Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 5364 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от в размер па 1969.57 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода ог 01.07.2009г. до 30.04.2012г., сума в размер па 417.20 лева - законна лихва за забава от 30.08.2009г. до 19.03.201 Зг., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.04.2013г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 147.74 лева, тъй като процесиите суми са погасени по давност изцяло.
В исковата молба се сочи, че въз основа на молба, с вх. № 589 от
28.01.2014г. на „Топлофикация-Перник” АД срещу
ответника е образувано изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ С.Д.за
2014г. Горепосоченото изпълнително производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд - Перник за сумата в размер на
1969.57 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2009г. до 30.04.2012г., сума в размер па
417.20 лева - законна лихва за забава от 30.08.2009г. до 19.03.201 3г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.04.201 Зг. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 147.74 лева направени по
делото разноски.
Претендиранитс от
ответното дружество суми се сочи, че не се дължат от
ищеца, тъй като са погасени по
давност.
Твърдението за недължимост на тези суми, е поради
погасяване на вземането, по съществото са изложени доводи за изтекла
погасителна давност. Основание на отрицателния иск за признаване със сила па
присъдено нещо несъществуването на спорното парично вземане на ответника по
иска, може да бъде всеки юридически факт, който е изключващ съществуването,
прекратяващ или погасяващ спорното материално право на вземане на ответника,
който може да се релевира с иск или възражение. Ответникът счита, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК тов доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закопа, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В тази насока
се сочи, се са и мотивите на тълкувателното решение от 26 юни 2015 год.,
постановено по тълкувателно дело № 2 по описа Върховният касационен същ на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия за 2013 г.
Предвид гореизложеното и обстоятелството, че по изп. дело № ** по описа
на ЧСИ С.Д.за 2014г. взискателят пе е искал извършване
на изпълнителни действия, респ. ие е внасял съответните такси и разноски за
извършването им, в продължение на повече от 3 години вземането е погасено по
давност.
В петитума се моли
съдът да признае за установено по отношение на ответното дружество, че
ищецът не дължи па „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, сумата в размер па 1969.57 лева -
главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2009г. до 30.04.2012г., сума в размер па 417.20 лева - законна
лихва за забава от 30.08.2009г. до 19.03.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 24.04.2013г. до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 147.74 лева направени по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение № 2467 ОТ 24.04.2013 г. по ч.гр.д. № ****г. по описа на Районен съд – Перник и Изпълнителен лист от 20.12.2013 год. по ч. гр.д.№****г.по описа на Районен съд - Перник -заповедта е издадена в полза на „Топлофикация - Перник” АД срещу И.В.А., ЕГН **********, за сумата от в размер па 1969.57 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода ог 01.07.2009г. до 30.04.2012г., сума в размер па 417.20 лева - законна лихва за забава от 30.08.2009г. до 19.03.201 Зг., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.04.2013г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 147.74 лева.
ВИДНО от печата на заповедна и от дата на издаване
на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по
частното гражданско дело, като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е
издаден изпълнителен лист на 20.12.2013 год.. В този смисъл съдът приема, че заповедта влезнала в сила на 20.12.2013 год., като на тази дата е издаден и
изпълнителния лист.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба от 28.01.2014 год. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело
изп.д.№ **/2014г. по описа на ЧСИ С.Д.с
рег. № *** с район на действие - Окръжен съд - Перник . В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани
първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към
принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП,
АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.
От материалите по изпълнителното
дело № **/2014г. по описа на ЧСИ С.Д.с
рег. № *** с район на действие - Окръжен съд – Перник, се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до
НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до
длъжника за доброволно изпълнение НА 14.02.2014 Г.., връчена на длъжника на
27.02.2014 г. По делото е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника с постановление на ЧСИ от 09.03.2017 г., връчено на 17.05.2017 г. С
постановление на ЧСИ от 09.03.2017 г. е
била наложена възбрана и на притежаван от длъжника недвижим имот. След проучване
на имущественото състояние на длъжника и в частно и в други банки е наложен
запор и н банка Пиреос на 24..06.2018 г. Извършена е справка в БНБ на
23.08.2018 г. Като по делото е постъпила и нова молба от взискателя с искане за
проверка на банкови сметки на длъжника от дата
30.05.2018 г.
Други изпълнителни действия по
делото не са били извършвани.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително
производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на
производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл
давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение
се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането
по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и
всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане
срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, поради което
ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Понастоящем в заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт –
заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията
между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение.
Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност,
то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли
възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по
предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.
По изложените съображения съдът намира, че
погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение
№ 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на
Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 20.12.2013 г. (липсват доказателства, че
същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 28.01.2014 г. с
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело -изп.д.№ **/2014г. по описа на ЧСИ С.Д.с рег. № *** с
район на действие - Окръжен съд - Перник, като от тази датата е започнала да
тече нова петгодишна давност. В цитираната молба е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни
доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този
смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото
състояние на длъжника.
От
материалите по изпълнителното дело № **/2014г.
по описа на ЧСИ С.Д.с рег. № *** с район на действие - Окръжен съд – Перник се установява, че съдебният изпълнител е
изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е
изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение, изпратена на 14.02.2014 Г.., връчена на длъжника на 27.02.2014 г.
По делото е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника с
постановление на ЧСИ от 09.03.2017 г., връчено на 17.05.2017 г. С постановление
на ЧСИ от 09.03.2017 г. е била наложена
възбрана и на притежаван от длъжника недвижим имот. След проучване на
имущественото състояние на длъжника и в частно и в други банки е наложен запор
и н банка Пиреос на 24..06.2018 г. Извършена е справка в БНБ на 23.08.2018 г.
Като по делото е постъпила и нова молба от взискателя с искане за проверка на
банкови сметки на длъжника от дата
30.05.2018 г.
Следователно
основателни са доводите на ищеца, че за времето от 28.01.2014 г. год. изп.д.№ **/2011г. по описа на ЧСИ С.Д.,
с рег. № *** с район на действие - Окръжен съд – Перник, не са били извършвани
никакви валидни изпълнителни действия, поради което това изпълнително дело се е
прекратило по право на 28.01.2016год.
, като цитираните изп. Действие /извъ ПДИ което не спада
към същите са извършени след тази дата/.По посоченото
изпълнително дело действително няма данни ЧСИ да е издал
постановление за прекратяване на същото макар и процесното изпълнително
дело се е прекратило по силата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК най-късно на 28.01.2016год . -делничен ден при действието на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, до когато е действала ППРС 3/1980
Г. и давност не е текла до този момент.
Съгласно
дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и други.
Следва изрично да се отбележи, че за да
достигне до тези изводи, съдът съобрази постулатите
на Решение № 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, по описа на ВКС,
по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено по въпроса-Откога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност
започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно
значение за давността, но в случая както е посочено и в това решение- Перемпцията е без правно значение
за прекъсването на давността. Тя
е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала
да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички
други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него /.
В това Решение е посочено, че -Перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение,
както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но
въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал
ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора
нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл.
116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или
друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова
ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие
не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно
по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила,
ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на
проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на
наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.
…Налагането
на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013,
ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява
принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в
правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими
на първоначалния и присъединените кредитори.
В тълкувателното решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването
му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били
длъжни да съобразяват поведението си с него.
В случая изп. Дело е било пермирано на 28.01.2016 г., като след
перемцията са били извършени по делото
следните действия-по делото е бил
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника с постановление на ЧСИ от
09.03.2017 г., връчено на 17.05.2017 г. С постановление на ЧСИ от 09.03.2017 г. е била наложена възбрана и
на притежаван от длъжника недвижим имот. След проучване на имущественото
състояние на длъжника и в частно и в други банки е наложен запор и н банка
Пиреос на 24.06.2018 г. Извършена е справка в БНБ на 23.08.2018 г. Като по
делото е постъпила и нова молба от взискателя с искане за проверка на банкови
сметки на длъжника от дата 30.05.2018
г., След перемирането на изп. производство, с молбата от 30.05.2018 г. е
поискано от взискателя да бъде извършена справка в БНБ за наличието на открити
банкови сметки на длъжника и при установяване на такива - да бъде наложен запор
върху същите. Прекратяването по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не води до погасяване на
материалното право и взискателят може да направи искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия
длъжник. /виж и Решение по гражданско
дело № *** по описа за 2020 година на ПОС /, като всяко от посочените действия
съобразно цитираното Решение на ВКС е водело до прекъсване на давността и
помежду им не е изтекъл давностния срок от 5 години
Поради това и последното действие, прекъснало
давността е молбата
на взискателя от 30.05.2018
г. с искане да бъде наложен запор е от
вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия и прекъсва
давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изп. Производство, като и предходните посочени по-горе действия също са прекъсвали
давността, но посочената дата на молбата е най-късната дата на прекъсване на
давността, затова съдът обсъжда нея, като между нея и всяка от предходните дати
не е изтекъл 5 годишния давностен срок.
При съобразявена на горното решение
на ВКС НА 30.05.2018 Г. е започнала да
тече нова петгодишна давност, която и
към настоящия момент не е изтекла, като не е изтекла и към момента на предявяване
на исковата молба, поради което и искът с явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят направените разноски, които са в размер на 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения отрицателен установителен иск от И.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от в размер па 1969.57 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода ог 01.07.2009г. до 30.04.2012г., сума в размер па 417.20 лева - законна лихва за забава от 30.08.2009г. до 19.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.04.2013г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 147.74 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ****г. по описа на Районен съд – Перник и въз основа на който е било образувано изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ С.Д.за 2014г.
ОСЪЖДА И.В.А., ЕГН **********, с адрес ***,, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, сумата 100,00 лв. /сто лева/ – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ****г..по описа на Районен съд - Перник да бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: