Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1081
гр. Пловдив, 08.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1846/ 2020г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от А.Д.Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-
1030- 011320 от 13.11.2019г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при
ОД на МВР- Пловдив, с което на А.Д.Д., ЕГН **********, за нарушаване състава на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното от фактическа
страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на процесната дата.
Жалбоподателят поддържа, че е водач на автобус № 99 от редовна линия на градския
транспорт в гр. Пловдив. Жалбоподателят сочи, че на процесната дата, след
качването на пътниците от обособената за тази цел спирка, е подал мигач,
предприел е действия по напускане на спирката и в този момент, водачът на лек
автомобил „Мерцедес“ рязко е сменил посоката си на движение, като е искал да
спре в района на спирката на градския транспорт. Поддържа се, че в случая
водачът на лекия автомобил не се е съобразил с установеното в чл. 67 ЗДвП
задължение да позволи на пътните превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани с
потеглянето им от обозначените спирки. Предвид това, моли се атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост поради неправилно
приложение на материалния закон. Претендират се разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично- изпраща упълномощен
процесуален представител в лицето на адв. К.. Поддържа се жалбата. Излагат се
допълнителни съображения по същество на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на 25.02.2020г.,
а жалбата е входирана на 02.03.2020г.), произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи ( т. 2 от същата). При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН,
в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу
него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от Д..
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове- твърдяното нарушение и нарушителят са установени на
15.10.2019г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на
13.11.2020г.
По фактите:
Съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: жалбоподателят Д. бил водач на
автобус „Отокар Вектио“ с рег. № *****, движещ се по редовна линия за обществен
превоз на пътници № 99 в гр. Пловдив. На дата 15.10.2019г. около 14.35ч.,
жалбоподателят Д. спрял на обособената автобусна спирка на бул. „Цар Борис III- ти Обединител“ № 62 в гр.
Пловдив. Пътниците се качили в превозното средство, вратите били затворени,
като жалбоподателят Д. подал мигач за маневра наляво и привел в ход
управлявания от него автобус, като успял да измине няколко метра ( въпреки
това, той все още се намирал в очертанията на спирката). В същия момент, от
съседната лента водачът на МПС марка „Мерцедес“ рег. № *****рязко променил посоката
си на движение и завил надясно с цел да спре в района на спирката на градския
транспорт. Вследствие на това, траекториите на двете МПС се засекли и настъпило
ПТП с материални щети. Била засегната предна лява част на управлявания от
жалбоподателя автобус и задна дясна част на МПС с рег. № ****. Били уведомени
компетентните органи, като на място пристигнал мл. инсп. Т.Т.. Той съставил
Протокол за ПТП с № 1727784 от 15.10.2019г., а след това и АУАН бл. № 432404 от
15.10.2019г. АУАН бил предявен на жалбоподателя Д., той се запознал със
съдържанието му и по подписал, като в графа „възражения“ посочил, че лекият
автомобил го е засякъл, с цел да спре пред автобуса.
Така описаната фактическа обстановка се установява въз
основа на показанията на св. Т. (л. 13- гръб), който в проведения разпит изцяло
потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът кредитира изложеното
от свидетеля частично- цени се изложеното от него досежно фактите, но не и
правните му оценки, дадени при разпита ( чия е вината за настъпване на ПТП,
дали е налице забрана за извършване на съответните маневри и кой от двамата
водачи е с предимство). Ключов за пълното, всестранно и обективно изясняване на
релевантните по делото обстоятелства е приложеният към преписката Протокол за
ПТП № 1727784 от 15.10.2019г. От схемата към същия се изяснява, че водачът на
лекия автомобил действително е пресякъл траекторията на движение на автобуса,
като целта му е била да спре в зоната на спирката на редовните линии от
градския транспорт. Този извод се налага освен от отразеното в схемата на ПТП
към протокола ( и по- точно отбелязаната позиция на двете МПС), но и от думите
на св. Т.- „Самото ПТП настъпи на
спирката…“. Както вече бе посочено, това е в пълно съответствие с изобразеното
в схемата- отбивката за кв. „Капана“ е твърде далеч, за да се предположи, че
водачът на лекия автомобил е целял единствено да се отклони надясно, за да
навлезе в горепосочената част на гр. Пловдив (всъщност, ако водачът на лекия
автомобил не бе предприел действия по спиране в зоната на автобусната спирка,
то не би настъпило и процесното ПТП).
Гореизложената фактическа обстановка се базира и на
приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- АУАН бл. № 432404
от 15.10.2019г., Заповед рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, неправилно административнонаказващият
орган е приел, че от обективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В конкретния случай,
административният орган не е съобразил, че жалбоподателят е водач на автобус от
редовните линии на публичния транспорт в гр. Пловдив. Предвид това, всеки извод
за нарушаване нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП следва да се разглежда и през
призмата на раздел XVI- ти от ЗДвП- „Спирки на превозните средства от редовните
линии за обществен превоз на пътници“. Това е необходимо, тъй като
жалбоподателят в процесния случай, предприема маневра „отклонение вляво“ от
нарочно обособена спирка на публичния транспорт в гр. Пловдив. Съобразно това,
на първо място следва да се отчете нормата на чл. 67 ЗДвП- водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да
спре, за да позволи на пътните превозни
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да извършат
необходимите маневри, свързани с потеглянето им от обозначените спирки. В случая,
реализираното от водача на лекия автомобил поведение е в противовес с цитираната
норма. Непосредствено преди инициалния контакт между двете МПС, жалбоподателят
е подал съответен сигнал и е предприел маневра за изтегляне от обозначената
автобусната спирка. Следвало е водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ да се
съобрази с това, да пропусне автобуса за обществен превоз и едва след това да
извърши маневра в насока спиране/ паркиране на управлявания лек автомобил
(съвсем отделен е въпросът, че съобразно нормата на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП,
паркирането е забранено на спирките на превозните средства от редовните линии
за обществен превоз на пътници). Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че предимството разписано в чл. 67 ЗДвП за водачите на МПС от
редовните линии на градския транспорт (съответно задължението за останалите
водачи), е от особено значение и е установено в насока охраняване на
обществения интерес. Спирките на публичния транспорт традиционно са свързани
със събиране на множество лица на едно място, като придвижването им е свързано
с качване и слизане от превозните средства. Допълнително, водачите на автобуси
от редовните линии за обществен превоз транспортират и отговарят за живота и
здравето на множество лица, като предвид това, в насока осигуряване безопасността и комфорта на
ползвателите на услугата, е необходимо установяване на предимство на превозните
средства, които са част от публичния транспорт. Предвид гореизложеното, то
настоящият съдебен състав не счита, че отговорен за настъпването на процесното
ПТП е жалбоподателят. Същият се е съобразил със законовите разпоредби,
осигуряващи предимство при потегляне от спирка на ППС от редовните линии за
обществен превоз на пътници. Същевременно, водачът на лек автомобил с рег. № *****не
е зачел предимството на жалбоподателя и е предприел рязка маневра „завой
вдясно“, с цел да спре в района на спирка, предназначена за обществения
транспорт. Предвид гореизложеното, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не следва да бъде ангажирана.
За
яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че дадената в
АУАН и НП правна квалификация е непрецизна. Посочено е, че с поведението си
жалбоподателят е причинил ПТП и така реализираното от него е субсумирано под
нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Неправилно е очертана правната рамка на нарушението,
тъй като нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП въобще не съдържа като съставомерен
белег от обективна страна настъпването на ПТП. Реализиране на ПТП вследствие на
несъобразяване с правилата за движение по пътищата, е съставомерен елемент от
състава на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Тоест, следвало е административният орган да
посочи като нарушена нормата на чл. 179, ал. 2, вр. 1, т. 5 ЗДвП и впоследствие
на същото основание да наложи и самата глоба ( доколкото нормата съдържа, както
правило за поведение, така и санкцията, която следва да се наложи при
несъобразяване с диспозицията).
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено в своята цялост.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по
реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният
акт е отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и съобразно
изхода по делото, ОД на МВР- Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя А.Д.Д. сторените от него разноски за процесуално представителство,
които възлизат на 150 лв. За удостоверяване пълното заплащане на същите е
представен документ- л. 8 от съд. пр. Същевременно, така договореният и
изплатен изцяло адвокатски хонорар не се явява прекомерен и несъответстващ на
правната и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 1030- 011320 от
13.11.2019г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Пловдив, с което на А.Д.Д., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложена глоба
в размер на 200 /двеста/ лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на А.Д.Д., ЕГН **********
сума в размер от 150 / сто и петдесет/ лева, представляваща сторени от
последния разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.