Р Е Ш Е Н И Е
№262356 14.10.2021 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря: Елена Неделчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1576 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Банка
ДСК“ ЕАД срещу П.А.И. и С.В.И., с която са предявени обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че на *****
г. между страните е сключен Договор за кредит за текущо потребление, обезпечен
с договор за поръчителство от същата дата, по силата на който ищецът предоставил
на ответниците сумата в размер на 17 770 лева. Последната била усвоена
изцяло на ****** г. по разплащателна сметка на ответницата П.И.. Бил договорен
срок за връщане на дължимата сума /чл. 2 от договора/ в размер на 120 месеца.
Съгласно чл. 4 и чл. 5 от договора за кредит, сумата по кредита се погасявала
от разплащателната сметка на ответницата П.И. с падежна дата 5-то число на
месеца съобразно погасителния план. Като обезпечение към договора за кредит,
бил сключен и договор за поръчителство от същата дата с лицето Д. Б., като
последната се съгласила да бъде солидарно отговорна спрямо кредитополучателя.
От страна на ответниците не били погасен седем погасителни вноски, поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като останали незаплатени следните
суми: 17 053,77 лева – главница, 959,75 лева – договорна лихва за периода
05.01.2019 г. – 05.08.2019 г., обезщетение за забава в размер на 24,61 лева за
периода 05.02.2019 г. – 05.08.2018 г., заемни такси в размер на 120 лева.
Посочва се, че въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката,
последната депозирала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на същото било образувано ч. гр.д. № 13192/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, по което била издадена заповед за посочените суми. Срещу
същата били депозирани възражения от ответниците, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани
отговори на искова молба от ответниците П.И. и С.И., в които се излагат
идентични съображения. Посочва се, че искът за главницата е неоснователен,
доколкото банката е увеличавала неправомерно въз основа на нищожни договорни
уговорки лихви и такси, което е довело до невъзможност на кредитополучателя да
обслужва кредита си. При условията на евентуалност, ако съдът не сподели
изложените доводи, се възразява, че исковете за заплащане на договорна и
наказателна лихва са неоснователни поради незаконосъобразно изменение на
договорните условия, както и поради липса на договорна връзка относно
методиката за формиране на лихвата и прекомерния характер на неустоечната лихва
за просрочие. По отношение на солидарния длъжник се посочва, че искът е
неоснователен, доколкото липсва облигаторна връзка с оглед наличието на нищожни
клаузи. Посоченото, според ответниците, представлява нелоялна търговска
практика съобразно европейското законодателство и практика. Навеждат се
съображения, че при упражняване на дейността си, банката е използвала
заблуждаваща практика, доколкото е премълчала и прикрила информация и не е
предоставила своеврменно информация за крайната цена на кредитния ресурс – не е
посочен ГПР, размерът на месечните погасителни вноски и информация, необходима
на кредитополучателят за сравняване на различните предложения за кредит и
вземане на информирано решение за сключване на договора. Посочва се, че не
кредитополучателят не е предоставена преддоговорна информация. Излагат се
съображения, че доколкото не е предоставена цялата информация и е прикрита
съществена информация, се касае за нелоялна търговска практика. Възразява се,
че банката е нарушила императивните изисквания на чл. 58, ал.1 и чл. 59, ал.2
ЗКИ доколкото нейните условия съдържат клаузи, които не са съставени по ясен и
недвусмислен начин. Навеждат се доводи, че банката е увеличавала лихвите по
кредита, без правно основание, въз основа на нищожни клаузи. Ако не се сподели
посочения довод от съда, се възразява, че са нищожни клаузите на чл. 6, чл.7 и
чл. 8 от договора, доколкото същите са неравноправни, предвид обстоятелството,
че банката е запазила правото си едностранно да увеличава лихвения процент.
Излагат се съображения, че същите са недействителни, доколкото са неравноправни
по смисъла на чл. 143, т.3, т.9, т.10, т.12, т.13и т.18 ЗЗП. Според ответниците
не са спазени изискванията на чл. 58, ал.1, т.1 и 2 ЗКИ за промяна на
уговорените такса и лихви. В договора не се съдържали методиката за изчисляване
на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна. Възразява се, че
едностранното изменение на лихвения процент противоечи и на добрите нрави. При
условията на евентуалност, се посочва, че банката не е имала право да получава
увеличен размер на възнаградителната лихва. Навеждат се доводи, че липсва уговореност
за дължимост на договорна и законова лихва. Оспорва се надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост по договора за кредит.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
От приобщения по делото договор за
кредит за текущо потребление от ***** г. /л.4-5/, се установява, че между
страните е сключен договор за кредит, по силата на който ответниците са
получили кредит за текущо потребление в размер на 17 770 лева, с който се
погасява кредит за текущо потребление от 11.07.2016 г. Срокът за издължаване
неа кредита бил 120 месеца. По силата на чл. 6 от договора, кредитът се
олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
за кредит бил 10,500 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на
шестмесечния SOFIBOR
и фиксирана надбавка в размер на 10,337 %. Същият можело да бъде променен с
преференциални условия, ако се използвала услугата „ДСК Партньори плюс”. От чл.
7 на договора се установява, че лихвеният процент се променял с промяната на
6-месечния SOFIBOR,
а съобразно чл.8 от договора бил договорен ГПР в размер на 11,02 %. С
подписване на посочения договор, ответниците декларирали, че им е предоставена
своеврменно преддоговорна информация, както и Общите условия за сключване на
договора, с оглед информирано решение за сключване на договора. Посоченият
договор за кредит бил обезпечен с договор за поръчителство от **** г., сключен
между лицето Д. Б. и ищеца /л.5/. Към договора за кредит са представени и
погасителен план към него /л.10-12/ и общите условия на банката /л.13-16/,
подписани на всяка страница от ответниците.
От приетото по делото заключение по
изготвената ССчЕ / л. 130- 136/ се установява, че по сключения договор за
кредит за текущо потребление от ***** г., ищецът е изпълнил задължението си,
като е отпуснал на ответниците сумата в размер на 17 700 лева за
погасяване на задължения по два броя кредити. Сумите, постъпили за погасяване
на задълженията по договора за кредит от ***** г. до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК и датата на депозиране на заключението по ССчЕ са както следва:
погасена главница в размер на 716,23 лева и погасена договорна лихва в размер
на 1053,28 лева. Плащането на задълженията по договора за кредит е
преустановено от ответниците на 03.06.2019 г. Размерът на дължимите суми към
датата на депозиране на заявлението в съда – 08.08.2019 г., е 18 167,60
лева, от които сумата в размер на 17 053,77 лева – неплатена главница,
959,75 лева – непогасена договорна лихва, 24,61 лева – обезщетение за забава,
120 лева – такса изискуемост и 9,47 лева – законна лихва. По поставените от
ответника въпроси, вещото лице посочва, че съгласно чл. 6 от договора, кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора за кредит е 10.500% годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността
на 6-месечния SOFIBOR,
който при отрицателна величина се приема за нула, и твърда надбавка от 10,337
%. Нивата на 6-месечния SOFIBOR
до 01.07.2018 г. и до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК са намалявали и са били отрицателни
стойности. Не е имало периоди, през които да се увеличава от страна на банката
лихвата по кредита. Няма основание за месечно изчисляване на размер на
надплатени договори месечни анюитети, при което да се изчисли лихвата спрямо
договорния процент към момента на сключване на договор, тъй като през срока на
действия на договора, лихвата по кредита е намалявала.
Настоящият съдебен състав кредитира
приетото по делото заключение по допусатата ССчЕ като компетентно изготвено, с
необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в
производството и съответства на останалиясъобран по делото доказателствен
материал.
От представените по ч. гр. д. №
13192/2019 г. два броя уведомления /л.18 и л.20/, се установява, че ответниците
са уведоми за настъпване на предсрочна изискуемост по договора за кредит, както
следва: на 04.07.2019 г. ответникът С.И. – лично /л.19/, и на 04.07.2019 г.
ответникът П.И., чрез С. М. /л.21/.
По
правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна,
то не е налице съмнение, че между "Банка ДСК" ЕАД като заемодател и П.
и С. И. като заематели, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер от 17 700 лева. Изпълнението на задълженията по
кредитното правоотношение е обезпечено чрез поръчителство от лицето Д. Б.. От
приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ се установява, че посочената
сума е усвоена от заемателите по банкова сметка *** П.И..
Изяснява
се и че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Същевременно,
ответниците са физически лица, което им придава качеството на потребители на
финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на
Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила
на Закона за защита на потребителите.
По
отношение дължимостта на главницата: съобразно нормата на
чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Както бе посочено и по- горе, не съществува съмнение, че договореният по
силата на договора от ***** г. паричен ресурс е усвоен от ответниците. Предвид
това, то е възникнало корелативното задължение, предоставената сума да бъде
върната съобразно уговореното. В тази връзка не се споделят възраженията на
ответниците, че главницата се явява недължима, доколкото е налице уговорка за
едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката, без да е
посочена ясна методика за осъществяване на посоченото, както и предвид
наличието на неравноправни клаузи в договора. Посочените възражения следва да
се съотнесат към дължимостта на лихвата и останалите суми по договора за
кредит, като дори в хипотеза на наличие на неравноправни клаузи в сключения
договор за кредит, то ответниците ще дължат връщане на чистата стойност по
кредита. Не се споделят и възраженията за ненадлежно упражняване на правото на
банката за обявяване на вземанията по кредита за предсрочни изискуем. По
приложеното по настоящото дело ч. гр. д. № 13192/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, са представени два броя уведомления, с които банката уведомява
ответниците, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, обявява
същите за предсрочно изискуеми. В тази връзка недоказани останаха възраженията
на ответниците, че в пратката, изпратена от ответника С.И. не е било приложено
уведомлението за обявяване на задълженията по кредита за предсрочно изискуем,
както и че ответницата П.И. не е била надлежно уведомена за посоченото писмо
със съдържащото се уведомление в него.
Доколкото не бе установено от
ответниците да е налице погашение на главницата, то искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 138, ал.
1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 17 053,77 лева – дължима главница
съобразно заключението по допуснатата ССчЕ.
По
отношение на претенцията за възнаградителна лихва:
съобразно нормата на чл. 430, ал. 2 ТЗ, заемателят плаща лихва по кредита, уговорена
с банката. В случая, видно от съдържанието на чл. 6 от договорът кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
за кредит бил 10,500 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на
шестмесечния SOFIBOR
и фиксирана надбавка в размер на 10,337 %. С отговора на исковата молба е
релевирано възражение, че посочената клауза се явява неравноправна, доколкото
предвижда едностранно увеличения на лихвения процент. В случая възражението на
ответниците е свързано с липсата на равнопоставеност на страните и
невъзможността да уговори индивидуално лихвения процент към момента на
сключване на договора. Следва да се приеме, че обикновеният потребител е
известен за посочения конкретен размер на лихвения процент с посочването на
конкретно число на размера на начисляваната годишна лихва. При липса на
индивидуално договаряне на клаузата, ако се установи, че банката едностранно
определя лихвения процент и не може потребителят-кредитополучател да влияе
индивидуално върху съдържанието на договора, в случая конкретно върху размера
на възнаградителната лихва, при сключване на договора, то се извършва преценка
дали клаузата е неравноправна. Преценката в този случай се прави с оглед критериите,
посочени в чл. 3, пар.1 и чл. 5 от Директива 93/13, с оглед конкретните
обстоятелства по делото като се прецени дали конкретната клауза отговаря на
изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и прозрачност, установени в
Директивата. Но с чл. 4 от Директивата е създадено едно изключение от
преценката за неравноправния характер на договора, а именно когато клаузата е
свързана с основния предмет на договора и съответствието на цената и
възнаграждението от една страна, и доставените услуги от друга, при условие, че
тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език. Не е неравноправна клаузата,
ако се установи, че макар и едностранно от банката да е определен лихвеният
процент, то това е станало ясно и на разбираем език, както граматически, така и
смислово, и с точно значение на икономическите резултати за
потребителя.Определянето на лихвения процент от банката и приемането му от
потребителя е необходимо да бъде при прозразчно определяне и достатъчна
информация за конкретния процент към момента на сключване на договора и
приложението на този конкретен размер на лихвата за целия период на договора.
Съгласно задължителната практика на СЕС клаузата следва да е ясна и разбираема,
както от гледна точка на използвания език и граматика, така и от гледна точка
на икономическо и финансово значение. Освен това с оглед задължителните решения
на СЕС (решение С-143/13, С-26/13, съединени С-96/16 и C-94/17) по приложението
на чл. 4, пар. 2 от посочената Директива, когато клаузите в договора са
написани на ясен и разбираем език и ясно са посочени всички разходи и разноски
в тежест на потребителя и плащания, които следва да извърши като
кредитополучател, е налице изключение на приложението на системата на защита на
потребителите (според използваната терминология в решенията). Това означава, че
към момента на сключване на договора между банката и потребителя, когато е ясна
клаузата относно размера на редовната лихва върху главницата, която
представлява възнаградителна лихва, както и на всички други разходи по кредита,
преценката е дали тази клауза е ясна за обикновения потребител, написана е на
достъпен и ясен език и ясно разписва задълженията на потребителя. Установи ли
това, съдът не прави преценка за неравноправния й характер. С оглед на така
посоченото задължително тълкуване от СЕС е и константна практика на Върховния
касационен съд, изразена в решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д. 535/2016 г. на
ВКС, I ТО, с което е прието, че индивидуално уговорена клауза в потребителски
договор, която не е била изготвена предварително, или дори и да е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, потребителят е могъл да
изрази становище доколкото при достатъчно информиран избор я е приел. Клаузите,
които не са индивидуално уговорени подлежат на преценка от гледна точка на
неравноправен характер само, ако не са изразени ясно и разбираемо, както от
граматическа гледна точка, така и от пораждане на права и задължения, така че
потребителят да може да установи възникващите за него задължения. В настоящия
случай липсва отклонение от това правило в сключения договор. Клаузата на чл. 6
от договора е ясна, като е разписана методиката на определяне на лихвения
процент: шестмесечния SOFIBOR /чиято величина се определя от БНБ и е проследима
във всеки един момент/ и твърда надбавка от 10,337 %. В случая са изпълнени
очертаните по-горе критерии за неприложимост на правилата за неравноправност на
клаузите при липса на индивидуално договаряне. Решението е постановено при
обоснованост на изводите, че е ясен определения годишен лихвен процент в размер
и неговото значение. Не може да се приеме, че с оглед обикновения потребител, а
съответно и за кредитополучателите по настоящето дело, тази клауза не е ясна. Още
повече, че съобразно заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ нивата на
шестмесечния SOFIBOR до датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК са намалявали или и са били с отрицателни
стойност, поради което не е имало периоди, през които да е имало увеличаване от стана на банката на
лихвата по кредита. Предвид изложеното и клаузата за определяне на лихвата по
чл. 6 от договора не е неравноправна поради едностранно увеличения на лихвения
процент, доколкото такова не е било налице /в
тази връзка са и постановките на Решение № 153 от 13.03.2020 г. по т. д. №
1294/2015 г. на ВКС, 2 ТО/. Предвид изложеното, то искът с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 138, ал.
1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 959,75 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 05.01.2019 г.- 05.08.2019 г.
По
отношение на претенцията за заплащане на санкционна лихва: доколкото
ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане на вноските по кредита
в темпорално отношение, то на основание чл. 86, ал.1 ГПК дължат обезщетение за
забава за периода 05.02.2019 г. – 05.08.2019 г. в размер на 24,61 лева и за
периода 06.08.2019 г. – 07.08.2019 г. в размер на 9,47 лева, съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ.
По
отношение на претенцията за заплащане на заемни такси:
съобразно чл. 20 от раздел VII
на
общите условия към договора за кредит /л.11-14 от ч. гр. д./, таксите за
принудително събиране на вземането са за сметка на кредитополучателя. Такива са
регламентирани в т.5 от такси по кредити за текущо потребление /л.17 от ч. гр.
д./, а именно сумата в размер на 120 лева. Предвид изложеното и претенцията на
ищеца за заплащане на заемни такси се явява основателна и следва да бъде
уважена.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. Ищцовото дружество
се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има
право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на
100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата
инстанция в общ размер от 477,72 лева, от които: 177,72 лева – държавна такса,
200 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 363,35 лева и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответниците П.А.И., ЕГН: **********, и С.В.И., ЕГН: ********** дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 17 053,77 лева /седемнадесет хиляди петдесет и три лева и
седемдесет и седем стотинки/ – главница, дължима по Договор за кредит за текущо
потребление от **** г., сключен между страните, вземанията по който са обявени
за предсрочно изискуеми, сумата от 959,75
лева /деветстотин петдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ –
договорна лихва за периода 05.01.2019 г. – 05.08.2019 г., сумата от 24,61 лева /двадесет и четири лева и
шестдесет и една стотинки – санкционна лихва за периода 05.02.2019 г. –
05.08.2019 г., сумата от 120 лева
/сто и двадесет лева/ - заемни такси, и сумата от 9,47 лева /девет лева и четиридесет и седем стотинки/ - обезщетение
за забава за периода 06.08.2019 г. – 07.08.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК – 08.08.2019 г., до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК № 7283/09.08.2019 г. по ч. гр. д. № 13192/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, I
гр.
с-в.
ОСЪЖДА
П.А.И., ЕГН: **********, и С.В.И., ЕГН: **********, да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от общо 662,72 лева
/шестстотин шестдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляващи
съдебно деловодни разноски, от които сумата от 477,72 лева, представляваща
съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и сумата от 513,35 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. №
13192/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, I гр. с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН