РЕШЕНИЕ
№ 1665
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120105757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 ал. 1 и чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 20980/15.06.2022 г., подадена по пощата на 13.06.2022 г.
от ищеца „Софавто“ ООД чрез адв. Г.М. АК С. с искане за поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 827/04.05.2022 г. по гражданско дело № 5757/2021 г. на РС Бургас, в
частта относно разноските, като бъде заличена сумата присъдена на ответниците за съдебно
– деловодни разноски за заповедното производство, на основание чл. 247 ал. 1 от ГПК, както
и изменение на решението в частта относно разноските, като сумата за разноски присъдени
в полза на ответниците за исковото производство следва да бъде намалена на 300 лева, на
основание чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че поради техническа грешка в диспозитива на решението е останал и
диспозитив за разноски за заповедно производство. Сочи се, че по отношение на разноските
в исковото производство данъчната оценка на имотите общо е 1695,40 лева, поради което
цената на иска е ½ от тази сума, т. е. 847,70 лева и при липса на фактическа и правна
сложност на делото адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на
ответника възлиза на 300 лева. Направено е искане за уважаване на молбите.
В законоустановения срок ответниците не са подали отговор на молбите.
Като разгледа материалите по делото и съобрази становищата на страните, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
По молбата по чл. 247 ал. 1 от ГПК.
В мотивите на Решение № 827/04.05.2022 г. по гражданско дело № 5757/2021 г. на РС
Бургас е формиран извод за дължимост на разноски в полза на ответниците за исковото
производство, като присъдените в тяхна полза разноски за заповедно производство
представлява фактическа грешка, поради което следва да бъде допусната нейната поправка.
По изложените съображение, молбата по чл. 247 ал. 1 от ГПК е основателна и следва
да бъде уважена.
1
По молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Молбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК и по делото е
представен списъкът по чл. 80 от ГПК /л. 128/, поради което същата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства в полза
на ответниците се полагат направените в производството съдебно-деловодни разноски. По
делото са ангажирани доказателства за заплатен от ответницата адвокатски хонорар в размер
от 1000 лева. Направеният извод налага разглеждане на своевременно направеното от
процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имотите е
видно, че същата възлиза на общо 2468,40 лева /л. 45/. Следователно материалният интерес
възлиза на 1234,20 лева, доколкото искът е предявен само за ½ ид. ч. от правото на
собственост върху процесните три имота. Като взе предвид изложеното и че делото не
представлява фактическа и правна сложност значително надхвърляща обичайната за този
тип дела, тъй като не са събирани множество доказателства и не са разпитвани многобройни
свидетели, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определено в минималния
размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството по чл. 7 ал. 9 от същата, а
именно, че делото е протекло в рамките на три съдебни заседания. Определено по тези
правила претендираното от ответниците със списъка по чл. 80 от ГПК /л. 141/
възнаграждение за един адвокат възлиза на 416,40 лева /316,40 лева по чл. 7 ал. 2 т. 2 и 100
лева по чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1/. По изложените съображения, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 416,40 лева, представляваща заплатено от
ответницата възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, вр. 7 ал. 2 т.
2, вр. ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Неоснователни са изложените в молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК твърдения на ищеца,
че данъчната оценка на трите имота възлиза на 1695,40 лева, тъй като видно от
представеното удостоверение за данъчна оценка на трите имота, общата данъчна оценка за
същите възлиза на 2468,40 лева – за жилището е в размер от 728,50 лева, за навеса е в размер
от 44,50 лева и за земята е в размер от 1695,40 лева. В удостоверението срещу всеки отделен
обект на облагане /на същия ред/ е посочен размерът на данъчната оценка изчислен за този
обект, като общата стойност на данъчната оценка за всички обекти генерирани в
удостоверението е изнесена на следващия ред в удостоверението видно, от който общата
данъчна оценка е в размер от 2468,40 лева. Същата стойност се получава и при сборуване на
данъчните оценки на трите обекта - 728,50 + 44,50 +1695,40 = 2468,40 лева. Така доколкото
предмет на делото е ½ ид. ч. от правото на собственост върху тези обекти, то материалния
интерес възлиза на половината от размера на общата данъчна оценка за трите имота т. е.
1234,20 лева /364,25 лева + 22,25 лева + 847,70 лева = 1234,20 лева/.
По изложение съображения и при липса на основания за ревизиране размера на
присъдените в полза на ответниците съдебно – деловодни разноски, съдът приема ,че
молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 ал. 1 от ГПК, поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 827/04.05.2022 г. по гражданско дело № 5757/2021 г. на РС Бургас,
като в частта относно присъдените с решението разноски, като заличава следното
изречение: „сумата от 416,40 лева /четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща направени в ч. гр. д. № 8407/2020 г. на РС Бургас съдебно-
2
деловодни разноски и“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20980/15.06.2022 г., подадена по пощата
на 13.06.2022 г. от ищеца „Софавто“ ООД чрез адв. Г.М. АК С. за изменение на Решение №
827/04.05.2022 г. по гражданско дело № 5757/2021 г. на РС Бургас в частта относно
разноските, като сумата в размер от 416,40 лева, представляваща заплатено от ответниците
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, вр. 7 ал. 2 т. 2, вр. ал. 9 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
бъде намалена на 300 лева, на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3