№ 451
гр. Горна Оряховица, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-КараИ.
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ. Гражданско дело №
20244120102684 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 СК.
Ищцата Г. А. И. твърди, че с И. Й. И. са родители на детето Д. И.а И.а,
родена на 23.11.2012 г. Твърди, че с решение № 61/24.02.2017 г. по в.гр.д. №
965/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново родителските права по
отношение на детето са предоставени за упражняване от ответника. Твърди, че
от дълго време ответникът живее в Кралство ******* и детето е оставено на
грижите на бабата по бащина линия. Твърди, че майката на ответника няма
възможности, желание и капацитет да отглежда Д.. Детето било мръсно, със
стари дрехи, необгрижено и с неподдържана хигиена. Бабата по бащина линия
харчела предоставената от ищцата издръжка за нейни лични нужди.
Ответникът също не се интересувал от детето и не изпращал издръжка.
Ищцата твърди, че живее в дома на баща си в с.******* във фактическо
съпружеско съжителство с гражданин на Конфедерация *******. Твърди, че е
осигурила за детето детска стая. Сочи, че работи по трудово правоотношение
и има постоянен доход. Твърди, че може да разчита за помощ в отглеждането
на детето и материална подкрепа от партньора си. Моли за постановяване на
решение за промяна постановеното с решение по гр.д. № 61/24.02.2017 г. по
в.гр.д. № 965/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново относно
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото
пълнолетие детето Д. И.а И.а, определяне местоживеенето му при него,
определяне на режим на лични контакти между ответника и детето и
присъждане на месечна издръжка занапред. Претендира заплащане и на
1
сторените разноски.
Ответникът признава, че е баща на детето Д. И.а И.а, като сочи, че от
съжителството си с ищцата има и друго дете – А. И.а И.а, родена на 25.05.2012
г. Признава, че по силата на решение № 61/24.02.2017 г. по в.гр.д. № 965/2016
г. на Окръжен съд – Велико Търново родителските права по отношение на
двете деца се упражняват от него. Оспорва от постановяване на това решение
да има изменение в обстоятелствата, при които то е взето. Оспорва ищцата да
има добро финансово състояние, като твърди, че не е заплащала издръжка на
децата, поради което било образувано изпълнително дело и е била осъдена по
НОХД № 460/2021 г. по описа на съда. Оспорва детето да е било мръсно или
неподдържано. Твърди, че през 2024 г. ищцата е потърсила Д. само два пъти.
Твърди, че между него и двете деца е изградена силна емоционална връзка и
има възможност да осигурява издръжката и грижата за отглеждането им с
помощта на своята майка. Твърди, че е осигурил добри битови условия за
децата в къщата на своята майка. Двете деца редовно посещават училище,
като са записани в един и същ клас. Твърди, че той им помага при подготовка
на уроците. Счита, че не е в интерес на двете деца да се разделят, а предходен
иск на ищцата по отношение на А. е бил отхвърлен. Твърди, че иска
упражняването на родителските права само по отношение на Д., защото иска
да я омъжи за момче, срещу финансова облага. Когато Д. отиде в дома на
майка си винаги има много мъже, които се държат грубо, карат я да се съблича
и правят неприлични неща. Моли за отхвърляне на иска, както и за
присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за промяна на
определените с решението за прекратяване на брака мерки за грижа за децата
– промяна на родителя, комуто е предоставено упражняването на
родителските права, и свързаните с това промяна на местоживеенето, режима
на лични отношения и издръжката, поради промяна на обстоятелствата.
Основателността му е предпоставена от установяване на обстоятелства,
настъпили след постановяване на действащия към момента режим, които така
да са променили обстановката, че постановените мерки за родителската грижа
да се явяват неефикасни или нерационални, преценени с оглед интереса на
детето. Такива обстоятелства могат да бъдат от различен порядък – както
обективни (например изменение на жилищни условия, социална среда,
здравословно състояние), така и субективни (например промяна на
отношенията родител-дете или на аспекти от родителските, възпитателските
или моралните качества), както отнасящи се до детето, така и до всеки от
родителите, както изменение или отпадане на съществували преди
обстоятелства, така и проявление на изцяло нови. Не всяко изменение на
обстоятелствата е основание за изменение на вече определените мерки, а само
същественото такова – когато промяната се отразява на положението на детето
2
и/или ефикасността на мерките, така че постановените до момента мерки да се
явяват несъответни, неадекватни и неподходящи с оглед актуалната ситуация
спрямо критериите за преценка на най-добрия интерес на детето. Ако при
съобразяване на всички тези критерии се установи, че в периода от
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, решила
въпроса за мерките за упражняване на родителските права в предходното
производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл.
59, ал. 9 СК, е налице съществена промяна на обстоятелствата, в смисъла
посочен по-горе, съдът следва да измени режима като го приведе в
съответствие с интереса на детето при изменените обстоятелства. Посочената
последователност на разглеждане и решаване на спора по чл.59, ал.9 СК,
съдържанието на понятието „изменение на обстоятелствата“ и критериите за
проверка дали то е съществено, са еднозначно и безпротиворечиво установени
в съдебната практика (т.V на Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д. №
3/1974 г. на Пленум на ВС; Решение № 291/07.11.2012 г., постановено по гр.д.
№ 115/2012 г. на ІІІ Г.О. на ВКС; Решение № 65/28.02.2014 г. по гр.д. №
4202/2013 г. на ВКС; Решение № 129/17.06.2014 г. по гр.д. № 7660/2013 г. на
ВКС; Решение № 160/25.06.2014 г. по гр.д. № 214/2014 г. на ВКС; Решение №
202/28.10.2015 г. по гр.д. № 244/2015 г. на III Г.О. на ВКС; Решение №
288/15.03.2016 г. по гр.д. № 2640/2015 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение №
253/15.02.2019 г. по гр.д. № 5011/2017 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение №
176/10.09.2019 г. по гр. д. № 2246/2018 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение №
3/14.04.2020 г. по гр.д. № 1595/2019 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение №
60264/10.01.2022 г. по гр.д. № 1509/2021 г. на III Г.О. на ВКС; Решение №
59/17.03.2022 г. по гр.д. № 2684/2021 г. на IV Г.О. на ВКС и мн.др.).
С доклада по делото бе обявено за служебно известно, че с решение №
260030/17.03.2021 г., постановено по гр.д. № 995/2020 г. на Районен съд –
Горна Оряховица, потвърдено с решение № 520/30.12.2022 г. по в.гр.д. №
324/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново, влязло в сила на 11.02.2023 г. е
отхвърлен иска на ищцата за промяна постановеното с решение по гр.д. №
61/24.02.2017 г. по в.гр.д. № 965/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново
относно упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилото пълнолетие детето Д. И.а И.а и свързаните с това мерки за
грижата за детето. Тъй като съдът не би могъл да преразглежда
обстоятелствата, взети предвид при постановяване на това решение, защото
по този начин би осъществил контрол за правилност на влязъл в сила съдебен
акт, преценката дали понастоящем е налице изменение на обстоятелствата,
следва да касае такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в
последната инстанция по същество по предходно воденото дело, или след
27.09.2021 г.
Събраните доказателства не установиха изменение на обстоятелствата
по смисъла на чл.59, ал.9 СК и обсъдената по-горе съдебна практика. На
първо място не се установи, а и ищцата лично отрече в проведеното съдебно
заседание ответникът да е заминал да живее и работи в чужбина и да е
3
оставил детето за отглеждане при майка си. Напротив – както от
свидетелските показания, така и от личните обяснения на ищцата и при
изслушването на детето се установи, че не ответникът, а ищцата е живяла и
работила преимуществено в чужбина в периода след постановяване на
решението по гр.д. № 995/2020 г. на Районен съд-Горна Оряховица. Самата тя
изясни, че е живяла в Украйна, Франция, Германия, Кралство ******* и живее
в страната от 8 месеца, докато ответникът е бил веднъж в Кралство *******.
Връзката на ищцата с чужденец, неговото материално състояние и
възможностите му да предоставя помощ на ищцата и детето са взети предвид
при постановяване на последното съдебно решение за определяне на
родителя, който да упражнява родителските права, като съжителят на ищцата
дори е разпитан като свидетел в производството по гр.д. № 995/2020 г. на
Районен съд-Горна Оряховица. Тук следва да бъде отбелязано, че и
сключеният граждански брак от ищцата не следва да бъде съобразяван като
изменение на обстоятелствата спрямо моментът на постановяване на
решението по в.гр.д. № 965/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Вярно,
че бракът е сключен на 09.11.2022 г. и следва датата на приключване на
съдебното дирене по това дело, но бракът не е влияе по никакъв начин на
положението на ищцата. От свидетелските показания се установи, че ищцата
не живее и никога не е живяла съвместно със своя съпруг, а бракът е сключен
с цел адресна регистрация при работа в Кралство ******* (свид.Т.). Доколкото
промяната по никакъв начин не се отразява на положението на детето или
родителя, тя не може да се счете за съществена.
Не се установи ищцата да е започнала да работи по трудово
правоотношение и има постоянен доход, както сочи в исковата молба.
Съгласно представената справка-данни за осигуряването, през последната
една година ищцата е получавала трудов доход само през месеците ноември и
декември 2024 г. Наличието на трудово правоотношение не може да бъде
установено с показанията на свид.Т., защото попада под забраната на чл.164,
ал.1 ГПК, а социалният доклад в посочената част възпроизвежда казаното от
самата ищца изгодно за нея обстоятелство. Дори и разглежданото
обстоятелство да беше доказано, то не променя ситуацията, отчетена при
последното разглеждане на въпроса за мерки за родителската грижа относно
детето Д., така че да ги прави неефикасни или неподходящи, защото при
приключване на съдебното дирене по него, ищцата е работила по трудово
правоотношение.
Не се установи детето Д. да е неглижирано от отглеждащия го родител –
с неподдържана лична хигиена и мръсни и стари дрехи, както се сочи в
исковата молба. Съгласно социалния доклад свид.Н. поддържа хигиенно-
битовите условия в жилището, в което живее детето на много добро ниво,
както и хигиената на Д. и нейната сестра. При осъществената среща със
социалните работници, както Д., така и сестра й А., били в чист и спретнат
вид, с добра лична хигиена, облечени и обути с подходящи дрехи и обувки
според пола, сезона и възрастта си. В частта по констатираното от социалните
4
работници при извършване на социалното проучване, социалният доклад
съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, доколкото е
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и по установените за това
форма и ред. Същите обстоятелства са установени и при служебно запитване
до училище ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.********, в което детето учи.
Посочва се, че Д. посещава училище в много добър външен вид – чиста,
спретната, подходящо облечена за училище и за всеки сезон, като няма
никакви данни за неглижиране или пренебрегване на детето. Единствените
данни, че детето е мръсно при срещите с майката, са от показанията на свид.Т.
и И.а, но те не могат да се счетат достоверни. Свид.И.а посочи, че когато е
видяла детето пред съдебната зала, то също е било мръсно, докато при
изслушването му това не се констатира.
Останалите събрани доказателства касаят явно влошените личните
отношенията между родителите на детето и членовете на техните семейства,
но нямат никакво отражение към положението на детето, нито съставляват
ново или променено обстоятелство, което да бъде съобразено по реда на чл.59,
ал.9 СК. Това важи и за доводите на ищцата, свързани с предоставяната от нея
издръжка, в частност, че свид.Н. я харчила за собствени нужди. Само за
пълнота следва да се отбележи, че от представените доказателства, в т.ч. и от
самата ищца (справка за пощенски парични преводи), е видно, че издръжката
за децата не се изплаща редовно и в пълен размер, като неплатените
задължения само по отношение на детето Д. са 6 760 лв. (писмо изх. №
2878/06.03.2025 г. на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд – Горна
Оряховица).
Независимо, че не се установи нито едно от обстоятелствата, сочени от
ищцата, като причина за промяна на мерките относно грижата за детето и
доколкото се дължи служебна проверка за наличие на такива (чл.59, ал.9 СК),
съдът намира за необходимо да обсъди актуалното положение на детето с
оглед най-добрия му интерес.
Събраните по делото доказателства – свидетелски показания, социален
доклад и данните от изслушването на детето, установиха, че двете деца на
страните Д. и А. са живели заедно винаги, в т.ч. и след решението по гр.д. №
61/24.02.2017 г. по в.гр.д. № 965/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново,
откогато живеят с ответника, съвместно с баба си по бащина линия. Двете
деца са били в една и съща група в детската градина, сега са записани в един
клас в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ – с.********, ходят заедно на училище,
имат обща стая, правят всичко заедно и от малки са неразделни (показанията
на свид.Н., свид.Цветкова и социалния доклад). Социалният доклад е
установил силна емоционална връзка между двете сестри помежду им и с
баща си и баба си. Тази връзка се потвърди и при изслушването на детето,
което с категоричност заяви, че не желае да живее отделно от А. (дори и ако
може да й гостува), както и че от малка е свикнала да е с нея, баща си и баба
си и не иска и не може „да ги остави“. Приетото в т.III на Постановление №
1/1970 г. на Пленум на ВС въвежда принципно положение, че братята и
5
сестрите не следва да се разделят при развод, съответно раздяла на
родителите. Такова разделяне на децата може да се постанови само по
изключение при сериозни причини, като например голямата разлика във
възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително
разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и др. Съдът не
счита, че в случая е налице обстоятелство от посочения порядък, в т.ч. и
категоричното нежелание на А. да се среща с ищцата, за което конкретна
причина не се установи. Разликата във възрастта на двете момичета е една
година и пет месеца, налице е изключително силна привързаност между тях,
еднакви интереси, съвместно живеене и организиране на ежедневието по
идентичен начин. Посоченото от ищцата, че сега желае промяната само по
отношение на Д., в резултат на което след време А. също ще поиска да живее с
нея „като види, че сестра й я няма“, изразява отношението на ищцата към
привързаността между двете деца като способ за постигане на желаната
промяна и демонстрира незачитане на интереса, желанията и чувствата на
децата.
На следващо място, стана ясно, че детето е имало проблем – неприлична
снимка, която е направило по молба на момче, близко до семейството на
майка й (брат на съпругата на брат й – свид.Т.). При изслушването си, детето
самó изрази желание да говори за това и показа силно притеснение и срам от
случилото се, като ясно съзнаваше, че поведението му е било погрешно и
повлияно. Детето открито е споделило проблема с близките си и се нуждаело
от подкрепа, насока и съвет. Такива са получени от свид.Н., която е зачела
достойнството на детето, обещавайки да не казва на ответника и пред
надлежните органи, но и е дала адекватни наставления във връзка с
приоритетите за възрастта на Д. – доброто образование. От показанията й
става ясно, че в определен момент Д. е била силно повлияна и развълнувана от
въпроса за предстояща сватба, големи рокли и прически, с които да изглежда
по-голяма, като дори тя й споделила как искат да я откраднат. Същото се
потвърждава и от показанията на свид.Цветкова, която посочва, че е чела чат
между Д. и момчето, в което той й казва как ще се оженят и скоро ще заживеят
заедно. Свидетелката блокирала профила на момчето, но след всяко
посещение на детето при майка си, този профил бил отблокиран.
Ищцата демонстрира неадекватно отношение във връзка с проблема на
детето, като от показанията на свид.Т. е ясно, че ищцата също знае за
снимката – ищцата обясни, че „Андрейчо не е такова момче“ и че имал страх
от нея, защото „го шамаросвала“. За разлика от ищцата, в семейната среда на
ответника, детето е получило адекватна помощ за справяне със ситуацията, в
резултат на която към момента не общува с момчето и съзнава, че поведението
й не е било правилно. Д. навлиза в пубертета и тази възраст има необходимост
от разбиране, свободно споделяне, но и съзнание за ясни граници и правила
относно емоциите и общуването с противоположния пол, които семейната
среда, в която живее има възможност, капацитет и желание да й предостави.
От друга страна, източникът на обсъждания проблем и повлияването на детето
6
да мисли и говори за сватба и съпружески живот на дванадесет години е
семейната среда и близките на майката – момчето е роднина на нейната снаха,
запознали са се и са започнали да общуват при посещенията при ищцата, след
гостуване при ищцата чатът с момчето е бил винаги отблокиран, а детето
говорило за сватба с него. В този смисъл, исканата промяна на мерките
относно упражняване на родителските права не може да се счете в интерес на
детето, доколкото не би обезпечила нормалното нравствено, социално и
емоционално развитие и възпитание на детето, както и неговата сигурност.
Действително, установи се, че детето има желание да гостува на ищцата
(показанията на свид.Н.), където има собствена стая (социалния доклад), че
ищцата организирала празник за рождения ден на детето през 2024 г. и му
купила нови дрехи, както и че му предоставя парични средства за издръжка и
купува вещи (показанията на свид.И.а и свид.Т.). Посоченото не може да се
счете за обстоятелства по чл.59, ал.9 СК, налагащи исканата промяна, защото
всъщност това е съдържанието, при което режимът на лични отношения с
ищцата изпълнява адекватно своята цел – да не се прекъсва връзката между
детето и неупражняващия родителските права родител, а същата да се развива.
Така с оглед изложеното, не се установи промяна в обстоятелствата по
смисъла на чл.59, ал.9 СК – нови обстоятелства, изменение или отпадане на
съществуващи обстоятелства, които да се отразяват на положението на детето
и/или ефикасността на постановените до момента мерки, така че да ги правят
неподходящи с оглед актуалната ситуация спрямо критериите за преценка на
най-добрия интерес на детето. Интересът на Д. всъщност налага запазване на
постановения с решение по в.гр.д. № 965/2016 г. на Окръжен съд – Велико
Търново режим, доколкото от една страна исканата промяна би я разделила от
нейната сестра А., към която е силно привързана, а от друга – би повлияла
негативно на развитието на Д. в социален, емоционален и нравствен аспект с
оглед навлизането в пубертета. С оглед изложеното, искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК и приетото в Тълкувателно решение №
3/27.06.2024 г. по тълк.д. №3/2023 г. на ОСГК на ВКС, доколкото молбата се
отхвърля, ответникът има право да му бъдат присъдени сторените разноски.
Той е направил такова искане и от негова страна са представени доказателства
да са заплатени 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение, които му се следват.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: с.*******, община ******, ул. ****** № *** срещу И. Й. И., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, община ***, ул. *** № ***
за изменение на постановеното с решение № 61/24.02.2017 г. по в.гр.д. №
7
965/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново, влязло в сила на 03.10.2017 г. в
частта по упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на детето им Д. И.а И.а, ЕГН **********.
ОСЪЖДА Г. А. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
с.*******, община ******, ул. ****** № *** да заплати на И. Й. И., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, община ***, ул. *** № ***
сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ , представляваща сторените
разноски в първоинстанционното производство за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8