РЕШЕНИЕ
№ 674
гр. Пловдив, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300500969 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от Ю. С. Т. и Р. И. Т. и от В. Г. Г. против Решение
№ 278/16.05.2024г., пост. по гр.д.№ 2139/2021, АсРС, с което В. Г. Г. е осъден да
преустанови действията, с които пречи на Ю. С. Т. и Р. И. Т. да упражняват
пълноценно правата си на собственост върху притежаваните от тях 1/3 ид ч от ПИ с
КИ ***,72 по КК на гр. *** целият от 330кв.м., ведно с първи жилищен етаж от
построената в него триетажна жилищна сграда с приземие и таван заснета с КИ
***,72,2, заедно с гараж от 13,20кв.м. и стая от 10,70кв.м., заснета като СОС с КИ
***.2.6, находящи се в лицевата част на приземието на сградата откъм улицата, като
премахне за негова сметка изградената стена от кнауф в гаража, находящ се в лицевата
част на приземието на сградата от към улицата и осигури достъп до водомера и
спирателния кран за водата на ищците находящи се в призема, като са отхъврлени
исковете в останалата им част – да бъде осъден ответникът да възстанови входа от
гаража към склада, да премахне за негова сметка изградените стени, с които е усвоил
пространството под балкона на ищците, като възстанови сградата и нейната фасада, да
премахне постройките в задната част на двора изградени на границата със съседния
имот и са присъдени разноски.
Жалбоподателите ищца Ю. и Р. Т. обжалват решението в отхвърлителната част.
1
Считат, че за да отхвърли исковете , съдът е възприел погрешно фактическата
обстановка и е направил погрешни правни изводи. Сочат, че съдът не е коментирал
доказвания факт по делото, че ответникът е завзел обща част от имота в
пространството под балкона както и в задната част на двора. Позовават се и на
съдебна практика според която построеното в съсобствен имот без съгласието на
всички съсобственици съставлява неоснователно действие, което пречи на спокойното
упражняване на правото на собственост. Счита, че самият ответник признава своите
незаконни действия, като в хода на процеса е започнал сам да събаря част от
незаконните си постройки. По отношение на претенцията за възстановяване на входа
от гаража към склада считат, че щом по архитектурен проект е предвидено да има
топла връзка между тези две помещения е без значение дали може да се осъществява
достъп до тях по друг начин. Считат, че така е нарушено правото им на собственост и
на ползване на собствените си помещения, така както е било предвидено. Молят за
отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Претендират разноски.
Въззиваемата страна В. Г. е подал отговор на тази въззивна жалба, в който
поддържа нейната неоснователност. Счита, че цитираното от жалбоподателите
съдебно решение в подкрепа на тезата им, че той ползвал по-голяма част от дворното
място от правото си на собственост е неотносимо и е постановено при различна
фактическа обстановка. Сочи, че фактическото състояние на имота не е променяно от
момента на застрояване на имота с всички сгради, които строителство е осъществено
от първоначалните собственици – бащата на ответника и вуйчо му. В този вид ищците
и са заварили имота. Това строителство още тогава е довело до различен брой
помещения в приземния етаж и до направата на външен зид в задната част на имота.
Тази фактическа ситуация е взета предвид и при делбата на новостроящата се сграда
през ***г., с която са разделени помещенията в приземния етаж. Посочва, че още към
построяване на сградата двамата съсобственици са приели строежът в отклонение на
архитектурния план. Обсъжда доказателствата по делото и сочи, че от тях не се
установяват негови действия, с които да пречи на ищците, а напротив – сочи, че това е
фактическото застрояване от момента на възникване на обектите на собственост –
построяването им и че целта на производството е те да си удължат гаража, за да
отговаря на нуждите им. По отношение на твърденията за необходимост от
възстановяване на топлата връзка между гаража и складовото помещение сочи, че
такава никога не е съществувала и че това е станало по волята на първоначалните
собственици, които не са пожелали изграждането на подобна врата. Следователно той
няма как сега с някакви действия да препятства този достъп. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение и решението, в обжалваната част, да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Жалбоподателят ответник В. Г. обжалва решението в осъдителната му част и
поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
2
съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е обсъждал събраните
доказателства, не ги е съпоставял и правил връзка между тях. Счита, че съдът не е дал
отговор на въпросите чия е собствеността, коя група съсобственици какво точно
притежават, къде се намира процесния общ водомер, защо е поставен там, имат ли
всички свободен достъп до него. Позовава се на ТР№4/2017, т.д.№4/2015, ОСГК, ВКС,
в което е посочено, че съдът е длъжен винаги да извършва конкретно преценка
относно основателността на действията или бездействията на ответника по негаторния
иск относно това дали създават пречка за упражняване на правото на собственост по-
големи от обикновените. Доколкото в обжалваното решение не е даден отговор на
горепосочените въпроси, счита решението за немотивирано. Счита, че съдът не е дал
отговор на въпроса защо приема, че ищците нямат достъп до спирателния кран на
общия водомер. Развива доводите си, че измененията в приземния етаж са извършени
по общо съгласие на етажните съсобственици към момента на построяване на
сградата. Поддържа, че съдът не е коментирал в цялост и в тяхната взаимовръзка
показанията на свидетелите и на приетите експертизи в тази насока. Моли за отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което отхвърли исковете
изцяло. Претендира разноски.
Постъпила е частна жалба от В. Г. против Определение № 576/03.02.2025г., по
гр.д.№2139/2021, АсРС, с което съдът е изменил решението в частта за разноските,
като Ю. и Р. Т. са осъдени да заплатят на В. Г. сумата от 964лв. разноски в
производството и е отхвърлена молбата му в останалата част –да му бъдат присъдени
разноски в размер на 1320лв., а разноските, които той дължи да бъдат редуцирани до
267лв. поради прекомерност. Счита за неправилен извода на съда, че предявените и
разгледани искове са шест, като твърди че всъщност са разгледани седем иска.
Отделно счита, че т.к. е подал въззивна жалба против частта от решението, с което се
уважават част от исковете, то му се дължи пълния размер разноски.
Ответните страни Ю. и Р. Т. не са подали отговор на тази частна жалба.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица
– страни, останали недоволни от различни части на атакуваното съдебно решение,
откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е първоинстанционно решение, с което е уважен иск за
преустановяване на действия от съсобственик, с които поддържа състояние в
съсобствената вещ, с което пречи на другите съсобственици да упражняват спокойно
правата си, като същото действие съставлява изграждане от ответника на преградна
стена от кнауф в гаража на ищците, с което препятства достъпа им до водомерите и
спирателния кран за водата в сградата. Останалите искове – за осигуряване на достъп
3
до склада, чрез възстановяване входа на гаража по архитекурен проект; за премахване
на стените, с които е усвоил пространството под терасата на първия етаж и
възстановяване на фасадата; премахване на постройките в задната част на двора и
премахване на кирпичената постройка, са отхвърлени.
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, с
който е сезиран.
Правилността на решението следва да се провери с оглед конкретните
оплаквания на страните, изложени в жалбите.
Предявените искове са с правно основание чл.109 от ЗС. Съгласно посочената
норма собственикът може да получи защита на правото си на собственост от всякакви
неоснователни действия или състояния, които го препятстват да упражнява спокойно
правата си, като същите действия следва да бъдат конкретно посочени в исковата
молба, с което се формира и обема и вида на търсената защита /виж Р № 57/30.04.2009
г., гр. д. № 6155/2007 г., I г. о., ГК, ВКС, съгл. което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС може да
бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с
неоснователно действие или състояние, поради което ищецът следва да посочи в какво
конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на
правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение; Р№ 57/26.03.2013
г.,гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ВКС, както и др. по чл.290 от ГПК/. В настоящия случай
формирания петитум в исковата молба на Ю. и Р. Т. е осъждане на ответника В. Г. да
премахне изградена от него преградна снета от кнауф в гаража на ищците, да
премахне стените, чрез които е усвоил пространството под балкона и възстанови
фасадата на сградата и да премахне постройки в задната част на двора.
Активно легитимирана страна по този иск е лицето, което претендира да е
собственик, а пасивната легитимация принадлежи на лицето, за което се твърди да
извършва или поддържа неоснователните действия, смущаващи собствеността. За да
получи търсената защита ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правото си на собственост и на извършването на конкретно посочени неоснователни
действия по отношение на неговата собственост.
По отношение легитимацията на страните, същата се установява по делото от
представените документи за собственост на ищците и на ответника. Този въпрос
практически не е спорен по делото. От нотариалния акт на ищците /НА№***, т.***,
4
с.***/***на СлВп при АсРС/ се установява, че освен самостоятелен обект в
жилищната сграда – апартамент, находящ се на първи жилищен етаж от сграда,
построена в парцел ***, имот пл.№***, кв.***по плана на гр. ***, те притежават и
гараж от 13,20кв.м. и стая от 10,70кв.м., находящи се на лицевата част на приземния
етаж на сградата, ведно с 1/3ид.ч. от парцела, в който е построена сградата. Имотът им
е описан подобно в документа за собственост на праводателката им – М.Д. / НА №***,
т.***, д.№***/***г. на нотариус К. С., АсРС/. Същото се установява и от документа за
собственост на праводателя на М.Д. – Д.Д., който по силата на Договор за делба на
строеж /нотариално заверен на ***г./ е получил в собственост гореописаните имоти, а
другия съсобственик – Г. Г. е придобил правото на собственост на втори и трети етажи
от строящата се жилищна сграда, целият таван и всички останали помещения в
призема. Видно от удостоверение за родствени връзки Г. Г. е баща на В. Г., като са
представени и нотариални актове, с които той е прехвърлил на синовете си
собствеността си.
По първият спорен въпрос - премахване на стена, преграждаща гаража на Т.,
изградена от Г. , следва да се установят твърденията на страните – съществувала ли е
по проект, съществувала ли е стара тухлена стена, кой я е изградил към момента,
препятства ли се достъпа до спирателния кран на ВиК инсталацията на сградата. В
тази връзка са представени архитектурен проект на сградата, приети са две СТЕ и са
събирани гласни докателства.
По архитектурен проект към улицата има две партерни помещения – склад, в
който се влиза чрез врата от другото помещение, обозначено като гараж и гараж, който
е с размери 3,45м. ширина и дължина обозначена като 3,81м.+1,19м.+3,08м.. Складът и
гаражът, с площ от 13,20кв.м. по договор за делба на строеж, са придадени в
собственост на Д. Д., респ. сега са собственост на Т.. Всички останали помещения са
останали в собственост на Г..
По делото са изготвени и приети две СТЕ, които съдът възприема като
обективни и компетентни. Първата, изготвена от в.л. Т. установява, че в гаража е
изградена преградна стена от кнауф на 3,81м. от стената, която е откъм улицата, като
това отстояние е обозначено в архитектурния проект. Според вещото лице от гаража
няма достъп до спирателния кран и водомера. Втората СТЕ, изготвена от в.л. З. е
установила, че от стълбищната площадка има вход към приземието чрез врата, която
не е заключена. В ляво се намира врата за тоалетната, а в дясно се намирала стената от
кнауф. Пред тази стена има метална конструкция, която подпира носещ елемент от
конструкцията на сградата – греда. Експертът констатира, че от двете страни на
стената има следи от изкъртена мазилка, но не може да даде категорично заключение
дали преди това е имало тухлен зид или не. Изготвил е и комбинирана скица, от която
се установява, че помещението, обозначено като гараж по архитектурен проект е с
5
обща площ от 28,28кв.м., като припадащата се като площ за гараж на Д. / сега Т./ е на
една линия със складовото помещение, а вътрешната част от помещението от
15,08кв.м. е на Г.. Установява, че преградната стена обособява площ на гаража точно
от 13,20кв.м. Първата СТЕ е обозначила на скица №2 /л.168/ и местоположението по
архитектурен проект на входната врата към складовото помещение. Същата свързва
гаража на Т. със складовото помещение, но реално, на място не съществува и входът
към това помещение се намира на преградната стена със стълбищната площадка, която
стена е и носеща.
Така, в обобщение от двете експертизи се установява, че за складовото
помещение има избита врата от стълбищната площадка на сградата, вместо откъм
гаража на Т.. Кой и кога е извършил тази промяна не се установява. От очертаните
линии на местоположението на стената от кнауф в представените скици се вижда, че
изграждането на тази преградна стена няма никакво отношение към съществуването и
местоположението на вратата към складовото помещение. Местоположението й по
архитектурен проект е преди линията, на която е изградена стената и попада изцяло на
страничната стена на гаража на Т.. В същото време тази стена от кнауф обособява
притежавания гараж от Т. с площ, съответстваща на квадратурата по договор, без два
навлиза в него и го отделя от помещението на Г.. Експертизите не могат да установят
дали на мястото на тази преградна стена е имало друга – тухлена. Безспорно е и че от
така обособения гараж не може да се достине до спирателния кран и водомерите на
сградата. Достъпът до тях се осъществява от стълбищната площадка на приземния
етаж чрез вход към помещението на Г., което съставлява задната част на гаража.
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Ц.П.
и Й.Г.. Свидетелката П. твърди, че е съсед на имота и е в приятелски отношения с Т..
Твърди, че някога в гаража на Т. е имало мивка и водомер, а преди две годни видяла,
че тези неща ги няма. Според свидетелката, Т. имали и складово помещение, в което е
влизало откъм стълбището. Никога не е виждала друго място от където да се влезе в
това помещение.
Свидетелката Г. е съпруга на брата на В. Г.. Твърди, че познава имота от ***г.
когато се омъжила. Твърди, че Т. си ползвали гаража спокойно докато имали МПС
Москвич. Спомня си, че Т. сложил някакви винкели и затова станал спорът. Имало
тухлена стена, а сега на нейно място – стена от кнауф. Свидетелката твърди, че в
складовото помещение на Т. винаги се е влизало откъм стълбището и никога не е
имало врата откъм гаража. Водомерите на сградата се намирали в банята и тоалетната
на приземния етаж. Според свидетелката тези помещения са си съществували откакто
знае сградата. Твърди, че между гаража на Тралеви и стаята им никога не е
съществувала врата. В тази стая винаги се е влизало от стълбищната площадка.
Твърди, че мивка е имало само в гаража на вуйчото / Д./, но сега не знае дали тази
6
мивка съществува. От другата страна на гаража , в помещението на Т., също имало
мивка, която си съществува и към момента.
С оглед на така посочените доказателства по делото, съдът намира, че се
доказва твърдението, че между помещенията собственост на Т. и Г. е изградена стена
от кнауф, която ги разделя. Съгласие от двамата собственика не е налице. Не се
доказва тази стена да е причина за препятстване на достъпа от гаража на Т. до
складовото им помещение, т.к. от свидетелските показания, които са непротиворечиви
в тази им част, а и от СТЕ, се установява, че врата между този цялото помещение,
обозначено като гараж и складовото помещение никога не е същестувала. СТЕ
установяват, че по архитектурен проект се предвижда врата между гаража, но в частта
, притежавана от Т. и складовото им помещение. Следователно съществуването или не
на тази стена, няма никакво отношение към предвидената по проект врата. Не се
установява и Г. да я извършвал някакви строителни дейности в гаража на Т., с които да
засяга съществуването на тази врата. Така, по отношение на претенцията за
осигуряване на достъп до склада, чрез възстановяване на входа на гаража по
архитектурен проект, се доказва, че не е налице никакво противоправно действие от
страна на Г. и същата следва да бъде отхвърлена.
Следва да се установи дали изграждането на преградна стена между двете
помещения препятства достъпа на Т. до спирателния кран и водомерите на сградата.
Безспорно ако тази стена не съществува, то Т. могат свободно да преминават в
помещението на Г. и да достигат до този водомер и спирателен кран на сградата.
Достъпът до тях е възможен и се осъществява през врата към това помещение от
стълбищната площадка на сградата. Трайно установена практика на съдилищата е, че
всеки етажен собственик е длъжен да осигурява достъп до общите части на сградата,
дори когато те са разположени или достъпът до тях е през самостоятелни обекти-
индивидуална собственост на етажния собственик / виж Р№229/23.04.2025г., гр.д.
№595/24, 1го.о, Р№134/10.12.2020, гр.д.№749/20,1г.о., №50018/22.03.23, гр.д.
№1849/22, 1го.о.,ВКС/. В случая, обаче , преградната стена сама по себе си не
препятства достъпа до тези общи части, доколкото достъпът до помещението, в което
е намират, се осъществява от входна врата от стълбищната площадка / за която между
впрочем не се твърди да е заключена и да препятства достъпа до помещението/.
Ищците Т. не са посочили други основания за препятстване правото им на
собственост, освен достъпа им до спирателния кран и водомера и вратата за
складовото помещение, но както се установи по-горе, тази стена не създава сочените
от ищците пречки. Изградената стена не навлиза в помещението на Т., което
категорично се установява от приетите СТЕ. Същата реално е в обема на помещението
на Г. и не се сочат други действия по смущаване правото на собственост на ищците
Изграждането без съгласие на собственците на двете съседни помещения и без
7
строителни документи може да е незаконосъобразно, но доколкото не се доказват
твърдените смущения на правото на собственост, то и този иск се явява недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Следващият обективно съединен иск по чл.109 от ЗС е премахване на външни
стени под балкона към вътрешния двор, като се твърди, че чрез тях Г. е усвоил част от
пространството под този балкон и пречи на спокойното преминаване на автомобили
към вътрешната част на двора. Приетите по делото СТЕ онагледяват разминаването
между архитектурния проект и изпълненото строителство, като установяват, че се
касае за застроени 9кв.м. в повече от предвиденото в архитектурния проект. Касае се
за външни стени на партерния етаж, които са изградени в пространството под балкона
на първия етаж. Представени са предписания от община *** до всички собственици
на сградата за отстраняване на извършените СМР в отклонение от архитектурния
проект. В писмо изх.№ ***/20.08.2019г. на общ. *** до съсобствениците на сградата е
посочено, че проверката е установила изграждането на стена под терасата на първия
етаж, но същата не е ново строителство, а е осъществено такова при изграждане на
сградата и в момента се явява фасада на сградата. При съпоставяне на представения
архитектурен проект и снимковия материал към експертизите се установява, че за
партерния гараж на Г. е предвидена входна врата откъм страничния проход покрай
сградата, който на место не е изпълнен още към момента на строежа на сградата / от
снимковия материал не се установява да е извършвано някакво преустройство/.
Установява се и че по проект външната стена на партерния етаж към задния двор е по-
навътре към сградата, а в действителност е изпълнена почти на нивото на външната
стена на терасата на първия етаж. Снимковият материал потвърждава изводите на
общинската администрация, че това отклонение от архитектурния проект е изпълнено
още при построяването на сградата, т.к. външната мазилка и мозаечния цокъл са стари,
с материали и вид от втората половина на 20в. и на места дори са пропукани и
паднали. Тези изводи се затвърждават от показанията на свидетелката Й. Г., които са в
същата насока. Тя твърди, че знае сградата от ***г., когато се е омъжила и е заживяла в
тази къща. Твърди, че към онзи момент в приземния етаж живеела цялата фамилия Г.
– свекърът и свекърва й, тя и съпруга й и брата на съпруга й. След като направили
етажите, младите семейства се изнесли там. Твърди, че още тогава фасадната стена е
била изградена във вида, в който е и към момента. Твърди и че през годините са
вкарвали в задния двор лек автомобил и тази стена не е пречила по никакъв начин на
проходимостта на двора.
Предвид така установеното фактически, съдът намира, че не се доказва
твърдението на ищците Т., че тази фасадна стена им пречи на спокойното им
упражняване на правото на собственост като препятства достъпа на автомобили до
задната част на дворното място. По делото не се събраха никакви доказателства в
подкрепа на това твърдение.
8
Действително се доказва, че процесната стена на приземния етаж към
вътрешния двор е изградена в отклонение от архитектурния проект и това е
извършено още към построяване на сградата. Това отклонение е извършено от
собствениците на строежа – Г. и Д., които са праводателите на сегашните етажни
собственици. Следователно към момента всички етажни собственици като
правоприемници на първоначалните съсобственици носят отговорност на извършените
строителни работи в отклонение от проекта. В този смисъл между впрочем е и
предписанието на общинската администрация. Още повече, че в случая тази стена е
външна и съставлява обща част по естеството си на етажната собственост.
Следователно за преместването й отговарят именно тези етажни собственици, сред
които са и ищците Т.. Не се доказва ответникът В. Г. самоволно да е извършил
преместване на тази фасадна стена, поради което и няма основания той да бъде
задължен самостоятелно да я премести в съответствия с архитектурния проект.
Отделно от това, следва да се подчертае и че доколкото тази стена е изградена към
момента на построяване на сградата и е фасадна такава, остава неизяснен въпроса дали
при премахването няма да се наруши конструкцията на самата сграда. Такова
обследване следва да бъде инициирано от всички съсобственици и едва тогава е
мислимо преместването й. Това, обаче, не е въпрос, свързан със смущаване на
собствеността на един от етажните собственици, т.к. преценката на подобно смущение
винаги е свързано с конкретни действия, които са въведени с оплакванията в исковата
молба и които следва да се преценяват. В случая оплакването е, че тази стена пречи
на преминаването на автомобили, което, обаче, не се доказа по делото. Освен това се
установява и че самото изграждане в отклонение от архитектурни проект е извършено
от строителите на сградата – първоначалните собственици, т.е. с тяхно знание и
съгласие. Ето защо тази претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
Следващият иск е за премахване на кирпичена постройка и други постройки в
задната част на двора. Данни за това кой и кога е построил същите по делото не са
ангажирани. По делото не се установява да има някакви строителни книжа или
учредено право на строеж за тези постройки. Единствено свидетелката Г. е изложила
данни за това, че кирпичената постройка някога е била външна тоалетна, която се
ползвала при строежа на сградата, а другата част съставлявала дървена постройка.
Твърди, че в момента В. разрушава тези постройки, но никога не ги е ползвал или е
съхранявал в тях свои вещи. Първата СТЕ също установява, че към момента на
извършване на оглед на имота е започнало разрушаването на постройките. При тези
данни следва да се приеме, че постройките са приращение към земята и за
премахването им отговарят всички съсобственици на земята. Фактът, че в хода на
първоинстанционното производство единият съсобственик е започнал премахването
им, не следва да се цени като признание , че именно той ги е държал. Ето защо, съдът
9
намира, че не са налице предпоставките на чл.109 от ЗС, т.к. не се доказва ответникът
да е създал или да поддържал противоправно състояние в общия имот, респ. да е
построил или да държи процесните постройки. Следователно и този иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В обобщение – първоинстанционното решение се явява неправилно в частта, в
която е уважена претенцията за премахване на стената, разделяща помещенията на Т. и
Г. и следва да се отмени, като предявеният иск бъде отхвърлен. В останалата си част
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба
Обжалвано е определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК. Със същото
първоинстанционният съд се е произнесъл по искане за редуциране поради
прекомерност на разноските на ищеца и определянето им по съразмерност на
уважените искове. При изхода на спора във въззивното производство, при който
исковете са изцяло отхвърлени, то се явява лишено от предмет произнасянето по
жалбата, доколкото следва да бъдат определени разноски само на ответника на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК. Представен е списък с разноски за първоинстанционното
производство за 1540лв. В първоинстанционното решение, изменено с определението
по реда на чл.248 от ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от
964лв. разноски. Следователно следва да бъдат осъдени да заплатят още 576лв.
разноски за първоинстанционното производство.
На осн. чл.78 от ГПК за въззивното производство жалбоподателите ищци следва
да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя ответник сумата от 1258,75лв.,
съобразно представени списък с разноски.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 278/16.05.2024г., пост. по гр.д.№ 2139/2021, АсРС, с което В.
Г. Г., ЕГН **********, е осъден да преустанови действията, с които пречи на Ю. С. Т.,
ЕГН ********** и Р. И. Т., ЕГН **********, да упражняват пълноценно правата си на
собственост върху притежаваните от тях 1/3 ид ч от ПИ с КИ ***,72 по КК на гр. ***
целият от 330кв.м., ведно с първи жилищен етаж от построената в него триетажна
жилищна сграда с приземие и таван заснета с КИ ***,72,2, заедно с гараж от 13,20кв.м.
и стая от 10,70кв.м., заснета като СОС с КИ ***.2.6, находящи се в лицевата част на
приземието на сградата откъм улицата, като премахне за негова сметка изградената
стена от кнауф в гаража, находящ се в лицевата част на приземието на сградата от към
улицата и осигури достъп до водомера и спирателния кран за водата на ищците
находящи се в призема , както и в частта в която В. Г. Г., ЕГН **********, е осъден
10
да заплати на Ю. С. Т., ЕГН ********** и Р. И. Т., ЕГН **********, сумата от 625лв.
разноски в производството, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. С. Т., ЕГН ********** и Р. И. Т., ЕГН
**********, против В. Г. Г., ЕГН **********, иск за осъждането на ответника да
преустанови действията, с които пречи на ищците да упражняват пълноценно правата
си на собственост върху притежаваните от тях 1/3 ид ч от ПИ с КИ ***,72 по КК на гр.
*** целият от 330кв.м., ведно с първи жилищен етаж от построената в него триетажна
жилищна сграда с приземие и таван заснета с КИ ***,72,2, заедно с гараж от 13,20кв.м.
и стая от 10,70кв.м., заснета като СОС с КИ ***.2.6, находящи се в лицевата част на
приземието на сградата откъм улицата, като премахне за негова сметка изградената
стена от кнауф в гаража, находящ се в лицевата част на приземието на сградата от към
улицата и осигури достъп до водомера и спирателния кран за водата на ищците
находящи се в призема.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 278/16.05.2024г., пост. по гр.д.№ 2139/2021, АсРС,
в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ю. С. Т., ЕГН ********** и Р. И. Т., ЕГН **********, да заплатят
общо на В. Г. Г., ЕГН **********, сумата от още 576лв. разноски за
първоинстанционното производство/ или общо с присъдените 964лв. дължими са
1560лв./, както и 1258,75лв., разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11