РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Стара Загора, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215530103758 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът ЕТ „КРИСТИ-С. И.“ твърди в исковата си молба че в законния срок подава
настоящия иск, поради постъпило възражение от страна на ответника срещу издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД №20215530102113
по описа за 2021 г. на Районен съд гр.Стара Загора. Ответникът М. П. П. от 29.05.2020 год.
работил като крупие в зала „Скарабей”, находяща се в хотел ’’Ефир” в гр.Стара Загора, ул.
„Хаджи Димитър Асенов” №52. Залата била стопанисвана от ищеца ЕТ „Кристи-С. И.”. П.
бил на смяна за времето от 20.00 часа на 01.07.2020 год. до 08.00 часа на 02.07.2020 год. В
този период от време ответникът, възползвайки се от поверения му ключ, който му давал
право на достъп до игралните автомати, започнал да играе на няколко от тях - №№9,15,23,24
и 27, като си зареждал кредити без да ги заплаща. Стойността на един кредит била един лев.
При съставяне на отчета за тази смяна се оказало, че чрез играта си ответникът е ощетил
касата с 10311 лв., за което сам си признал пред свои колеги от следващата смяна и пред
управителя на игралната зала. П. се възползвал от служебното си положение, за да си
осигури, чрез предоставения му ключ, неправомерно достъп до игралните автомати в
смисъл, да играе на игралните автомати или да предоставя заеми съгл. чл.6 от длъжностната
му характеристика на крупие без да заплати това, като по този начин е направил залози за
посочената сума, които е загубил в полза на игралната зала. Това е така, тъй като
фактически постъпления във финансовото им изражение - пари не били осъществени.
Напротив, така наречените ползи /без паричното им отражение/ били реално нанесени
вреди, тъй като съгласно чл.65 от Закона за хазарта „Игралният автомат трябва да осигурява
възвръщаемост за играчите не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите, независимо
от предвидения процент на отчисления за премия джакпот. Автоматът трябва да има
фабрично вградени устройства за текущ контрол относно постъпилите залози и изплатените
парични печалби”. Съгласно закона за хазарта игралните автомати в залата били с фабрично
вградени устройства за текущ контрол. По случая била подадена жалба до Районна
1
прокуратура гр. Стара Загора с искане да бъде образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.282, ал.1 от НК. След извършване на предварителна проверка и
събиране на всички доказателства по случая, РП издала Постановление от 18.11.2020 г., с
което е отказала да образува досъдебно производство по преписка №3808/2020 год., поради
липса на основанията, посочени в чл.282, ал.1 от НК и чл.371 от НК. Ответникът не
подлежал на наказателна отговорност, съгласно приетото от прокуратурата, но нанесената
вреда на търговеца, вследствие на съзнателно нарушени задължения на материално
отговорно лице, какъвто в случая се явявал ответникът е в размер на сумата посочена в
настоящия иск /отделно съдебните разноски/ подлежали на възстановяване при условията на
чл.45 от ЗЗД. Ето защо ищецът ЕТ ’’Кристи-С. И.”, с оглед по-малко съдебни разноски и
пестене на време подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
вследствие на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №345 от
20.05.2021г. на Районен съд Стара Загора. Длъжникът оспорил издадената заповед за
изпълнение, което обуславяло правния интерес на ищеца за предявяване на иск по реда на
чл.422 от ГПК.
Ищецът моли, съдът да постанови съдебен акт, с който да приеме за установено, че
ответникът му дължи сумата в размер на 10311 лв. главница, представляваща неизплатена
на каса изиграна сума на игрални машини, чрез зареждане /навиване с ключ/ на брояча на
машините на казино, находящо се в гр.Стара Загора, ул.„Хаджи Димитър Асенов” №52, и
сумата в размер на 902 лв., представляваща лихва за периода от 02.07.2020 год. до
12.05.2021 год. Претендира за направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
Ответникът М. П. П. в депозирания писмен отговор оспорва част от твърденията
направени в исковата молба, като същевременно, счита исковата претенция за
неоснователна и недоказана. Действително ответникът работел при ищеца, като крупие,
като на 29.05.20г. е бил на работа. Твърденията в исковата молба, че по описания в нея
начин, на 29.05.20г. е причинил щета на ищеца са неверни и оспорва същите. В случай, че
съдът уважи исковата претенция, прави възражение и моли да намали размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, както в настоящото производство, така и в
производството по ЧГД 2113/21 г. По описа на PC Стара Загора, тъй като е прекомерно
завишено. Претендира за направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа
предявения иск. Ответникът се представлява от упълномощения си представител, който
пледира за отхвърляне на иска, алтернативно да бъде уважен в намален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните,
намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2113/2021 г., по описа на СтРС, съдът е издал
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 345/20.05.2021г., с която е разпоредил
длъжникът – ответникът М.П., да заплати на заявителя – ищеца ЕТ „Кристи – С. И.“, сумата
от 10 311.20 лв., представляваща незаплатена на каса изиграна сума на игрални машини,
чрез навиване на брояча на машините на казино, находящо се в гр. Стара Загора, ул. Хаджи
Димитър Асенов 52, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 902 лв. – лихва за периода 02.07.2020г. –
12.05.2021г. В полза на заявителя са присъдени и разноски, в размер на 1965 лв. В срока по
чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. На осн. чл. 415, ал.1 от ГПК
заявителят – ищец по настоящото дело, предявява настоящия установителен иск срещу
длъжника – ответник по делото.
2
По делото не се спори, а и видно от трудов договор № 15/29.05.2020г. между страните е
възникнало трудово правоотношение, по което ответникът е бил назначен на длъжността
"Крупие" с място на работа - игрална зала „Скарабей бет“ в гр. Стара Загора. Трудовото
правоотношение с ответника е прекратено със Заповед № 13/20.07.2020г., на осн. чл.71, ал.1
КТ.
Съгласно длъжностната си характеристика, едно от посочените задължения на
ответника е да не извършва нарушения по време на работата като игра на машините,
вземане на материални залози, предоставяне на заеми, както и задължението за
отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални ценности.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.11.2020г.,
постановено по пр. № 3808/2020г. по описа на РП - Стара Загора, образувана по жалба на ЕТ
„Кристи – С. И.“ за ощетяване на дружеството от страна на М.П., е отказано да се образува
досъдебно производство , поради липсата на данни за извършено престъпление от общ
характер.
По делото са представени отчет за игрални автомати от 01.07.2020г. - изготвен от
управителя С. И. и крупието З. В., отчет от дневна смяна на 01.07.2020г., и приемо –
предавателен протокол от 01.07.2020г.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно изпълнено, в
началото на нощната смяната на ответника – в 20.00 ч. на 01.07.2020г., паричната наличност
на касата е в размер на 6 688 лв. Показанията на електронните броячи на входа на
игралните автомати в началото на работната смяна са в размер на 595 491 957 кредита.
Показанията на електронните броячи на изхода на игралните автомати в началото на
работната смяна са в размер на 490 973 319 кредита.Паричната наличност на касата в края
на смяната на ответника е 7 487 лв. Показанията на електронните броячи на входа на
игралните автомати в края на работната смяна са в размер на 598 054 212 кредита.
Показанията на електронните броячи на изхода на игралните автомати в края на работната
смяна са в размер на 492 412 047 кредита. Вещото лице е констатирало липса при
отчитането на подлежащите на отчитане парични средства и реално отчетените – сумата от
10 436.27 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в края на работната смяна на
ответника е следвало да бъде отчетена сумата от 11 235.27 лв., а са били отчетени 799 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Св. В. твърди в показанията си, че до м. март 2021г. е бил управител на игрална зала
„Скарабей бет“, като от там познава ответника, който е бил крупие. Сутринта на
01.07.2020г. М.П. му звъннал, за да му съобщи, че е изиграл много пари на няколко игрални
автомата. Когато се видели, ответникът му обещал да върне парите, като после си е тръгнал.
Оттогава телефонът му бил изключен, като не е върнал парите. Свидетелят твърди, че
ответникът е поел нощната смяна от лицето З.. Когато свидетелят отишъл сутринта в залата
се видял и с лицето Цветомира, която видяла, че ответника играл на машините, без да вкарва
пари.
Св. М. Е. работи като крупие в игралната зала, като е била на смяна заедно с ответника
на 01.07.2020г. Видяла е ответника да играе на машината с клиента А.Б.. Двамата
обиколили 5 – 6 игрални автомата, като автоматите били навивани от ответника, без да му
се дават пари от клиента. Двамата играли на автоматите от около 1 – 2 ч. през нощта до към
7 ч. сутринта. Когато след това трябвало да започват отчета, свидетелката забелязала, че
ответника е притеснен и „малко поядосан“. Казал на свидетелката да се прибира, като той
щял да направи отчета със застъпващата колежка – Цвети.
Свидетелката Цветелина Цонева твърди, че застъпила смяната си на 02.07.2020г. около
3
7.15ч. Ответникът й казал, че „се е набутал с 10 000 лв.“. Свидетелката видяла, че ответника
продължава да играе на машини, като е искал да избие парите. Ответникът не останал да
направи отчет, като такъв била направен от нея и управителя. Двамата отворили машините,
описали показанията на броячите, на всяка от тях, сумирали ги и установили, че има липси
за около 10 000 лв.
Свидетелят А.Б. твърди, че на 01 – 02.07.2020г. с ответника играли заедно на три –
четири машини, като ответникът му е давал кредити без да внася средства. Към 22.30 –
23.00ч. ответникът е започнал да навива кредити на клиента – св. Б., без последният да
депозира суми. Сутринта от ответника разбрал, че последният е изиграл сумата от 10 000 лв.
Съдът кредитира с доверие показанията на изслушаните свидетели, като тези на св. В. са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви, вследствие на преки наблюдения, и подкрепени от събраните по делото
доказателства – писмени отчети.
Ответникът на зададените му реда по чл. 176 от ГПК въпроси отговаря, че по време на
нощната си смяна – 01.- 02.07.2020г. е навивал кредити, на обща стойност 10 300 лв., по
молба на клиента А.Б., без да се вкарват пари.Направил е това, поради факта, че А.Б. е бил
редовен клиент.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения за това в чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 4 от ГПК срок и от надлежна активно легитимирана за това страна.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва няколко елемента -
деяние, противоправност, вина и причинна връзка, като законът изисква, за да се ангажира
отговорността за непозволено увреждане, същите да са кумулативно дадени. По отношение
на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на
причинителя на вредата е виновно, т.е вината на дееца се предполага до доказване на
противното /чл. 45 ал. 2 ЗЗД/.
За периода от 01.06.2020 г. до 20.07.2020 г. ответникът се е намирал в трудово
правоотношение с ищеца и е заемал длъжността "Крупие" в игрална зала „Скарабей бет“ ,
намираща се в гр. Стара Загора.На ответника са възложени отчетнически функции свързани
със събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични и материални ценности, като
няма право да играе на машините, да взема материални залози и да предоставя заеми, т. е.
М.П. е имал качеството на материално –отговорно лице по смисъла на чл. 207 КТ. По време
на нощната си смяна на 01 – 02.07.2020г. ответникът е извършил противоправни и
умишлени действия противоречащи на горепосочените трудови задължения както и на
задължението му да не участва в игрите организирани в игралната зала.. Установява се, че
по време на смяната си ответникът е правил залози на игралните автомати, като е участвал в
хазартни игри, без реално да заплаща паричната им стойност, което е довело до
неотчитането на определена сума. Налице са предпоставките на чл. 203, ал. 2 пр. 1 КТ вр. с
чл. 45 ЗЗД. За да е осъществен фактическия състав на имуществената отговорност по чл.
203, ал. 2 пр. 1 КТ вредата трябва да е причинена умишлено, т. е. лицето трябва да е
действало противоправно, осъзнавайки вредните последици, които ще настъпят от
действията му, целейки или допускайки настъпването им. В случая, противоправното
4
поведение на ответника е настъпило при изпълнение на трудовите му задължения като
характерът на неправомерните действия изключват възможността същите да са резултат от
небрежност, за да намерят приложение правилата за ограничената имуществена отговорност
по смисъла на чл. 203, ал. 1 от КТ. Ответникът е съзнавал, че прави залози на игрални
автомати на работното си място /възползвайки се от служебното си положение/, с цел
получаване на печалба, че става участник в хазартни игри по смисъла на чл. 2, ал. 2 от
Закона за хазарта и че това противоречи на трудовите му задължения. Предвиждал е, че като
не заплаща реално извършените залози ще причини имуществени вреди на работодателя
като е допускал тяхното настъпване ако загубата на залозите е по-голяма от печалбата, но се
е надявал това да не се случи. От противоправните действия на ответника непосредствено са
причинени вреди на ищеца, изразяващи се в намаляване на имуществената му сфера в
резултат от неотчитането на реално извършени, но незаплатени залози за участие в
хазартните игри. Налице е и причинна връзка между поведението на ответника, който се е
възползвал от предоставената му техническа възможност да играе, като се кредитирал сам
себе си, и вредата, която е причинил на работодателя.Това от своя страна е довело до
възникване на правото на ищеца, на основание чл. 203, ал. 2 от КТ, да претендира от
ответника заплащането на обезщетение за всички причинени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неправомерното му поведение в горепосочения размер, поради
което претенцията му в тази насока се явява основателна и следва да бъде уважена.
Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, констатираните липси
са в размер на 10 436.27 лв. В случая, заявената от ищеца претенция е в по- малък размер
10 311 лв., като именно в този размер следва да бъде уважен иска.
По претенцията по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Искът за мораторна лихва е акцесорен спрямо искът за главницата. Предпоставките за
уважаването на иска за мораторна лихва са: основателност на иска за главницата и ищецът
да посочи периода, за който се претендира лихвата, чийто размер се свързва с възникване на
главното парично задължение, като началният момент е деня на забавата на длъжника, а
крайният момент - датата на предявяване на исковата молба в съда /датата на депозиране на
заявление по реда на чл. 410 и сл. от ГПК/, както и размера на претенцията. Денят на
забавата се определя съобразно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която при срочно
задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а ако задължението е без
срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
В случая липсват доказателства, установяващи отправянето на такава покана до
длъжника. Ето защо, предявеният установителен иск, касаещ претендираната мораторна
лихва подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
С оглед на гореизложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника М.П., че същият дължи на ЕТ „Кристи – С. И.“ сумата от 10 311 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 203, ал.2 от КТ, вр.чл. 45 от ЗЗД за причинени вреди по
време на работа - незаплатена на каса изиграна сума на игрални машини, чрез навиване на
брояча на машините на казино, находящо се в гр. Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов
52, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 345/20.05.2021г. по ч.гр.д. №
2113/2021г. по описа на СтРС.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, направените по
делото разноски – в заповедното производство – сумата от 1965 лв., и в настоящото
производство – сумата от 1766.22 лв. – 1200 лв. за платен адв. хонорар, 226.22 лв. за платена
държавна такса, 340 за възнаграждение за вещо лице. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на платения адв. хонорар, както в заповедното, така и в настоящото
производство, по което съдът намира за установено следното:
По отношение платения хонорар за адвокат в заповедното производство – съгласно
5
чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адв. хонорар в случая възлиза на 732.40 лв., с
ДДС. Тъй като заповедното производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, то съдът намира, че платения от заявителя адв. хонорар следва да бъде
намален до размера на 732.40 лв. Ето защо, дължимите в заповедното производство
разноски възлизат на 957.40 лв.;
По отношение платения адв. хонорар в настоящото производство - изчислен съобразно
разп. на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер за защита в случая възлиза на
1039.67 лв., с ДДС. По делото са проведени три съдебни заседания /като за всяко след
второто се начисляват по 100 лв. – чл. 7, ал.8 от Наредбата/, като са извършени редица
процесуални действия по защитата на ищеца. Поради това, съдът намира, че платеният
от ищеца адв. хонорар от 1 200 лв. не е прекомерен.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение М. П. П., ЕГН ..........., от гр. Стара
Загора, ул. Никола Петков № 49, ет.5, ап.38, че дължи на ЕТ «КРИСТИ – С. И.”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Шеново № 3, офис 215,
представляван от С. И. И., сумата от 10 311 лв., представляваща обезщетение по чл. 203,
ал.2 от КТ, вр.чл. 45 от ЗЗД за причинени вреди по време на работа - незаплатена на каса
изиграна сума на игрални машини, чрез навиване на брояча на машините на казино,
находящо се в гр. Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов 52, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение № 345/20.05.2021г. по ч.гр.д. № 2113/2021г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на М. П. П., ЕГН ..........., от гр. Стара Загора, ул. Никола Петков
№ 49, ет.5, ап.38, че дължи на ЕТ «КРИСТИ – С. И.”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. Шеново № 3, офис 215, представляван от С. И. И., сумата от
902 лв.,представляваща лихва за периода 02.07.2020г. до 12.05.2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН ..........., от гр. Стара Загора, ул. Никола Петков № 49, ет.5,
ап.38, да заплати на ЕТ «КРИСТИ – С. И.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Шеново № 3, офис 215, представляван от С. И. И., сумата от
957.40 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 2113/2021г., по описа на СтРС, разноски,
както и сумата 1766.22 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6