№ 105
гр. Разград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ПЛ. ЕВТ. Б. чрез пълномощник против Решение №
217/ 05. 04. 2022 г. по гр. д. № 2682/ 21 г. по описа на РС Разград, с което съдът е определил
режим на лични отношения между въззивника и детето А.П. Б. и е осъдил въззивника да
заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 280 лв. Моли решението да бъде
отменено в частта, с която е осъден да заплаща издръжка над размера от 200 лв. и в тази част
предявения от ищцата иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да бъде определен режим
на лични отношения с право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца
от 18. 00 ч. в петък до 18. 00 ч. в неделя с преспиване, 20 дни през лятото на всяка година, по
3 дни през априлската ваканция и Коледните и Новогодишни празници, по 1 ден за личните
празници на бащата и детето /рождени дни/. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна А.. АЛ. ИСМ. не е подала писмен отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата се явява в открито съдебно заседание, като излага становище, че оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че районният съд е определил подходящ
режим на лични отношения между въззивника и детето, съобразно потребностите му, както
и размера на дължимата издръжка.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
1
Обжалваното решение е вА.дно и допустимо, а жалбата, депозирана срещу него е
неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че
страните по делото са живели на фактически съпружески начала в жилището на
жалбоподателя от 2012 г. в с. Синя вода до края на 2019 г., когато окончателно се разделили.
По време на съжителството им, на 20. 06. 2014 г. се родило детето им А.. Според изготвения
социален доклад от Д „Социално подпомагане” Разград, представен пред районния съд, за
детето А. след раздялата на двамата родители, полага грижи въззиваемата И., подпомагана
от родителите си. Осигурили са на детето спокойна семейна атмосфера, полагат
необходимите грижи за отглеждането му, разполагат с добри битови условия. Бащата е
заявил, че през периода на раздялата е осъществил около 10 срещи с детето, когато то
гостувало при него и родителите му.
Според показанията на св. Тамакярова – майка на ищцата, през периода на фактическата
раздяла на родителите, бащата се е срещал с детето не повече от пет пъти. Случвало се да
обещае да го вземе, но не идвал, заради което детето било силно разочаровано. През този
период бащата изпратил два – три пъти пари за детето. Изцяло за издръжката му полагала
грижи майката.
Св. И. – фактически съжителник на ответника, дава показания, че през последната една
година бащата дал три пъти по 150 лв. за издръжката на детето, подарил му телефон за
рождения ден, веднъж през лятото му купил дрехи. Ищцата не е отказвала и не му е пречила
той да вижда и взема детето.
Въззивникът не оспорва факта, че детето посещава детско – юношеската школа на ФК
„Лудогорец“ и че тренировките се провеждат в петък вечерта.
Във въззивната жалба въззивникът излага искане да бъде изменен определения от
районния съд режим на лични отношения между бащата и детето, като бъде определен друг
подходящ, при който бащата да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от
петък в 18. 00 ч. до 18. 00 ч. в неделя с преспиване, 20 дни през лятото на всяка година, по 3
дни през априлската ваканция и Коледните и Новогодишни празници, по 1 ден за личните
празници на бащата и детето /рождени дни/. Районният съд е определил режим на лично
отношения с право бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца
от 09. 00 ч. в събота до 18. 00 ч. в неделя с преспиване, 20 дни през лятото на всяка година,
по 1 ден за личните празници на бащата и детето /рождени дни/. Пред районният съд не е
направено искане от въззивника да вижда и взема детето по 3 дни през априлската ваканция
и Коледните и Новогодишни празници.
При тези данни, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
2
В чл. 59, ал. 4 СК, към която норма препраща чл. 127, ал. 2 СК, са изброени
критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на
родителските права - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата
към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално
обкръжение и материалните възможности, като изброяването е примерно, а не
изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС № 1/ 1974 г., тъй като съдът може да вземе
предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по
отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.
Изброените в ППВС № 1/ 1974 г. обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет
предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им
и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Т.е. съдът
следва да следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл да преценява
всички относими обстоятелства при произнасяне относно родителските права. Изложеното е
съобразено от районния съд и в този смисъл, доводът изложен във възивната жалба е
неоснователен.
Към настоящият момент детето е на 8 -годишна възраст. На този етап от развитието си,
нуждата от майчината грижа е по-голяма, а и бащата не е предявил претенции за
упражняване на родителките права. Но следва да се вземе предвид, че предоставянето на
родителските права на единия от родителите, не би трябвало да води до прекъсване на
връзката и грижите, дължими от другия родител и висшият интерес на детето изисква то да
осъществява контакти и с двамата си родители. Обосновано районният съд е определил
мерки на лични отношения, при които бащата да вижда и взема детето с преспиване всяка
първа и трета събота и неделя на месеца от 9. 00 в събота до 18. 00 ч. в неделя с преспиване,
20 дни през лятото на всяка година, по 1 ден за личните празници на бащата и детето
/рождени дни/. Безспорно е между страните, че детето посещава Детско – юношеската
школа на ФК „Лудогорец“ и че тренировките се провеждат в петък вечерта след 17, 30 – 18.
00 ч. Режим на лични отношения с право бащата да вижда и взема детето в петък от 18. 00
ч., както е поискан от него, би довел до невъзможност детето да осъществява извънкласните
си занимания, което не е в негов интерес, предвид правилното му психическо и физическо
развитие. С оглед на това, режима на лични отношения в събота от 9.00 ч. е най-подходящ в
конкретния случай.
С въззивната жалба е поискано въззивникът да вижда и взема детето по 3 дни през
априлската ваканция и Коледните и Новогодишни празници. В интерес на детето е да
общува и с двамата си родители и с осигурената възможност за по-чести и продължителни
контакти с бащата, могат да бъдат избегнати психологическите травми от раздялата на
двамата родители. За да съответства на неговото желание, необходимост да прекарва повече
време с детето, следва да бъде разширен режима на лични отношения с право бащата да
вижда и взема детето по 3 дни през Коледните и Новогодишни празници /общо/ и
3
пролетната ваканция.
Досежно размера на издръжката, въззивната инстанция приема, че правилно е определен
от районния съд. Според чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Понастоящем минималната
работна заплата е 710 лева. Минималният размер на издръжката е в размер на 177, 50 лв. И
двамата родители получават ежемесечни доходи към минималния размер. Определяйки
издръжка в размер на 280 лева, която бащата следва да заплаща, районният съд правилно е
преценил възможностите на родителите и нуждите на детето, като е взето предвид, че при
равни възможности, майката полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, което изисква значителни усилия и време.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е
нА.це порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи. Решението следва да бъде изменено в частта, относно
режима на лични отношения с оглед заявеното във въззивната жалба желание на бащата да
вижда и взема детето през Коледните и Новогодишни празници и пролетната ваканция.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 217/ 05. 04. 2022 г. по гр. д. № 2682/ 21 г. по описа на
Разградският районен съд, относно определения режим на лични отношения на бащата ПЛ.
ЕВТ. Б. с детето А.П. Б., като го допълва и ПОСТАНОВЯВА бащата да вижда и взема
детето през първите 3 дни от Коледните и Новогодишни празници /общо/ и първите 3 дни от
пролетната ваканция.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част Решение № 217/ 05. 04. 2022 г. по гр. д.
№ 2682/ 21 г. по описа на Разградския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в частта, относно определения режим на лични
отношения между бащата и детето в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4