Определение по дело №2913/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

             Номер   260248               Година   17.09.2020              Град   Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети септември                                                                        Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2913 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на З., с която е предявен иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждането на ответника Ц.Б.К., да заплати на ищеца 472.75 лева за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица № 4704181100000660 договор за имуществена застраховка „пълно каско”, за обезвреда на причинени от ответника на застрахованото със същия трето лице В.Л.Т. имуществени вреди от непозволено нарязване на 28.10.2018 г. на задните гуми на лекият му автомобил - с рег. № -, и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до изплащането й, както и разноските по делото. За установяване на същото деяние на ответника по чл. 45 ЗЗД, предмет на регресния иск на ищеца по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, е образувано досъдебно производство № 8245зм972/2018 г. на В. за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, което е било спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК с постановление от 11.06.2020 г. на Р., защото е установено, че се касае до престъпление по чл. 216, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, на който е предоставена със спирането му възможност да упражни правата си по чл. 50 и 81 НПК за предявяването на такава в шестмесечен срок от съобщението за спирането му (л. 24-25).

 

За гражданският съд обаче съществува забрана да установява дали дадено деяние съставлява престъпление, както по нарочен иск, така и инцидентно, по висящ спор, извън случаите на чл. 124, ал. 5 ГПК, какъвто настоящият не е, тъй като досъдебното производство не е било спряно на основание посочените в чл. 124, ал. 5 ГПК норми на чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 26 НПК, а на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК (ТР 11-1967-ОСГК, т. 4 от мотивите на ППВС 7/1981 г., Опр. № 506-2009-IV г.о., Опр. 705-2019-II т.о.). От друга страна, твърдените в исковата молба обстоятелства за увреждащото застрахованото при ищеца трето лице деяние на ответника, в правото на обезщетение на което по чл. 45 ЗЗД ищецът се е суброгирал с плащането на застрахователното обезщетение съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, са идентични с посочените в постановлението на Р., предмет на разследване по спряното досъдебно производство № 8245зм972/2018 г. на В., а въз основа на същите обстоятелства и ищецът е предявил по делото регресния си иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за плащане от ответника на платеното от ищеца застрахователно обезщетение на увредения от ответника застрахован, за причинените му от същото деяние имуществени вреди. В същото време, със задължителното за съдилищата ТР 5-2006-ОСГТК, постановено по въпросите за погасителната давност за предявяване на граждански иск за вреди от престъпление, са дадени задължителни разяснения, че при висящо в досъдебна фаза наказателно производство, производството по предявен от пострадалият граждански иск за вреди от същото деяние следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д” ГПК отм. (сега чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК) до приключване на наказателното производство (т. 2 от мотивите на ТР 5-2006-ОСГТК). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС по този въпрос (Опр. № 64-2012-III г.о., Опр. № 266-2015-I т.о., Р 116-2013-IV г.о.).

 

Изложеното налага извода, че при разглеждане на настоящото дело се разкриват от ищеца в исковата му молба горепосочените престъпни обстоятелства по чл. 216, ал. 4 НК, установяването на които може да бъде извършено само в образуваното за това наказателно производство, респективно това от частен характер, за образуване на което на пострадалият застрахован е даден с постановлението на РП за спирането му шестмесечен срок, който още не е изтекъл, понеже са елемент от състава на твърдения в исковата молба деликт по чл. 45 ЗЗД, в правото на обезщетение на увреденият застрахован за който, ищецът се е суброгирал срещу ответника с плащането на застрахователното обезщетение по процесната имуществена застраховка. А при произнасянето си относно гражданските му последици по регресния иск на ищеца по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, настоящият граждански съд ще следва да зачете установеното в наказателния процес досежно извършването им, тяхната противоправност и виновността на дееца за същите (чл. 300 ГПК). Следователно, изходът на настоящия граждански спор по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е обусловен от установяването на тези престъпни обстоятелства по чл. 216, ал. 4 КЗ, а установяването им е недопустимо в настоящия граждански процес при липсата на предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК или чл. 300 ГПК предпоставки (Опр. 705-2019-II т.о.). В същото време е налице е образувано за установяването им и все още висящо, макар и спряно, досъдебно горепосочено производство (ТР 11-1967-ОСГК, т. 4 от мотивите на ППВС № 7/1981 г.). Това е пречка по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за движение на настоящото дело (Р 116-2013-IV г.о.). Поради това съдът следва на това основание по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК да го спре до отстраняването й (Р 116-2013-IV г.о.). Понеже в случая е вече образувано за това досъдебно производство, респективно не е изтекъл даденият с постановлението за спирането му по чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК шестмесечен срок на пострадалият застрахован да подаде тъжба до съда за установяване на престъпните горепосочени обстоятелства, обуславящи изхода и на настоящия граждански спор по иска на ищеца по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, съдът не следва отново да сезира за същите Р. (чл. 230, ал. 1 ГПК).

   

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по настоящото гражданско дело номер 2913 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд, до приключване на висящото наказателно производство по досъдебно производство № 8245зм972/2018 г. по описа на В..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: