№ 8435
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20221110160105 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 6 ЗУЕС вр. чл. 51 ЗУЕС от
Етажна собственост, находяща се в ***, срещу О. Ч. Й. за признаване за установено, че
дължи следните суми: сумата от 760 лева, представляваща главница за незаплатени вноски
за управление и поддръжка на етажната собственост на основание Протокол №
3/11.01.2022г. от проведено общо събрание на етажната собственост, а именно: такси/вноски
за режийни разходи - асансьорен сервиз, електроенергия, почистване, управление,
консумативи/ за период от 01.04.2019г. до 31.05.2022г., ведно със законна лихва от
24.06.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34149/2022г. на СРС, 25 - ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на апартамент № 7 в сграда в режим на
ЕС с административен адрес: ***. Посочва, че на основание Протокол № 1/17.12.2015г.,
собствениците на апартаменти в ЕС с горепосочеН. адрес се задължават да заплащат вноска
от по 20 лева на месец на ЕС, която вноска, съгласно т. 3 от обявеН. дневен ред,
представлява режийни разходи за асансьорен сервиз, електроенергия, почистване,
управление и консумативи, които съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС са „Разходи за
управление и поддържане” на общите части на сградата ЕС, като дължимата месечна вноска
се формира с оглед броя на апартаментите в ЕС, а не е обвързана с броя на живущите,
наемателите, ползвателите или обитателите в сградата. Поради което ответникът, в
качеството му на собственик на апартамент № 7, дължал на Етажната собственост с
административен адрес ***, вноска за режийни разходи - асансьорен сервиз, електроенергия,
почистване, управление, консумативи, сума в размер на по 20 лева месечно, като същият не
бил заплащал дължимите месечни вноски в периода от 01.04.2019г. до 31.05.2022г. и
натрупаните суми за управление и поддръжка на общите части на ЕС за апартамент № 7
1
били в общ размер от 760 лева /38 месеца х 20 лева/. Сочи, че на 11.01.2022г. било
проведено Общо събрание и бил съставен Протокол № 3/11.01.2022г. за приетите на него
решеН., а именно: ОС било взело решение да бъдат предприети действия по осъждане на
ответника за събиране на дължимата от него сума в общ размер от 660 лева за периода от
01.04.2019г. до 31.12.2021г., представляваща такса /вноска за режийни разходи в етажната
собственост/ в размер на 20 лева месечно, по реда на гражданското законодателство и чл. 38
от ЗУЕС, като бил даден 5-месечен срок на длъжника за доброволно изпълнение, считано от
датата на оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС; ОС било взело
решение, че ако длъжникът не изпълни задължението си в определеН. в т. 1 от Протокола от
11.01.2022г. срок, да пристъпи към ефективни действия по осъждане на длъжника,
включително и за суми, които са се натрупали след 01.01.2022г. до 31.05.2022г., в размер на
по 20 лева месечно или в общ размер от 100 лева. Решението не било обжалвано, било
влязло в сила и било задължително за всички собственици в ЕС. До настоящия момент не
било последвало плащане на сумата в общ размер от 760 лева. Искането към съда е да уважи
предявеН. иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявеН. иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че е собственик
на процесН. апартамент. Посочва, че исковете са предявени от неправосубектна страна.
Освен това нямало представени надлежни доказателства, че Г.-Н.Е. била избрана от Общото
събрание като управител/председател на УправителН. съвет на етажната собственост.
Излага, че приетите решеН. на Общото събрание на етажната собственост след 11.03.2019г.
за приемане на вноски за управление и поддръжка не били провеждани по законоустановеН.
ред и били незаконосъобразни. Сочи, че било образувано гр. дело № 20933/2019г. по описа
на СРС, 90-ти състав, което било решено от първоинстанционН. съд и било влязло в сила, с
което били отменени в цялост решеН.та, обективирани в протокол за проведено на
11.03.2019г. ОС на ЕС. Поддържа, че доколкото ищецът, респ. заявителят, не разполага с
надлежно правомощие да представлява етажната собственост пред съда поради
нелегитимното му избиране от общото събрание на етажната собственост и липсата на
активна процесуална легитимация искът следвало да се остави без разглеждане. Оспорва
исковите претенции по основание и размер. Сочи, че ищецът нямал доказателства, които по
безспорен начин да доказват, че за процесН. период било взето валидно решение на ОС на
ЕС, както и че било взето валидно решение, с което да се определя размер на вноската от
всеки един от собствениците, както и начина на разпределение на разходите за управление
и поддръжка на общите части на сградата. Твърди, че представеН.т по делото Протокол
1/17.12.2015г. не представлявал протокол по смисъла на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, доколкото в него
липсвало посочване на идеални части, които всеки от присъствалите собственици
представлява. Освен това не било отбелязано, че бил избран протоколчик, нито кои са
данните на това лице. Неясно било и кой и в какво качество е подписал протокола.
Поддържа, че дори да се приеме, че протоколът от проведеното ОС на ЕС от 17.12.2015г.
може да представлява основание на процесните вземаН., решението противоречало на
императивН. характер на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, като било правно ирелевантно, че решението на
2
ОС не било обжалвано. Сочи, че от 11.03.2019г. до настоящия момент в ЕС няма доказаност
на разходите и яснота на тяхното разпределяне. Размерът на вноската следвало да бъде
съобразен с реалното потребление, вкл. на вариращите разходи, поради което определяне на
размера на вноската като твърда сума без да се отчита реалното потребление противоречало
на закона. Не бил представен разчет на разходите, нито било известно на база какъв брой
собственици, ползватели и обитатели се разпределяли те. Твърди, че на 11.01.2022г. ОС на
ЕС не било провеждано реално. Релевира възражение за злоупотреба с право. Сочи, че
решението на ОС на ЕС от 11.01.2022г. не било обжалвано, тъй като не бил уведомен нито за
неговото свикване, нито за неговото провеждане, нито за взетите на него решеН..
Предявява инцидентен установителен иск за установяване на незаконосъобразност
на решеН.та, взети на 11.01.2022г. от ОС на ЕС поради злоупотреба с право и противоречие с
чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС. Оспорва да дължи вноски за управление и поддръжка на общите части
на ЕС за периода от 01.04.2019г. до 01.10.2021г. поради това, че е бил лишен от ползването
на притежаваН. от него недвижим имот. Владението върху недвижимите имоти било
възстановено на 01.10.2021г. по силата на влязло в сила Решение № 20223489 от
17.12.2020г., постановено по гр. дело № 54729/2020г. по описа на СРС, 37-ми състав.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Прави възражение за прихващане за
сумата от 922,82 лева, представляваща вземаН. във връзка с образувано изп. дело №
20219240416874/2021г. по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 492 в КЧСИ съгласно издадено
удостоверение за размера на дълга от 02.11.2022г. Искането към съда е да отхвърли
предявеН. иск. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 26.09.2023г. ищецът е посочил, че председател на
УправителН. съвет на ЕС е Г.-Н.Е.Н., избрана на основание чл. 19, ал. 4 ЗУЕС от състава на
УправителН. съвет на ЕС, което се установявало от Протокол № 7 от 16.11.2022г. за избор на
председател на УС на ЕС. Решението не било обжалвано и било влязло в законна сила. На
18.01.2021г. било проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в
жилищна сграда, находяща се в *** и бил съставен Протокол от 18.01.2021г. за приетите на
него решеН., вкл. по т. 3 за избор на управителен съвет, в чиито състав влизала и Г.-Н.Е.Н..
УправителН.т съвет бил избрал за председател на УС Г.-Н.Е.Н.. Представя заявление за
потвърждение на извършените процесуални действия.
Със становище от 10.10.2023г. ответникът е посочил, че на 16.11.2022г. общо
събрание на ЕС на посочеН. адрес не е провеждано реално. Поддържа, че приложените към
молбата документи не били истински, не били съставени от подписалите ги лица. Решението
не било обжалвано, тъй като целенасочено не бил уведомен за неговото свикване,
провеждане и взетите решеН.. От представените документи не ставало ясно качеството на
лицата, участвали в събранието, дали са собственици или ползватели, като не били
представени доказателства, че участвалите в ОС на ЕС собственици/ползватели
притежавали посочените идеални части от общите части на ЕС с оглед наличието на кворум,
както и не можело да бъде извършена преценка с оглед евентуално нарушение на
разпоредбата на чл. 14 ЗУЕС, тъй като не ставало ясно дали пълномощните, които били
3
дадени за неговото провеждане, били изготвени в надлежна форма.
С протоколно определение от 15.04.2024г. съдът е приел за съвместно разглеждане
възражение за прихващане на ответника за сумата от 922,82 лева, описана по пера в молба
от 26.02.2024г.
С влязло в сила протоколно определение от 15.04.2024г. съдът е прекратил
производството по делото на основание чл. 232 ГПК в частта, с която в отговора на исковата
молба е заявен инцидентен установителен иск да бъде призната незаконосъобразността на
решеН. на общо събрание, взети на 11.01.2022г. от Етажна собственост, находяща се в ***.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет препис от Протокол № 3 от проведено общо събрание на Етажна
собственост, находяща се в ***, проведено на 11.01.2022г., от който се установява, че по т. 1
от дневН. ред е взето решение да бъдат предприети действия по осъждане на Р.Ц.П. за
събиране на дължимата от нея сума в размер от 660 лева за периода от 01.04.2019г. до
31.12.2021г. като е даден 5-месечен срок на длъжника за доброволно изпълнение, считано от
датата на оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС; по т. 2 от дневН. ред е
взето решение да бъдат предприети действия по осъждане на О. Ч. Й. за събиране на
дължимата от него сума в размер на 660 лева за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2021г. като
е даден 5-месечен срок за доброволно изпълнение, считано от датата на оповестяване на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС като ако не изпълни в предоставеН. срок, ОС ще
пристъпи към ефективни действия по осъждане на длъжника, вкл. и за суми, които са се
натрупали след 01.01.2022г. до 31.05.2022г. в размер на по 20 лева месечно или в общ размер
от 100 лева; по т. 3 от дневН. ред е взето решение да бъдат предприети действия по
осъждане на „БКГ Инженеринг“ ЕООД за събиране на дължимите суми в размер от 660 лева
за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2021г. като е даден 5-месечен срок за доброволно
изпълнение, считано от датата на оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС
като ако не изпълни в предоставеН. срок, ОС ще пристъпи към ефективни действия по
осъждане на длъжника, вкл. и за суми, които са се натрупали след 01.01.2022г. до
31.05.2022г. в размер на по 20 лева месечно или в общ размер от 100 лева; по т. 4 от дневН.
ред е взето решение Етажната собственост да прави ежемесечна вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ в общ размер на 3 лева на % идеална част /посочено е, че таксата за фонд
„Ремонт и обновяване“ ще влезе в сила от 01.06.2022г./, както и да се правят ежемесечни
вноски за поддържане на общите части на етажната собственост, както следва: по 6 лева на
собственик, ползвател или обитател и от член на домакинството им с изключение на деца,
ненавършили 6-годишна възраст независимо от етажа на който живеят /посочено е, че
таксите влизат в сила от 01.06.2022г./. По т. 4.2. б „б“ от дневН. ред е посочено, че
собственици, ползватели и обитатели, които отсъстват повече от 30 дни в рамките на една
календарна година следва да заплащат за времето на отсъствието 50 % от разходите за
поддържане на общите части на ЕС и фонд ремонт след подадено писмено уведомление до
4
председателя на УС за какъв период ще отсъства. По т. 4.2. б „в“ от дневН. ред е взето
решение да се заплаща за почистване на общите части във входа на физическо лице
/хигиенист/ по 130 лева /посочено е, че таксата влиза в сила от 01.06.2022г./. По т. 4.3 от
дневН. ред е посочено, че за управление на ЕС собствениците, ползвателите или обитателите
на самостоятелни обекти в ЕС следва да правят ежемесечни вноски в размер на по 4 лева,
които ще се заплащат на председателя на УправителН. съвет на ЕС и са в общ размер от 152
лева, посочено е че по т. 3 управителят на етажната собственост се отказва за момента
от получаване на сума в размер от 152 лева.
Приет е препис от Решение № 20261561 от 26.11.2020г., постановено по гр. дело №
20933/2019г. по описа на СРС, 90-ти състав, с което са отменени взетите на 11.03.2019г. от
Общото събрание на Етажната собственост на сграда, находяща се в *** решеН. относно
избора на управителен съвет на Етажната собственост и сключването на договор с фирма за
поддръжка на общите части. Видно от приетия препис решението е влязло в сила на
01.06.2021г.
Прието е писмено уведомление от 01.02.2019г., изходящо от О. Ч. Й., адресирано до
К. Й. К. в качеството му на управител на ЕС, находяща се на адрес: ***, в което е посочено,
че към настоящия момент не ползва притежаваН. от него самостоятелен обект- апартамент
№ 7, както и че ще отсъства повече от 1 месец от него.
Приета е и молба от О. Й. с вх. № 08044 от 14.02.2019г. по описа на ЧСИ Матова, с
която е поискано на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ да бъде връчена на А. Й.а Т. покана за
предаване на владение на недвижим имот, находящ се в ***, ет. 3, ап. 7 и предаване на
владение на МПС с рег. № СВ 0080КВ.
Приет е препис от Протокол № 7 от 16.11.2022г. за избор на председател на
управителН. съвет на ЕС, ***, от който се установява, че членовете на управителН. съвет са
избрали за председател Г.-Н.Е.Н..
Приет е препис от Протокол № 6 от 16.11.2022г. от проведено Общо събрание на ЕС,
от който се установява, че по т. 1 от дневН. ред е направен отчет за изминалия период от
18.01.2021г. до 16.11.2022г.; по т. 2 от дневН. ред са избрани членовете на управителН. и
контролН. съвет в ЕС; по т. 3 от дневН. ред е взето решение да бъде упълномощен адвокат
да представлява ЕС във второто заседание на 18.01.2023г. в АССГ по адм. дело №
7620/2022г. срещу Разпореждане № ПР-ПБЗН-СД6-8-8 от 28.06.2022г.; по т. 4 от дневН. ред е
прието да бъде монтирано видеонаблюдение в общите части на входа.
Прието е и уведомление по чл. 46 б ЗУЕС, подадено от Г.-Н.Е.Н. с вх. № РВТ23-
ГР94-211 от 19.01.2023г. по описа на Столична община, район Витоша, в което е посочено,
че председател на ЕС е Г.-Н.Н. както и са посочени членовете на управителН. и контролН.
съвет.
Прието е удостоверение за размера на дълга с изх. № 9332 от 06.02.2024г., издадено
по изп. дело № 20219240416874 по описа на ЧСИ Г.К..
Прието е извлечение от Книга на собствениците в жилищна сграда на Етажна
5
собственост, находяща се в *** от 23.04.2021г., в която за ап. № 7 е посочено, че същият е
собственост на О. Ч. Й. като членовете на домакинството, които живеят заедно със
собственика са следните- А. Й.а Т., Р. О.ова Й.а и Н. О.ова Й.а.
Св. И.С. е посочил, че познава ответника, живеят в една сграда и са съседи. Сочи, че
са се засичали периодично на влизане и излизане от сградата. Бил го виждал с жена му и
децата му. В последно време го бил виждал само с децата му. Сега го бил виждал по-рядко. В
началото автомобилът на О. Й. стоял там постоянно, сега се появявал и после го нямало.
Твърди, че бил съсобственик на имот със съпругата си в етажната собственост.
Св. К. Б. твърди, че познавал О. Й., бил домоуправител на ЕС, находяща се в ***.
Твърди, че ответникът живеел в сградата от средата на 2018г. до кР. на 2022г. Постоянно
живеел там с неговата приятелка и кучето им. Били в приятелски отношеН. с О. Й., редовно
се виждали. По време на ковид пандемията ремонтирали двора на сградата. Сочи, че О. Й.
ползвал имота на партерН. етаж до кР. на 2022г., от ответника знаел, че същият бил
наемател.
Св. К. Й. К. е посочил, че не било събрание през 2015г., а било спонтанно събрали се
хора, които живеели там, защото нямало избран съвет на етажната собственост. Били се
събрали в едно помещение живущи, които в момента живеели там на временен ток. Провели
нещо като общо събрание, в което да се избере представител пред ВиК, Енерго. Едно от
решеН.та било за събиране на някакви първоначални средства, еднократно за 20 лева. Взело
се решение кой да представлява ЕС като избрали него за представител пред ТЕЦ, Енерго и
ВиК на етажната собственост. Всичко било за еднократно, но продължило в рамките на
четири години, защото никой не искал да става домоуправител. Мисли, че Б. била изготвила
протокол, който той подписал. Сочи, че фактически той го бил изготвил и той го бил
подписал. Протоколът бил даден в едно от делата, защото съдел етажната собственост за
пари, които му дължали за времето, през което бил домоуправител. Преди да заведе делото,
протоколът бил при него. Регистрирал се в общината като дал протокола през 2019г. Бил
представил протокола в оригинал по делото и не му бил връщан. Сочи, че протоколът не бил
връщан нито на него, нито на негов представител в оригинал. Твърди, че не знаел какво било
съдържанието на експертизата по гр. дело № 5447/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав. Бил
ответник по дело, заведено от Етажната собственост. Било оспорено съдържанието на
протокола от 17.12.2015г. с отговора на исковата молба. Твърди, че при провеждане на
събранието през 2015г. нямало покана, разлепяне, избран съвет. Водел се протокол писмено
от някаква жена. Друго решение освен тези 20 лева не било взето. Продължавали по някакъв
начин да се събират пари. Сочи, че имало алгоритъм със съгласието на всички неофициално
да се събират някаква част от сумите и да се покриват разходите на база гарсониера,
двустаен, тристаен. Твърди, че не всички етажни собственици, особено тези които в момента
водели дела, не били плащали от настаняването в обекта. Било проведено общо събрание
през 2019г. За периода от 2015г.- 2019г. не били провеждани събраН..
Св. Е.Н. твърди, че познава О. Й. от 2014-2015г., когато го завел да купи апартамент
от строителя, когато започнал блока да се строи. Закупил жилище на *** 2015-2016г. Сочи,
6
че дъщеря му и синът му били собственици в сградата, не и той. Бил присъствал на общо
събрание на ЕС, проведено през 2015г., тъй като трябвало да се съберат всички собственици,
да се решат въпроси за режийни разходи – чистачка, асансьори, осветление, чипове, за
всичко нужно. Събранието се провело в помещение, собственост на дъщеря му. Събрали се
били всички собственици, над 60 %. Взело се решение да се започне с такса по 20 лева за
апартамент да се събират за режийни разходи и да се избере домоуправител. Бил избран К.
К. за домоуправител. Сочи, че бил виждал протокола като същият бил с готови напечатани
бланки и се дописвал. Написали се парите и се пуснал да се разпише от собствениците.
Протоколът се бил подписал от домоуправител, който бил казал, че имало нещо да се
дооформи и след това щял да го носи в общината. След няколко дни бил залепен на стая-
охрана от г-н К.. Той поел ангажимент да се регистрира в общината. Сочи, че г-н К. работел
при строителя САГ Инженеринг. Бил подизпълнител, правил електроинсталацията в
сградата и имал жилище в същата. Твърди, че решението било за всеки апартамент по 20
лева месечно, имало и друго събрание, но ответникът Й. го бил обжалвал. Сочи, че било
събирано по 20 лева като дъщеря му била давала по 20 лева, както и други хора. Твърди, че
К. К. бил сменен през 2019г., бил домоуправител четири години, без да бъде избран и накР.
решили да го питат къде са таксите, той скрил тетрадката и не направил никакъв отчет. След
това управител станал дъщеря му- Г.-Н.Н.. От 2019г. тя била домоуправител. Сочи, че не
знаел какви такси се събирали, сигурно имало събраН., но не бил ходил. От 2019г. досега
бил присъствал на едно събрание. РешеН.та от 2019г. били обжалвани и били отменени от
съда.
При така събраН. доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
ПредявеН.т иск е допустим, доколкото е предявен от Етажната собственост чрез
действащия управител- Г.-Н.Е.Н., избрана за член на управителН. съвет с решение по т. 2 от
дневН. ред на общо събрание, проведено на 16.11.2022г. на етажната собственост и за
председател на управителН. съвет с решение по Протокол № 7 от 16.11.2022г. на
управителН. съвет /л. 94 от делото/. Видно от приетото уведомление по чл. 46б ЗУЕС
Глория-Никол Емилова Найденова е подала уведомление в Столична община на
19.01.2023г., с което се е регистрирала като управител на процесната ЕС.
С изрично заявление управителят на ЕС е заявил, че потвърждава всички
процесуални действия, извършени от упълномощеН. адв. Р., в частност и подаденото
заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 131129/24.06.2022г., по което е било образувано ч.гр. дело
№ 34149/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, както и изготвянето, подписването и
подаването на искова молба с вх. № 238473/04.11.2022г., по която е било образувано
настоящото дело- л. 127 от делото. Предвид което предявеН.т иск е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По основателността му съдът намира следното:
По предявеН. иск с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51 ЗУЕС ищецът
следва да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки: че ответникът е
7
собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост; че на
етажната собственост се дължат парични разходи за управление и поддържане на общите
части на сградата, определени на основание валидно взето решение на Общото събрание на
етажната собственост и размерът на частта от разходите, дължима от ответника.
В конкретН. случай с определението от 03.02.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 15.04.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че О. Ч. Й. е собственик на апартамент № 7, находящ се в ***.
Освен безспорН. характер на горното обстоятелство същото се установява и от
приетия препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 125, том
Втори, рег. № 1422, дело № 291 от 2016г. на нотариус Й.Л., рег. № 263 към Нотариалната
камара.
По отношение на определените парични вноски за поддържане и управление на ЕС:
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части. Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за
поддържането на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и
обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в
правилника за вътрешН. ред или с решение на Общото събрание. В чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС е
регламентирано, че Общото събрание на етажната собственост определя размера на
паричните разходи за управление и поддържане на общите части на сградата.
ОсновН.т спорен въпрос по делото е свързан със съдържанието на оспореН. Протокол
№ 1/17.12.2015г., изключен от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК,
доколкото не беше представен оригинал на същия.
Забраната за установяване на обстоятелства, за доказването на които по закон се
изисква писмен документ, каквото е и взето решение на ОС на ЕС, което се доказва с
протокол от проведено ОС, отпада ако документът е изгубен или унищожен не по вина на
страната – чл. 165, ал.1, вр. чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Документът е изгубен тогава, когато не се
намира в държането на страната, в която би трябвало да бъде и страната, която се позовава
на него не знае в чие държане е. Документът е унищожен тогава, когато материалН.т му
носител е разрушен или материализираното в него изявление е непоправимо заличено и не
може да бъде възпроизведено. Невъзможността да се представи документа не трябва да е
настъпила поради умишлено действие на страната. Със свидетелите се доказва
съществуването на документа към определен момент, както и обстоятелствата, свързани с
неговото изгубване или унищожаване, липсата на вина на съответната страна за това, както
и неговото най-общо или по-точно съдържание или удостоверените с него обстоятелства.
В конкретН. случай съдът намира, че свидетелски показаН. са допустими, доколкото
от приетите по делото доказателства се установява по категоричен начин, че оригиналът на
оспореН. протокол е бил в държане на предишН. управител на ЕС- К. Й. К., като видно от
препис от искова молба с вх. № 22001977 от 29.01.2021г. по описа на СРС е бил приложен в
8
копие по гр. дело № 5447/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав. От приетия протокол от
проведено съдебно заседание на 27.05.2021г. се установява, че е приет като доказателство
представеН. в оригинал Протокол № 1 от 17.12.2015г. от проведено общо събрание на
етажните собственици, съдържащ четири листа като е допусната съдебно-графологична
експертиза за установяване на обстоятелството дали е дописан /вмъкнат/ текст в т. 3 от
същия. От протокол от проведено съдебно заседание на 06.07.2021г. по горецитираното
гражданско дело се установява, че е бил изготвен служебен препис от протокола и
оригиналът на същия е бил върнат на процесуалН. представител на ищеца- л. 265 от делото.
Независимо от горното, с молба от 05.06.2024г., вследствие на задължението по чл. 192 ГПК,
К. К. е заявил, че не съхранява и не се намира в негово държане оригинал на документ,
наименован „протокол от проведено на 17.12.2015г. ОС на ЕС“. С посочената молба е
заявил, че към настоящия момент не знае и не може да каже къде се намира оригиналът на
документа, нито дали същият е загубен или унищожен.
Така при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
безспорно се установява, че оригиналът на оспореН. документ е изгубен, доколкото не се
намира в държане на управителя на ЕС, както и че горното не се дължи на вина на ищеца,
доколкото управителят на ЕС в периода на съставянето на оспореН. документ, не е предал
държането му на сегашН. управител на ЕС.
Предвид което със свидетели може да се установява съществуването на документа,
както и неговото съдържание, респ. удостоверените с него обстоятелства. В този смисъл и
Решение № 190 от 25.01.2021г., постановено по гр. дело № 4079/2019г. по описа на ВКС.
На първо място, съдът намира, че свидетелските показаН. са еднопосочни относно
обстоятелството, че на сочената дата – 17.12.2015г., е било проведено общо събрание, респ.
че същото е било първо за новообразуваната етажна собственост, респ. при предявяване на
протокола, вписан в Столична община, идентичен по съдържание /освен в частта за положен
подпис на стр. последна срещу думите „Протокол № 1“/ с приложеН. по гр. дело №
5447/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав, са посочили, че взетите решеН. са именно със
съдържанието, посочено в протокола.
Т.е. безспорно се установява съдържанието на оспореН. протокол като спорът се
концентрира върху предназначението на вноската от 20 лева.
По този въпрос съдът намира следното:
Общото събрание от 17.12.2015г. е било проведено при следН. дневен ред: т. 1
Гласуване и избор на домоуправител, касиер, надзорник и избор на управление на ЕС; т. 2
Упълномощаване на лице за сключване на договор за присъединяване към „Топлофикация
София“ ЕАД; т. 3 гласуване на бюджет за режийни разходи- асаньорен сервиз,
електроенергия, почистване, управление, консумативи; т. 4 определяне на месечни вноски,
дължими от всеки апартамент/ателие/магазин; други. Категорично се установява, че по т. 3
ОС е взело решение да бъде определена първоначална вноска от 20 лева на апартамент, а по
т. 4 е отложено вземането на решение след първоначалните фактури от присъединителните
дружества.
9
Тълкувайки гореописаното съдържание съдът намира, че доколкото общото събрание
е било първо за процесната Етажна собственост след въвеждане на сградата в експлоатация
и посочването на вноската от 20 лева като „първоначална“ следва категоричН.т извод, че
целта на присъстващите етажни собственици е била да наберат средства, с които да се
покрият първоначалните разходи за поддържане на общите части, чийто размер не е бил
известен, и едва след получаване на фактурите за действителните разходи за поддръжка на
общите части да се вземе решение за окончателен размер на вноските, които именно да
бъдат месечните дължими вноски. В този смисъл следва да бъда посочено, че в гореописаН.
дневен ред гласуването на бюджета за режийни разходи и определяне на месечните вноски
са в две отделни точки като именно в т. 4 от дневН. ред съгласно която е следвало да се
определят месечните вноски е отложено определянето им след преценка на първоначалните
фактури от присъединителните дружества. В този смисъл съдът не кредитира показаН.та на
св. Е.Н., баща на управителя на ЕС, в частта, че сумата от 20 лева е била гласувана като
месечна вноска за управление и поддръжка на етажната собственост. Горното противоречи
на първо място на самото съдържание на протокола, а именно определянето на вноската
като „първоначална“ и отлагането на решението за определяне на месечН. размер на
вноските, дължими от етажните собственици. На следващо място, показаН.та му
противоречат на описаното от него в подадената жалба, въз основа на която е било
образувано досъдебно производство № ЗМ 15236/2020г. по описа на 06 РПУ- СДВР, пр.пр.
№ 18586/2020г. по описа на СРП. Видно от приетия препис от Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 13.07.2023г. Е.Н. е посочил, че размерът на
ежемесечните такси за апартаментите се определял съобразно броя на стаите- студио- 10
лева; двустаен- 15 лева; тристаен- 20 лева- л. 288 от делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото не се установява при условията
на пълно и главно доказване да е било взето решение от ОС на ЕС в предвидеН. в закона
ред, с което да са били определени дължимите месечни вноски за управление и поддръжка
на етажната собственост с решеН.та, взети на проведеното на 17.12.2015г. събрание. Съдът
намира, че на същото е било взето решение за събиране на първоначална вноска за
апартамент за създаване на бюджет за режийни разходи, какъвто именно е и посочеН.т
дневен ред в т. 3, а определянето на размера на месечните вноски е било отложено след
преценка на първоначалните фактури. В този смисъл не се установява правопораждащият
вземането на ищеца факт, а именно валидно взето решение на Общото събрание на етажната
собственост.
На следващо място, следва да бъде посочено, че е ирелевантно обстоятелството, че в
процесН. период са били събирани вноски от етажните собственици в процесната Етажна
собственост, доколкото размерът и основанието на същите не са били определени по
предвидеН. в закона ред и начин.
С оглед на което съдът намира, че дължимите месечни вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост не са били определени по законоустановеН. ред до
провеждане на Общото събрание на 11.01.2022г., чиито решеН. не се твърди да са били
10
оспорени и са влезли в сила. Видно от приетия препис от протокола от проведеното общо
събрание, обаче, определените такси за фонд „Ремонт и обновяване“, както и вноските за
поддържане на общите части са определени да влязат в сила от 01.06.2022г. Тоест
независимо че решеН.та на ОС от 11.01.2022г. са релевантни към процесН. период,
доколкото включват претендираните вноски за периода от 01.01.2022г. до 31.05.2022г., е
предвидено същите да влязат в сила след кР. на процесН. период. По отношение на вноската
за управление на ЕС е посочено, че управителят на Етажната собственост се отказва за
момента от получаване на сума в размер от 152 лева.
Т.е. по отношение на размера и основанието на дължимост на вноските за
управление и поддръжка за целия процесен период са относими единствено решеН.та, взети
на общото събрание, проведено на 17.12.2015г., а както беше посочено същите касаят
единствено определената еднократна първоначална вноска /каквато не е процесна/.
На отделно основание, следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че на
процесното ОС е било взето решение да се определи размер на месечни вноски за
управление и поддържане на ЕС, същите са недължими поради следното:
Съгласно приложимата редакция на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС към датата на провеждане на
ОС от 17.12.2015г. разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите. Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите
части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежаваН. от тях дял в
общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и
обитатели) в етажната собственост.
Така макар процесните решеН. да са влезли в сила, те не могат да бъдат
принудително изпълнени, тъй като с тях е определен различен от законоустановеН. способ за
определяне размера на тези разноски- "на апартамент" вместо "поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите". Тъй като цитираната правна норма е от
повелителен характер към датата на свикване на ОС, етажните собственици нито
самостоятелно, нито чрез своите органи в етажната собственост могат да изменят или
дерогират уреденото в нейната диспозиция правило за поведение /в този смисъл
Определение № 1097 от 17.11.2011г. по гр. д. № 630/2011г. на ВКС, ГК, I ГО/. Така и
Решение № 260036 от 24.01.2025г. на СГС по в. гр. д. № 11963/2020г., Решение № 260183 от
19.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 3839/2016г., Решение № 5686 от 21.10.2024г. на СГС по в.
гр. д. № 5915/2024г., Решение № 2330 от 19.04.2024г. на СГС по в. гр. д. № 2562/2022г. и др.
Предвид което предявените от ищеца- Етажна собственост парични притезаН. не са
възникнали, доколкото съдът прие, че не е взето решение на ОС на ЕС за определяне на
месечН. размер на вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, респ.
дори да е било взето такова решение, то противоречи на императивна правна норма.
С оглед на гореизложеното предявеН.т иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
11
Предвид отхвърлянето на главН. иск не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие
за разглеждане на приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане, заявено от
ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът. В заповедното
производство същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева като са
представени и доказателства за сторените разноски, а именно договор за правна защита и
съдействие от 01.09.2022г.- л. 27 от заповедното дело. В проведеното съдебно заседание на
13.02.2025г. процесуалН.т представител на ищеца е релевирал възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, което съдът намира за
неоснователно с оглед цената на предявеН. иск.
В исковото производство ответникът претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 1350 лева, за което са представени доказателства, а именно договор за правна
защита и съдействие от 03.02.2023г., Анекс към договор за правна защита и съдействие от
18.09.2024г., Анекс № 2 към договор за правна защита и съдействие от 03.02.2023г. от
20.11.2024г., Анекс № 3 към договор за правна защита и съдействие от 05.02.2025г. В
проведеното съдебно заседание на 13.02.2025г. процесуалН.т представител на ищеца е
релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковото
производство, което съдът намира за частично основателно с оглед размера на предявеН. иск
и фактическата и правна сложност на делото. При определяне на справедливия размер на
адвокатско възнаграждение съдът взе предвид обстоятелството, че са били проведени 5
съдебни заседаН., изслушани са четирима свидетели и са приети множество писмени
документи, като намира, че същият е в размер на 700 лева.
Така на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 300 лева и в исковото производство в размер на 700 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеН. от Етажна собственост, находяща се в ***, срещу О. Ч. Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 6 ЗУЕС вр. чл. 51 ЗУЕС за признаване за установено, че О. Ч. Й. дължи сумата от 760
лева, представляваща вноски за управление и поддръжка на етажната собственост на
основание Протокол № 3/11.01.2022г. от проведено общо събрание на етажната собственост,
а именно: такси/вноски за режийни разходи - асансьорен сервиз, електроенергия,
почистване, управление, консумативи/ за период от 01.04.2019г. до 31.05.2022г., ведно със
законна лихва от 24.06.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34149/2022г. по описа на СРС, 25 - ти
12
състав.
ОСЪЖДА Етажна собственост, находяща се в ***, да заплати на О. Ч. Й., ЕГН
**********, с адрес: ***, ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 700 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13