Решение по адм. дело №809/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС вр. 203 и сл. АПК и чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по подадена искова молба от Д. М. С. срещу ГДИН [населено място] за присъждане на сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в качеството му на лишен от свобода поради твърдени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС в периода 20.05.2024г. – 28.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Ищецът излага съображения, че вредите в претендирания от него размер са формирани от кумулативно въздействие на условията (по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС), при които е търпял наказание „Лишаване от свобода“. Сочи, че в процесния период търпял наказанието в ЗО Дебелт към Затвора [населено място]. Твърди, че в помещението, където бил настанен, имало два видя хлебарки и дървеници, като от администрацията на ответника не били предприети действия за разрешаване на проблема. Излага, че е алергичен към ухапвания от дървеници. Навежда, че бил лекуван за кратко с „урбазон“, а при едно от ухапванията ръката му отекла, парела и била болезнена. Сочи, че наличието на дървеници довело до недоспиване от негова страна. Твърди, че храната не била достатъчна, а често мазна и с недобро качество, а той страдал от гастрит и трябвало да следва диетичен режим на хранене. Навежда, че бил настанен в спално помещение с още трима души, а цялото помещение било от 16 кв. м. Излага, че в помещението било горещо и задушно и нямало вентилация. Обръща внимание, че това също затруднявало съня му, появили се депресивни състояния, раздразнителност, загуба на смисъл от живота. Сочи, че почистващи препарати, сапун и почистващи материали следвало да закупува със собствени средства от лавката в общежитието. Излага, че на мястото, където бил извеждан навън, нямало чешма и достъп до тоалетни, а затворниците нямало къде да се скрият от слънцето. Навежда, че коридорът в общежитието бил разделен на две части, а телефон имало само в едната част, поради което той не можел да стига до телефона и трябвало да разчита на доброто желание на старшината. Акцентира върху факта, че администрацията на ЗО „Дебелт“ не му съдействала за подаване на жалби и молби, което предизвиквало у него гняв и негодувание, че не може да защити правата си. Сочи, че цените в лавката били високи, а той нямал достатъчно средства и разчитал на помощта на родителите си. Излага, че всички тези обстоятелства попадат в обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, вследствие на което към момента той е в лошо психично и физическо здраве. Сочи, че се чувства непълноценен, неуверен в себе си. Намира за доказани в хода на производството обстоятелствата, на които основава претенцията си. Акцентира върху доказаната недостатъчна площ в помещението, а именно: 13,74 кв. м. Намира за недостатъчно пръскането с препарати веднъж месечно против насекоми. Излага се, че от представените по делото протоколи не се установява да са спазвани изискванията на чл. 151 от ЗИНЗС за предоставяне на ищеца на хигиенни материали. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира се определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

От ответника – ГДИН [населено място], е подаден писмен отговор, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Развиват се съображения за недоказаност на елементите от фактическия състав на предявения иск. Обръща се внимание, че е осигурено достатъчно пространство в обитаваната от ищеца килия. Сочи се, че не е било налице задължение за осигуряване на чешма и тоалетна при извеждане затворниците на „каре“. Обръща се внимание, че храненето на лишените от свобода е организирано при спазване на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Твърди се, че дейността по продажба в „лавката“ в затвора се извършва от държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ, поради което цените в търговския обект не са отговорност на ответника. От съда се иска да отхвърли предявения иск. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 144 АПК вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

През исковия период - 20.05.2024г. – 28.04.2025г., ищецът С. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“. Видно от справка от началника на затвора Бургас (на л. 50 от делото) наказанието се изтърпявало в трета затворническа група на ЗО „Дебелт“, където С. бил приведен на 16.05.2024г. Бил настанен в спално помещение № А302, където се помещавал до освобождаването си на 02.06.2025г., като помещението е с площ от 13,74 кв. м., обзаведено с метални легла и шкафове, съответстващи на броя настанени лишени от свобода, маса и столове, с обособен санитарен възел – душ, тоалетна и умивалня. На лишените от свобода се осигурявал постоянен достъп до течаща вода, а до топла – два пъти дневно по утвърден график. От справката се установява, че за хигиена на помещенията от администрацията се осигурявали ежемесечно сапун и почистващи препарати, метли, лопатки за смет, стирки и кофи, а допълнително лишените от свобода можели да си закупуват от затворническия магазин. Установява се, че помещението, в което пребивавал С., е с прозорци с размери: широчина 1,60 м. на височина 1,40 м., с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа на естествена светлина, като било осигурено и нужното отопление. Лишените от свобода провеждали престой на открито два пъти на ден – за по 45 минути, като местата за престой разполагали с пейки, сенници, фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка. Установява се, че лишените от свобода не са били ограничени във възможността да вземат със себе си бутилка вода при престоя на открито. В справката е посочено, че в процесния период ищецът С. не е подавал жалби до външни институции, касаещи наличие или ухапвания от инсекти.

От медицинска справка (в относимите й части, касаещи основанието на предявения иск), находяща се на л. 76 от делото, се установява, че на датите 31.05.2024г., 05.06.2024г. и 03.07.2024г., на С. е била поставяна диагноза „алергичен дерматит“ и е бил лекуван със съответните препарати.

От изготвени разписки за изписване на материали (на л. 124 – л. 134) се установява, в процесния период на затворниците от Трета затворническа група са предоставяни ежемесечно белина, чували за боклук, кърпи, малки гъби, стирка, четка (метла), работни ръкавици, ръкавици – найлонови. За получаване на материалите през всеки от месеците е полаган подпис и срещу името на Д. М. С..

От протоколи за ДДД обработка (на л. 135 – л. 142 от делото) се установява, че обработка срещу хлебарки и дървеници в затворническо общежитие „Дебелт“ била извършвана на 09.05.2024г., 05.06.2024г., 30.10.2024г., 26.11.2024г., 11.12.2024г., 20.01.2025г., 18.02.2025г., 29.04.2025г.

По отношение показанията на разпитания свидетел – И. М. С., настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат преценявани внимателно, при спазване на чл. 172 ГПК вр. чл. 144 АПК. Това е така, тъй като от разпита му се изясняват определени обстоятелства: на първо място от разпита му (протокол от съдебно заседание от 02.10.2025г., последен абзац на л. 144 от делото) може да се породи съмнение колко добре е познавал ищеца (с оглед факта, че не помни с точност името му и първоначално го нарича „Р.“). Освен това при разпита си този свидетел не е последователен относно твърденията си за това колко време е прекарал заедно с ищеца С. в една килия, като първоначално посочва целия период на престоя на ищеца от над една година, а впоследствие твърди, че става въпрос за 6-7 месеца. Самият свидетел С. твърди, че непосредствено след написване на исковата молба заявил на ищеца, че ще „му стане свидетел“, а освен това излага твърдения за случаи, в които той лично е писал жалба от името на Д. С.. Всички тези обстоятелства сочат на възможна заинтересованост на този свидетел, тъй като от една страна ясно личи, че той не е познавал много добре ищеца С. и не помни ясно колко време е прекарал с него в една килия, а от друга страна му е писал жалби. В комбинация с директното заявление, което С. е отправил (още към момента на изготвяне на исковата молба), че „ще стане свидетел“ на С., може да се направи обоснован извод за неговата заинтересуваност да поддържа изложените в жалбата твърдения. Свидетелят е източник на доказателства за процеса – лице, което е възприело факти от обективната действителност, които следва обективно да пресъздаде (според възможностите на паметта си) пред съдебния състав. Т.е. едно лице не би могло да „стане“ свидетел по свое усмотрение – единствено от желание да помогне на някого – то става свидетел на база обстоятелствата, които е възприело. При това положение предварителното изявяване на категорично желание за приемане качеството „свидетел“ във връзка с написана от друго лице искова молба, показва в достатъчна степен по смисъла на чл. 172 ГПК вр. чл. 144 АПК заинтересованост, която следва да бъде взета предвид от съда. Именно тези обстоятелства мотивират съдебния състав да не кредитира показанията на свидетеля С. в големи техни чести (относно твърдяната „язва“, претърпяна от С. тези показания изобщо не следва да се коментират, тъй като посоченото заболяване не е част от предмета на предявения иск, а ищецът изрично е заявил, че влошеното му здравословно състояние е предмет на друг иск - в молба на гърба л. 28 от делото). Не следва да се кредитират показанията на свидетеля (още повече, че противоречат на писмени документи, подписани от него и от ищеца), че за почистване от администрацията на затвора давали само по един сапун, а другите препарати затворниците си купували сами. Също противоречат на писмените доказателства (протоколите за ДДД обработка) показанията на този свидетел, че при обезпаразитяването не се ползвали препарати. По същия начин показанията на този свидетел относно жалбите на С. (едната от които писал той), също не могат да се кредитират, а освен това в тях не се съдържат твърдения за възприети от него обстоятелства, касаещи спиране придвижването на подадените от С. жалби, а единствено се изразява „съмнение“ от страна на свидетеля, че от ръководството „късат жалбите“. Показанията му следва да се кредитират в частта относно часовете, в които затворниците излизат на „каре“ и липсата на тоалетна и чешма, като в тази част се потвърждават и от постъпилата справка от началника на Затвора Бургас. От показанията относно излизането навън се установява, че е поставен и сенник за дъжд, който според свидетеля не предпазва.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 1 вр. чл. 3 от ЗИНЗС. В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск е да установи: 1.) реализиране на описаните от него обстоятелства, които представляват нарушения на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, 2.) претърпени неимуществени вреди, които са в 3.) пряка причинна връзка с нарушенията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – т.е. са вследствие от кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към формирането на вредите и 4.) размера на вредите.

Ищецът е описал в исковата си молба обстоятелствата (по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС), на които основава претенцията си, поради което същите представляват предмет на иска и следва да бъдат разгледани в настоящото производство. Посочените основания на иска могат да се обобщят до следните: 1. недостатъчна и с недобро качество храна, несъобразена с необходимия диетичен режим на хранене на ищеца; 2. необходимост от закупуване на почистващи препарати, сапун и почистващи материали със собствени средства; 3. липса на течаща вода и достъп до тоалетни, както и липса на място за скриване от слънцето – при излизането отвън на затворниците; 4. ограничен достъп до телефон; 5. липса на съдействие за подаване на жалби и молби от администрацията; 6. високи цени в магазина към затворническото общежитие; 7. наличието в спалното помещение на два видя хлебарки и дървеници и липса на предприети действия за справяне с тях, както и ухапвания, водещи до алергични реакции; 8. недостатъчна площ в килията, горещо и задушно помещение, без достатъчно вентилация.

По всяка от посочените основания, съдебният състав намира следното:

Относно недостатъчна и с недобро качество храна, несъобразена с необходимия диетичен режим на хранене на ищеца:

Посочените твърдения на ищеца не са установява в рамките на настоящото производство. В практиката на Европейския съд по правата на човека е възприето разбирането, че когато на затворниците са се предлагали три хранения на ден, които не изглеждат нестандартни или неадекватни, то не е налице нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧ, дори и да е изявено недоволството от храната от конкретния затворник (Решение по дело Muri v. Croatia от 20.10.2016, по дело № 7334/13, § 166). Настоящият случай е сходен с разгледания в посоченото решение, като извън недоволството на ищеца, не се установяват други обстоятелства, които да потвърждават твърденията му за недостатъчно храна. Самият той не оспорва, че храненията са били три пъти дневно, а дори от показанията на св. С. не се установява да са били налице нестандартни или неадекватни хранения. От показанията на този свидетел дори се установява (противно на твърденията в исковата молба), че след като ищецът е бил диагностициран с „язва“, той е преминал към хранене на диета № 1. Ето защо и твърденията за неосигурена диета на ищеца, остават недоказани по делото. В заключение може да се посочи, че по делото се установява осигурено хранене по три пъти на ден, без данни за неадекватни храни и изразеното от ищеца субективно недоволство срещу храната (в какъвто смисъл е и практиката на ЕСПЧ) не може да е основание по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за уважаване на претенцията му.

Относно необходимостта от закупуване на почистващи препарати, сапун и почистващи материали със собствени средства:

От фактическа страна по делото се установи, че на ищеца ежемесечно са били предоставяни белина, чували за боклук, кърпи, малки гъби, стирка, четка (метла), работни ръкавици, ръкавици – найлонови. Налице са изготвени писмени документи, неоспорени по делото, съдържащи подпис срещу името на ищеца С., удостоверяващ получаване на материалите от посочения вид за всеки от месеците на престоя му в мястото за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“. Настоящият съдебен състав приема, че предоставянето на тези материали е достатъчно за осигуряване правото на затворника да поддържа хигиена в обитаваното от него помещение. Дори и да се е налагало закупуването на допълнителни материали, това е било свързано с личната необходимост за допълнително почистване (която впрочем също е била осигурена с възможността материали за това да се закупуват и допълнително). Ето защо и това основание на предявения иск остава недоказано и въз основа на него не може да се обоснове търсената от ответника отговорност.

Относно липса на течаща вода и достъп до тоалетни, както и липса на място за скриване от слънцето – при излизането отвън на затворниците:

Съдът приема за доказано от фактическа страна, че затворниците са извеждани навън два пъти на ден за по 45 минути, като във външното пространство не е имало чешма или тоалетно помещение. Установява се наличието на сенник. Тук следва да се посочи, че според практиката на ЕСПЧ (Решение по дело Ananyev and Others v. Russia от 10.01.2012г., по съединени дела № 42525/07 и 60800/08, § 150) основна гаранция за доброто състояние на затворника e това, че всички, без изключение, могат да имат поне един час упражнения на открито всеки ден, за предпочитане като част от по-широка програма за дейности извън килиите. Освен това площадките за упражнения на открито трябва да са достатъчно просторни и винаги, когато е възможно, да предлагат убежище от неблагоприятното време. В случая извеждането навън е извършвано именно с цел осигуряване тази възможност на лишените от свобода, като е предложен вид убежище срещу неблагоприятното време – поставен сенник. Следователно не може да се приеме, че осигуреното пространство за излизане навън по отношение на ищеца през процесния период е довело до поставяне в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. С оглед краткия престой навън – липсата на тоалетна и вода от чешма не представляват поставяне в неблагоприятни условия, още повече при липсата на твърдения (и доказателства), че се препятства възможността на лишените от свобода при нужда да ползват тоалетна, респ. да консумират вода от други източници. Осигурена е чрез поставянето на сенник възможност за справяне с неблагоприятни условия, но следва да се има предвид, че дори и въпреки този сенник ищецът да е търпял неблагоприятни климатични влияния, това е естествена последица от пребиваването навън, а цитираната практика на ЕСПЧ категорично се е насочила към необходимостта от такова пребиваване най-вече с цел осигуряване на нужната двигателна активност на лишените от свобода. Изводът е, че ползите от престоя навън, който е осигурявал двигателна активност за ищеца, са били по-големи от възможните неблагоприятни изживявания, свързани с моменти на лошо време. Освен това не се твърдят и не се доказват в процеса случаи на излагане на изключително лошо време, които да са довели до тежки последици за ищеца, поради което следва да се приеме, че престоят му навън е бил съобразен с необходимостта му от двигателна активност и не е довел до поставяне в неблагоприятни условия.

Относно твърденията за ограничен достъп до телефон:

От доказателствата по делото, вкл. от показанията на св. С., се установява, че достъп до разговори по телефона е бил осигуряван на ищеца (самият той не отрича това). Твърденията за затруднения при тези разговори се потвърждават в разпита на св. С., който посочва случай, при който С. имал необходимост от провеждане на спешен телефонен разговор, но такава възможност му била осигурена от администрацията след 30 минути. Съдът намира, че дори да се приемат безусловно показанията на свидетеля в тази им част, това не установява неблагоприятно третиране на ищеца по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Съдебната практика на ЕСПЧ трайно се е ориентирала в насока, че член 8 от ЕКЗПЧ сам по себе си не гарантира право на телефонна кореспонденция, особено ако има адекватни възможности за писмена кореспонденция. Ако телефонни съоръжения обаче се предоставят, те могат също, предвид обикновените и разумни изисквания на лишаването от свобода, да бъдат подложени на ограничения (A.B. v. the Netherlands, 2002, §§ 92-93; Davison v. the United Kingdom (dec.), 2010; Nusret Kaya and Others v. Turkey, 2014, § 36). Както е прието по делото Davison v. the United Kingdom (dec.), 2010, след като лишеният от свобода може да говори редовно по телефон със семейството си, макар и не толкова свободно или толкова икономично, колкото би предпочел, то правата му по ЕКЗПЧ са осигурени. Настоящият случай е сходен, тъй като дори и разговорите по телефона да са били съпътствани от определени неудобства, свързани с местонахождението му и необходимостта от съдействие на служител от администрацията на Затвора за провеждането им (както се твърди в исковата молба), все пак е осигурена нужната възможност за връзка със семейството и не е налице неблагоприятно третиране по отношение на ищеца.

Относно липса на съдействие за подаване на жалби и молби от администрацията:

Съдът намира, че тези твърдения на ищеца остават недоказани по делото. От една страна самият факт, че настоящото производство се води, е показателен, че писмените материали, изготвени от С., получават нужното придвижване от администрацията в затворническото общежитие Дебелт. От друга страна – вече се посочи, че липсват конкретни показания и фактически установява в тази насока, като показанията на св. С. са само за изразено съмнение от негова страна. По делото не се установява конкретен случай, в който жалба или молба с конкретно съдържание, написана и подадена от ищеца, не е достигнала до адресата си, поради което това основание на предявения от него иск остава недоказан и същият не може да бъде уважен въз основа на него.

Относно високите цени в магазина към затворническото общежитие:

Тук още веднъж следва да се акцентира върху решението по делото Davison v. the United Kingdom (dec.), 2010, според което по-важно е, че на лишения от свобода е осигурен достъп до съответната услуга, а по-високата й цена не може да обоснове нарушение на правата му по ЕКЗПЧ. Тук е моментът да се посочи, че (освен показанията на възможно заинтересован свидетел) няма обективни доказателства за цени в магазина към общежитието, които да са по-високи от стандартните. Дори и това да е било така за процесния период, то не е довело до нарушение правата на ищеца, тъй като закупуването на материали и продукти от този търговски обект представлява допълнителна възможност, която му е дадена. При осигуряване на съответните му права и липсата на нарушения по отношение на тях, то тази дадена възможност следва да се приеме като още един начин за гарантиране на правата му и финансовата й стойност не следва да се преценява като неблагоприятно третиране. Ето защо искът е неоснователен и по отношение на това посочено в исковата молба основание.

Относно наличието в спалното помещение на два видя хлебарки и дървеници и липса на предприети действия за справяне с тях, както и ухапвания, водещи до алергични реакции:

Действително по делото се установява, че в общежитието е имало проблем с хлебарки и дървеници (вкл. и от представените протоколи за обработка). От своя страна обаче са представени доказателства за обработка с препарати ежемесечно, през целия престой на пребиваване на ищеца С.. Т.е. предприети са действия от страна на администрацията за справяне с проблема, а показанията на св. С., че не се пръскало с препарати, не се кредитират по изтъкнатите вече причини. Следователно по делото е доказана извършена системна дезинсекция, което представлява доказателство за активна дейност от страна на ответника за справяне с възникналия проблем. В съдебната практика на върховната инстанция – Решение № 11512 от 29.07.2019г. по адм.дело № 12101/2018г. по описа на III отделение, Решение № 11722 от 05.08.2019г. по адм.дело № 9141/2018г. по описа на III отделение, Решение № 475 от 13.01.2020г. по адм.дело № 3502/2019г. по описа на III отделение, е възприето разбирането, че осигуряването на системност и редовност от страна на ответника на извършваните мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, следва да се отчете. В комбинация с липсата на данни (вкл. оплаквания в медицинския център) за влошено здравословно състояние на ищеца от ухапвания от дървеници или хлебарки, това води до извод, че същият не е бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Показанията на св. С., както беше посочено, не могат да се кредитират безрезервно, а освен това сочат на единичен случай, при който ищецът си вдигнал блузата и целият бил нахапан, като свидетелят го насочил към медицинския център. В медицинския център обаче липсва регистрирано посещение поради нахапване от насекоми. Налице са единствено три посещения в периода 31.05.2024г. – 03.07.2024г., показващи оплаквания от алергичен дерматит, лекуван с алергозан, софазолон и фамотидин. От една страна това състояние не може да бъде свързано (при липсата на други доказателства) с ухапване от дървеници и хлебарки. От друга страна – самият ищец твърди, че получил алергична реакция, вследствие на която бил подложен на лечение с урбазон за една седмица, а при едно от ухапванията ръката му била силно отекла. Тези обстоятелства обаче не се доказват, като от медицинската справка не се установява нито лечение на отекла ръка, нито лечение с урбазон. Т.е. извън констатираните три случая в рамките на 1 месец на търпян алергичен дерматит, няма други доказателства, които да могат да свържат състоянието на ищеца с наличието на хлебарки и дървеници. Както се посочи – неговите твърдения относно тежко влошаване на здравословното състояние вследствие на ухапванията, не се доказват. Наличието на кожни алергии в рамките на един месец обаче не може да е категорично доказателство за наличието на твърдените в исковата молба неблагоприятни условия, касаещи наличието на дървеници и хлебарки в килията. Това е така от една страна поради множеството други възможни фактори за получаване на кожни алергии, а от друга страна поради краткия период на проявяването им. Твърденията на ищеца са за невъзможност да спи поради наличието на хлебарки и дървеници през целия му престой, а медицинската документация показва епизодични медицински намеси във връзка с алергичен дерматит и то в началото на престоя. Съдът приема тези състояние за инцидентни, като същите потвърждават извода (който се налага от приетите като доказателства протоколи за извършено третиране), че проблемът с дървениците и хлебарките е овладяван от усилията на администрацията (след 03.07.2024г. няма нито едно обективно доказателство, което дори да показва предполагаема връзка между влошено здравословно състояние на ищеца и наличието на хлебарки и дървеници в спалното помещение). Изводът е, че проблем с хлебарки и дървеници действително се констатира от съдебния състав, но положените от ответника усилия в случая (вкл. съобразно формираната от Върховния административен съд съдебна практика) са били достатъчни, за да се приеме, че на ищеца е било осигурено нужното третиране и той не е бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Относно недостатъчна площ в килията, горещо и задушно помещение, без достатъчно вентилация:

Твърденията на ищеца са, че не му е била осигурена достатъчно площ, тъй като бил настанен в спално помещение с още трима души. В тази връзка и на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС (с Определение № 5481 от 16.06.2025г., постановено по делото) съдът е изискал от Затвора [населено място] информация за това в кое помещение е бил настанен Д. С. в периода 20.05.2024г. – 28.04.2025г., колко кв. м. е посоченото помещение и с колко лица е бил настанен в този период. Съответният орган е предупреден, че ако не бъде предоставена исканата информация могат да бъдат приложени последиците на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС – съдът може да приеме за доказани фактите, твърдени в исковата молба. В отговор е постъпила справка (на л. 50 от делото) от началника на Затвора Бургас, в която е посочено, че в процесния период ищецът е бил настанен в спално помещение № А 302, с площ от 13,74 кв. м., обзаведено с метални легла и шкафове, съответстващи на броя настанени лишени от свобода, маса и столове. С протоколно определение от 10.07.2025г. съдът е констатирал, че не е отговорено на въпроса с колко други лица ищецът е бил настанен в помещението в процесния период, поради което на началника на Затвора Бургас са дадени допълнителни указания, в 7-дневен срок от получаване на съобщението да посочи тази информация. Протоколното определение е връчено на началника на Затвора Бургас на 17.07.2025г. (съобщение на л. 70 от делото), но в дадения срок – до 24.07.2025г., а и до приключване на съдебното дирене, не е предоставена справка за броя на настанените лица в посочените помещение в процесния период. В чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти. Настоящият случай е именно такъв, тъй като въпреки дадените две възможности, от началника на Затвора Бургас не е постъпила информация за броя на настанените лица в спално помещение № А 302 в затворническо общежитие „Дебелт“ за периода 20.05.2024г. – 28.04.2025г. При това положение и прилагайки чл. 284, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав приема, че за процесния период ищецът е бил настанен в спално помещение с още три лица, което е било с площ от 13,74 кв.м., с налични в него четири броя метални легла и шкафове. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е обитавал по време на престоя си площ от 3,435 кв. м. (включваща метално легло и шкаф). Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. В случая е допуснато нарушение на посочената норма, което представлява и поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Следователно е налице основанието по смисъла на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, при което Държавата следва да отговаря за вредите, претърпени от ищеца в рамките на посочените неблагоприятни условия.

По отношение на размера следва да се има предвид, че от ищеца не са доказани в процеса твърденията му, че вследствие на неблагоприятните условия у него се проявили депресивни състояния, раздразнителност, загуба на смисъл от живота (вкл. и от показанията на водения от него свидетел). По арг. от чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Въпреки дадените указания, от ответника не е доказано противното, поради което наличието на неимуществени вреди също е доказано (макар и единствено на презумптивните вреди от поставянето в неблагоприятни условия, но не и на посочените по-горе допълнителни вреди, които са недоказани по делото). При определянето на техния размер следва да се има предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Тук следва да се акцентира и върху формираната практика на ЕСПЧ (вкл. в Решение от 20.10.2016г. по дело № 7334/13, Muri v. Croatia), според която в случаите, когато се разглежда жалба относно затворническа килия, имаща площ в диапазона от 3 до 4 кв. м. лично пространство на затворник, факторът площ остава важен в преценката за адекватността на условията. В такива случаи ще се установи нарушение на член 3 от Конвенцията (респ. чл. 3 от ЗИНЗС) ако факторът площ е съчетан с други аспекти на неподходящи материални условия на задържане, свързани по-специално с достъпа до упражнения на открито, естествената светлина или въздух, наличието на вентилация, адекватността на стайната температура, възможността за самостоятелно използване на тоалетната и спазването на основните санитарни и хигиенни изисквания. Както се посочи в българското законодателство е въведена минимална площ от 4 кв. м., което е достатъчно, за да се приеме, че искът е основателен (Решение № 4832 от 24.04.2020г. по адм.дело № 8476/2018г. по описа на III отделение на Върховния административен съд). Останалите условия, изведени в практиката на ЕСПЧ (респ. в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС) следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав, като извърши преценка, че макар и под минималните изисквания за предоставена жилищна площ на ищеца, му е осигурен непрестанен достъп до течаща вода и тоалетна в отделно санитарно помещение, както и упражнения на открито и нужната естествена светлина и въздух в помещението, то справедлив размер (при отчитането на факта, че в помещението е липсвала друга вентилация извън естествената такава – по арг. от постъпилата по делото справка от началника на Затвора Бургас) на обезщетението за неимуществени вреди от неосигурената достатъчна жилищна площ на ищеца в периода 20.05.2024г. – 28.04.2025г. е от 500 лв. Посоченият размер отговаря както на факта, че тези неблагоприятни условия са търпени в сравнително дълъг период от време – от над 11 месеца, но от друга страна и на обстоятелството, че според цитираната практика на ЕСПЧ площта между 3 и 4 кв. м. не води до изключително съществено нарушаване правата на лицето (ако е компенсирана с други благоприятни условия, каквито безспорно са налице в случая). Ето защо, при прилагане на презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС съдебният състав констатира, че обезщетение именно в размер на 500 лв. отчита спецификите на случая и отговаря на действителните вреди, търпени от недостига на жилищна площ за ищеца – единственото неблагоприятно условие (от въведените основания на исковата претенция), което съдът приема за доказано в производството.

В заключение може да се посочи, че искът следва да бъде уважен до сумата от 500 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, в случая (с оглед частично уважаване на иска) разноски се дължат само на ищеца. В негова полза следва да се присъди сумата от 10 лв. – платена държавна такса. Като взе предвид представения договор (на л. 17 от делото) между ищеца и представлявалия го в производството адвокат, както и вписаното в него основание – чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 (адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на материално затруднени лица), съдът намира, че основанието за предоставената правна помощ е именно това по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед сумата, до която е уважен предявеният иск и на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв., което съответства както на уважения размер на иска, така и на фактическата и правна сложност на делото и свършената от адвоката работа. Същото следва да бъде присъдено в полза на адв. П. – арг. от чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл. 284, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], да заплати на Д. М. С., [ЕГН], сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора Бургас в периода 20.05.2024г. – 28.04.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2025г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 500 лв. – до пълния предявен размер от 40 000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], да заплати на Д. М. С., [ЕГН], сумата от 10 лв., представляваща направени по делото разноски – за платена държавна такса.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Г. П. П. от Адвокатска колегия - Бургас, сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано пред тричленен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис на ищеца, ответника и Окръжна прокуратура Бургас.