РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Сливен, 06. 10. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 255 по описа на съда за 2023 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/.
Образувано е по жалба,
уточнена с молба от 15.08.2023 г., подадена от П.С.К. с ЕГН: **********,***, против
Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 022 от 16.05.2023 г., издаден от
главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Сливен, с който
е отказано възстановяване на сума в общ размер на 137,59 лева, от които
главница 75,32 лева и лихви 62,27 лева, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016
г., потвърден с Решение № РД-15-1256 от 29.06.2023 г. на Кмета на Община Сливен.
В жалбата си жалбоподателят
К. изразява несъгласие с обжалвания акт. Твърди, че не дължи данък върху
превозните средства за лек автомобил марка „МОСКВИЧ“ модел „412/2140“ с Рeг. № *******,
за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер на 137,59 лева, поради
това, че автомобилът е с прекратена служебно регистрация за движение по пътната
мрежа в Република България, и сумата следва да й бъде възстановена. Позовава се
на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /в сила от 01.01.2010 г./. Счита, че разпоредбата на чл.
174 от ДОПК в случая е неприложима, тъй
като автомобилът не е обект на данъчно облагане за посочения период. Моли обжалваният
акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
К., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът
по жалбата – Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поисканите
от жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар. В представен писмен отговор и
устно в съдебно заседание излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на обжалвания акт. Счита, че: искането за прихващане или
възстановяване е подадено, след като правото за подаването му е преклудирано,
за което се позовава на чл. 129, ал. 1 от ДОПК; регистрацията на процесното
превозно средство е прекратена на 05.05.2022 г.; основанията за възстановяване
се извеждат от ал. 5 на чл. 129 от ДОПК - влязъл в сила съдебен или
административен акт; платеният данък е бил погасен по давност; данъкът не
подлежи на връщане, на основание чл. 174 от ДОПК.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими
към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К. е н. по закон на Г. К. Г. – п. на ***.
В Декларация по чл. 54 от ЗМДТ Вх. № ********** от
25.03.2022 г. по описа на Община Сливен – служебна декларация по н., е
отразено, че К. е с. на *** и. ч. от лек автомобил марка МОСКВИЧ модел 412/2140
с Рeг. № *******, мощност 56 kW, година на производство 1985 г.
Видно от Справка за с. на МПС с Рег. № *******,
изготвена на 23.05.2022 г. от Сектор Пътна полиция Сливен, за автомобила са
регистрирани следните данни: с. – Г. К. Г.; дата на първа регистрация –
05.04.1985 г.; състояние: прекратен, служебно/01.10.2006 г.; служебно
прекратяване на регистрацията: рег. табели извън БДС-15980: 01.06.2006 г.;
заявление за прекратяване на регистрацията – 05.05.2022 г.
Видно от Приходна квитанция Серия ББ23 № ********** от
25.04.2023 г. по описа на Община Сливен, по партидата на процесния лек
автомобил, на името на жалбоподателя К., на 25.04.2023 г. е платена сумата
137,59 лева, представляваща данък МПС за периода 2013 – 2016 г. и начислени лихви.
На 26.04.2023 г. от жалбоподателя К. е подадено Искане
Вх. № 9400-8625/26.04.2023 г. по описа на Община Сливен, за възстановяване на
сумата 137,59 лева, с твърдение, че е недължимо платена за данък върху
превозните средства за лек автомобил марка „Москвич“, модел „2140“, с Рег. № *******,
за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г.
Във връзка с подаденото искане, с Резолюция № 22 от
28.04.2023 г. на Директора на Дирекция МДТ при Община Сливен, е о. М. С. П.-К.
на д. г. е. в Д. МДТ да и. п. на П.С.К. за установяване на внесени суми за
данък върху превозните средства за периода 2013 – 2016 г.
Възложената проверка е извършена и е издаден АПВ № 022 от 16.05.2023
г. по описа на Дирекция МДТ при Община Сливен, с който е отказано
възстановяване на поисканата сума в размер на 137,59 лева, от които главница
75,32 лева и лихви 62,27 лева, платена за данък превозни средства за периода
01.01.2013 г. - 31.12.2016 г. за лек автомобил марка „Москвич 412“ с Рег. № *******.
Актът е и. от д. л., на което е в. п. – М. С. П.-К. на д. г. е. в Д. МДТ при О.
С., която със Заповед № РД15-897 от 15.05.2023 г. на Кмета на Община Сливен е
о. като с. от о. а., и. п. и з. на о. по п. по ДОПК при у. и с. на м. д. и т. В
акта е посочено, че исканата сума е платена на 25.04.2023 г. в Дирекция МДТ при
Община Сливен с Приходна квитанция № ********** от 25.04.2023 г. за данък превозни
средства за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г., за лек автомобил марка
„Москвич“, Модел 412 с рег. № *******. Извършено е позоваване на: чл. 171, ал.
1 и ал. 2 от ДОПК, чл. 173, ал. 2 от ДОПК, чл. 174 от ДОПК. Направен е извод,
че платената сума е доброволно платена и на основание чл. 174 от ДОПК, не
подлежи на връщане.
АПВ е обжалван от К. по административен ред. С Решение
№ РД-15-1256 от 29.06.2023 г. на Кмета на Община Сливен, издадено на основание
чл. 155, ал. 2 от ДОПК, обжалваният АПВ е потвърден. Решението е връчено на К. на
03.07.2023 г. Жалбата срещу АПВ, въз основа на която е образувано настоящото
съдебно производство, е входирана в деловодството на административния орган на 14.07.2023
г.
По искане на жалбоподателя К. е разпитан като свидетел
К. Г. К. /с. на жалбоподателя К./. Показанията на свидетеля не изясняват
относими към спора факти и като такива не следва да бъдат обсъждани.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок,
предвиден в чл. 156, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и след изчерпване на процедурата
по обжалване на АПВ по административен ред пред Кмета на Община Сливен, упражняващ
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 5
от ЗМДТ във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният АПВ е и. от с. на о. а., на когото е в. и.
на п., и и. п. и з. на о. по п., определен със заповед на Кмета на Общината, и следователно
е и. от компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка
с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ.
Оспореният АПВ е издаден в предвидената писмена форма,
от формална страна съдържа фактически и правни основания за издаването му, с
оглед на което са спазени изискванията за форма и съдържание.
Актът е издаден и в рамките на законосъобразно
образувано производство- по искане на жалбоподателя. Не е допуснато нарушение
на процесуалните правила, доколкото производството е в хипотезата на чл. 129,
ал. 2, т. 2 от ДОПК. Органът след възложена и извършена проверка е приел в издадения
акт, че поисканата сума не подлежи на връщане, за което е изложил своите
мотиви.
Но оспореният акт е материално незаконосъобразен по
следните съображения:
По делото не е спорно, че жалбоподателят К. е с. на ***
и. ч. от процесния лек автомобил и че на 25.04.2023 г. по партидата на автомобила,
на името на жалбоподателя К., е платена сумата 137,59 лева, представляваща сбор
от данък
превозни средства за периода 01.01.2013 г.- 31.12.2016 г., и лихви. Не е спорно
и обстоятелството, че процесният лек автомобил е с табели с регистрационен
номер, които не отговарят на изискванията на българския стандарт БДС 15980.
Установено е по делото и че автомобилът е със служебно прекратена регистрация,
считано от 01.10.2006 г., поради това че е с регистрационни табели, които не
отговарят на изискванията на българския стандарт БДС 15980.
В чл. 52, т. 1 от ЗМДТ е предвидено, че с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България. А съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /ред. до ДВ,
бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./, за превозните средства, на които е
прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на
прекратяване на регистрацията за движение. Следователно, за процесния период релевантно
за дължимост на данъка е прекратяването на регистрацията – по искане на лицето
или служебно.
В разглеждания случай процесното превозно средство не
отговаря на изискването на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ да е регистрирано за движение
по пътната
мрежа в Република България. От доказателствата по делото е установено, че през
процесния период превозното средство е било с табели с регистрационен номер,
които не отговарят на изискванията на българския стандарт БДС 15980. Съгласно §
3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства /Наредба № I-45 от 24.03.2000 г./, табели с регистрационен номер,
които не отговарят на изискванията на българския стандарт БДС 15980, са валидни
до 31.05.2006 г. Следователно, от 01.06.2006 г. табели с регистрационен номер,
които не отговарят на изискванията на БДС 15980, са невалидни по силата на
закона. Разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ определя като годен обект на
облагане с местен данък превозните средства, регистрирани за движение по
пътищата на Република България. По аргумент от чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с
регистрационен номер. В случая за процесния автомобил не е изпълнено второто
условие на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за да се приеме, че е регистриран за
движение по пътищата. Разпоредбата освен регистрация изисква и наличието на
валидни табели с регистрационен номер. Табелите на процесния автомобил са
невалидни по силата на закона, считано от 01.06.2006 г. На основание чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, през процесния период: 2013 г. - 2016 г., това превозно средство
не се допуска за движение по пътищата, поради което не е годен обект на
облагане с данък върху превозните средства по чл. 52, т. 1 от ЗМДТ. В този
смисъл Решение № 14696 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2020 г., I о.
В § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
е предвидено, че от 01.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на
всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на
изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591.
Съгласно действащия до 31.12.2017 г. данъчен режим на
облагане на МПС по ЗМДТ, в разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е
регламентирано недължимост на данъка, ако е осъществено прекратяване на
регистрацията на автомобила. В тази хипотеза и по смисъла на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /ред. до ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./, попадат и
случаите на служебно прекратяване на регистрацията на МПС по реда на § 3, ал. 3
от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., за които, на основание чл. 58, ал. 4
от ЗМДТ, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на
регистрацията за движение. До 01.01.2018 г. прекратяването на регистрацията на
превозното средство, без значение дали е служебно или по искане на лицето, е
предпоставка за недължимост на данъка. Следователно за процесния период:
01.01.2013 г.- 31.12.2016 г., не се дължи данък за процесния лек автомобил. Не
се дължат и лихви, които имат акцесорен характер. Във връзка с изложеното, без
значение за спора е обстоятелството, че на 05.05.2022 г. е подадено заявление
за прекратяване на регистрацията на автомобила, доколкото регистрацията му е
била прекратена служебно на 01.10.2006 г.
Извършеното от административния орган позоваване на чл.
171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и на чл. 173, ал. 2 от ДОПК, е неоснователно.
Посочените разпоредби регламентират давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват публичните вземания и се отписват служебно. Но давностните срокове
са приложими по отношение на публични задължения – съответно публични вземания,
а в разглеждания случай не е налице публично задължение, тъй като не се дължи
данък за превозното средство. По същите съображения не е приложима и
разпоредбата на чл. 174 от ДОПК, в която е предвидено, че не подлежат на
връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на
давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173. Процесната сума е
недължимо платена и като такава не може да бъде определена като публично
задължение по смисъла на чл. 174 от ДОПК.
Не се споделя твърдението на ответника по жалбата,
свързано със срока за подаване на процесното искане. Доколкото плащането на
процесната сума е извършено въз основа на служебна декларация от 25.03.2022 г.,
твърдението за изтичане на срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, е неоснователно.
Неоснователно е и твърдението на ответника по жалбата,
че само при наличие на влязъл в сила съдебен или административен акт се дължи
възстановяване на поисканата сума. Липсва разпоредба в ДОПК, която да подкрепя
тази теза.
По изложените съображения, административният орган
незаконосъобразно е отказал връщане на поисканата от жалбоподателя К., недължимо
платена сума за
данък превозни средства за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г., за лек
автомобил марка „Москвич“, Модел 412 с рег. № *******, в размер на 137,59 лева. Издаденият АПВ е материално
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, и тъй като естеството на акта не
позволява решаването му по същество, на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, съдът
следва да върне преписката на компетентния орган по приходите за ново
произнасяне по подаденото искане, при изпълнение на дадените в мотивите на настоящото
решение задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя К.
за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което Община
Сливен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя К. направените от нея
по делото разноски в размер на 410 лева, от които: 10 лева– внесена държавна
такса, и 400 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение, което съдът
не намира за прекомерно.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на П.С.К. с ЕГН: **********,***,
Акт за прихващане или възстановяване № 022 от 16.05.2023 г., издаден от главен
експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, потвърден с Решение №
РД-15-1256 от 29.06.2023 г. на Кмета на Община Сливен, с който е отказано
възстановяване на сума в общ размер на 137,59 лева.
ВРЪЩА преписката на компетентния орган по приходите
в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Сливен, за ново произнасяне по Искане Вх. №
9400-8625/26.04.2023 г. по описа на Община Сливен, подадено от П.С.К. ***, при
изпълнение на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на П.С.К. с ЕГН: **********,***,
сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно, на основание чл. 160, ал. 7
във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: