№ 501
гр. Пазарджик, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Д.а Б.
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220105347 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба на Й. С. К. ЕГН ********** с постоянен адрес :
с. М., със съдебен адрес : гр. П. чрез адв. Д. М. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район „Средец"',
ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49. мл. 53 Е, вх. В представлявано винаги от двама от
управителите С.Н.Н. , Ц.Г.С. и Я.К.Ч.. В исковата молба се твърди, че: При подписването
на договор за потребителски кредит № 400023677216 с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, в нарушение на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите,
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, ищцата следва да
заплати крайната цена на финансов продукт, която е определена в противоречие на закона ,
на добрите нрави и неравноправно, което обуславя нищожността на кредитната сделка.
Съгласно договора на Й. С. К. бил отпуснат заем в размер на 4000 лв. за срок от 36 месеца
при ГПР 49,03 % и ГЛП 41% при което общо дължимата сума се равнявала на 6895,80 лв. с
допълнителни услуги „ фаст „ за сумата от 1800,00 лв. и флекси за сумата от 3360,00 лв.
Поддържа се , че договорът се явява нищожен като сключен при неспазване на нормите на
чл. 10 и чл.11, , както и на чл. 19 ал.4 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК. Твърди се освен това , че
клаузите на раздел ІV „ Параметри „ от договора накърняват добрите нрави и се явяват
неравноправни на основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и са нищожни. На
плоскостта на конкретния случай, накърняването на принципа на добрите нрави в
търговския оборот по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е довело до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Излагат се
подробни доводи в тази посока и се аргументират правни излови, поради което се моли съда
1
да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено , че Договор за
потребителски кредит № 40023677216 е нищожен на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД във връзка с
чл. 22 от ЗПК , във връзка с чл. 10 , чл.11 и чл. 19 ал.4 ЗПК и в условията на евентуалност ,
да приеме , че клаузите на раздел ІV „ Параметри „ от същия договор , които предвиждат
заплащането на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги са нищожни на
основание чл. 26 ал.1 ЗЗД и поради това , че са сключени при неспазване нормите на чл.
10а, чл.11, чл.19 ал.4 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК, както и чл. 143 ал.1 ЗЗП. Сочат се
доказателства и се претендират разноски, както и възнаграждение на адвокат по реда на чл.
38 ал.2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
ЕИК175074752, в писмен отговор взема становище, че предявените искове са
неоснователни, като не се оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца по
посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, но се поддържа, че
ответникът е спазил всички законови изисквания и поради това договорът отговаря както на
императивните разпоредби на ЗЗД , така и на нормите на ЗПК и ЗЗП. Излагат се подробни
доводи, че договорните клаузи са действителни , тъй като не противоречат и на добрите
нрави. Моли се за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендира се
заплащане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение и в тази връзка се сочи съдебна практика, включително и на
СЕС.
В съдебно заседание, страните чрез подадени писмени молби от процесуалните си
представители поддържат своите искания и възражения.
По делото не е спорно , че ответникът е финансова институции по смисъла
на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства /както е в
конкретния случай/,което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.
Установено е по делото,че между страните е възникнало правоотношение по договор
за потребителски кредит , като съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно
чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора.
От доказателствата по делото се установява, че страните са сключили Договор за
потребителски кредит/ДПК/ № 40023677216 по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, „Профи
кредит стандарт". Договорът за потребителски кредит/ДПК/ е сключен при следните
2
параметри:
Размер на кредита 4000,00 лв. ;
Срок на кредита - 36 месеца ;
Размер на вноската по кредита – 191,58 лв. ;
ГПР- 49,03 %; ГЛП- 41 % ; лихвен процент на ден - 0, 11%;
Общо дължима сума - 6895,80 лв.;
С договора ищеца е избрал и пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси".
Параметрите на пакета за допълнителни услуги са следните :
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги -1800,00 лв. за
допълнителната услуга „Фаст „ и 3360,00 лв. за допълнителната услуга „Флекси „.
Месечна вноска по закупения пакет от допълнителни услуги – 143,33 лв. ;
Общо дължима сума за двата пакета от допълнителни услуги – 5160,00 лв.
Общо задължение по ДПК и пакета от допълнителни услуги – 12055,80 лв.
Обща месечна погасителна вноска по ДПК и по пакета от допълнителни услуги –
334,91 лв.
Към ДПК са приложени „Общи условия„ на кредитора.Към договора е приложен и
анекс и погасителен план, подписан на 20.08.2024. Според погасителния план задължението
по кредита следва да се изплати на 36 равни погасителни вноски, като първата вноска е на
25.09.2024 г. , а последната вноска на 25.02.2027 г.
При тези безспорни между страните обстоятелства, които се установяват и от
събраните по делото доказателства, съдът от правна страна приема следното.
От съдържанието на процесния ДПК и приложенията към него ( Общи условия на
кредитора ) съдът прави извода ,че ДПК отговаря на общите условия за действителност на
такъв вид договор. Договорът е сключен в писмена форма ,клаузите на договора са написани
граматически по ясен и разбираем за потребителя начин , шрифта на договора е по -голям от
12, договорът е сключен в два екземпляра - по един за всяка страна . Подписан е от страните.
Договорът за потребителски кредит , не отговаря обаче на специалните изисквания на
ЗПК за действителността на договора.
В текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР.
Посочено е ,че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и
бъдещи ( лихви, други преки или косвени разходи комисионни възнаграждения от всякакъв
вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В текста на
чл. 19 ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение №1, а
в текста на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5-
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора , надвишаващи определения размер се
считат за нищожни. В текста на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да
3
съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът размера и действието ,за което се
събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора .
От посочените правни норми може да се направи общия извод,че не е достатъчно в
ДПК да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на
предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички
разходи по вид и размер ,от които се формира ГПР ,така както те са описани в текста на чл.
19 ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и
размер в ДПК трябва да е посочена и общата стойност на разходите , която е дължима от
потребителя представляваща ГПР.
При положение ,че в процесния ДПК , ГПР е посочен само общо , като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит,без да бъдат посочени отделните разходи
по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите , които потребителя ще
дължи в края на срока на договора ,не може да се приеме ,че са спазени изискванията на
закона.
В случая годишния процент на разходите формално не надхвърля 5-пъти размера на
законната лихва за забава( при допустима норма 50% , ГПР е определен на 49,03%) ,но само
това не е достатъчно ,за да се приеме,че уговорката не противоречи на закона. При липсата
на необходимата и изискуема от нормите конкретика относно начина и параметрите на
формирания ГПК в процесния договор, следва да се приеме ,че уговорката относно ГПР е
недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, поради което
ДПК на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл.
19 ал. 4 от ЗПК е нищожен.
В исковата молба са изложени доводи за нищожност и на клаузата за ГЛП.
Горепосоченото за ГПР важи и за ГЛП. В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е посочено
,че в ДПК трябва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му,
както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В ДПР лихвения процент
е посочен общо на годишна база ,като процентна величина. Посочен е и лихвения процент
на ден. Това обаче не достатъчно ,за да се приеме ,че уговорката за лихвения процент
съответства на закона. В ДПК не е посочен текущия (месечния ) лихвен процент, с който ще
се олихвява кредита . Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по
кредита , което означава да се посочат показателите , по които се формира ГЛП ,като
основен лихвен процент, който кредитора прилага в случая и съответните надбавки над
него. Не са посочени също така условията и процедурите за промяната на лихвения процент
по кредита. С оглед изложеното следва да се приеме ,че уговорката относно лихвения
процент по кредита е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със
закона, поради което ДПК на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК и чл.
10а ал. 4 от ЗПК договорът е нищожен.
4
По въпроса за нищожност на договора поради нищожност на разпоредбите за
предоставяне на пакети от допълнителни услуги.
ДПК в частта за предоставяне на пакети от допълнителни услуги е нищожен на
няколко отделни правни основания .
- На основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД , поради нарушение на императивни разпоредби на
ЗПК . В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска
заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и
управление на кредита. Допълнителните услуги, които са посочени в договора
представляват действия по усвояване и управление на кредита.В текста на чл. 10а ал. 4 от
ЗПК е посочено ,че видът ,размера и действието ,за което се събират такси и/ или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора . Тази правна норма
,приведена към клаузите на договора означава ,че в договора трябва ясно и точно да е
посочено възнаграждението за всяка една допълнителна услуга. Възнаграждението за
услугите е посочено общо в договора и за двата вида услуги.
- Споразумението за допълнителни услуги е нищожно на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД,
поради противоречието му с добрите нрави.Съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 452/ 25.
06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на IV-то гр. отд. на ВКС ; Р. № 153/ 24. 07. 2015г. по гр. д.№
3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;) еднозначно приема ,че договора ще противоречи на
добрите нрави, когато е нарушен принципа за еквивалентност на насрещните престации. В
конкретния казус при отпуснат кредит в размер на 4000 лв., възнаграждението за
допълнителните услуги е в размер на 5160 лв., което надвишава размера на кредита.
Споразумението противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на принципите
на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения.
Неморално и неетично е да се уговаря възнаграждение за услуги, които не са предоставени
на клиента.
- Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл. 21 ал. 1 от
ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона. Както бе посочено по - горе ,
в чл. 19 ал. 4 от ЗПК е въздигната забраната да се определя ГПР, който е по- висок от 5-пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Такава уговорка е нищожна на
основание чл. 19 ал.5 от ЗПК. При положение ,че в договора е предвидено заплащането на
възнаграждение за допълнителни услуги независимо от това дали ще бъдат предоставени
допълнителните услуги на практика чрез споразумението се заобикаля забраната в чл. 19 ал.
4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представляват
разходи по кредита за потребителя. Тези разходи би следвало да намерят стойностно
изражение в ГПР,при което ГПР щеше да надхвърли максималния законов размер. За да не
се допусне това кредитора е използвал правната форма на „пакет от допълнителни услуги „
,чрез която заобикаля забраната на закона за по - висок размер на ГПР. При установената
нищожност на споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да
постигне непозволен правен резултат, а именно по - висок ГПР, чрез позволени правни
5
средства-споразумение в договора за предоставяне на допълнителни услуги. Поради
изложеното следва да се приеме ,че уговорката относно допълнителен пакет услуги по
кредита е недействителна до степен на нищожност, което налага извод, че ДПК на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а и чл. 19 ал.4 от ЗПК и чл. 21 ал.1 ЗПК е
нищожен.
Следователно след като в настоящия исков процес са доказани при условията на
пълно и главно доказване спорните факти от значение за решаване на делото и връзките
между тях - чл. 153 от ГПК, съдът приема, че главната искова претенция се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена. При несбъднало се условие , съдът не се
произнася по предявения като евентуален иск за обявяване нищожност на клаузи
съдържащи се в раздел VІ „Параметри „ на процесния договор.
По разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с
чл. 38 а1 т. 2 от ЗА, ще следва да се осъди ответника да заплати в полза на адвокат Д. М. от
ПлАК, сумата от 600,00 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство , като това е сумата дължима с ДДС. Съдът намира за основателно
искането на процесуалната защита на ответника за прекомерност на претендиранато от
адвоката на ищеца възнаграждение – в размер от 1806,00 лв. – като прекомерно. Следва да
се посочи, че при представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗА , възнаграждението се
определя от съда, но това възнаграждение след като бъде определено при спазване
разпоредбите на НАВ , следва да бъде съобразено с изхода от спора и също така с
фактическата и правна сложност на делото. В случая е налице ниската правна и фактическа
сложност на настоящото дело, като съдът съобразява вида , характера и интензивността на
извършените от защитата на ищеца процесуални действия,но и размера на защитимия
материален интерес/ а именно 12055,80 лв. / . За пълнота на изложението съдът намира за
нужно да посочи , че му е известна противоречивата съдебна практика на ВКС по въпроса
дали върху възнаграждението по чл. 38 ЗА следва да се начислява и да се определя като
дължимо в тежест на осъдената страна и ДДС / напр. О.№699/18.12.2018 г. по ч.т.д. №
2908/2018 г. ТК , ІІ о.на ВКС , О.№82/18.02.2020 г. по ч.т.д. № 104/2020 г. Іо., ТК на ВКС и
и в обратния смисъл О. № 917 / 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1323/2023 г. ІV г.о. ГК на ВКС /,
както и направеното от състав на Софийски районен съд преюдициално запитване до СЕС
по този противоречиво разрешаван от съда въпрос , но възприема за правилно първото
становище / което е и преобладаващо в съдебната практика / , че върху възнаграждението по
чл. 38 ЗА следва да бъде начислен ДДС. Ищцата е освободена от внасяне на дължимата
държавна такса , поради което ответникът ще следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка
на ПзРС в размер на 480,00 лв.
Водим от изложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
По предявения иск от Й. С. К. ЕГН ********** с постоянен адрес : с. М., със съдебен
6
адрес : гр. П. чрез адв. Д. М. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район „Средец"', ж.к. „Мотописта", бул.
„България № 49. мл. 53 Е, вх. В представлявано винаги от двама от управителите С.Н.Н. ,
Ц.Г.С. и Я.К.Ч. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че сключения между същите страни
договор под № 40023677216 е недействителен.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, 1404, район „Средец"', ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49. мл.
53 Е, вх. В представлявано винаги от двама от управителите С.Н.Н. , Ц.Г.С. и Я.К.Ч. да
заплати на адв. Д. В. М. с адрес : гр. П. на основание чл. 38 ал.2 ЗА възнаграждение в
размер от 600,00 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, 1404, район „Средец"', ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49. мл.
53 Е, вх. В представлявано винаги от двама от управителите С.Н.Н. , Ц.Г.С. и Я.К.Ч. да
заплати по сметка на ПзРС държавна такса в размер от 480,00 лв.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението да посочи своя банкова
сметка и банкова сметка на адв. М. , съгласно чл.127, ал.4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пазарджишкият окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7