Р Е Ш Е Н И Е № 260886
гр. Пловдив, 09.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА
ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 482 по описа на съда за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл. 365 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба, подадена от П.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, против Р.З.З., ЕГН **********,
и М.З.З., ЕГН **********, двамата с адрес ***, с която са субективно и
обективно съединени искове за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищеца сума в размер от по 26660 лв., представляваща 1/3 идеална част за
всеки от длъжниците от неплатена главница в общ размер от 80 000 лв. по
споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна ипотека № 2 от
26.03.2013г., том ІІ, рег. № 1656, по нот. дело № 187/ 2013г. на нотариус С. З.
с рег. № *** НК, и сумата от по 7642,53 лв., обезщетение за забава в общ размер
от 15285 лв., определено върху общото задължение за двамата длъжници от
53 320 лв., за периода от 31.12.2016г. до 28.10.2019г., и установено в т.3
от нотариалния акт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване заявлението- 28.10.2019г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед № 9924/ 15.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени
по ч.гр.д. № 17548/ 2019г. по описа на Районен съд - Пловдив. Претендира
разноски в заповедното производство в размер на 1372,10 лв. и разноски в
настоящото производство.
Исковата
претенция се основава на твърденията, че срещу ответниците в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на паричен документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист, по ч.гр.д. № 17548/ 2019г. по описа
на Районен съд – Пловдив, за сумата в размер
от по 26660 лв., представляваща 1/3 идеална част за всеки от длъжниците от
неплатена главница в общ размер от 80 000 лв. по споразумение,
обективирано в нотариален акт за договорна ипотека № 2 от 26.03.2013г., том ІІ,
рег. № 1656, по нот. дело № 187/ 2013г. на нотариус С. З. с рег. № *** НК, и
сумата от по 7642,53 лв., обезщетение за забава в общ размер от 15285 лв.,
определено върху общото задължение за двамата длъжници от 53 320 лв., за
периода от 31.12.2016г. до 28.10.2019г., и установено в т.3 от нотариалния акт,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
заявлението- 28.10.2019г. до окончателното изплащане, както и за деловодни
разноски в размер на 1372,10 лв.
Твърди, че вземането произтича от
споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна ипотека № 2 от
26.03.2013г., том ІІ, рег. № 1656, по нот. дело № 187/ 2013г. на нотариус С. З.
с рег. № *** НК. Твърди, че всеки от ответници дължи заплащане на 1/3 от общия
дълг в размер на 80 000 лв. Твърди, че поради изпадане в забава е
начислено обезщетение в размер на законната лихва върху общото им задължение от
2/3 от сумата по споразумението или от 53320 лв.
Ответниците
Р.З.З., ЕГН **********, и М.З.З., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, чрез пълномощник адв. С.М., със съдебен адрес ****, са
подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Оспорват
исковете като недопустими по съображения, че ищецът притежава изпълнителни
листове за същото вземане и въз основа на тях е образувано изпълнително дело,
като твърдят, че е недопустимо ищецът да притежава за едни и същи вземания два
и повече изпълнителни листове. Твърдят наличие на
влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 13838/ 2019г. по описа на
Районен съд- Пловдив, с което са установени вземанията, обезпечени с
договорната ипотека, въз основа на която ищецът се е снабдил с изпълнителен
лист.
Ответниците
оспорват исковете по основание и размер, по съображения, че вземанията не
произтичат от ипотечния акт – договорна ипотека. Релевират възражение за нищожност на ипотечния акт, тъй като процесният
ипотечен акт не индивидуализира вземанията по основание и размер, както и не се
установява от съдържанието му дали ответниците са се задължили солидарно. Правят възражение, че липсва яснота относно
претендираното обезщетение за забава – как е изчислено, върху каква сума –
върху отделните вноски или върху цялата сума. Оспорват настъпването на
изискуемостта на вземанията. Правят възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Въз
основа на изложеното искат производството да бъде прекратено като недопустимо, евентуално
исковете ад бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да бъдат обезсилени
издадените заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
По същество ищецът
чрез своя пълномощник адв. Б. пледира за уважаване на исковете, като развива
подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните
намери за установено следното:
По допустимостта
на исковете.
Предявените искове са допустими, по следните съображения:.
От приложеното ч.гр.д. № 17548/ 2019г. по описа на
Районен съд – Пловдив се установява, че на основание заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, вх. № 69397/ 28.10.2019г., е издадена в
полза на ищеца Заповед № 9924/ 15.11.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжниците М.З.З. и Р.З.З. за сумата в размер от по 26660 лв., представляваща 1/3
идеална част за всеки от длъжниците от неплатена главница в общ размер от
80 000 лв. по споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна
ипотека № 2 от 26.03.2013г., том ІІ, рег. № 1656, по нот. дело № 187/ 2013г. на
нотариус С. З. с рег. № *** НК, и сумата от по 7642,53 лв., обезщетение за
забава в общ размер от 15285 лв., определено върху общото задължение за двамата
длъжници от 53 320 лв., за периода от 31.12.2016г. до 28.10.2019г., и
установено в т.3 от нотариалния акт, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване заявлението- 28.10.2019г. до
окончателното изплащане, както и за деловодни разноски в размер на 1372,10 лв.,
което вземане произтича от споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна
ипотека № 2 от 26.03.2013г., том ІІ, рег. № 1656, по нот. дело № 187/ 2013г. на
нотариус С. З. с рег. № *** НК.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК от длъжниците М.З.З. и Р.З.З.
са подадени възражения срещу заповедта, а настоящата искова молба е подадена от
кредитора П.Г.М. в срока по чл.415, ал.1 ГПК, които обстоятелства обосновават и
допустимостта на предявените искове.
Повдигнатите от ответниците възражения за наличие на
други издадени изпълнителни листове, предхождащи процесната заповед за
изпълнение, са неотносими към допустимостта на исковете, същите са такива по
същество на спора и са относими към основателността на исковата претенция.
С постановеното по
гр. дело № 13838/ 2019г. по описа на Районен съд- Пловдив решение са отхвърлени исковете на ответниците за
приемане на установено по отношение на ищеца, че ответниците не дължат суми по
изпълнителен лист 25.07.2012г., издаден по гр. д. № 1039/ 2012г. по описа на
Окръжен съд, поради погасяването им по давност. Не е налице идентичност в
предмета на настоящото производство и това по гр. дело № 13838/ 2019г. по описа на
Районен съд- Пловдив, с оглед на което неоснователно се явява възражението на
ответниците, че с цитираното решение се установяват процесните в настоящото
производство вземания на ищеца.
По
основателността на исковете.
Страните не спорят, че са подписали споразумение,
обективирано в нотариален акт за договорна ипотека № 2 от 26.03.2013г., том ІІ,
рег. № 1656, по нот. дело № 187/ 2013г. на нотариус С. З. с рег. № *** НК
/л.2-л.4, гр. д. № 11646/ 20г. ПдРС/. От приетия по делото като писмено
доказателство препис от нотариален акт за договорна ипотека № 2 от 26.03.2013г.
се установява, че П.М., като кредитор, и Н. М. З., М.З.З. и Р.З.З., като
длъжници, са се споразумели, че ищецът- кредитор, има вземания към длъжниците,
установени по съдебен ред, в общ размер на 80000 лв., които дължими суми следва
да бъдат платени на кредитора в срок до 30.12.2016г. Със споразумението е
договорено плащане на части – на вноски от по 20000 лв., с договорени падежи на
вноските съответно 30.12.2013г., 30.12.2014г., 30.12.2015г. и 30.12.2016г.
Установява се, че страните по процесното споразумение са договорили, че при
забава в плащането от страна на длъжниците на която и да е вноска, същите
дължат на кредитора законовата лихва върху неплатената част от задължението.
От представените по делото писмени доказателства- заповед
№ 3308/ 19.04.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 20.04.2017г., издадени по гр. дело № 5594/
2017г. на ПдРС /л.78 и л.63, гр. д. № 11646/ 20г. ПдРС/ се установява, че в
полза на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу тримата длъжници и Н. М. З., М.З.З. и Р.З.З., въз основа на процесното
споразумуние, обективирано в нотариален акт № 136, т.2, дело № 3342/ 13г. на
Служба по вписванията *** за вписване на нотариален акт за договорна ипотека №
2 от 26.03.2013г., том ІІ, рег. № 1656, по нот. дело № 187/ 2013г. на нотариус
С. З. с район на действие РС- ***, за сумата от 80000 лв. главница и за сумата
от 26831,41 лв. лихва за забава за периода 31.12.2013г. – 18.04.2017г. Установява
се от приетите по делото писмени доказателства- Разпореждане № 104453/
13.11.2018г., по гр. дело № гр. дело № 5594/ 2017г. на ПдРС /л.112, гр. д. №
11646/ 20г. ПдРС/ и Постановление по изпълнително дело № 5/ 2018г. по описа на
ЧСИ С. Т. /л.187/, че издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
гр. дело № гр. дело № 5594/ 2017г. на ПдРС са обезсилени, както и е прекратено
образуваното въз основа на тях изпълнително производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Ответниците не оспорват, че са подписали процесното
споразумение. Процесното споразумение има характер на спогодба по смисъла на
чл.365 ЗЗД, със същото страните уреждат съществуващи между тях отношения. По
силата на същата ответниците безспорно признават наличието на задължения от
тяхна страна към ищеца в размер на посочената в споразумението сума, както и
безспорно са поели задължението да я платят в уговорения срок – до 30.12.2016г.
Налице е валидно изразено от тях съгласие, че същите дължат посочената сума на
ищеца.
Договорът за спогодба по чл.365 ЗЗД е двустранен
договор, по силата на който страните се съгласяват да прекратят един съществуващ
спор или избягват един възможен спор, като се и правят взаимни отстъпки.
Следователно договорът за спогодба се явява изпълнително основание за
посочените в него като дължими суми, независимо от предшестващите отношения
между страните.
Ирелевантно е възражението, че не се установява от
процесното споразумение дали ответниците са се задължили солидарно, доколкото
ищецът не претендира солидарна отговорност, а претенцията към всеки от тях е в
размер на 1/3 от общия дълг. Отделно от това от споразумението се установява,
че тримата длъжници са се задължили общо да заплатят на ищеца сумата от
80 000 лв., като не е уговорено, че същите са задължени солидарно. При
това положение отговорността на длъжниците е разделна, като с оглед липсата на
изрична договорка дългът на всеки един от тримата е в размер на 1/3 от общото
задължение.
Не са ангажирани доказателства от ответниците, че са
заплатили дължимите от всеки един от тях суми, като не са и налице твърдения от
ответниците за това.
Възражението
за нищожност на договорната ипотека е неотносимо към предмета на спора, тъй
като исковата претенция не се основава на възникналото между страните ипотечно
правоотношение. Ищецът основава исковата си претенция на твърденията, че е
сключил с ответниците споразумение, по силата на което същите са се съгласили,
че му дължат сумата 80000 лв., в уговорените със споразумението срокове за
нейното плащане, което споразумение е обективирано в сключения нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека.
От събраните по делото писмени доказателства се
устави, че издадените заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен
лист срещу длъжниците за същото вземане и на същото основание са обезсилени,
като съответно образуваното въз основа на тях изпълнително производство е
прекратено. Представените по делото други изпълнителни листове не установяват
идентичност на вземанията, за които са издадени, с настоящите вземания, за
които е издаден процесния изпълнител лист по ч.гр.д. № 17548/ 2019г. по описа
на Районен съд – Пловдив.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не е
настъпила изискуемостта на вземанията, тъй като от споразумението се
установява, че страните са договори краен падеж 30.12.2016г., като същевременно
са договорили плащане на дълга на части– на четири равни вноски от по
20 000 лв., с договорени падежи за всяка вноска съответно 30.12.2013г.,
30.12.2014г., 30.12.2015г. и 30.12.2016г. Следователно за всички вноски е
настъпила изискуемостта.
От ответниците е направено правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност, което съдът намира за частично основателно –
само за сумата 20000 лв. с падеж 30.12.2013г., съответно за всеки от
ответниците вноска в размер на 6660 лв., по следните съображения:
В настоящия случай независимо, че е договорено разсрочено
плащане вземането на кредитора е неделимо и се погасява с изтичането на общия
петгодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Тъй като е
договорено плащане на дълга на части – на четири равни вноски, то за всяка
вноска тече давност от деня, в който същата е падежирала. В настоящия случай
давността е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, което заявление е подадено в съда на 28.10.2019г. От
изложеното се мотивира извод, че вземането с падеж 30.12.2013г. е погасено по
давност.
С оглед на гореизложеното исковете за заплащане на
главница са основателни в размер на по 20000 лв. по отношение на всеки от
ответниците, като до пълния претендиран размер от по 26660 лв. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни – погасени по давност.
Исковете за заплащане на обезщетение за забава са
основателни в размер на 5727,79 лв. по отношение на всеки от ответниците, за
периода 31.12.2016г. – 27.10.2019г., като за разликата до пълния претендиран
размер от по 7642,53 лв. и за периода 28.10.2019г. следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, по следните съображения:
От договореното между страните /т.3 от нотариалния акт
за договорна ипотека/ се установява, че ответниците са поели задължение за
обезщетение за забава на която и да е парична вноска в размер на законната
лихва върху неплатената част.
Ищецът претендира обезщетение за забава, считано от
30.12.2016г. до 28.10.2019г., върху неизплатената част от главницата, която в
настоящия случай, съгласно установеното от съда, е в размер на 20000 лв. за
всеки от ответниците. Следователно дължимото от всеки от ответниците
обезщетение за забава, за периода 30.12.2016г. – 27.10.2019г., възлиза на
сумата от 5727,79 лв. /изчислено служебно от съда/. В периода на претендираното
обезщетение за забава не следва да се включва периода 28.10.2019г. - деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, тъй
като от този ден ищецът претенедира законна лихва до окончателното изплащане на
главницата.
Основателно е искането на ищеца за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на
сумата.
Съгласно приетото с ТР № 4/ 18.06.2014г., т.д. № 4/
2013г., на ОСГТК на ВКС издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
не подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК.
С оглед изхода по делото – частична основателност на
исковата претенция, своевременно заявената претенция от страните за присъждане
на разноски и представените доказателства за тяхната направа, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по съразмерност разноски в общ
размер от 1779,75 лв. (разноски в общ размер от 2373 лв. х 0,75) за настоящото
производство, а съответно ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от
ответниците по съразмерност разноски в размер на по 375 лв.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца и направените в заповедното производство разноски по
съразмерност с уважената част от исковата претенция, в общ размер от 1029,08
лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.З.З., ЕГН **********,
с адрес ***, и М.З.З., ЕГН **********, с адрес ***, дължат разделно на П.Г.М., ЕГН **********,
с адрес ***, следните суми: сумата в размер от по 20000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща 1/3 идеална част за всеки от длъжниците от неплатена главница в
общ размер от 60 000 лв. по споразумение, обективирано в нотариален акт за
договорна ипотека № 2 от 26.03.2013г., том ІІ, рег. № 1656, по нот. дело № 187/
2013г. на нотариус С. З. с рег. № *** НК, и сумата от по 5727,79 лв. /пет хиляди седемстотин двадесет и седем лева
и седемдесет и девет стотинки/, обезщетение за забава в общ размер от
11455,58 лв., определено върху общото задължение на двамата длъжници от 40000
лв., за периода от 31.12.2016г. до 27.10.2019г., и установено в т.3 от нотариалния
акт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 28.10.2019г., до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед 9924/ 15.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.
№ 17548/ 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на главницата за разликата до пълния
претендиран размер от по 26660 лв. и за разликата до общия размер на главницата
от 80 000 лв., като погасени по давност, както и исковете за заплащане на
обезщетение за забава за разликата до пълния претендиран размер от по 7642,53
лв. и за разликата до общия размер на обезщетението за забава от 15 285
лв., и за периода 28.10.2019г., като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: