Р Е Ш Е Н И Е
№ 205 01.11.2019г. гр.Н.В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател:
Й.М.И.
секретар А.Г.
като разгледа
докладваното от съдия Й.М.
Гражданско дело № 639
по описа за 2019г. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от
Т.Д.Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, в която твърди, че на 05.10.2017г. е сключил
трудов договор с ответника “Б.с.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя А.В.Т., по силата на който договор
е приел да изпълнява длъжността “Сътрудник охрана“, с място на работа – обекти
на дружеството на територията на град Бургас, срещу уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 460 лева. Ищецът твърди, че е постъпил на
работа на 06.10.2017г., а от 01.01.2018г. е било увеличено трудовото му
възнаграждение в размер на 510 лева месечно, както и че трудовото му
правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано
от 05.07.2018г., когато местоработата му е била в град О., Военно поделение
ВР1350, Складов район. Въпреки добросъвестното изпълняване на задълженията си
по трудовия договор, ответникът, в качеството на негов работодател, не му е
заплатил уговореното месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева за
периода от месец януари до месец юли 2018г. включително. Трудовите възнграждения е следвало да му се заплащат до края на
месеца, следващ месеца, за който се дължат, ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на мораторната лихва върху всяко отделно трудово
възнаграждение, считано от падежа на всяко едно отделно периодично плащане до
датата на предявяване на иска – 19.06.2019г. По този начин ищецът твърди, че
ответникът му дължи следните плащания: трудово възнаграждение в размер на 510
лева за месец януари 2018г., ведно с мораторната лихва в размер на 63,05 лева,
начислена за периода от 01.04.2018г. до 19.06.2019г.; трудово възнаграждение в
размер на 510 лева за месец февруари 2018г., ведно с мораторната лихва в размер
на 58,80 лева, начислена за периода от 01.05.2018г. до 19.06.2019г.; трудово
възнаграждение в размер на 510 лева за месец март 2018г., ведно с мораторната
лихва в размер на 54,40 лева, начислена за периода от 01.06.2018г. до
19.06.2019г.; трудово възнаграждение в размер на 510 лева за месец април
2018г., ведно с мораторната лихва в размер на 50,15 лева, начислена за периода
от 01.07.2018г. до 19.06.2019г.; трудово възнаграждение в размер на 510 лева за
месец май 2018г., ведно с мораторната лихва в размер на 45,76 лева, начислена
за периода от 01.08.2018г. до 19.06.2019г.; трудово възнаграждение в размер на
510 лева за месец юни 2018г., ведно с мораторната лихва в размер на 41,37 лева,
начислена за периода от 01.09.2018г. до 19.06.2019г.; трудово възнаграждение в
размер на 65,81 лева за месец юли 2018г., ведно с мораторната лихва в размер на
4,79 лева, начислена за периода от 01.01.2018г. до 19.06.2019г. Наред с
неизплатените трудови възнаграждения, ищецът твърди, че по време на действие на
трудовия договор не е ползвал платен годишен отпуск, пради
което счита, че такъв му се дължи за общо за 15 дни и определя обезщетението на
сумата в размер на 347,70 лева, ведно с мораторната лихва върху тази главница в
размер на 25,31 лева за периода от 01.10.2018г. до 19.06.2019г. Моли съдът да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 3 125,81 лева, представляваща неизплатени трудови
възнаграждения, дължими за периода от 01.01.2018г. до 05.07.2018г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
главницата, и сумата в размер на 318,32 лева, представляваща общ размер на
мораторната лихва, начислена общо за периода от 01.04.2018г. до 19.06.2019г.;
сумата в размер на 347,70 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 15 дни, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, и сумата в
размер на 25,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2018г.
до 19.06.2019г. Претендира разноски. Сочи доказателства.
Предявени са
обективно съединени претенции по чл.128, т.2 от КТ, чл.86, ал.1 ЗЗД и по
чл.224, ал.1 от КТ, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, в който е направил искане предявените от ищеца
искове за парични задължения да бъдат отхвърлени като неоснователни. Прилага
заверени копия от платежни фишове.
В с.з. на 01.10.2019г. ищецът, чрез своя
процесуален представител по пълномощие потвърждава изплащането на ръка
работните заплати и обезщетението за неползван отпуск, но поради липса на
отразена дата на плащането в представените фишове сочи гласни доказателства.
В изпълнение указания на
съда по чл.190, ал.1 ГПК с молба вх.№ 8117/04.10.2019г. ответникът чрез
представляващия посочва, че изплащането на трудовите възнаграждения и
обезщетението за отпуск е извършено след получаване на исковата молба по
делото.
В с.з. на 09.10.2019г. е
прието от съда сторено от ищеца изменение на претенциите, чрез намаляването им
по реда на чл.214 ГПК, както следва:
- претендира се незаплатено към
датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Януари
2018г., с падеж 31.03.2018г., в размер на 405.06 лева, като за горницата над
тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 510.00 лева, искът се
оттегля;
- претендира се незаплатено
към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м.
Февруари 2018г., с падеж 31.04.2018г., в размер на 395.75 лева, като за
горницата над тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 510.00
лева, искът се оттегля;
- претендира се незаплатено
към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Март
2018г., с падеж 31.05.2018г., в размер на 405.06 лева, като за горницата над
тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 510.00 лева, искът се
оттегля;
- претендира се незаплатено
към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Април
2018г., с падеж 31.06.2018г., в размер на 405.06 лева, като за горницата над
тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 510.00 лева, искът се
оттегля;
- претендира се незаплатено
към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Май
2018г., с падеж 31.07.2018г., в размер на 405.06 лева, като за горницата над
тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 510.00 лева, искът се
оттегля;
- претендира се незаплатено
към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Юни
2018г., с падеж 31.08.2018г., в размер на 405.06 лева, като за горницата над
тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 510.00 лева, искът се
оттегля;
- претендира се незаплатено
към датата на завеждане на настоящото производство възнаграждение за м. Юли
2018г., с падеж 31.09.2018г., в размер на 53,96 лева, като за горницата над
тази сума до заявената с исковата молба сума в размер на 65,81 лева, искът се
оттегля.
Предвид на заявеното
намаляване на иска за незаплатени главници, се уточнява и съответстващите им
обезщетения за забава, както следва:
- обезщетение за забава в
размер на 50,07 лева за периода 01.04.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. Януари 2018г. в размер на 405.06 лева, с
падеж 31.03.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата
молба сума в размер на 63.05 лева, искът е оттеглен;
- обезщетение за забава в
размер на 45.63 лева за периода 01.05.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. Февруари 2018г. в размер на 395.75 лева, с
падеж 31.04.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба
сума в размер на 58.80 лева, искът се оттегля;
- обезщетение за забава в
размер на 43.21 лева за периода 01.06.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. Март 2018г. в размер на 405.06 лева, с падеж
31.05.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба
сума в размер на 54.40 лева, искът се оттегля;
- обезщетение за забава в
размер на 39.83 лева за периода 01.07.2018г.- 25.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. Април 2018г, в размер на 405.06 лева, с падеж
31.06.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба
сума в размер на 50.15 лев,а искът се оттегля;
- обезщетение за забава в
размер на 36.35 лева за периода 01.08.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в срок
трудово възнаграждение за м. Май 2018г. в размер на 405,06 лева, с падеж
31.07.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба
сума в размер на 45.76 лева, искът се оттегля;
- обезщетение за забава в
размер на 32.86 лева за периода 01.09.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. Юни 2018г. в размер на 405.06 лева, с падеж
31.08.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба
сума в размер на 41.37 лева, искът се оттегля;
- обезщетение за забава в
размер на 3.93 лева за периода 01.10.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. Юли 2018г. в размер на 53.96 лева, с падеж
30.09.2018г., като за горницата над тази сума до заявената с исковата молба
сума в размер на 4.79 лева, искът се оттегля.
Претендира се незаплатено към
датата на завеждане на настоящото производство и:
- обезщетение за 15
/петнадесет/ дни неизползван годишен отпуск на основание чл. 224 от КТ, с падеж
30.10.2018г., в размер на 327.86 лева, като за горницата над тази сума до
заявената с исковата молба сума в размер на 347.70 лева, искът се оттегля.
Предвид забавата на това
плащане се претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на 21.04 лева
за периода от 01.11.2018г.- 25.06.2019г. за незаплатеното в срок обезщетение в
размер на 327.86 лева, като за горницата над тази сума до заявената с исковата
молба сума в размер на 25.31 лева, искът се оттегля.
Заявява се, че на 01.08.2019г.
са получили заплащане само на сумите по главниците за възнаграждения за
месеците януари, февруари, март, април, май, юни и юли на 2018г. и на дължимото
обезщетение по чл. 224 от КТ в размерите, уточнени с молбата от 08.10.2019г.
След поотделна и съвокупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оглед становищата на страните и
приетите писмени доказателства, съдът приема за безспорно по делото, че по силата
на сключен трудов договор № ЧР-01-1351/05.10.2017г. на
длъжност „Сътрудник охрана“ на
28.12.2017г. е сключено допълнително споразумение № ЧР-02-1 към трудовия договор, с договорено
основно месечно възнаграждение от 510лв.,считано от
01.01.2018г.,
допълнително възнаграждение
за трудов стаж в размер на
0,6% и за положен нощен труд в размер
на 0,25лв. на час, като съгласно чл.12 от договора работникът е постъпил на
работа на 06.10.2018г./вж.л.5,6по
дело/.
Трудовите правоотношения
са били прекратени
от работодателя считано от 05.07.2018г. със Заповед № 1216/05.07.2018г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ/вж.л.7 по дело/.
Страните не спорят също така, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът в качеството си
на работодател не е изплатил на ищеца трудови възнаграждения в размер на 510
лева за периода от месец януари до месец юли 2018г. включително и обезщетение
за петнадесет дни неползван платен годишен отпуск.
Видно от писмено становище на ответника
и представени фишове работните заплати и обезщетението за неползван отпуск са
изплатени след връчване на исковата молба по делото. Тъй като сумите са
изплатени на ръка и от представените фишове не може да се установи поради липса
на вписване на датата на изплащането, а ответникът не посочва такава, по делото
са допуснати и събрани гласни доказателства.
Така от показанията на св.Т. С.се установява, че на обект на ответника „Б.с.“
в гр.О., общ.Н.са работили няколко охранители, сред които и ищеца по делото. Работодателят
забавил изплащането на няколко заплати, прекратил трудовите правоотношения с
всички охранители и обекта бил поет за охрана от друга фирма. След като
охранителите на обекта наели адвокат и завели дела срещу бившия си работодател,
всички до един получили телефонни обаждания през лятото на 2019г., че на 01.08.2019г.
всички дължими суми ще им бъдат изплатени. Така действително на посочената дата
в гр.О. пристигнал служител на „Б.с.“ и извършил плащане на ръка на всеки от
бившите си работници на неплатените до този момент работни заплати и
обезщетения за неползван платен годишен отпуск.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен
да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация
за предоставената му и използвана от него работна
сила на работника
или служителя. Ищецът по делото
твърди отрицателен факт – че не
е получил трудовото си възнаграждение за посочения в исковата молба период, поради което съгласно правилата за разпределяне
на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на работодателя тежи задължението да докаже, че
претендираното трудово възнаграждение е изплатено и не се дължи.
По
отношение претенцията по чл.224, ал.1 КТ -Кодексът на труда определя задължителен платен
годишен отпуск, който не може да бъде компенсиран със заплащане, освен с обезщетение за неползван платен годишен
отпуск при прекратяване
на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение.
С оглед събраните по делото
доказателства и съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, задължаваща съда да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право, съдът констатира, че предявените главни искове към
настоящият момент подлежат на отхвърляне като неоснователни поради извършеното
погасяване на дължимите суми от ответника в хода на съдебното следствие и по
точно на 01.08.2019г.. Така остават за разглеждане акцесорните претенции по
чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетения за забавеното плащане на главниците.
По отношение искането за присъждане на
обезщетение за забавено плащане, както бе посочено
по-горе законодалетя е уредил основанията за изплащане на
трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение,
както и началния момент в който възниква задължението на работодателя за изплащането на задължението. При забавено плащане,
изпадналият в забава дължи обезщетение в размер на законната
лихва, известна още като мораторна
лихва, която започва да тече
от датата на забавата, до
подаване на исковата молба пред съда, и съответно
законната лихва върху претендираните суми от датата
на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
В конкретния случай безспорно е по
делото че работните заплати са били дължими, но неизплатени от работодателя и
след прекратяването на трудовите правоотношения до 01.08.2019г., когато е
извършено погашението. Така работната заплата за м.януари 2018г. е с настъпил
падеж съгласно трудовия договор на 31.03.2018г., поради което и мораторни лихви
върху това вземане текат от следващият
ден - 01.04.2018г. до датата на
завеждане на исковата молба – 25.06.2019г., като аналогично се определят и
сроковете за изплащането/настъпването на падежите за останалите трудови възнаграждения
за останалите месеци до м.юли 2018г., респ. началните и крайни дати на периода
на мораторните лихви за тези главници. По пера дължимите обезщетения за
забавено плащане на трудовите възнаграждения са както следва: обезщетение за забава в размер на 50,07 лева за периода 01.04.2018г. -
25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Януари 2018г.; обезщетение за забава в размер на 45.63 лева
за периода 01.05.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово
възнаграждение за м. Февруари 2018г.; обезщетение за забава в размер на 43.21
лева за периода 01.06.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово
възнаграждение за м. Март 2018г.; обезщетение за забава в размер на 39.83 лева
за периода 01.07.2018г.- 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение
за м. Април 2018г; обезщетение за забава в размер на 36.35 лева за периода
01.08.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м.
Май 2018г.; обезщетение за забава в размер на 32.86 лева за периода 01.09.2018г.
- 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Юни 2018г.;
обезщетение за забава в размер на 3.93 лева за периода 01.10.2018г. -
25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Юли 2018г.,
както и мораторната лихва в размер на 21.04 лева за периода от 01.11.2018г.-
25.06.2019г. за забавено плащане на обезщетението за 15дни неплатен годишен
отпуск по чл.224 КТ.
С оглед изхода по делото и стореното
искане от ищцовата страна за определяне на минимално
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца съдът намира следното:
Видно от представено пълномощно и договор за правна помощ/л.29 по дело/
процесуалният представител на ищеца-адв.Д. *** е
предоставила на осн.чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата безплатна правна
помощ. При това положение, предвид изрично отправено искане и съобразно
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.1, предл.последно,
вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът определя такова в минимален размер от 300лв. за адв.Д., което с оглед изхода по делото следва да се възложи
на ответника и бъде заплатено по доверителна сметка на адвоката.
С оглед характера на производството,
търсената защита и изхода по делото в тежест на ответника следва да бъдат
възложени дължимите държавни такси в общ
размер на 100лв., които следва да бъдат заплатени по с/ка
на РС-Несебър.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Т.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, заявена чрез адв.Н.Д. ***, с посочен съдебен адрес ***, партер, офис № * обективно съединени
искове по чл.128, т.2 от КТ и по
чл.224, ал.1 от КТ против „Б.С.” ЕООД с ЕИК-****, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т. за заплащане на незаплатено към датата на завеждане на настоящото производство трудово
възнаграждение за м. Януари 2018г., с падеж 31.03.2018г., в размер на 405.06
лева; възнаграждение за м. Февруари 2018г., с падеж 31.04.2018г., в размер на
395.75 лева; възнаграждение за м. Март
2018г., с падеж 31.05.2018г., в размер на 405.06 лева; за м. Април 2018г., с падеж 31.06.2018г., в
размер на 405.06 лева; възнаграждение за м. Май 2018г., с падеж 31.07.2018г., в
размер на 405.06 лева; възнаграждение за м. Юни 2018г., с падеж 31.08.2018г., в
размер на 405.06 лева; възнаграждение за м. Юли 2018г., с падеж 31.09.2018г., в
размер на 53,96 лева, както и обезщетение в размер на 327,86 лева за 15 дни
неизползван годишен отпуск на основание чл. 224 от КТ, като неоснователен,
поради извършено в хода на съдебното производство погасяване от страна на
ответника.
ОСЪЖДА на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД „Б.С.” ЕООД с ЕИК-****, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т. да заплати на Т.Д.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***,
с посочен съдебен адрес ***, партер, офис № * чрез посочена от
пълномощника адв.Н.Д. ***, доверителна
клиентска сметка IBAN: ***, BIC: ***ния за забавено плащане на главниците, както следва: обезщетение за забава в
размер на 50,07 лева за периода 01.04.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в
срок трудово възнаграждение за м. Януари 2018г.; обезщетение за забава в размер на 45.63 лева
за периода 01.05.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово
възнаграждение за м. Февруари 2018г.; обезщетение за забава в размер на 43.21
лева за периода 01.06.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово
възнаграждение за м. Март 2018г.; обезщетение за забава в размер на 39.83 лева
за периода 01.07.2018г.- 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение
за м. Април 2018г; обезщетение за забава в размер на 36.35 лева за периода
01.08.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м.
Май 2018г.; обезщетение за забава в размер на 32.86 лева за периода
01.09.2018г. - 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м.
Юни 2018г.; обезщетение за забава в размер на 3.93 лева за периода 01.10.2018г.
- 25.06.2019г. за незаплатено в срок трудово възнаграждение за м. Юли 2018г.,
както и мораторната лихва в размер на 21.04 лева за периода от 01.11.2018г.-
25.06.2019г. за забавено плащане на обезщетението за 15дни неплатен годишен
отпуск по чл.224 КТ.
ОСЪЖДА на чл.38, ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.1, предл.последно,
вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „Б.С.” ЕООД с ЕИК-****, седалище и адрес на управление
***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*,
представлявано от управителя А.В.Т. да заплати адв.възнаграждение
в размер на 300лв. за пълномощника на ищеца, чрез посочена от
пълномощника адв.Н.Д. ***, доверителна
клиентска сметка IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 от ГПК „Б.С.” ЕООД с ЕИК-****, седалище и адрес на управление ***, р-н ”Н.”, ул.”С.” № **, ет.*, представлявано от управителя А.В.Т. да заплати по с/ка
на РС-Н.дължимите държавни такси в общ размер от 100лв. по делото.
Решението
може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: