№ 15
гр. Разград, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Фарма-Тийм БГ“ ЕООД гр.
Разград, чрез адв. М. М. от АК - Разград против Решение № 691/21.10.2022г., постановено
по гр.д. № 926/2022г. по описа на РС - Разград, с което съдът е отхвърлил предявения от
жалбоподателя осъдителен иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД
против Р. Й. Р. за заплащане на сумата от 14957,29 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от ПТП, причинено виновно от ответника на 22.01.2021 г. в
с. З., явяваща се стойността на заплатен ремонт на товарен автомобил „Опел Мовано“ с рег.
№ *** в полза на „Автосвят“ ООД, съгласно три броя фактури, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заплащане на сумите по трите фактури до
окончателно изплащане на задължението, като неоснователени и недоказани.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението
на Районен съд – Разград, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния
закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при изготвяне на
доклада и разпределение на доказателствената тежест. Моли съда за постановяване на друго
решение по същество, с което предявеният от ищеца иск да бъде уважен. Излагат се
подробни съображения, свързани с неправилността и необосноваността на атакуваното
решение, както и за постановяването му в нарушение на процесуалните правила.Заявява се
претенция за разноски за двете съдебни инстанции. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата страна не е подала писмен отговор,
при редовност на връчването.
Съдът е намерил направеното доказателствено искане от страна на въззивника за
изискване на справка за съдимост на въззиваемия за относимо към предмета на спора,
поради което е допуснал същото , като е изискал и приложил като доказателства по делото
справка за съдимост на въззиваемия Р. Й. Р., ответник в първоинстанционното
производство , както и НОХД №87/2021г. по описа на РС-Разград.
1
В съд.заседание въззивника поддържа подадената въззивна жалба в цялост с искане
за отмяна на решението на районния съд и уважаване на исковата претенция, така както е
заявена.Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият Р. Й. Р. се явява лично, като не заявява становище по въззивната жалба,
а по същество предоставя на съда.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в ГПК срок, от
легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
С оглед преценката на неговата правилност и наведените във въззивната жалба
доводи, съдът намери за установено следното:
РС-Разград е сезиран и се е произнесъл по осъдителен иск с правно основание чл. 203,
ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД, предявен от ищеца “ФАРМА-ТИЙМ БГ” ЕООД,гр.Разград ,
чрез пълномощник против ответника Р. Й. Р. от гр.Разград за заплащане на сума в размер
на 14 957,29 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, причинено виновно от ответника на 22.01.2021 г. в село З.,
явяващи се стойността на заплатен ремонт от страна на ищеца на товарен автомобил „Опел
Мовано” с рег. № *** в полза на „Автосвят” ООД с ЕИК ********* по три издадени
фактури с № № **********/10.02.2021 г., № **********/31.03.2021 г., №
**********/31.05.2021г. Исковата сума се претендира ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 2021 г. – датата на окончателното плащане на сумите по трите
фактури до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са се намерила в ТПО по силата на сключен
между дружеството и ответника Трудов договор № 61/12.10.2020 г. въз основа на който Р. Р.
бил назначен на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил”.и бил запознат с основните си
длъжностни задължения, за което му била връчена длъжностна характеристика, като едно от
основните му задължения било да“се явява на работа без да е употребил алкохол или друго
упойващо средство....“.
Ищецът излага също така, че на 22.01.2021 година в с. З., общ. Г., обл. С., при
управление на автомобил „Опел Мовано” с рег. № ***, собственост на „Алианц Лизинг
България” ЕАД с лизингополучател „ФАРМА-ТИЙМ БГ” ЕООД, водачът Р. Й. Р. не се
движил на безопасно разстояние от движещ се пред него лек автомобил „Фолксваген
Туарег” с рег. № ***, при което настъпило пътнотранспортно произшествие с материални
щети и по двете МПС. За допуснатите нарушения на водача Р. били съставени два броя
актове за установяване на административно нарушение: АУАН № 407147/02.02.2021 г. и
АУАН № 407148/02.02.2021 г. Съставен бил протокол за ПТП, в който било посочено, че е
образувана преписка № 862р-121-/26.01.2021 г. Твърди се, че в същия документ било
вписано, че водача Р. управлява МПС след употреба на алкохол, за което бил издаден талон
за кръвна проба. Молителят твърди още, че за процесния лизингов автомобил била сключена
застраховка „Каско” по застрахователна полица № ***, съгласно която била отправена
претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Образувана била преписка по щета
№ 0300/21/405/500021 пред ЗАД „Алианц България” от ползващото се лице „Алианц Лизинг
България” АД. С Писмо № 2-101-4101-1693/09.02.2021 г. било отказано изплащане на
застрахователно обезщетение в полза на лизингодателя „Алианц Лизинг България” АД, тъй
като съгласно клаузите на т. 7.3.1.2 и т. 7.3.1.2.1 от Общите условия за застраховане на
сухопътните превозни средства, без релсови превозни средства на ЗАД „Алианц България“,
застрахователят не изплащал обезщетения за щети, причинени на застраховано ППС от
водач, който при управление на същото е употребил алкохол и/или е бил под въздействието
на наркотични вещества или техни аналози. С цитираното писмо бил постановен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение. Поради това и на основание на сключения
лизингов договор, ищцовото дружество заплатило на доверен сервиз цялата стойност на
2
ремонта по лизинговия автомобил , които сега претендира за заплащане от ответника.
Ответникът Р. Й. Р. не е депозирал отговор на исковата молба, като в проведеното
съд.заседание пред районния съд на 21.09.2022г. е заявил, че е имало съприкосновение в
между него и л.а. „Фолксваген Туарег” на 22.01.2021г., но той не е останал да изчака
органите на КАТ, защото се уплашил , както и, че е осъждан за управление на МПС след
употреба на алкохол.
Няма спор по делото също така, че със Заповед № 03/25.01.2021 г. на работодателя
трудовото правоотношение между страните е било прекратено. Към дата 22.01.2021 г.
ответникът Р. Р. е бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество, като заемал
длъжността „шофьор лекотоварен автомобил”. Следвало е да извърши превоз на стоки по
маршрут Разград – С. със МПС – товарен автомобил „Опел Мовано” с рег. № ***. За
автомобила ищцовото дружество имало сключен договор за финансов лизинг, по силата на
който ползвали МПС срещу заплащане на възнаграждение. Като лизингополучател ищецът
имал задължението да полага грижи като добър стопанин за МПС, включително чрез
отстраняване в посочени сервизи на всички щети и дефекти. За процесния лизингов
автомобил била сключена застраховка „Каско” по застрахователна полица № ***.
Установява се от съставените АУАН Протокол за ПТП, че на 22.01.2021г. около 17:26
ч., по ул. *** в с. З., общ. Г., обл. С., до „Пътперфект-Т“ ЕАД , в посока от гр. С. към гр. Р.,
управлявайки товарен автомобил „Опел Мовано” с рег. № ***, ответникът Р. Р. не се
движил на такова разстояние от движещия се пред него л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. №
***, за да избегне удар с движещия се отпред автомобил, вследствие на което се блъснал в
задната част на МПС, допускайки ПТП с материални щети. След това като участник в ПТП
ответникът не спрял за установяване на последиците от възникналото произшествие, а
продължил движението си в посока гр. Р.. Актове за установени административни
нарушения са му съставени на 02.02.2021 г., С оглед сключената застраховка „Каско” била
отправена претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Образувана била
преписка по щета № 0300/21/405/500021 пред ЗАД „Алианц България”. С Писмо № 2-101-
4101- 1693/09.02.2021 г. било отказано изплащане на застрахователно обезщетение в полза
на лизингодателя „Алианц Лизинг България” АД, тъй като съгласно клаузите на т. 7.3.1.2 и
т. 7.3.1.2.1 от Общите условия за застраховане на сухопътните превозни средства, без
релсови превозни средства на ЗАД „Алианц България“, застрахователят не изплащал
обезщетения за щети, причинени на застраховано ППС от водач, който при управление на
същото е употребил алкохол и/или е бил под въздействието на наркотични вещества или
техни аналози.
Ищцовото дружество е представило с исковата молба три броя фактури на обща
стойност 14 957 лева с доставчик „Автосвят” ООД с посочени в тях различни основания за
плащане, едното от които е ремонт ел. инсталация. Няма спор също така по делото, че във
връзка с инцидента в с.З., област С. на 22.01.2021г., а именно ПТП с материални щети не е
било образувано досъдебно производство срещу ответника Р. Р..
Въз основа на посочените по-горе АУАН са били издадени две наказателни
постановления срещу ответника. С едното от тях ответникът е наказан на основание чл. 179,
ал. 2, предложение второ от Закона за движение по пътищата с глоба в размер на 200 лева за
извършено виновно нарушение на правилата по чл. 23, ал. 1 от ЗДП. По другото ответникът
е наказан на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата с глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца.
Ответникът е заявил по отношение на тях, че ги е заплатил, без да ги обжалва.
Установява се от събраните пред въззивната инстанция доказателства, че срещу
ответника Р. Й. Р. е било образувано БП №1873 ЗМ-31/2021г. по описа на РУ-Разград за
това ,че на 22.01.2021 г., в землището на гр. Разград на път ІІІ-205 непосредствено преди
кръстовището с главен път І-2, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил
„Опел Мовано“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред,като спирането на водача е станало
при влизането му в гр.Разград в 18.47 ч. на посочената дата.
Впоследствие, с определение от 10.02.2021 г. по НОХД № 87/2021 г. по описа на РС -
гр. Разград, е одобрено постигнато споразумение по чл. 381 и сл. от НПК, с което е прието
3
за установено, че на 22.01.2022 г. в гр. Разград, обвиняемият Р. Й. Р. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.52 на хиляда, установено
по надлежния ред, същият е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343 б,
ал. 1 от НК и му е наложено съответно наказание.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, окръжният съд направи следните
правни изводи:
Предпоставките за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника или
служителя за вреди, причинени на работодателя, начина на реализиране и обсега на
отговорността са уредени от разпоредбите на чл. 203, ал. 2 от КТ. Наличието на трудово
правоотношение между ищеца и първия ответник към сочения момент на настъпване на
имуществени вреди, изключва приложението на общия режим на непозволено увреждане
поради предвидения специален правен режим на КТ. Квалификацията на основанието за
възникване на обезпеченото парично вземане е чл. 203, ал. 2, предл. 2 от КТ, доколкото
работодателят претендира вреди, причинени в резултат на престъпление. В случаите на чл.
203, ал. 2, предл. 2 от КТ вредата, причинена на работодателя, следва да е елемент от
фактическия състав на извършено престъпление.
Както бе посочено и по-горе Р. Р. с одобреното споразумение по НОХД № 87/2021г.на
РС - Разград е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК, и
му е наложено наказание. Съгласно разпоредбите на чл. 413, ал. 2 и ал. 3 от НПК във вр. чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и актовете на районния съд
по гл. 28 и гл. 29 от НПК, са задължителни за граждански съд относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Изпълнителното деяние по чл.
343 б, ал. 1 от НК обаче е формално, а не резултатно и се изразява в шофиране с
концентрация над 1.2 промила алкохол в кръвта. Причиняването на имуществени вреди не е
елемент от фактическия състав на престъплението, за което е признат за виновен ответника
Р. Р., поради което осъждането на същия по НОХД №87/2021г. по описа на РС - Разград, не
може да обуслови ангажиране на пълна имуществена отговорност. По делото няма данни за
предприето наказателно преследване срещу водача за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. " а"
от НК в рамките на давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК/значителни материални
щети.
Причиняването на вреди на работодателя, обуславящи ангажирането на ограничената
имуществена отговорност на работника, не се сочи от ищеца, доколкото същият като
работодател се позовава на имуществени вреди от престъпление, а за осъществяването на
ограничена имуществена отговорност е предвидена специална процедура по чл. 210 КТ, /
включваща издаване на нарочна писмена заповед от ръководителя на предприятието/, чието
изпълнение не се твърди.
По изложените съображения не могат да бъдат споделени доводите във въззивната
жалба, че по отношение на работника следва да бъде реализирана пълната имуществена
отговорност по 203, ал.2 от КТ, наличие на влязла в сила присъда за управление на МПС
след употреба на алкохол, тъй като това престъпление не се явява резултатно, а за
резултатно такова/значителни материални щети/ не е било повдигано обвинение срещу
ответника.
Районният съд е стигнал до същите правни изводи, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба оставена без уважение.
Предвид изложеното, окръжният съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 691/21.10.2022г., постановено по гр.д. № 926/2022г. по
описа на РС – Разград по иск по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5