Определение по дело №929/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 902
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20227040700929
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 902

 

гр. Бургас, 9 юни  2022г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА  АТАНАСОВА

                           ТОДОР ИКОНОМОВ

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД №929/2022г. ,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63г от ЗАНН във вр. с чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба, именувана касационна, подадена от „УМУТСТРОЙ-16“ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв. Т.Х. против определение №51/08.04.2022г., постановено  по нахд № 389/2022г. по описа на Районен съд гр.Айтос, с което е допълнено  решение №02/10.01.2022г. , в частта за разноските.

Жалбоподателят изразява недоволство от размера на присъдените му разноски- 282,50лв и претендира присъждането им в пълен размер- 847,50лв. Сочи, че с обжалваното наказателно постановление (НП) № Б-11-ДНСК-90/28.10.2021г., изд. от арх. В.И.К., на длъжност началник на ДИСК, АНО е наложил на санкционираното дружество имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. Съгласно диспозитива на първоинстанционното решение, съда е намалил размера на наложената имуществена санкция от 20 000/двадесет хиляди/ лева на 5 000 /пет хиляди/ лева. Поради това и с оглед разпоредбите на чл.63, ал.З от ЗАНН, чл.144 от АПК във вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК, съгласно правилата за съразмерност, съдът е следвало „ да уважи направените разноски съгласно уважената част, а именно % от тях, а именно 847,50 лв., (осемстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), а не така както е определено от първоинстанционния съд в размер на 282,50лв, което всъщност отговаря на отхвърлената част, т.е. на 1/4 от размера на разноските“.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Съдът намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в срока, указан с определение №51/08.04.2022г.

С определение №51/08.04.2022г. съдът е приел, че по делото е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв. Преценил е, че след като с постановеното решение размера на наложената имуществена санкция е намален, на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от искането в размер на 282,50лв. според правилото на чл.63, ал.З от ЗАНН във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата,  е неоснователна.

Според разпоредбата на  чл. 63д, ал.1  от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 ЗАНН не съдържа регламентация на предпоставките, при които се присъждат разноски, а препраща към АПК. В чл. 143 от АПК са уредени хипотезите, при които възниква задължение на административният орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. Т.е. разноски на жалбоподателя са дължими, когато е налице отмяна на обжалвания административен акт – чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление не е отменено изцяло, нито частично. Единствено и само е намален размерът на наложената санкция, като същата е определена в предвидения от закона минимален размер.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК.

Следваща хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание, какъвто не е настоящият случай.

Съдът намира за неприложима разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като тя не отчита спецификите на производството по оспорване законосъобразността на актовете, с които се налагат административни наказания.

Съдът намира за нужно да отбележи, че определението в частта, в която е уважено искането за присъждане на разноски, е незаконосъобразно с оглед горните съображения, но то не е предмет на съдебната проверка за законосъобразност, доколкото не е подадена съответна жалба от насрещната страна.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 АПК, Административен съд гр.Бургас, ХІV състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение №51/08.04.2022г., постановено  по нахд № 389/2022г. по описа на Районен съд гр.Айтос.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: