Р
Е Ш Е Н И Е
№………..../12.05.2025 г.
гр. ***
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 10 състав, в закрито съдебно
заседание от дванадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА Г.
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16307/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 250 и чл. 247 ГПК
Постъпила е молба вх. № 263654/15.10.2024 г. от съделителя
М.Н.Х., чрез адв. Р.Е., уточнена с молби от 8.01.2025 г. и 10.03.2025 г., с
която се иска постановеното по делото Решение № 260431/11.11.2022 г. да бъде
допълнено, като Т.Н.Г. бъде осъдена да заплати на М.Н.Х. и законна лихва върху
присъдената сума от 33 100.00 лева за уравняване на дяловете им, считано
от датата на влизане в сила на Решение № 260431/11.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането. В условията на евентуалност се моли да бъде отстранена
очевидна фактическа грешка в Решение № 260431/11.11.2022 г., като се осъди Т.Н.Г.
да заплати на М.Н.Х., законна лихва върху сумата от 33 100.00 лева за
уравняване на дяловете им, считано от датата на влизане в сила на решението.
Сочи, че с ПП-4-64 е прието, че правото на собственост при разпределение на
делбените имоти /292 ГПК отм./ се придобива от влизане в сила на решението,
поради което и лихва се дължи от същия момент. С Решение № 997-70-I ВС е прието, че лихва в този
случай се дължи и без да има заявено искане за присъждането й, поради което
моли молбата й да бъде уважена.
В предоставения от съда срок за писмен отговор,
от насрещната страна са подадени становища с вх. № 2614170/23.12.2024 г. и вх.
№ 261089/01.04.2025 г., с който се моли молбата да бъде оставена без уважение
поради неоснователност. По отношение искането за допълване се сочи, че
действително при разпределяне на имоти и присъждане на пари за уравняване на
дялове, съдът присъжда служебно и законна лихва от датата на влизане в сила на
съдебното решение и без да е отправено подобно искане до съда. Намира обаче, че
към момента е преклудирана възможността на страната да иска допълване на Решение № 260431/11.11.2022 г. Това е следвало
да стане в срока за обжалване на решението, а молбата с правно основание е
подадена месец октомври 2024 г., след влизането на решението в сила на
07.12.2022 г. По отправеното в евентуалност искане излага, че очевидна
фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната в мотивите на
решението воля на съда и външното изразяване на същата в диспозитива на
решението. Намира, че в случая съдът въобще не е формирал воля за присъждане на
законна лихва върху сумата за уравняване на дяловете присъдена в полза на Х.,
поради което не е налице очевидна фактическа грешка, която да бъде отстранена
по реда на чл. 247 ГПК.
Съдът след като разгледа делото, намира следното:
Производството по гр.д. № 16307/2020 г. по описа
на РС *** е било образувано
по предявена искова молба от М.Н.Х. срещу Т.Н.Г., с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде допусната делба на посочените в молбата съсобствени недвижими имоти придобити по наследство.
С Решение № 260431/11.11.2022 г. по делото, във втората фаза на делбата, съдът
е възложил в собственост на М.Н.Х. следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед номер РД 18-64 от
16.05.2008г. на ИД на АГКК, с предназначение - жилище, апартамент, последно
изменение в КККР от 18.06.2020г. с адрес в гр. ***, район „***“, ж.к. „***“, ***,
***, ***, ***, намиращо се в сграда с ид. номер ***, със ЗП от 58,52 кв.м.,
ведно с прилежащото избено помещение, при граници на избата – ***и ***и
коридор, както и 1,4567% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, а в собственост на Т.Н.Г. е възложен следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед
номер РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на ИД на АГКК, с предназначение - жилище,
апартамент, последно изменение в КККР от 18.06.2020г., с адрес в гр. ***, район
„***“, ул. „***“ 9, ***, ***, ***, ***, намиращо се в сграда с ид. номер ***,
със ЗП от 87,80 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с номер 46, с площ
от 3,85 кв.м., при граници на избата – абонатно помещение, избен коридор, изба
номер 47, както и 0,7592 % ид.ч. от общите части на сградата и същата е осъдена
да заплати в полза на М.Н.Х., ЕГН **********, сумата от 33 100,00 лв.
(тридесет и три хиляди и сто лева), представляваща уравнение на дяловете,
предвид стойността на възложените в собственост на всяка страна недвижими
имоти.
Във връзка с молба на М.Х. от 15.06.2023 г. съдът
е постановил Решение № 260005/19.01.2024 г., с което е прогласено настъпилото
по право обезсилване на Решение с номер 260431 от 11.11.2022г., в частта, с
която в дял и изключителна собственост на Т.Н.Г. е предоставен следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР,
одобрени със Заповед номер РД – 18 – 92 от 14.10.2008г. на ИД на АГКК, с
предназначение - жилище, апартамент, последно изменение в КККР от 18.06.2020г.,
с адрес в гр. ***, район „***“, ул. „***“ 9, ***, ***, ***, ***, намиращо се в
сграда с ид. номер ***, със ЗП от 87,80 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение с номер 46, с площ от 3,85 кв.м., при граници на избата – абонатно
помещение, избен коридор, изба номер 47, както и 0,7592 % ид.ч. от общите части
на сградата, както и в частта, с която Т.Н.Г., ЕГН **********, е била осъдена
да заплати в полза на М.Н.Х., ЕГН **********, сумата от 33 100,00 лв. (тридесет
и три хиляди и сто лева), представляваща уравнение на дяловете, предвид
стойността на възложените в собственост на всяка страна недвижими имоти. Постановено
е имотът да бъде изнесен на публична продан и получената от публичната продан
сума да бъде разпределена както следва: 24,1% от общата сума да се заплати на М.Н.Х.,
ЕГН **********, и 75,9% от сумата да се заплати на Т.Н.Г..
Решението от 19.01.2024 г. на РС *** е обжалвано
и с Решение № 755/04.07.2024 г. по в.гр.д. № 670/2024 г. по описа на ОС ***, съдът
е отменил решение № 260431/11.11.2022 г. по гр.д. № 16307/2020 г. на X състав ВРС и вместо това е
постановил, че ОТХВЪРЛЯ молбата вх. №
262937/15.06.2023г. от М.Н.Х., с искане да бъде прогласено настъпилото по сила
на закона обезсилване на решение № 260431/11.11.2022 г. по гр.д. № 16307/2020
г. на X състав ВРС, в частта, в която е поставен в дял и собственост на Т.Н.Г.,
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
КК и КР на гр. ***, представляващ апартамент в гр. ***, ул. „***“ 9, ***, ***, ***, ***,
като този недвижим имот бъде изнесен на публична продан и от получената при
проданта цена, да й се изплати сумата от 33100.00лв. В
решението на въззивния съд е отразено, че състав на РС *** е извършила делбата
по реда на чл. 353 ГПК. Именно и поради тази причина в решението по втората
фаза на делбата не било посочено, в какъв срок следва да бъде извършено
плащането на сумата за уравняване на дяловете и какви са последиците при неизпълнение
в срок.
С оглед гореизложената фактическа обстановка,
съдът при съобразяване действащата нормативна уредба, намира по молбата,
депозирана по реда на чл. 250 ГПК,
следното от правна страна:
За да разгледа молбата по същество, съставът на
съда следва да прецени дали молбата изхожда от легитимирано лице, дали същата е
депозирана в срока, указан в разпоредбата на чл.250 ГПК и дали постановеното от
него решение е непълно. В случай, че някое от тези изисквания не е налице,
подадената молба се оставя без разглеждане с определение, което от своя страна
подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В този
смисъл Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено
издание, проф. Живко Сталев, издателство Сиела, 2012 г., стр.518.
Съдът намира, че молбата е подадена от
процесуално легитимирано лице, но извън предвидения от закона срок. Съгласно
текстът на чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако
съдът не се е произнесъл по цялото и искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен
срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Видно от
приложените по делото съобщения, Решение № 260431/11.11.2022 г. по гр.д. №
16307/2020 г. на X състав ВРС е връчено на Т.Н.Г. на 22.11.2022 г. Срокът за
обжалването му за Г. е бил до 06.12.2022 г., в който и срок е следвало да бъде
подадена молбата с искане за допълване на постановеното решение. Предвид
изложеното съдът намира, че подадената на 15.10.2024 г. молба с искане за
допълване на Решение № 260431/11.11.2022 г. по гр.д. № 16307/2020 г. на X
състав ВРС е просрочена и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед гореизложената фактическа обстановка,
съдът при съобразяване действащата нормативна уредба, намира по молбата,
депозирана по реда на чл. 247 ГПК,
следното от правна страна:
Очевидна
или явна фактическа грешка е всяко едно явно несъответствие между формираната
от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението, т.е. очевидна
фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото
и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните,
като е пропуснал или погрешно е
отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. В този смисъл е решение №
475/26.10.2010 г., по гр. д. № 881/2010 г., на II г.о. на ВКС.
В случая, в мотивите към Решение № 260431/11.11.2022 г. по гр.д. №
16307/2020 г. на X състав ВРС, съдът не е обсъдил дължимостта на законна лихва
върху сумата за уравняване на дяловете, не е формирал воля по отношение на нея
и въобще не се е произнесъл относно законна лихва върху сумата от 33 1000.00
лева, поради което не е налице очевидна фактическа грешка в постановеното по
делото решение № 260431/11.11.2022 г. Във връзка с гореизложените мотиви
искането с правно основание чл. 247 ГПК, направено в условията на евентуалност следва
да бъде оставена без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане, отправено по
реда на чл. 250 ГПК обективирано в молба вх. № 263654/15.10.2024г. от М.Н.Х.,
чрез адв. Р.Е., уточнена с молби от 8.01.2025 г. и 10.03.2025 г., с която се
иска постановеното по делото Решение № 260431/11.11.2022 г. да бъде допълнено,
като Т.Н.Г. бъде осъдена да заплати на М.Н.Х. и законна лихва върху присъдената
сума от 33 100.00 лева за уравняване на дяловете им, считано от датата на
влизане в сила на Решение № 260431/11.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното
в условията на евентуалност искане по реда на чл. 247 ГПК обективирано в
молба вх. № 263654/15.10.2024г. от М.Н.Х., чрез адв. Р.Е., уточнена с молби от
8.01.2025 г. и 10.03.2025 г., за отстраняване на очевидна фактическа грешка в Решение
№ 260431/11.11.2022 г., като се осъди Т.Н.Г. да заплати на М.Н.Х., законна
лихва върху сумата от 33 100.00 лева за уравняване на дяловете им, считано от
датата на влизане в сила на
Решение № 260431/11.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането
Решението в частта, в която е оставено без разглеждане искането по чл. 250 ГПК е с
характер на определение и подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част решението
подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: