Р Е
Ш Е Н
И Е
№260036
09.11.2020 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
23
септември Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
М. Д.
ПРОКУРОР
ЮЛИАНА СТАНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКЕВА
ВНОХД №1153 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.313 от сл. от НПК.
С Присъда №266/25.06.2020 г., постановена по
нохд №2692/2019 г. Районен съд – Стара Загора е признал подсъдимия Д.И.Д. за
невинен в това, че на 17.11.2018 год. в град Стара Загора, повредил
противозаконно чужда движима вещ – кафеавтомат марка “Зануси“, модел – Спацио
6, на стойност 1733,00 лв. /хиляда седемстотин тридесет и три лева/,
собственост на ЕТ “Зара и Роси – Тянка Симеонова“ ЕООД Стара Загора,
управлявано от Тянка Колева Симеонова, като повреждането е причинено чрез
поставяне на монтажна пяна и всички повреди възлизат на обща стойност 623, 70
лв., като го оправдал по обвинението по чл.216, ал.1 от НК.
Против
постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура – Стара Загора,
в който се излагат доводи относно необоснованост на постановената присъда и
допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата. Искането, което
се прави, е за отмяна на атакуваната
присъда изцяло и за постановяване нова такава, с която подсъдимият бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.216, ал.1 НК.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по нохд №2692/2019
г. на Районен съд – Стара Загора и
извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1
от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като
за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими
за съставомерността на деянието са събрани относимите и допустими доказателства
в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи. Извършен е цялостен
доказателствен анализ, въз основа на който са изведени правилни фактически
изводи. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактология се споделя
изцяло от настоящата инстанция, като същата може да бъде обобщена по следния начин:
Свидетелката Т. К.С. била
собственик и управител на ЕТ “Зара и
Роси - Тянка Симеонова“ - град Стара Загора, с предмет на дейност –
експлоатация на кафе автомати. Същата стопанисвала кафеавтомат марка “Зануси“,
модел – Спацио 6, който се намирал на ул.“Лубор Байер“, между Драматичния
театър “Гео Милев“ и Художествена галерия в град Стара Загора, в централната
част на града.
В непосредствена близост до този кафеавтомат, на детската площадка
пред него бил поставен друг кафеавтомат, собственост на “Спор“ ЕООД - Стара
Загора, чиито едноличен собственик и управител бил подс. Д.Д..
В тъмната част на денонощието, около 00,20 часа, на 17.11.2018
год., стопанисваният от св. Симеонова кафеавтомат посредством монтажната пяна
бил напръскан във всички отвори на кафемашината. Била впръскана монтажна пяна
по предната врата на кафеавтомата, в металният шкаф, в който бил монтиран
същия, в отвора за готовите напитки, в улея за рестото, както и в улея за
поставяне на монети, вследствие на което били унищожени кафегрупата, монетника,
улея за подаване на монети, мобиле част представляваща рамото за насочване и
придвижване на маркучите за напитките, ботуша за ресто, ринг ресто, вратичката,
решетката на тавичката, улея за чаши,
накрайник маркуча за инстантна напитка, кафе накрайника за изтичане на
напитката, патрона за вратата на кафемашината и катинара.
Монтираните в кафеавтомата на св. Симеонова камери за
видеонаблюдение заснели действията на
извършителя.
Св. Н. А. работел на длъжност оператор - поддръжка в ЕТ “Зара и
Роси Тянка Симеонова“ град Стара Загора и като такъв извършвал ежедневна
поддръжка на стопанисвани от фирмата кафеавтомати. На 17.11.2018 год., около
09.30 часа сутринта, св.Николай Атанасов отишъл да зареди кафеавтомата,
монтиран между Драматичния театър “Гео Милев“ и Художествена галерия и на място
констатирал, че всички отвори на кафемашината били запълнени с монтажна пяна.
Св.Атанасов веднага започнал да я отстранява, но установил, че някои от частите
на кафемашината били напълно унищожени, а именно: кафегрупата, улея за подаване
на монети, мобиле част представляваща рамото за насочване и придвижване на
маркучите за напитките, ботуша за ресто, ринг ресто, вратичката, решетката на
тавичката, улея за чаши, накрайник маркуча за инстантна напитка, кафе
накрайника за изтичане на напитката, патрона за вратата на кафемашината и
катинара. Св. Атанасов уведомил по
телефона за случилото се св. М. Г., който от своя страна се обадил на св.Тянка
Симеонова. Било сигнализирано и на тел. 112 за извършеното повреждане на
движимо имущество. След това св. Атанасов демонтирал унищожените части и ги
заменил с нови, за да приведе кафеавтомата отново в експлоатация.
Св. Симеонова, заедно със
свидетелите Николай Атанасов и М. Г., прегледала записите от монтираните на
кафемашината видеокамери и разпознала подсъдимия Д., който преди време закупил
от нейната фирма няколко кафеавтомата. В
показанията си св. Симеонова твърди, че на гледания от нея запис е разпознала
подс. Д.Д., когото познава лично, тъй като е закупувал от фирмата й
кафеавтомати и има монтиран такъв в близост до техния. Св. Г. съобщава, че на записа е разпознал Д.,
когото познава като клиент на фирмата. Другият свидетел, който е гледал записа
на видеокамерата, Н. А., посочва пред
съда, че не познава господина, който се вижда на камерата.
За установяване авторството на деянието е назначена и изготвена в
хода на досъдебното производство техническа експертиза, изготвена от специалист
в областта на техническото обработване на видеофайлове. От заключението на
същата се установява, че предоставеният за изследване цифров носител на
информация съдържа общо шест броя видеофайла, цифров презапис от оригиналните
файлове, записани върху твърдия диск на видеоохранителна система. На
извлечените и онагледени във фотоалбум изображения не може да бъде извършено
категорично сравнително лицево-идентификационно изследване на лицето в част от
подбраните изображения, а само вероятностно такова, тъй като идентификацията на
лица по изображения, извлечени от предоставен видеозапис, изисква наличие на
достатъчно информация в изследваното изображение, позволяваща отчетлива
визуализация на индивидуални лицеви черти, форма на черепа, прическа, вежди,
очи, уши, нос, белези и др. За да даде това заключение експертът се е позовал
на недостатъчната резолюция на изследваните изображения, отдалечеността на
заснетите лица от обектива на камерата, недостатъчната и наситена осветеност,
оптичното изкривяване при заснемане, нивото на компресия на файловете и това,
че кадрите са заснети в тъмната част на денонощието, като е посочил, че това са
фактори, които водят до загуба на детайли в изображенията и не дават възможност
за извличане на достатъчен брой устойчиво различими, частни идентификационни
признаци.
В унисон с това заключение е и заключението на лицевоидентификационна
експертиза №297/20 г. от която се установява, че сравнителният анализ , който е
направен от експерта между снимки фото 1 ,фото 2 и фото 7 и експериментални снимки на лицето Д.И.Д.,
ЕГН**********, предоставени по съответния надлежен ред от същия позволява да се
направи извод, че на снимките от фотоалбума към техническа експертиза
№29/17.01.2019 г. /фото 1, фото 2 и фото 7/ вероятно е заснето лицето, посочено
като Д.И.Д., ЕГН**********. Основание да даде това заключение на експерта
Валентина Стоянова е дало
обстоятелството, че след направената допълнителна обработка на изображенията
със специализиран редактор за растерни изображения се установява, че снимките от фотоалбума към
техническа експертиза №29/17.01.2019 г. /фото 1, фото 2 и фото 7/
са с качество, което не позволява отграничаване на частни признаци, характеризиращи
заснетото лице, въпреки приложените методи на интерполация при допълнителната обработка на
изображението. В съобразителната част на обсъжданото заключение експертът е пояснил, че идентификацията на
лица по изображения, извлечени от предоставен видеозапис изисква наличие на
достатъчно информация в изследваните изображения, позволяваща отчетлива
визуализация на индивидуални лицеви черти, форма на черепа, прическа, вежди,
очи, уши, нос, белези. Резолюцията на изследваните изображения на лицето от
фотоалбума, нивото на компресия, както и факта, че лицето от фотоалбума е с
качулка, която скрива част от главата, са фактори, които водят до загуба на
детайли в изображенията и не позволяват извличане на достатъчен брой устойчиво
различими, частни идентификационни признаци.
Иззетият по надлежния ред видеозапис от камерите, поставени на
кафеавтомата, на който е изобразено лицето, извършило процесното престъпление,
представлява пряко доказателствено средство, докато показанията на свидетелите,
които са преглеждали този видеозапис, се явяват косвени доказателствени
средства по отношение авторството на деянието. В случая цитираните по-горе показания
на свидетелите С. и Г., които твърдят,
че на видеозаписа са разпознали Д.,
когото познават лично, не могат да бъдат
противопоставени на заключенията на цитираните по-горе експертни заключения,
които установяват, че снимките от фотоалбума /фото 1, фото 2 и фото 7/ са с
качество, което не позволява да се направи извод, че заснетото лице с
категоричност е Д. И.Д.. Този извод на
съда се основава на факта, че техническата експертиза, обективирана в протокол
№29/17.01.2019 г. и лицево-идентификационна експертиза №297/20.05.19 г. кореспондират напълно помежду си.
За да бъдат
противопоставени на горните преки доказателствени средства, свидетелските
показания по делото следва да са многобройни, категорични и безпристрастни и от
техния анализ да се налага обоснован и единствено възможен извод относно авторството на деянието.
При обсъждане показанията на свидетелите С., А. и Г. се налага изводът, че същите не
могат да бъдат приети за безпристрастни, тъй като от една страна повреденият
кафеавтомат е собственост на фирмата на св. Симеонова, а другите двама
свидетели работят в тази фирма, а от друга подс. Д. притежава кафеавтомат,
намиращ се в близост до процесния, което
дава основание на св. С. и Г. да смятат, че същият има мотив да извърши
престъплението, с цел да отстрани конкуренцията. Освен казаното, показанията на
тримата свидетели не са единни и непротиворечиви,
дотолкова, че свидетелите С. и Г. за разпознали на записа подс. Д.Д., докато св. А., който ежедневно
поддържа машината, сочи, че не познава
господина на камерата.
Наличието на лицево-идентификационна експертиза по делото, от
заключението на която се установява, че на фото1, фото 2 и фото 7 от фотоалбума
към техническа експертиза №29/17.01.2019 г. и на снимките от сравнителния
снимков материал на лицето К. В. В., не е изобразено едно и също лице, не
променя изложените по-горе съображения относно липсата на достатъчно и
категорични доказателства в подкрепа на извода, че подсъдимият Д.Д. е
извършител на вмененото му престъпление. Дотолкова доколкото св. К. В. твърди,
че той е повредил кафеавтомата, като го напръскал с монтажна пяна, а след като
видял поста на С. във Фейсбук, решил да признае за извършеното от него и да
възстанови щетите, лицево-идентификационна експертиза №266/07.05.2019 г. би
имала съществено значение в наказателен процес, по който лицето К. В. В. е
привлечено към наказателна отговорност.
В обобщение на всичко изложено по-горе, съдът намира, че не са налице достатъчно
доказателства, от които да се установи с необходимата безспорност и
категоричност извършителството от страна на подсъдимия Д.Д. на вмененото му
престъпление по чл.216, ал.1 от НК и с оглед
разпоредбата на чл.304 от НПК правилно първоинстанционният съд го е признал
за невинен и оправдал по обвинението по чл.216, ал.1 НК.
С оглед
всичко изложено по-горе атакуваната присъда на Районен съд – Стара Загора е правилна
и като такава следва да бъде потвърдена изцяло, като на основание чл.338 НПК
съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №266/25.06.2020 г., постановена по
нохд №2692/2019 г. Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.