражението,
че лихвата не е вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. не представлява
причинена вреда от административен акт, а доколкото представлява пропусната
полза не подлежи на обезщетяване. В случая пропуснатата полза от забавеното
изпълнение на дължима пенсия представлява реална вреда, която следва да бъде
присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава.
Безспорно е, че в случая от издаването на
незаконосъобразните актове за ищеца е настъпила претендираната имуществена
вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото и
представляваща законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение
(несвоевременно получаване на личната пенсия). Вредата е в размер на законната
лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното
издължаване. Т.е. налице е вторият елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би претърпял
посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност
длъжностните лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон при
издавеното на отменените по съответния ред административни актове. Следователно
налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните
актове и настъпилата за ищеца вреда, поради което ответникът следва да заплати
обезщетение за нея.
Тази вреда (в размер на законната лихва),
следва да се изчисли от деня на забавата до датата на окончателното
издължаване. Размерът на лихвата от 309.87 лв. беше определен от
съдебносчетоводна експертиза, заключението на която беше прието без възражения
от страните. Тъй като жалбоподателят коригира претенцията си именно до този
размер, то искът му следва да бъде уважен изцяло, като се възприеме и посочения
от вещото лице период, през който е дължима лихвата.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат възстановени
платените суми за държавна такса – 10 лв., депозит за възнаграждение на вещото
лице – 150 лв. и адвокатско възнаграждение от 350 лв. Неоснователно е възражението
за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което
е само с 50 лв. над минималното с оглед материалния интерес. Освен това делото
се отличава с определена правна сложност, проведе се в две открити съдебни
заседания и се наложи извършване на съдебна експертиза. Затова ответникът
следва да бъде осъден да възстанови на жалбоподателя сума в общ размер на 510
лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Националния осигурителен институт да заплати на Г.Д.Г.,***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 309.87 лв. /триста и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляващи законна лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 25.03.2015 г. до 30.05.2017 г. – датата на изплащането на главницата от 2 547.97 лв. за забавеното изпълнение на парично задължение за пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Осъжда Националния осигурителен институт да заплати на Г.Д.Г.,***, разноски под делото в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/