О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№798 25.05.2022 година гр.Бургас
Административен съд - Бургас VІІ-ми състав
На двадесет и пети май две хиляди
двадесет и втора година
в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Румен
Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова,
като разгледа докладваното от
съдия Румен Йосифов,
административно дело № 1823 по описа за 2021 година, в
срока за постановяване на решение, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано
е по постъпила жалба на А.И.Н.,***, чрез адвокат Д.С. ***, против одобрен
проект на 14.03.1995г. за строеж: „Преработка на заведение за хранене тип
„бира-скара“ на две нива - в партера и сутерена на жилищна сграда, находяща се в УПИ ******, кв.*** по плана на ЦГЧ,
гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.Ген.Г. №26.
Жалбоподателката
счита оспореното одобряване на проекта за преработка за нищожно, като издадено
от материално некомпетентен орган. Посочва, че проектът касае вътрешно
преустройство на части от жилищната сграда, които не собственост на
инвеститора, а са притежание на останалите етажни собственици. Заявява, че не е
давала своето писмено съгласие за преработката. Иска от съда на прогласи
нищожността, съответно да отмени атакуваното одобрение на проекта за преработка
като незаконосъобразни.
В съдебно
заседание чрез редовно упълномощения процесуален представител адвокат Д.С., поддържа
жалбата на изложените основания. Пледира, че от събраните поделото
доказателства не е установено главния архитект на Община Бургас – арх.Б., да е оправомощил надлежно издателя на оспореното одобрение на
проекта за преработка. Освен това проектът не е бил съгласуван от Експертния
съвет при общината. Претендира присъждане на сторените разноски по представен
нарочен списък. Представя писмена защита в която доразвива тезите си.
Ответникът
– главен архитект на Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С.П., оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, тъй като делото няма
предмет и не е налице одобряване на такъв проект за преработка, защото същият
не е установен в архивите на общината. В хода на устните състезания пледира, че
одобрените проекти не са подлежали на самостоятелно обжалване, нито по реда на
Закона за териториално и селищно устройство, отм. (ЗТСУ, отм.), нито сега по
реда на ЗУТ. Счита жалбата за недопустима и поради липсата на правен интерес.
Преустройството е изпълнено и са минали повече от 20 години от както обектът е
въведен в експлоатация. ЗТСУ не е допускало в този период да се отменят
строителни книжа, когато минат две години от въвеждането на обекта в
експлоатация. Одобреният проект е бил изготвен по време на строителството и по
действалите тогава норми, той не е следвало да се вписва в разрешението за
строеж. Иска жалбата да бъде оставена без уважение.
Заинтересованите
страни Р.Г.Д., Й.С.Д., К.С.К. и М.С.К., чрез пълномощника си адвокат Т.И., със
съдебен адрес:***, заявяват, че се присъединяват към становището на
жалбоподателката.
Заинтересованата
страна „Деспред “АД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.Веселец №84, чрез изпълнителния директор Л.П.Т.заявява,
че изцяло се присъединява към подадената жалба. Счита одобряването на проекта
за нищожно, тъй като е постановено от некомпетентен орган, като го счита и за
незаконосъобразно. Заявява, че дружеството не е било уведомено за започване на
административното производство по издаването на акта, той не му е бил съобщен и
не е давал съгласие за него, макар да заявява, че е придобил имота си в
сградата по-късно от издаването на оспорения акт – през 2004г., за което
представя и нотариален акт.
Заинтересованата
страна В.А.Б.,***, чрез пълномощниците си адвокат Д.Р.
и адвокат Г.Г.,***, оспорва жалбата. Изразява същото
становище като процесуалния представител на ответната страна, описано по-горе. Не
се съгласява единствено с това, че не е налице предмет на спора поради липсата
на атакуваното одобряване на проекта за преработка. Такъв има и В.Б. заявява,
че разполага с него в оригинал. Пледира за прекратяване на производството или
евентуално за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Заинтересованите
страни Л.Д. ***; Ф.Д.М.,***; Е.И. ***, ж.к.Възраждане, бл.10, вх.2, ет.1, ап.26
и А.И. ***, редовно уведомени, не изразяват становище по оспорването, не
ангажират доказателства и не правят искания.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа
страна следното:
С договор
за групов строеж с нотариална заверка на подписите от 02.04.1993г. (л.117), жалбоподателката А.И.Н. и В.А.К. (наследодателка
на част от заинтересованите страни), са възложили на ЕТ“АВБ-Кооператив“, А.В.Б.
(последният е наследодател на заинтересования В.А.Б.), събарянето на
съществуващите сгради и извършване на всички строително-монтажни работи по
изграждане на нова жилищна сграда в парцел ******, кв.*** по плана на
гр.Бургас, ул.Г. №26, при описано разпределение на бъдещите обекти от сградата.
На 15.04.1993г. собствениците на терена – В.А.К., К. О.
К. и А.И.Н., учредили право на строеж /суперфиция/ срещу задължение за извършване на строителство
от ЕТ“АВБ-Кооператив“, А.В.Б., с нотариален акт, в който подробно е описано кой
от бъдещите етажни собственици какви обекти от бъдещата сграда ще получи. Този
нотариален акт е представен от ответната страна и е с № 171, т.VІІ, д.№
25.02/1993г. (л.123). Нотариален акт с различна идентификация и подобно
съдържание е представен и от жалбоподателката (л.8).
Впоследствие
в полза на същите лица било издадено разрешение за строеж № 120/23.06.1993г.
(л.126), съгласно одобрените (съгласувани) проекти от арх.Л. на 14.06.1993г.,
за изграждането на четириетажна жилищна сграда с изби, магазини и таван в
парцел ******, кв.***, гр.Бургас, ул.Г. №26. Разрешение за стоеж със същото
съдържание, но различна дата, беше представено първоначално от жалбоподателката
с жалбата, но след оспорване от другите страни беше оттеглено от нея.
Въпреки
първоначалните оспорвания се установи, че в хода на строителството на сградата,
на 14.03.1995г. бил одобрен от арх.М. проект за строеж: „Преработка на
заведение за хранене тип „бира-скара“ на две нива - в партера и сутерена на
жилищната сграда в парцел ******, кв.*** по плана нагр.Бургас,
ул.Ген.Г. №26 (л.26 и 27). Авторството и подписа на архитект А.А.М., разпитана в хода на
делото и като свидетел, не се оспори от страните.
За
удостоверяване представителната власт на издателя на оспореното одобрение е
представена заповед № 377/17.03.1995г. на кмета на Община Бургас (л.186), с която
същият на основание посочени решение на общинския съвет, министерска заповед и
писмо изх.№ 08-Б-16/24.02.1993г. на Министерство на териториалното развитие и благоустройството
(л.186), е предоставил на главния архитект на общината правата си по одобряване
/съгласуване/ на архитектурни проекти за жилищни, общественообслужващи
и производствени сгради и съоръжения.
Представено
е допълнително споразумение към трудов договор (л.229), съгласно която архитект
А.А.М., считано от 21.02.1995г. е с място на
работа Община Бургас, на длъжност
районен архитект.
Към
момента на издаването на оспореното
одобрение на проекта за преработка, главен архитект на Община Бургас не е бил арх.Б.,
както твърди жалбоподателката, а архитект Л.П.Л. за
периода от 01.08.1994г. до 19.12.1995г., съгласно представените трудови договори
(л.233-235).
От
представените по делото писмени доказателства се установява също, че след
приключване на строителството на сградата било издадено разрешение за ползване
№ 166/13.04.1998г. (л.219) от Районната инспекция за териториалноустройствен
и строителен контрол - Бургас, за съответствие със ЗТСУ, Правилника за неговото
прилагане (ППЗТСУ), Наредба №6 за държавно наемане и разрешаване ползването на
строежите в Р.България и Протокол обр.16, за обекта
ресторант Ч.П., находящ се в парцел ******, кв.***,
гр.Бургас, ул.Г. №26, собственост на А.В.Б. с договор за ползване от Е.П.С.. В
разрешението е констатирано, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешение
за строеж № 120/23.06.1993г.
По-късно
в разрешение за строеж № 120/23.06.1993г. била вписана забележка, че на основание
молба от А.И.Н. й се разрешава, съгласно одобрени проекти да извърши: „Фризьорски
салон-преустройство на магазин №2 в партер и склад № 3 в сутерен на жилищната
сграда“, представляваща преработка по време на строителството, с което е допълнено
разрешението за строеж. По делото е представен и целият проект по това
допълнение.
Заинтересованият
В.А.Б. ***-206384/14.04.2021г. (л.239) за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри за сграда с идентификатор ***************, с което иска
нанасяне на самостоятелен обект въз основа на одобрени архитектурни проекти за
преустройство и разрешение на ползване № 166/13.04.1998г. Поискано е обектът,
представляващ ресторант, да бъде нанесен на две нива, като първото се намира на
сутеренен етаж, което включва преустройството на същия, а второто ниво включва
кафе, находящо се партерния етаж. Като доказателство
в подкрепа на поисканото изменение В.Б. *** атакуваното в настоящото производство одобряване на проекта за
преработка от арх.М. на 14.03.1995г. (л.258).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за
процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт който не подлежи на
оспорване – чл.159, т.1 от АПК.
Както
при действието на ЗУТ, така и преди това при ЗТСУ, отм., на оспорване подлежат разрешенията
за строеж, заедно със одобрените инвестиционни проекти и отделно само отказите
за одобряване на инвестиционни проекти. Одобряването на проектите не може да
бъде атакувано самостоятелно, без оспорване на разрешението за строеж. Това особено
личи от нормата на чл.216 от ЗУТ, отменена в ДВ, бр.25 от 2019г., при която оспорването първо трябваше да
бъде проведено по административен ред, но изрично определяше недопустимостта за
самостоятелно оспорване на одобряването на проектите без разрешението за
строеж. Тезата е застъпена и в тълкувателно решение №1 от 17.09.2018г., т.д.№
4/2016г. на ВАС.
Посоченото
законодателно разрешение е продължение на приетата в ДВ, бр.79 от 1998г. новела
на чл.154а от ЗТСУ, според която незаконосъобразно или неправилно одобрени
проекти и издадени разрешения за строеж (и
тук е използван съюзът „и“, т.е. съвместно) се отменят от началника на
Дирекцията за национален строителен контрол или от упълномощено от него
длъжностно лице. Следва да се има предвид, че преди приемането на тази норма за
разрешенията за строеж и одобрените проекти изобщо не беше предвиден ред за
оспорване.
При
така направения исторически преглед на уредбата се налага извода, че през
годините законодателят не е допускал самостоятелно оспорване на одобряването на
проектите, без да се атакува разрешението за строеж. С отмяната на чл.216 от ЗУТ в ДВ, бр.25 от 2019г., отпадна само задължителното предварително
административно оспорване на тези актове и се предвиди те да бъдат атакувани направо
пред съда. Това обаче, не промени характера на актовете по одобряването на
проектите и не направи възможно тяхното самостоятелно оспорване, заради
несамостоятелния им характер. Те имат характера на междинен акт по смисъла на
чл.21, ал.5 от АПК, тъй като са част от производството по издаване на
индивидуален административен акт – разрешението за строеж. Част са от
процедурата по издаване на окончателен, завършващ акт и макар издадени от
административен орган, не създават или не погасяват права и следователно не носят
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 от ЗУТ. Същите
представляват етап по издаването на крайния акт – разрешението за строеж, ето
защо на самостоятелно обжалване подлежат само отказите за издаването им, защото
само тогава до издаването на разрешение за строеж не се достига.
Нещо
повече, процесното одобряване на проекта за
преработка не може да бъде квалифицирано като одобряване на архитектурен или
инвестиционен проект, а представлява екзекутив,
поради което на още по-голямо основание трябва да бъде атакувано с разрешението
за строеж, защото се поглъща от него. Съгласно чл.175 от ЗУТ, а преди това и
чл.229а от ППЗТСУ, екзекутивната документация съдържа пълен комплект чертежи за
действително извършените строителни и монтажни работи и протоколи за скрити
работи. Тя се заверява от проектанта и лицето, упражняващо строителен надзор и
се одобрява от длъжностното лице, издало разрешението за строеж. Екзекутивната
документация е неразделна част от издаденото разрешение за строеж.
Изработването на екзекутивните чертежи се осигурява от строителя. Екзекутивните
чертежи отразяват извършените при изпълнението на строежа несъществени
отклонения от одобрените инвестиционни проекти, допустими по устройствените и строителните правила и нормативи, за които
по преценка на одобряващия орган не е необходима процедура по узаконяване.
Съществени отклонения от издадените строителни книжа са отклоненията, с които
се нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните,
екологическите и противопожарните изисквания за строежа или се нарушават
предвижданията на действащите подробни устройствени
планове, техническите и строителните правила и нормативи, както и изискванията
за опазване и съхраняване на обекти на културноисторическото
наследство. За съществени отклонения, които са допустими съгласно нормите на
този закон, се издава акт за узаконяване. Когато строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените инвестиционни проекти, те се заверяват като
екзекутивни чертежи.
Следователно,
за да може да бъде оспорена одобрена екзекутивна документация, независимо дали
се прави твърдение за нищожност или се иска единствено отмяна по
незаконосъобразност, това оспорване трябва да е съединено с атакуване и на
разрешението за строеж. В случая обаче, жалбоподателката не оспорва издаденото
за обекта разрешение за строеж № 120/23.06.1993г., а единствено одобрената екзекутивна
документация към него, което е недопустимо.
Що се
касае за посоченото разрешение за строеж, по делото безспорно е установено, че същото
е реализирано и е издадено разрешение за ползване № 166/13.04.1998г., влязло в сила. След издаването
на това разрешение за ползване, сочещо на надлежно реализирано разрешено
строителство, действието на разрешението за строеж е отпаднало, поради което би
липсвал предмет на обжалване в производството по чл.215 от ЗУТ, т.е. след тази
дата не съществува годен предмет на обжалване като индивидуален административен
акт и жалбата срещу него би била процесуално недопустима. Това произтича, както
от чл.154а, ал.2 от ЗТСУ, отм., приет след издаването на разрешението за строеж
и приключване разрешеното строителство, така и по аргумент от сега действащата
чл.156, ал.8 от ЗУТ. (Вж. решение № 13780 от 15.12.2016г. на ВАС по
адм.д.№ 6065/2016г., II о.) Преди приемането
на тези разпоредби, както се посочи по-горе, разрешението за строеж изобщо не е
могло да бъде оспорено, поради което не е било и нужно да се предвиждат
случаите в които то не може да бъде отменено.
По
отношение твърдението, че одобрената екзекутивна документация е издадена от
материално некомпетентен орган, вярно е, че липсата на компетентност винаги е основание за
нищожност на акта, без значение дали тя е материална или териториална.
Валидността на оспореният акт следва да се преценява в съответствие с
нормативните разпоредби, действали към датата на издаването му. Съгласно
приложимата редакция на чл.224 от ППЗТСУ, отм., ДВ, бр.62/1973 г., към 1995г.,
разрешенията за строеж са се издавали от органите на народните съвети. През
периода 1973 - 1996г. нормата е останала непроменена, като законодателят в този
период не е определил конкретен орган, компетентен да издава разрешения за
строеж.
При това положение приложение намира правилото на чл.6, ал.4 от Закона за
административното производство (ЗАП) в относимата му
редакция, според което: когато нормативен акт не определя органа, който трябва
да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на
общинската изпълнителна власт, административният акт се издава от кмета на
общината. (Вж. решение № 5288 от 4.05.2020г. на ВАС по адм.д. №
10085/2019г., II о.) Такова оправомощаване кметът е извършил в полза на главния
архитект на общината с представената по делото заповед № 377/17.03.1995г. Акт
за последващо делегиране от главния архитект към
районните архитекти не е запазен, но индиция за негово
съществуване се съдържа в показания на осъществявалите тези правомощия в процесния период – архитект Л.П.Л. и архитект А.А.М..
Следва да се има предвид и че съгласно чл.46, ал.1 от Закон за Националния
архивен фонд, срокът на запазване на документите, отразяващи основните дейности
в държавните и общинските институции, е 20 години и този срок вече е изтекъл. Освен
това съгласно чл.229, ал.2 от ППЗТСУ не може да се отменят одобрени проекти и
разрешения за строеж на реализирани обекти, за които са изтекли две години от
приемането им, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства
след това. Чл.156,
ал.8 от ЗУТ също не допуска отмяна на влезлите в сила разрешения за строеж.
Съгласно чл.159, т.1 от АПК,
жалбата или протеста се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно
производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. В
съответствие с така цитираната правна норма, процесната жалба следва да се
остави без разглеждане, а настоящото съдебно производство следва да се прекрати,
тъй като процесното одобряване на проекта за
преработка не подлежи на самостоятелно оспорване.
На основание изложените съображения и с оглед нормата
на чл.159, т.1 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на А.И.Н.,***, против одобрен проект на
14.03.1995г. за строеж: „Преработка на заведение за хранене тип „бира-скара“ на
две нива - в партера и сутерена на жилищна сграда, находяща
се в УПИ ******, кв.*** по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, с административен адрес:
гр.Бургас, ул.Ген.Г. №26..
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 1823/2021г. по описа на Административен съд -
Бургас.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: