РЕШЕНИЕ
№ 1063
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501491 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Ванко 89“ООД, в
качеството му на ответник по гр.д.№ 694/2021г. на РС- Асеновград, с която се обжалва
постановеното по делото решение № 38/21.02.2022г., с което жалбоподателят е осъден да
заплати на „Монпласт“ООД- гр.Монтана сумата от 302 лева- мораторна лихва върху
главница от 7200лв, считано от 06.08.2020г. до 03.01.2021г, и сумата от 152,50 лева-
мораторна лихва върху главница от 5400 лева, считано от 04.09.2020г. до 03.01.2021г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска- 04.01.2021г., както и разноски по
производството в размер от 968,34 лева. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Безспорно било, че горепосочените две
главници са платени в хода на делото, независимо от това, че от жалбоподателя са върнати
част от предоставените стоки като некачествени. В тази връзка било заявено възражение за
прихващане със сума, представляваща цената на върнатите некачествени стоки.
Възражението на жалбоподателя по чл. 193 от ЗЗД било направено незабавно и не било
погасено по давност. Наличието на некачествени стоки и своевременното възражение за
недостатъците им се установявали по категоричен начин от събраните по делото
доказателства.
От въззиваемата страна „Монпласт“ООД е подаден отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа, че обжалваното решението е правилно и законосъобразно. От събраните
доказателства безспорно се установило, че доставените стоки са приети без възражение и
цената им е платена, но несвоевременно, поради което се дължат лихви за забавено плащане.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 694/2021г. на РС- Асеновград е образувано по искова
молба от „Монпласт“ООД против „Ванко 89“ООД, с която са предявени искове по чл.86 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 332,03 лева- мораторна лихва върху главница от 7200 лева за
периода от 22.07.2020г. до 03.01.2021г., 205,52 лева- мораторна лихва върху главница от
1
5400 лева за периода от 20.08.2020г. до 03.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното им изплащане. В
исковата молба се твърди, че на 22.07.2020г. ответникът по исковете е закупил от ищеца
20000 бр. еднолитрови кофи, без дръжка, с бял капак, на стойност 7200 лева, а на
20.08.2020г. - още 15000 бр. кофи от същия вид, на стойност 5400 лева. Стоките били
доставени с автомобил на продавача. За продажбите били издадени фактури №№
4613/21.07.2020г. и 4697/19.08.2020г. на обща стойност 12600 лева, с ДДС, и експедиционни
бележки от 22.07.2020г. и 20.08.2020г. Цената по фактурите следвало да бъде платена с
платежно нареждане по банковата сметка на продавача. Въпреки проведените през периода
месец август- месец декември 2020г. разговори между представители на страните, плащане
не било извършено. С определение по ч.гр.д № 2791/2020г. на РС- гр.Монтана било
допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Монпласт“ООД против „Ванко 89“ООД, чрез
налагане запор върху банкова сметка на ответника в Ти Би Ай Банк.
В подадения от „Ванко 89“ООД отговор на исковата молба на първо място се сочи, че
са заплатили цената на продадените стоки, макар че 4546 броя от тях били дефектни и
абсолютно неизползваеми. Кофите били доставени от продавача на палети, обвити в стреч
фолио и едва след разпечатване на всеки един палет било възможно да се установи, дали
имат недостатък. След констатиране на дефектите, на 18.02.2021г. продавачът бил уведомен
на електронната му поща и по телефона, а дефектните кофи били върнати с пратка по
куриерска фирма „Транс прес“. Заявено е възражение за прихващане със сумата от 1382,17
лева, без ДДС, или 1636,50 лева, с ДДС, представляваща стойността на 4546 бр.
некачествени кофи / такива със стърчащи пластмасови елементи, спукани кофи, спукани
капаци и др./, които били върнати на продавача, след като му били платени.
От страна на „Монпласт“ООД изрично е оспорено твърдението за доставяне на
некачествена стока. Оспорват също така да са били уведомен за установени недостатъци по
стоките. Оспорва се възражение за такива недостатъци да е направено в срок.
Безспорно е, че на горепосочените дати- 22.07.2020г. и 20.08.2020г., от въззиваемото
дружество са били доставени на жалбоподателя съответните посочени в исковата молба
бройки кофи и на посочената стойност. Безспорно е също така, че доставките са извършени
на правно основание- неформални договори за покупко- продажба. С преводно нареждане
от 12.02.2021г. купувачът е заплатил на продавача сумата от 12600 лева, покриваща изцяло
цената на доставените кофи. На 18.02.2021г. жалбоподателят е уведомил въззиваемата
страна, че изпраща обратно 4546 броя кофи във връзка с предходно проведен разговор. От
страна на продавача отговорили, че възприетата от тях фирмена политика допуска връщане
на доставени стоки най- късно в срок от 14 дни, считано от датата на получаване на стоката,
и следва да бъдат уведомени за връщането на стоките с рекламационнен протокол. и
артикулът следва да отговаря на посочени в писмото условия. На същата дата- 18.02.2021г.
4546 броя кофи били върнати чрез куриерска фирма „Транспрес деливър“ЕООД, като това
обстоятелство се установява от приетите по първоинстанционното дело касови бонове от
18.02.2021г. и 22.02.2021г. и товарителница от 18.02.2021г..
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите К. М. и Г. Д.. Първият
свидетел работи като шофьор в „Монпласт“ООД. През месеците юли и август 2020г. той
закарал в базата на „Ванко 89“ООД в гр.Садово пластмасови кофи. И преди това поне
веднъж в месеца бил карал стоки там. Служител на получателя приемал доставените стоки и
документите за тях. Кофите били опаковани в найлоново фолио и след като били поставени
на скара отново били загърнати с такова фолио. Служителите на купувача оглеждали кофите
отгоре, без да ги вадят една по една, защото били много голямо количество. Свидетелят Г.
Д. работи като снабдител във „Ванко 89“ООД. Дружеството произвеждало масла от ядки,
фъстъчен тахан, лешников тахан, част от които се опаковали в пластмасови кофи от 1 литър
и така били доставяни на клиентите. С такива кофи се снабдявали от „Монпласт“ООД.
Дефектите по доставените през лятото на 2020г. кофи били открити в процеса на работа. От
около 13- 14 хиляди доставени бройки около 4500 били дефектни- със счупени езичета,
стърчащи пластмасови части. Това било констатирано 4- 5 месеца след доставката.
2
Свидетелят се свързал с управителя на „Монпласт“ООД и поискал от него дефектните кофи
да бъдат заменени. Управителят настоял, че първо доставените кофи трябва да бъдат
платени. Освен това имал претенции за направени съдебни разноски. Свидетелят изпратил
дефектните кофи, за да бъдат заменени, но от доставчика не ги приели и ги върнали.
Съдебните разходи били по заведено от „Монпласт“ООД дело за цената на доставените
кофи. Цената не била платена поради наличието на голямо количество дефектни стоки.
От писмените доказателства и свидетелските показания става ясно, че пластмасовите
кофи по двете доставки от месец юли и месец август 2020г. при доставянето им са били
приети без възражения. Служителите на „Ванко 89“ООД не са ги прегледали обстойно
поради голямото им количество, а вероятно и по причина на вече установените трайни
търговски отношения. Кофи с дефекти започнали да откриват, когато ги ползвали за
опаковане на произвежданите масла и тахан. Не се установява, от кой момента нататък във
„Ванко 89“ООД са започнали да влагат в производството си кофи от двете въпросни
доставки, по колко кофи на ден са използвани и колко от тях са били дефектни. Не се
твърди, а и не се установява в даден момент да е било взето решение за цялостна проверка
на качеството на кофите по двете партиди. Като мотив за задържане на плащането на цената
на кофите по двете доставки обаче се изтъква наличието на множество от тях с дефекти,
което следва да означава, че причината за отказа да бъде платено е била установена в срока
за плащане, т.е. непосредствено след извършване на доставките.
Съгласно чл.324 от ТЗ, която разпоредба е приложима в отношенията между страните
предвид търговския характер на сключените между тях договори за покупко- продажба,
купувачът трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми
незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като
съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Както се сочи и в мотивите
към Решение № 10 от 7.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 475/2010г., I т.о., ТК, „Задължение на
купувача е да прегледа стоката. При всички случаи обаче след откриване на недостатъци -
явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е
без изключение. Няма значение кога са открити недостатъците- веднага, понеже са явни, или
по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага“. Купувачът следва да
прегледа стоката във възможно най- кратък срок след приемането й. В конкретния случай
обстоятелството, че кофите са били влагани постепенно в производството на жалбоподателя,
по никакъв начин не го е лишило от възможността още в деня на достаките кофите да бъдат
разопаковани и прегледани. Щом като това не е било сторено, по силата на цитираната по-
горе разпоредба рискът от евентуални недостатъци по доставените вещи е преминал у него.
Ето защо и възражението за прихващане с подлежаща на връщане цена на доставени от
въззиваемата страна некачествени стоки се явява неоснователно.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания по отношение на сроковете, за
които са начислени процесните мораторни лихви. В тази връзка следва само да се отбележи,
че, съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. От показанията на свидетеля К. М.е установява, че документите за доставените
стоки, включително и фактурите, са предадени едновременно със стоките. Следователно
началният момент на забавата правилно е определен от първоинстанционния съд на дати
след изтичане на 14 дни от датите на доставките. Размерът на лихвите също е изчислен
правилно, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно. По отношение на текста в диспозитива „ведно със законната
лихва от предявяване на иска- 04.01.2021г.“ настоящият състав на ПОС приема, че става
дума за очевидна фактическа грешка, тъй като не са изложени мотиви за присъждане на
законни лихви, още повече, че в о.з. на 29.09.2021г. по първоинстанционното дело е
оттеглен искът за главницата, представляваща цена на всички доставени кофи, и е заявено,
че се поддържат само исковете за мораторните лихви.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемата страна ще следва да бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски за
3
адв.възнаграждение в размер от 600 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/21.02.2022г., с което жалбоподателят „Ванко-
89“ООД е осъден да заплати на „Монпласт“ООД- гр.Монтана сумата от 302 лева- мораторна
лихва върху главница от 7200лв, считано от 06.08.2020г. до 03.01.2021г, и сумата от 152,50
лева- мораторна лихва върху главница от 5400 лева, считано от 04.09.2020г. до 03.01.2021г.
ОСЪЖДА „Ванко- 89“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Садово, УПИ Х-902, Стопански двор, да заплати на „Монпласт“ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул.„Индустриална“№ 79, сумата от 600
лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4