РЕШЕНИЕ
№ 2459
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20205330110843 по описа за 2020 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********
против Г. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.” **, ет. *, ап. * , с правна
квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на
вземания, произтичащи от договор за доставка на битово-комунални услуги, за
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 14.03.2018 г. до 13.01.2020 г.,
в размер на 507,75 ( петстотин и седем лева и 75 ст.) лева, за обект, с адрес: гр. П., ул.
„М.” **, ет. *, ап. *, както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва,
върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска в периода от
31.05.2018 г. до 31.12.2019 г. в размер на 32,68 лв. ( тридесет и два лева и 68 ст.), ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 12.02.2020 г., до окончателното заплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № ***от *** г. по ч.гр.д. № ***г. на
Районен съд – П.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
при Общи условия (ОУ) на основание чл.198о от Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период
стойността на потребената питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът
има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като иска
уважаване на предявените искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение и
присъждане на разноски. Изложено е, че отчет в имота на потребителя е извършван
при липса на измервателно устройство, т.е при условията на чл.23, ал.5 от ОУ,
одобрени от КЕВР.
1
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
За да бъдат уважени предявените искове, възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1. наличието на
действително правоотношение по договор за доставка на вода за питейно-битови
нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът се е задължил да достави
процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената продажна цена и 2)
установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в
твърдяното количество на потребителя.
Ищецът не ангажира доказателства, които да установяват наличието на
възникнали между него и ответника облигационни отношения. С обявения за
окончателен проект за доклад по делото съдът е указал на ищеца, че негова е
доказателствената тежест да установи наличието на облигационни отношения с
ответника, като докаже, че ответникът има качеството собственик или вещен
ползвател на водоснабдения имот, или пък, че е страна по сключен с ищеца договор за
ВиК услуги. В този смисъл са разясненията на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
постановено във връзка с договора за продажба на топлинна енергия, които обаче
следва да намерят приложение и що се касае до договорите за ВиК услуги, които имат
идентична правна уредба. С посоченото тълкувателно решение се прие, че за да
възникне облигационно правоотношение, между наемател и дружеството – доставчик
на битово-комунални услуги, е необходимо между тях да бъде сключен нарочен
договор, в противен случай длъжник е наемодателят, с който дружеството се намира в
облигационни отношения.
В разглежданата хипотеза се установява, че ответникът е наемател на
водоснабден имот. Ищецът обаче не доказва между страните да е сключен договор за
ВиК услуги. Ето защо съдът намира, че страна по договора за ВиК услуги е
наемодателят, а не ответникът-наемател. Наемните отношения възникват между
страните по договора за наем, като те не могат да рефлектират в чужда правна сфера.
Когато едно лице наеме водоснабден имот, по арг. от чл. 232, ал. 2 ЗЗД, дължи
заплащане разходите за консумираните битово-комунални услуги на наемодателя, а не
доставчика на тези услуги, освен ако не се е задължило лично към него. При сключен
договор за наем не може да се приеме, че е налице встъпване или пък заместване в
дълг, що се касае до задължението за заплащане цената на доставените в имота
комунални услуги. Договорът за наем не внася изменение в персоналния състав на
страните по договора за комунални услуги. Ето защо доставчикът, ако не получи
изпълнение от лицето, с което той е договарял, следва да насочи иска си именно към
това лице, а не към фактическия консуматор на доставените услуги. Длъжникът не
може да релевира възражение, че не той, а едно трето лицето, на което е предоставил
ползването на имота, по силата на едно облигационно отношение помежду им, е
длъжник спрямо доставчика. Подобно възражение би било неоснователно, с оглед
релативния характер на договорите, които пораждат права и задължения между
страните по тях, а спрямо трети лица, само в предвидените от закона случаи.
Както бе вече изтъкнато, исковата претенция е насочена спрямо наемател, който
не е страна по договора за ВиК услуги, тъй като не се доказва да се е задължил лично
2
към ищеца. Исковете са неоснователни само по това съображение.
Ответникът се представлява от особен представител и няма право на разноски.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно
кумулативно съединени установителни искове на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК ********* против Г. К. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.” **,
ет. *, ап. * , с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за установяване на вземания, произтичащи от договор за доставка на битово-
комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
14.03.2018 г. до 13.01.2020 г., в размер на 507,75 ( петстотин и седем лева и 75 ст.)
лева, за обект, с адрес: гр. П., ул. „М.” **, ет. *, ап. *, както и за обезщетение за забава,
в размер на законната лихва, върху главното задължение, считано от падежа на всяка
вноска в периода от 31.05.2018 г. до 31.12.2019 г. в размер на 32,68 лв. ( тридесет и
два лева и 68 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 12.02.2020 г., до окончателното
заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № *** от ***** г. по ч.гр.д.
№*** г. на Районен съд – П.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3