№ 21637
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110118500 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. С.
Г. и Б. С. Г., с която са предявени субективно съединени установителни искове за признаване
на установено в отношенията между страните, че Г. С. Г. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД следните суми:694,20 лв. – главница, представляваща дължима, но незаплатена цена на
доставена от ищеца топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 20.12.2023г. до изплащане на вземането, 131,40 лв. - мораторна
лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
07.12.2023 г., 6,00 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
06.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2023г. до изплащане
на вземането, 1,29 лв. - мораторна лихва върху цената за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 07.12.2023 г., както и че Б. С. Г. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 694, 19 лв. – главница, представляваща
дължима, но незаплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от м.
05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2023г. до изплащане на
вземането,131,41 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г., 6,01 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м. 06.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 20.12.2023г. до изплащане на вземането, 1,29 лв. - мораторна лихва върху цената
за извършена услуга дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 07.12.2023 г.
Ищецът твърди, че ответниците отговарят за изплащането на посочените суми в
1
качеството им на наследници по закон на общински наемател на топлоснабден имот,
находящ се в *************, абонатен номер ******. Сочи, че в случая деистващи между
страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в
45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в
срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава.
Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение
дяловото разпределение да се извършва от „Топлофикация София“ ЕАД, което дружество е
изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.
Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение
на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия
заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. С. Г. и Б. С. Г.,
подаден чрез адв. В. С.. Ответницата оспорва предявените претенции като неоснователни и
недоказани. Твърди, че по отношение на процесния имот не е възникнало облигационно
отношение между нея и ищцовото дружество, тъи като тя не е нито собственик, нито вещен
ползвател на имота, липсва и какъвто и да било сключен договор между страните или ищеца
и нейната праводателка. Оспорва иска за мораторна лихва върху вземането за цена на
топлинна енергия, като твърди, че не е доказано да е изпаднала в забава и да е поканена да
заплати главното вземане. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца да претенидира
заплащане на цена за извършване на услугата дялово разпределение. Оспорва иска за
мораторна лихва върху тази главница, като твърди, че не е изпаднала в забава. Направено е
възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания. Не оспорва, че не
са извършвани плащания на търсените суми, не се оспорва размера на осчетоводените суми,
не се оспорва размерът на претендираната мораторна лихва, не оспорва и не твърди да има
разминавания при ежемесечните отчети на общия топломер на СЕС, нито че се отчислявани
за сметка на ищеца технологични разходи и същото е извършено в съответствие с
нормативната уредба. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за безплатно
адвокатско представителство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б. С. Г., подаден
чрез адв. С. Д.. Ответникът оспорва предявените претенции като неоснователни и
недоказани. Твърди, че по отношение на процесния имот не е възникнало облигационно
отношение между него и ищцовото дружество, тъи като той не е нито собственик, нито
вещен ползвател на имота, липсва и какъвто и да било сключен договор между страните или
2
ищеца и неговата праводателка. Оспорва иска за мораторна лихва върху вземането за цена
на топлинна енергия, като твърди, че не е доказано да е изпаднала в забава и да е поканена
да заплати главното вземане. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца да претенидира
заплащане на цена за извършване на услугата дялово разпределение. Оспорва иска за
мораторна лихва върху тази главница, като твърди, че не е изпаднала в забава. Направено е
възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания. Не оспорва, че не
са извършвани плащания на търсените суми, не се оспорва размера на осчетоводените суми,
не се оспорва размерът на претендираната мораторна лихва, не оспорва и не твърди да има
разминавания при ежемесечните отчети на общия топломер на СЕС, нито че се отчислявани
за сметка на ищеца технологични разходи и същото е извършено в съответствие с
нормативната уредба. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за безплатно
адвокатско представителство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 70584/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 11.01.2024 г.
Заповедта на адреса на всеки един от длъжниците и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК всеки от
тях е подал възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
3
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Съгласно дадените задължителни
указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. по
тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на които ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и.
Това е така, доколкото клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало
на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед от 30.06.2016 г. на кмета на
СО-Район Л., К. Д. Р. е била настанена в общинско жилище, находящо се в *************.
4
Прието като доказателство е и писмо от Столична община, Район Л. до „Топлофикация
София“ ЕАД, в което е посочено, че в периода от май 2020 г. до 18.07.2022 г. посоченият
имот се е ползвал от К. Д. Р.. Прекр.ването на ползването на имота се установява и от
приетото като доказателство по делото от 18.07.2022 г. до Кмета на Община Л. от Г. С. Г.,
заявление за освобождаване на имота.
По делото е прието като писмено доказателство заявление-декларация, подадено от
К. Д. Р. до „Топлофикация София“ ЕАД от 12.07.2016 г., в което е поискано партидата по
отношение на топлоснабден имот с адрес – **************, аб. № ****** да бъде
променена на името на заявителката съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД. Приета като доказателство по
делото е и Служебна бележка, издадена от Столична община – Район Л. от 05.07.2016 г. в
полза на К. Д. Р. в уверение на това, че същата е настанена в общински имот на адрес в
*************, като бележката следва да послужи за откриване на партида на нейно име.
Ето защо при преценка на установените от събраните и неоспорени писмени
доказателства факти се установява, че за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
К. Д. Р. е била потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
*************, аб. № ****** по силата на валидно облигационно отношение между нея и
топлофикационното дружество, възникнало по повод подадено заявление и откриване на
партида на нейно име. Основното задължение на потребителката е било да заплаща цената
на доставената топлинна енергия, както и цената на извършената в тази връзка услуга за
дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било
необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По
делото нито се твърди, нито се доказва К. Д. Р. да е възразила срещу прилаганите от ищеца
общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него,
поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период
същата е била потребител на топлинна енергия по силата на облигационно отношение за
процесния недвижим имот съдът прави извод, че между К. Д. Р. и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение следва разпоредбата
на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на Продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец.
5
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото е приет като доказателство Констативен протокол № 23 от 20.05.2010 г.,
видно от които сградата с адрес *********** съществува техническа възможност за
прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага поради липса на
договор на потребителите от етажната собственост със съответната лицензира фирма.
Приети като доказателства по делото са още 2 бр. общи изравнителни сметки за топлинна
енергия по отношение на потреблението в сградата за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г. и от01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., видно от които през процесния период сградата е била
топлоснабдена и дяловото разпределение е извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД .
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Според чл. 140 ЗЕДяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез 1.
средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; 2.
средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители,
съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери; 3.
средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване - общ водомер за битово
горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от
сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на клиентите. Според чл.
140а. ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Съгласно чл. 141, ал. 2 топлинната
енергия за горещо водоснабдяване на сграда - етажна собственост, се се разпределя между
клиентите при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.
По делото приети като доказателства 2 бр. индивидуални изравнителни сметки за
топлинна енергия за аб. № 241694 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и за 01.05.2021
г. до 30.04.2022 г. Видно от същите е начислявана топлинна енергия само за гореща вода.
От приложената сметка за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. действително
потребената топлинна енергия е за сумата от 600, 77 лв. Сумата е служебно начислена по
брой лица в топлоснабдения имот, тъй като видно от приетия като доказателство протокол
от 15.05.2021 г. не е осигурен достъп за проверка и отчет на уредите за дялово
разпределение до апартамент № 14 с 1 бр. живущ. От приложената сметка за периода от
6
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. действително потребената топлинна енергия е за сумата от 797,
73 лв. Приети като доказателства по делото са издадени общи фактури, както следва
фактура № ********** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 561, 89 лв.
/посочено е, че в отчетния период е платена сумата от 9, 23 лв./ и фактура №********** за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 687, 12 лв. Доколкото не са наведени
никакви възражения и не са събрани никакви доказателства относно фактурираното
количество топлинна енергия, доставено за снабдяване с гореща вода, съдът намира, че
размерът на същото е доказан.
При този извод на съда следва да се разгледа своевременно релевирано от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните,
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението
на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 20.12.2023 г., а
за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и деиствията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост не след и на 20.12.2020 г., а след и на 13.10.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за периода от
01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това за м. юли
2018 г. е станало изискуемо на 14.09.2020 г., т. е. преди 13.10.2024 г., поради което то, както
и предхождащите го такива, включени в рамките на исковия период – м.05.2020 г., м.06.2020
г., м.07.2020 г. са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позоваваики се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2020 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това деиствие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
7
суми по прогнозните вноски и стоиността на деиствително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стоиността на
деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в които месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
които започва да тече погасителната давност за тях.
От приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници от 19.05.2022
г. се установява, че ответниците Г. С. Г. и Б. С. Г. са наследници по закон на К. Д. Р.,
починала на 07.05.2022 г., като същите са нейни син и дъщеря. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
Закона за наследството децата на починалия наследяват равни части, следователно и
ответниците са наследили по ½ ид.ч. от имуществото на починалата си майка К. Д. Р..
Поради това и всеки от тях отговаря за ½ ид.ч. от задълженията им. По делото се установи,
че К. Д. Р. не е заплатила дължимата цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 до 30.04.2022 г. Доколкото общата цена по фактура за отоплителния период 2020
г./2021 г. е в размер на 660, 77 лв., платено е от потребителката сумата от 9, 23 лв., а за
месеците май, юни и юли вземанията са погасени по давност, съдът намира, че следва да
раздели общата сума на 12, колкото са месеците / 651, 54:12 = 54, 29/ и от общата сума да
извади сбора на сумите за 3 месеца /651, 54– (54, 29 х 3)=488, 65/. Получената сума от 488, 65
лв. представлява непогасеното по давност вземане за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., а вземането за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е в размера на фактурираната сума
от 687, 12 лв. При това положение общо дължимата сума за доставена топлинна енергия е в
размер на 1 175, 77 лв., а всеки един от ответниците в качеството му на наследник на закон
на потребителката дължи сумата от по 587, 88 лв., за разликата над тази сума и за периода
м.05.2020 г. - м.07.2020 г. исковете спрямо всеки от ответниците подлежат на отхвърляне
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от по 6 лв. за периода от 01.06.2021
г. до 30.04.2022 г. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се претендира от
ищеца едва от 01.06.2021 г., т. е. след 23.12.2020 г., поради което то не е обхванато от изтекла
погасителна давност. Следователно исковете спрямо всеки от длъжниците са основателни.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2020 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
8
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна
енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., попадащ в обхвата на общите условия от
2016 г., се равнява на сумата от 220,89 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2021
г. до 07.12.2023 г. върху дължимите главници по двете фактури, до които размер предявеният
акцесорен иск за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия е
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 262, 81 лв. - общо или за сумата над 110, 45 лв. спрямо всеки от ответниците до
пълния предявен размер от 131, 41 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.12.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявените акцесорни искове за лихва за забава
върху задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер от по на 1, 29 лв.,
начислена за периода от 15.08.2021 г. до 07.12.2023 г. е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 70584/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 38, 99 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство спрямо всеки един от ответниците и на 86,34 лв. - платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство спрямо всеки
един от ответниците. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
9
възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответниците са били защитавани по реда на чл. 38 ЗАдв от Закона на адвокатурата, за което
представят договори и съответно процесуалните им представители претендират заплащане
на адвокатско възнаграждение. Съдът намира е оправомощен да определени размера на
възнаграждението на адвоката осъществил безплатното адвокатско представителство, а
НМРАВ не го обвързва. Водим от горното възнаграждение за адвокатско представителство в
заповедното производство съдът определя в размер на 200 лв., а в исковото 400 лв. С оглед
изхода на делото в полза на адв. С. следва да бъде присъдена сумата от 32 лв. –
възнаграждение за заповедното производство и 64 лв. – възнаграждение за исковото
производство. В полза на адв. Д. следва да бъде присъдена сумата от 32 лв. –
възнаграждение за заповедното производство и 64 лв. – възнаграждение за исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *********** срещу Г. С. Г., ЕГН
********** и адрес ************** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.
С. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 587, 88 лв., представляваща ½ от
цената на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*************, абонатен номер ****** за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от
6, 00 лв., представляваща ½ от цената на услугата за дялово разпределение за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2023 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 110, 45 лв., представляваща ½ от лихвата за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г., за които суми по ч. гр.
дело № 70584/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 11.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 587, 88 лв. до пълния предявен размер от 694, 20 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. като погасен по давност; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г. за
разликата над уважения размер от 110, 45 лв. до пълния предявен размер от 131, 40 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1, 29 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 07.12.2023 г.
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *********** срещу Б. С. Г., ЕГН
********** и адрес **************** установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Б. С. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 587, 88 лв., представляваща ½ от
цената на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*************, абонатен номер ****** за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от
6, 01 лв., представляваща ½ от цената на услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2023 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 110, 45 лв., представляваща ½ от лихвата за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г., за които суми по ч. гр.
дело № 70584/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 11.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата
над уважения размер от 587, 88 лв. до пълния предявен размер от 694, 19 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. като погасен по давност; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г. за
разликата над уважения размер от 110, 45 лв. до пълния предявен размер от 131, 41 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1, 29 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 07.12.2023 г.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН ********** и адрес ************** да заплати
на„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 38, 99 лв. - представляваща разноски
в производството по ч. гр. дело №70584/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, както и сумата
от 86, 34 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Б. С. Г., ЕГН ********** и адрес ****************да заплати
на„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 38, 99 лв. - представляваща разноски
в производството по ч. гр. дело №70584/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, както и сумата
от 86, 34 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН ********** на основание чл. 38
ЗАдв вр. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 32 лв. – възнаграждение за безплатно адвокатско
представителство в заповедното производство и 64 лв. – възнаграждение за безплатно
адвокатско представителство в исковото производство.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
11
управление: ************ да заплати на адв. С. Й. Д. на основание чл. 38 ЗАдв вр. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 32 лв. – възнаграждение за безплатно адвокатско представителство в
заповедното производство и 64 лв. – възнаграждение за безплатно адвокатско
представителство в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12