№ 435
гр. Добрич, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20223230200757 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ф. К. А., ЕГН **********, с адрес: ****,
срещу наказателно постановление № 22-0851-000260 от 15.03.2022 г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с
което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12
(дванадесет) месеца.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
1
наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
кА.вто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
260 от 26.02.2022 г., Серия АД, бл. № *****. АУАН е съставен от
компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано
с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на
нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и
възражения, като същият не се е възползвал от това свое право. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона
за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
2
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като
поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.
Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на
наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за
да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо
се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го
потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо
наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
На 26.02.2022 г., в 21:20 часа, в гр. Добрич, по път ІІ-97, в посока
кръгово кръстовище за ****, до бензиностанция **** Ф. К. А., управлявал
лек автомобил **** с рег. № *****, когато бил спрян за проверка от
свидетелите Й. С. К. и Д. П. Д., и двамата полицейски служител в Първо РУ
на МВР - Добрич. У полицейските служители възникнало съмнение, че Ф. К.
А. управлява моторното превозно средство след употреба на алкохол, поради
което потърсили съдействие от дежурния служител в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Добрич. На място пристигнал свидетелят Г. К. М.
– мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич,
който изпробвал Ф. К. А. с техническо средство „Алкотест 7510” с
инвeнтарен № АRDN - 0074 за употреба на алкохол, цифровата индикация на
който отчела 0,82 на хиляда.
След установяване концентрацията на алкохол в кръвта посредством
техническо средство – „Алкотест 7510” с инвeнтарен № АRDN - 0074, бил
издаден талон за изследване № 072672 (л. 7 от делото), който бил връчен на
А. в 22:00 часа на 26.02.2022 г., което обстоятелство е удостоверено
посредством подписа му. С връчването на талона, жалбоподателят е бил
3
уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП гр. Добрич до 45 минути от
връчването на талона, като същият се е възползвал от правото си да не даде
кръв за химическо изследване, както и да не му бъде извършено изследване за
употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор. При това положение и с
оглед отказа на А. да даде кръв за химическо изследване, както и да бъде
извършено изследване чрез доказателствен анализатор, от правно значение са
единствено показанията на техническото средство, относно отчетената
концентрацията на алкохол. В настоящия случай е приложима разпоредбата
на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), съгласно
която, в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.
Следва да се посочи, че техническото средство е било преминало
метрологична проверка на 26.10.2021 г., като същата е със срок на валидност
6 месеца, т.е. до 21.04.2022 г. (заверено копие от протокола за извършена
последваща проверка - л. 23 от делото). Видно от разпечатка от фискалната
памет на техническо средство (л. 22 от делото), на 26.02.2022 г. в 21:37:43 ч., с
техническото средство е отчетена концентрация на алкохол в кръвта чрез
издишания въздух 0.82 %о.
Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 0,5 на хиляда – 0,82 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е съобразно
специалните правила на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН № 260 от
26.02.2022 г., Серия АД, бл. № ***** и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства. Конкретните обстоятелства по
4
нарушението са установени от свидетелите Г. К. М., Й. С. К. и Д. П. Д., който
пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършения от тях пътен контрол и чиито показания са последователни,
логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се подкрепят от
приетите по делото писмени доказателства: талон за изследване № 072672,
протокол за премината последваща проверка на техническо средство
„Алкотест 7510” с инвeнтарен № АRDN - 0074 с рег. № 3286р-
50743/26.10.2020 г. и разпечатка от фискалната памет на техническото
средство за дата 26.02.2022 г.
Ето защо съдът намира, че доказателствената сила на АУАН не само че
не е оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е
безспорно установена в съдебно заседание.
Относно отчетените показания на техническото средство и възможните
отклонения в техническите стойности на измереното съдържание на алкохол
в кръвта на водача:
От данните по делото е видно, че при извършената проверка от
полицейските служители е била установена концентрация 0,82 на хиляда в
кръвта на водача Ф. К. А.. Проверката е била извършена с одобрен тип, годно
и изправно техническо средство „Алкотест 7510” с инвeнтарен № АRDN –
0074, преминало последваща метрологична проверка на 26.10.2021 г.
В настоящия случай, след установяване концентрацията на алкохол в
кръвта посредством техническо средство – „Алкотест 7510” с инвeнтарен №
АRDN - 0074, е бил издаден талон за изследване № 072672 (л. 7 от делото),
който е бил връчен на А. в 22:00 часа на 26.02.2022 г., което обстоятелство е
удостоверено посредством подписа му. С връчването на талона,
жалбоподателят е бил уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП гр. Добрич до
45 минути от връчването на талона, като същият се е възползвал от правото
си да не даде кръв за химическо изследване, както и да не му бъде извършено
изследване за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор. По този
начин А. сам се е лишил от възможността да оспори показанията на
техническото средство (които действително са гранични), като бъде
5
установена действителната концентрация на алкохол в кръвта му чрез
съответното химическо изследване или чрез доказателствен анализатор.
В случая обаче не става въпрос за недоказаност на обвинението, поради
невъзможността да бъде установен по несъмнен начин един от обективните
признаци на състава, а за спазване на императивно законово предписание –
това, визирано в разпоредбата на чл. 6, ал. 4 и ал. 9 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. относно надлежния ред за установяване на алкохолната
концентрация кръвта на водача.
Според нормата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), „В
талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При
отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство“. В тази насока е и
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, съгласно която „Концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или да даване на проби за
изследване“. Граматическото и логическо тълкуване на текстовете води до
извода, че при лимитативно изброените в посочените норми хипотези,
употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа
показанията на техническото средство, като законът има предвид само
установените стойности с конкретно използваното техническо средство при
конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с
допустимо техническо отклонение. В тази насока е и константната съдебна
практика: Решение № 428 от 11.11.2013 г. на ВКС по н.д. № 1435/2013 г., ІІІ
н.о., НК, докладчик съдията Вероника Имова; Решение № 130 от 12.06.2018 г.
на ВКС по н.д. № 424/2018 г., І н.о., НК, докладчик съдията Христина
Михова; Решение № 1289 от 04.07.2016 г. на АдмС – Бургас по к.адм.н.д. №
6
1070/2016 г.
С оглед изложеното, съдът е оставил без уважение искането на
защитата на жалбоподателя за назначаване на съдебномедицинска експертиза,
посредством която да се изчисли концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя, съобразявайки допустимото техническо отклонение на
техническото средство, в която насока се е произнесъл с протоколно
определение в съдебно заседание, проведено на 21.10.2022 г.
Следователно, предвид установената в случая концентрация на алкохол
0,82 на хиляда, налице са обективните и субективните елементи от състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността на водача.
По отношение на наложените наказания:
Наложените административни наказания глоба в размер на 1000
(хиляда) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 (дванадесет) месеца са законоустановени и не подлежат на
преразглеждане от съда.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално
правна норма обществени отношения. В този ред на мисли съдът намира за
нужно да отбележи следното: Нарушението, извършено от Ф. К. А. се
отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата
„висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато
става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено
укорими са нарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението
на моторно превозно средство след като е употребил алкохол, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на
една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички
останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това
положение и дума не може да става за маловажен случай.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
7
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП (за
управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена
с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух)
са отнети 10 контролни точки.
8
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0851-000260 от
15.03.2022 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР-Добрич, с което на Ф. К. А., ЕГН **********, с адрес: ****, за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 1000
(хиляда) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9