Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 471
гр.Русе, 23.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански
състав
в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на
прокурора ….......................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 68 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл.410 ал.1 от КЗ.
Ищецът ЗАД
”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУАРАНС ГРУП”-София
твърдят, че на 12.02.2017 г. лицето И.А.И. управлявал лек автомобил “БМВ” с рег.№ ..., собственост
на ”Полисан” АД, надлежно застрахован при тях за имуществена застраховка “Каско” по полица №
4704160600001601, с период на действие 29.11.2016 г.- 29.11.2017 г.При движение
по бул.“Христо Ботев” към бул. “България”, водачът преминал през дупка на
пътното платно, вследствие на което настъпило пътно-транспортно
произшествие.При него по МПС били причинени имуществени вреди.След подадено
заявление от водача, при ищеца била образувана застрахователна преписка №
470416171707217 (реф.№ 50-0700-00273/17).След извършен оглед на автомобила било установено, че при удара са се
деформирали предна дясна гума “Pirelli Sottozero 245/45/R19” и предна дясна лята джанта, оценени общо за 374,10
лв.Парите били преведени на собственика на 22.03.2017 г. по посочена от него
банкова сметка.***, че с плащането на сумата, встъпват в правата на
застрахования до размера на престираното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Предвид обстоятелството, че посоченото пътнотранспортно
произшествие настъпило по пътен участък, за който Община Русе не е изпълнила
задължението си да го поддържа или да го обезопаси по някакъв начин, намират,
че ответникът следва да понесе отговорността за причинените имуществени вреди,
тъй като с виновното си бездействие е създал предпоставки за възникването им.
Въз основа на
подадено от тях заявление по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.дело № 8379/2017 г. по
описа на РРС.В него производство срещу ответника била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът подал възражение в срока по чл.414 от ГПК.Искат да се признае за установено по отношение на Община-Русе, че им дължи
присъдената сума по ч.гр.дело № 8379/2017 г. по описа на РРС, ведно със
законната лихва, считано от 27.11.2017 г.Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът Община-Русе
оспорват иска.Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на МПС.Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на
разноски за производството.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 8379/2017 г. по описа на РРС, в полза на ищцата в
настоящото производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу Община-Русе за заплащане на сумата от 374,10 лв.,
представляваща обезщетение по имуществена застраховка “Каско” на лек автомобил
“БМВ” с рег.№ ..., със законната лихва върху нея от 27.11.2017 г. и 325
лв.-разноски.В предвидения в
закона срок длъжникът направил възражение, че не дължи изпълнение по издадената срещу него
заповед, за което заявителят е уведомен на 11.12.2017 г.Настоящото дело е образувано на 04.01.2018 г.
По делото няма
спор, че на 02.11.2016 г. между ищеца и ”Полисан” АД, собственик на лек автомобил ”БМВ” с рег.№ Р
0123 ВН (л.11), е бил сключен договор за застраховка “Каско” под формата на
застрахователна полица № 4704160600001601, валидна за периода 29.11.2016 г.-29.11.2017
г. (л.6).Към дата на подписване на контракта МПС е преминало периодичен
технически преглед (л.12).
Разпитаният по
делото св.И.И. установява, че към 12.02.2017 г. бил служител на “Полисан” АД.Процесният
автомобил, снабден с нископрофилни гуми, му бил предоставен за управление във
връзка с възложената работа.На
посочената дата, лицето пътувало по
бул.“Христо Ботев” в посока към бул.“България”.Автомобилът се движил в колона
с други МПС. Достигайки до бул.“България”, при наличие на знак ”Пресичане на
път с предимство”, свидетелят погледнал наляво, за да може се включи безопасно
в движението, поради което не успял да забележи, че в крайната дясна част на пътното
платно има дупка.Характерът на терена и необходимостта да се съобрази с
движещите се с предимство МПС, не допускали шофиране със скорост над 50
км/ч.Неравността се забелязвала трудно, тъй като попадала в крива, имало и
натрупвания от сняг.Преминавайки през дупката, свидетелят спукал гума.И.И.
сигнализирал за инцидента.На място пристигнал екип на сектор “Пътна полиция”.Те
заснели дупката.Бил съставен и Протокол за ПТП (л.7).В него е отразено, че
неравността на пътното платно е с размери 30/60 см.В този смисъл са показанията
и на св.М.И., съставил протокола за ПТП.Същият установява, че екипът им заснел
щетите по автомобила, както и процесната неравност на пътя (л.46-49).
По делото няма
спор, че инцидентът е възникнал на пътен
участък, за поддържането на който отговорност носии Община-Русе.
За ПТП при застрахователя
била заведена преписка по щета № 470416171707217 (реф.№ 50-0700-00273/17).След
извършен оглед на лекия автомобил било прието, че общият размер на причинените
имуществени вреди е 580 лв., с вкл. ДДС, от които за гума-436 лв., а за ремонт
и боя на джанта-144 лв. (л.10).На 22.03.2017 г. на собственика на вещта била изплатена
сумата от 374,10 лв.(л.8).На ответника била отправена покана да възстанови тази
стойност (л.13).Няма спор между страните, че сумата не е платена.
Назначеното в
производството вещо лице, след
запознаване с доказателствата по делото, изслушване на свидетелите и извършен
оглед на място, се е произнесло, че разходите за ремонт на предна дясна гума на
автомобила е 359,92 лв. (по цени на
дистрибутор), с вкл.ДДС, а при 70 % овехтяване- 251,94 лв., с труд и материали съответно 453,92 лв. и
345,94 лв.Експертът е пояснил, че по-ниските стойности са съобразени с Наредба
№ 49 и Методиката, съдържаща се към Наредба № 24 за определяне на стойността на
имуществените вреди при ПТП при застраховка ”Гражданска отговорност”. Вещото
лице е посочило, че е възможно щетата да е причинена по механизма, описан в
исковата молба.Пояснил е, че при движение в остра крива под наклон нагоре,
водачът не е бил с добра видимост към пътното платно, особено към дясната лента
за движение, където е била фиксирана процесната дупка, поради което и не е
могъл да предотврати ПТП чрез спиране. Вниманието на св.И. било допълнително
отклонено към идващите от ляво автомобили по бул.”България”.Това осуетило и
заобикалянето на неравността.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява,
че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 8379/2017 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу Община-Русе и е за заплащане на
процесната сума.В срока,
визиран в чл.414 от ГПК, насрещната страна е подала възражение, че не дължи
изпълнение по издадената срещу нея заповед.В указаното от съда време,
заявителят е предявил иск за
установяване на вземането си, предвид което претенцията е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.410 ал.1 от КЗ, с плащане на застрахователно обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право на
иск срещу виновния за настъпилото ПТП.
Между страните
няма разногласие по въпросите, че към 12.02.2017 г. между застрахователя и
собственика на“БМВ” с рег.№ ... е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка ”Каско”, като на посочената по исковата молба
дата ищецът е заплатил на съконтрахента си застрахователно обезщетение в размер
на 374,10 лв.
Спорен е
въпросът за настъпване на 12.02.2017 г. на застрахователно събитие, наличие на
причинно-следствена връзка между вредите на МПС и неравност по път, който се
стопанисва от ответника.
Събраните в
производството доказателства сочат на безспорен извод, че на 12.02.2017 г. св.И.И., движейки с процесния
лек автомобил по бул.”Христо Ботев” в посока към бул.”България” е преминал през
необозначена неравност на пътното платно, вследствие на което претърпял ПТП,
при което били деформирани предна дясна гума и предна дясна лята джанта на МПС.Показанията
на св.М.И. потвърждават изнесеното от водача на МПС досежно настъпилите щети по
вещта и наличното препятствие на пътя.По делото няма спор, че за поддръжката на
този участък, съгласно чл.48 т.2 от ППЗП,
отговорност има ответника.Причинно-следствената връзка между настъпилите
вреди и преминаването на автомобила през препятствие на пътя е доказана и с
приетата по делото техническа експертиза.Проявеното бездействие от страна на
ответника, в разрез с вмененото им задължение по чл.167 ал.1 от ЗДвП, налага извод, че са налице предпоставки да
бъде ангажирана отговорността на Община-Русе за увреждането на застрахованата
вещ.
Съдът намира,
че ответникът не е доказал твърденията си за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на МПС.Не се установява последният да е управлявал
автомобила с по-висока от разрешената по закон скорост, а вещото лице е
разяснило защо св.И.И. е бил в обективна невъзможност да предотврати
настъпването на ПТП било като обиколи препятствието или като спре.
В трайната практика
на ВКС е възприето, че на обезщетение подлежат вредите, които
съответстват на пазарната стойност на увреденото застраховано имущество към
момента на настъпване на застрахователното събитие.В този смисъл търсеното
обезщетение следва да е в рамките на договорената максимална застрахователна
сума и паричният еквивалент на търсените вреди да не е по-голям от
действителната стойност на застрахования автомобил.Действителна стойност на
увреденото имущество е стойността, срещу която
вместо увреденото имущество може да се купи друго със същото качество, т.е.
това е пазарната стойност към датата на увреждането /Решение
№ 235/27.12.2013 г. ВКС т.д. № 1586/2013г. ІІ т.о./.Съгласно
практиката на ВКС /Решение № 209/30.01.2012 г. по
т.д. № 1069/2010г., ІІ т.о./ Наредба № 24/08.03.2006 г. на
КФН не намира приложение като методика при определяне размера на щетите,
дължими по застраховка ”Каско на МПС“.В този случай следващото се
обезщетение трябва да бъде определено с оглед разходните документи за извършен
ремонт.В процесния случай това е признатата от застрахователя сума от 374,10
лв.Съдът приема, че тази стойност съответства на обезщетителния характер на
застрахователното правоотношение, адекватна е на стойността необходима за
ефективното отстраняване на вредите причинени на ищеца в резултат на
настъпилото събитие, респективно съответства на действителната стойност на
вредата към момента на увреждането.Тя се доближава до възприетия от експертизата
размер, ако не се съобразява процент на овехтяване на гумата.Искът следва да се
уважи така, както е предявен. Сумата се дължи със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК.В тежест на ответника са направените от ищеца
разноски за двете производства, платими по посочената банкова сметка ***.гр.дело
№ 8379/2017 г. по описа на РРС.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА-РУСЕ,
че дължат на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, със съдебен адрес:***, на
основание чл.410 ал.1 от КЗ сумата от 374,10 лв., представляваща
заплатено от застрахователя обезщетение ”Каско” в полза на трето лице във връзка с причинени щети на лек
автомобил ”БМВ” с рег.№ ... при ПТП на 12.02.2017 г. в гр.Русе, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 27.11.2017
г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК под № 5025 от 30.11.2017 г. по ч.гр.дело №
8379/2017 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ОБЩИНА-РУСЕ да
заплатят на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Позитано” № 5, със съдебен
адрес:***, по банкова сметка *** “Сибанк” IBAN: ***:BUIBBGSF, сумата от 325 лв., представляваща направени
разходи по заповедното производство, както и сумата от 445 лв.-разноски по
настоящото дело.
Решението може да се обжалва
пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/